Серия
Светът на диска (разкази)
Оригинално заглавие
Death and What Comes Next, (Пълни авторски права)
Превод от английски
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 22 гласа)

Когато Смърт срещна философа, философът му каза твърде възбудено:

— От тази гледна точка, съзнаваш, аз едновременно съм мъртъв и не съм мъртъв.

Смърт въздъхна. О не, един от тези, помисли си той. Това ще бъде отново за квантове. Мразеше да се разправя с философи. Те винаги се опитваха да се измъкнат от него.

— Виждаш ли — каза философът, докато Смърт неподвижно наблюдаваше песъчинките на живота му как се изцеждат през пясъчния часовник — всичко е съставено от мънички частици, които имат странното свойство да бъдат на много места едновременно. Но нещата направени от мънички частици имат склонността да стоят на едно място едновременно, което не изглежда правилно съгласно квантовата теория. Може ли да продължа?

— ДА, НО НЕ БЕЗКРАЙНО — рече Смърт. — ВСИЧКО Е ВРЕМЕННО. — Той не отделяше погледа си от бързо намаляващия пясък.

— Е, тогава, ако се съгласим, че съществуват безкраен брой от вселени, тогава проблемът е разрешен! Ако съществуват неограничен брой вселени, това легло може да бъде в милиони от тях. Във всички по едно и също време!

— МЕСТИ ЛИ СЕ?

— Какво?

Смърт кимна към леглото:

— МОЖЕШ ЛИ ДА ПОЧУВСТВАШ ДАЛИ СЕ МЕСТИ? — попита той.

— Не, защото има милиони мои версии също. И… тук е хубавата част… в някои от тях аз няма да си отивам! Всичко е възможно!

Смърт потропваше по дръжката на косата си, докато обмисляше това.

— И ТИ ИСКАШ ДА КАЖЕШ?…

— Ами, аз всъщност няма да умра, нали? Ти вече не си такава неизбежност.

Прозвуча въздишка откъм Смърт. Пространството, помисли си той, това беше проблемът. Никога не е било така в светове с постоянно облачни небеса. Но веднъж хората видели цялото това пространство и техните мозъци се разширили, за да се опитат да го запълнят.

— Нямаш отговор, а? — каза философът. — Чувстваме се малко старомодни, нали?

— ТОВА НЕСЪМНЕНО Е ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА — рече Смърт. А едно време се молеха, помисли си. Не че молбите вършеха работа. Замисли се за малко. — И АЗ ТРЯБВА ДА Й ОТГОВОРЯ В СЪЩИЯ ДУХ — добави.

— ОБИЧАШ ЛИ СЪПРУГАТА СИ?

— Какво?

— ДАМАТА, КОЯТО СЕ ГРИЖЕШЕ ЗА ТЕБ. ОБИЧШ ЛИ Я?

— Да. Разбира се.

— МОЖЕШ ЛИ ДА СИ ПОМИСЛИШ ЗА НЯКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ПРИ КОИТО, БЕЗ ЛИЧНАТА ТИ ИСТОРИЯ ДА СЕ ПРОМЕНИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН, В ТОЗИ МОМЕНТ ТИ БИ ВЗЕЛ НОЖ И БИ Я НАМУШКАЛ? — попита Смърт. — НАПРИМЕР.

— Несъмнено не!

— НО ТВОЯТА ТЕОРИЯ ТВЪРДИ, ЧЕ ТРЯБВА. ТОВА Е МНОГО ВЪЗМОЖНО ВЪВ ФИЗИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ НА ВСЕЛЕНАТА И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА СТАНЕ И Е СТАНАЛО МНОГО ПЪТИ. ВСЕКИ МОМЕНТ Е МИЛЯРДИ И МИЛЯРДИ МОМЕНТИ. И В ТЕЗИ МОМЕНТИ ВСИЧКИ НЕЩА, КОИТО СА ВЪЗМОЖНИ СА НЕИЗБЕЖНИ. ВСИЧКОТО ВРЕМЕ, РАНО ИЛИ КЪСНО, СЕ СГЪСТЯВА ДО ЕДИН МОМЕНТ.

