Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ballad of East and West, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране и разпознаване
NomaD (2008)

Издание:

Ръдиард Киплинг. Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

История

  1. — Добавяне

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно

                                                ще бъде така,

дордето за Съд над Небе и Земя Бог не

                                                простре ръка.

Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,

                                                Род, Баща —

Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже

                                                накрай света.

 

Камал открито нарушил граничния закон

и на Полковника отнел любимия му кон.

Кобилата откраднал той — по пладне — невредим

И я пришпорил, и в степта изчезнал като дим.

И на Полковника синът отряда си събрал:

„Не знае ли поне един следите на Камал?“

И заговорил Мохамед — синът на Абдула:

„По-лесно е да проследиш предутринна мъгла —

по изгрев е в Бонаир, по залез — в Абазай,

минава и край Форт Букло — през родния си край.

Препускаш ли като стрела — ако рече Аллах —

преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах.

Но да го гониш из Джагай — и да не си посмял,

че този глух каньон гъмжи от хора на Камал.

Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек…

Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!“

Синът избрал един жребец — не кон, а сив злодей —

със врат-дирек и гръб-ковчег и със сърце на змей.

Достигнал Форт Букло, а там го чакал пир богат,

но гониш ли такъв крадец, не ти е до обяд.

Препускал той като стрела — и тропот чул комай —

за миг съзрял отпред Камал да хлътва във Джагай.

И той съзрял за миг Камал с кобилата отпред —

и в този миг с изопнат лик насочил пистолет.

Пропял куршум, след него друг. Но, без Камал да спре

подвикнал: „Стреляш като мъж!… А яздиш ли добре?“

И ги понесъл из Джагай самият Сатана:

Летял разгонен млад елен след вихрена сърна;

Летял и бясно пънел врат и яростно пръхтял,

а тя намествала юзда като момински шал.

Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек;

и прижди щракнал се затвор — и нийде жив човек.

Копитно-лунен барабан по изгрева кънтял —

след стресната от сън сърна запенен бик летял.

Жребецът рухнал във една пресъхнала река,

Камал се върнал и подал на конника ръка.

И пистолета му избил със другия юмрук:

„По моя воля — рекъл той — поязди жив до тук!

На двайсет мили няма храст, скала и сух трънак,

зад който верен мой стрелец не чака моя знак.

Да махнех само със ръка (а аз не вдигнах пръст) —

на пир Чакалът би събрал народа си чевръст!

Да кимнех само със глава (а аз не мръднах врат) —

с подута гуша би заспал ей онзи лешояд!“

Синът отвърнал: „Свиквай пир, но помисли добре

остатъците после кой ще прибере!

Ако две хиляди бойци потърсят своя брат,

ще може ли един крадец плати такъв обяд?

В нивята ще пасат коне, ще бъде овършан

със огън всеки ваш харман; добитъкът — изклан.

Но щом си склонен да платиш — виж, чака твоят брат!

Кани чакалския си род! Вий, жалък мършояд!

Ако решиш пък, че е скъп за теб подобен пир,

върни кобилата и аз ще си отида с мир.“

Изправил момъка Камал и проговорил пак:

„Тук няма псета! Днес Вълкът се срещна с Единак!

И за напред да съм проклет, презра ли ти честта!…

Кой дявол те довя, та тъй се гавриш със Смъртта!?“

„Говори в мен — Синът рекъл — на моя род кръвта:

Кобилата е яздил Мъж — да бъде твоя тя!“

А тя отишла до Сина, навела нежно врат…

„Мъже сме — рекъл му Камал-но ти си дваж по-млад!.

Вземи я с моята юзда, обшита с тюркоаз!

И сърменото си седло и давам в зестра аз!“

Синът измъкнал пистолет и рекъл му: „Вземи!

Един отне от враг! Сега — подарък приеми!“

„За вяра — вяра! Чест за чест! Залогът е един!

Баща ти пусна те при мен — аз също имам син!“

Камал изсвирил и след миг синът му дотърчал

като елен във майски ден; напет като капрал.

И рекъл му Камал: „Това е твоят командир!

Бъди му дясната ръка — във поход, в бой и в мир!

До своята смърт — на одър твърд или във бой зловещ-

да бъде чест за теб от днес за него да умреш!

И на Кралицата от днес и роб и син бъди!

Дори воювай срещу мен, щом Тя ти нареди!

Ще ти окачат може би нашивки в Разалдар

за войска чест, докато мен ме бесят в Пешуар.“

Застанали очи в очи, без помисъл в гръдта

и с клетва слели свойта кръв пред Хляба и Солта.

И с клетва слели кръв пред Огън и пред Пръст,

пред остър Хайберски кинжал и пред Светия Кръст.

И на Полковника Синът на бащиния кон,

поел с момчето на Камал към своя гарнизон.

Но двайсет щика срещу тях проблеснали със стръв-

и те въпиели за мъст и за планинска кръв.

„Спокойно! — викнал им Синът. — Обратно всеки щик!

До вчера гонихме крадец — днес водя наш войник!“

О, Изток е Изток и Запад е Запад и вечно

                                                ще бъде така,

дордето за Съд над Небе и Земя Бог не

                                                простре ръка!

Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,

                                                Род, Баща —

застане ли Мъж срещу истински Мъж, даже

                                                накрай света!

Край
Читателите на „Балада за Изтока и Запада“ са прочели и: