Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Carpet People, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Светлана Комогорова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
КИЛИМЕНИТЕ ХОРА. 1996. изд. Камея / Изд. Прозорец А.Р.Т. Колекция Избрано от Тери Пратчет. Роман. Превод: [от англ.] Светлана КОМОГОРОВА [The Carpet People, Terry PRATCHETT]. Формат: 20 см. Страници: 160. Цена: 190.00 лв.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Килимените хора от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Килимените хора | |
The Carpet People | |
Автор | Тери Пратчет |
---|---|
Първо издание | 1971 г. Великобритания |
Оригинален език | английски език |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 99548517106 |
бележки
|
„Килимените хора“ (на английски: The Carpet People) е първият роман на британския писател Тери Пратчет.
Първоначално романът е издаден през 1971 г., когато авторът е едва 23-годишен, но по-късно е преиздаден, като във второто издание са нанесени промени. Книгата е преиздадена през 1992 г., когато Тери Пратчет вече е станал популярен с книгите си от „Светът на диска“. В бележката на автора във второто издание Тери Пратчет пише: Тази книга има двама автори. И двамата са един и същи човек.
Българският превод е на Светлана Комогорова-Комата.
Сюжет
Романът описва пътешествието на племето миниатюрни дре, наречено Монрунги, през света, който те наричат Килима – и всъщност е килим в една стая. Теренът на Килима е гъсто заселен с гори от косми, и е покрит с дебел слой прах. Небето над килима е описано просто като горе, а под повърхността на Килима се намират пещерите на Подкилимието и накрая Пода. Някъде далече, чак след Килима, се простира Черджето пред Камината, където живеят варвари, кланящи се на огъня.
Пътешествието на племето Монрунги започва, след като техният дом е унищожен от мистериозния Фрей. В книгата Фрей не е описан по никакъв начин, но като цяло става ясно, че е възможно Фрей да е аналог на прахосмукачка, или на стъпката на живеещите в дома нормални хора.
Вожд на Монрунгите е Глурк, който е съветван от Писмир – мъдър човек, който се представя за философ и разбира от различните прахове на Килима. Главен герой в романа е по-малкият брат на Глурк – Снибрил, който според Писмир е надарен с рядък ум. Снибрил единствен сред хората притежава способността да усеща Фрей няколко минути преди той да удари.
Килимените хора добиват метал от изпусната на килима монета, дърво от изпусната кибритена клечка, лак от един крак на стол (те го наричат Кракнастола).
Основно място в романа заема войната на хората на Килима срещу Моулите (раса на интелигенти, но кръвожадни маймуноподобни същества). В края на романа се състои битка между съюзилите се междувременно килимени хора и Моулите, в която хората успяват да надделеят. На финала на книгата Снибрил решава да напусне племето и да се заеме с изучаването на Килима и на Фрей.
|
На Лин — заради тогава и сега
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Тази книга има двама автори. И двамата са един и същи човек.
„Килимените хора“ излезе през 1971 г. Много неща не й бяха наред на тази книга — най-вече поради това, че беше написана от седемнайсетгодишен по онова време хлапак.
Отначало се продаде някакво количество, след време се изчерпа целият тираж. И толкоз.
По-късно, преди седем-осем години, потръгнаха книгите ми за Света на Диска. Хората си ги купуваха и се чудеха: „Ами каква е пък тази книга «Килимените хора» от Същия Автор?“ На издателите им дойде до гуша да обясняват, че не се търсела, и накрая решиха: дошло е време за преиздаване.
Та тъй, въпросната книга бе прочетена от Тери Пратчет, вече четирийсет и три годишен, и той им каза: „Я задръжте малко. Това съм го писал още в ония времена, когато съм смятал, че щом ще е «приказна фантастика», значи трябва да гъмжи от битки и крале. Но сега съм склонен да мисля, че истинската грижа на този жанр трябва да е как да минем и без битки и как да се оправяме и без крале. Я да я попренапиша на места…“
Е, нали знаете как е — като дръпнеш конеца, дето виси, и…
Ами това е положението. Тази книга не е точно книгата, която съм написал тогава. Не е точно и книгата, която бих написал сега. Тя е плод на съвместни усилия. Обаче, хм, няма защо да му предоставям на онзи половината слава и почести. И без това ще ги прахоса нахалос.
Вие помолихте за тази книга. Ето ви я. Благодаря ви.
А пък ако ме питате колко е голям град Уеър — приблизително толкова: o
Тери Пратчет
15 септември 1991 г.