— Но, разбира се, ние можем да избираме между…

— ИМА ЛИ ИЗБОРИ? ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, ТРЯБВА ДА СЕ СЛУЧИ. ТВОЯТА ТЕОРИЯ КАЗВА, ЧЕ ЗА ВСЯКА ВСЕЛЕНА, КОЯТО СЕ Е ФОРМИРАЛА, ЗА ДА ПОДЛОНИ ТВОЕТО „НЕ“, ТРЯБВА ДА ИМА ДРУГА, КОЯТО ДА ПОДЛОНИ ТВОЕТО „ДА“. НО ТИ ТВЪРДИШ, ЧЕ НИКОГАНЕ БИ ИЗВЪРШИЛ УБИЙСТВО. ТЪКАНТА НА КОСМОСА СЕ РАЗТРИСА ОТ ТВОЯТА СТРАШНА УВЕРЕНОСТ. ТВОЯТ МОРАЛ СТАВА СИЛА, РАВНА ПО СИЛА НА ГРАВИТАЦИЯТА.

— Това сарказъм ли беше?

— ВСЪЩНОСТ НЕ. АЗ СЪМ ВПЕЧАТЛЕН И ЗАИНТЕРЕСОВАН — отговори Смърт. — КОНЦЕПЦИЯТА, КОЯТО ТИ МИ ИЗЛОЖИ, ДОКАЗВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ДВЕ ДОСАГА МИТИЧНИ МЕСТА. НЯКЪДЕ ТАМ ИМА СВЯТ, КЪДЕТО ВСЕКИ ПРАВИ ВЕРНИЯ, МОРАЛНИЯ ИЗБОР, ИЗБОРЪТ, КОЙТО МАКСИМИЗИРА ЩАСТИЕТО НА ТЕХНИТЕ СЪЩЕСТВА-ДРУГАРИ. РАЗБИРА СЕ, ТОВА ОЗНАЧАВА СЪЩО ТАКА, ЧЕ ТАМ НЯКЪДЕ ИМА ДИМЯЩ ОСТАТЪК ОТ СВЯТ, КЪДЕТО ТЕ НЕ СА…

— О, стига де! Знам какво намекваш, и аз никога не съм вярвал в безсмислиците за рая или ада!

Стаята стана по-тъмна.. Синьото сияние около острието на косата на Мрачния жетвар стана по-ясно

— УДИВИТЕЛНО. НАИСТИНА УДИВИТЕЛНО. ПОЗВОЛИ МИ ДА НАПРАВЯ ДРУГО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ: ЧЕ ВИЕ НЕ СТЕ НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ КЪСМЕТЛИЙСКА РАЗНОВИДНОСТ НА МАЙМУНА, КОЯТО СЕ ОПИТВА ДА РАЗБЕРЕ ЗАПЛЕТЕНОСТИТЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО ПОСРЕДСТОВМ ЕЗИК, КОЙТО СЕ Е РАЗВИЛ ОТ НУЖДАТА ДА КАЗВАТЕ ЕДИН НА ДРУГ КЪДЕ СА УЗРЕЛИТЕ ПЛОДОВЕ?

Борейки се за дъх, философът успява да изрече:

— Не ставай глупав!

— ЗАБЕЛЕЖАТА НЕ БЕШЕ ЗАМИСЛЕНА КАТО ОБИДА — отбеляза Смърт. — ПРИ НАСТОЯЩИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ВИЕ СТЕ ПОСТИГНАЛИ НЕВЕРОЯТЕН УСПЕХ.

— Ние безспорно сме избягали от старомодни суеверия.

— МНОГО ДОБРЕ. ТОВА Е ТО ДУХЪТ. ПРОСТО ИСКАХ ДА ПРОВЕРЯ.

Той се наведе напред.

— ЗНАЕШ ЛИ ТЕОРИЯТА, СПОРЕД КОЯТО СЪСТОЯНИЕТО НА НЯКОЛКО МЪНИЧКИ ЧАСТИЦИ Е НЕОПРЕДЕЛЕНО ДО МОМЕНТА, В КОЙТО ТЕ НЕ БЪДАТ НАБЛЮДАВАНИ? ЧЕСТО Е СПОМЕНАВАНА КОТКА В КУТИЯ.

— О, да — каза философът.

— ДОБРЕ — рече Смърт.

Изправи се, когато и последната светлинка замря, и се усмихна.

— АЗ ТЕ ВИЖДАМ…

Край
Читателите на „Смърт и какво идва след това“ са прочели и: