Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Вълните усмиряват вятъра (22)

Четиринадесети документ

ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД

№047/99

„Комкон-2“

Урал-Север

Дата: 4–11 май 99 година

Автор: С. М. Мтбевари, инспектор

Тема 101: „Рип Ван Уинкъл“

Съдържание: резултати от проверката на „групата от 80-те години“

 

Вашето нареждане да извърша проверката получих на 4 май сутринта и веднага пристъпих към изпълнението му.

 

4 май, 22:40.

Астангов, Юрий Николаевич. На контролния адрес отсъствува. Нов адрес в ГВИ не е оставил. Запитванията до роднините, приятелите и хората, които го познават служебно, не дадоха никакви резултати. Всички отговаряха едно и също: нищо не можем да кажем, през последните години не поддържаме връзка, защото след завръщането си през 95 година той стана още по-необщителен, отколкото преди да изчезне. Нищо не излезе и от проверката в космодрумната мрежа, в околоземния нулев транспорт и в системата на ППО (предприятията с повишена опасност). Предполагам, че Ю. Астангов, както и миналия път, „се е уединил в дебрите на басейна на Амазонка, за да доизглади своята нова философска система“. (Интересно би било да поговорим с някой, който познава предишните му философски системи. Лекарите отричат, но според мен той си е побъркан.)

 

6 май, 23:30.

Фернан Леер. Бях приет от него на контролния адрес в 11:05 часа. Изложих му своята легенда, след което разговаряхме до 12:50. Ф. Леер заяви, че се чувствува превъзходно, не е забелязал симптоми на някаква болест, не усеща да има някакви последствия от амнезията през 89–91 година и затова смята, че няма никаква нужда да се подлага на ментокопиране. Към казаното през 91 година не може да прибави нищо ново, защото, както и преди, нищо не помни. Отдавна не се интересува от трансмантийното инженерство^[1], а през последните няколко години се занимава изключително с изобретения и изследвания в областта на многомерните игри. Той разговаря с мен доброжелателно, но разсеяно. После изведнъж се оживи: дойде му наум да ме научи да играя на „снип-снап-снуре“. Тогава се разделихме. (Изясних: Ф. Леер наистина е станал голям специалист в областта на многомерните игри и даже си е спечелил прякора „мъката на академиците“.)

Туул, Алберт Оскарович. На контролния адрес отсъствува. Новият адрес в ГВИ е: Венусборг (Венера). На този адрес също го няма. Според данните на Венерианската регистратура А. Туул никога не се е мяркал на Венера. През 97 година той съобщил на майка си, че смята да поработи при следотърсачите в лагера „Хиус“ (на планетата Кала-и-Муг). Оттогава тя, общо взето, постоянно получава от него вести (последната е от март т.г.). Тези вести всъщност представляват дълги писма, в които той подробно и в твърде художествена форма разказва как търсят следите на цивилизацията на „таласъмите“. Според данните от лагера „Хиус“ А. Туул никога не е бил там, но доста често се обажда по нулевата свръзка на грунтокопача на групата Е. Капустин, който е абсолютно сигурен, че неговият приятел А. Туул живее на Земята на контролния адрес. За последен път Капустин в разговарял с Туул на 1 януари т.г. Проверката в космодрумната мрежа показа, че от 96 година (когато се завърна) той неведнъж е ходил в Дълбокия Космос, като последния път се е завърнал от Курорт през октомври 98 година. Според проверката в околоземния нулев транспорт от 96-а насам той много пъти е посещавал Луната, „Оранжерията“ и ГОП. Проверката в системата на ППО пък показа, че от декември 96-а до октомври 97-а е работил като астроном в абисалната лаборатория „Тускарора-16“. Предполагам, че А. Туул в невероятно лекомислен човек, с принизено чувство за социална отговорност: той не си е извадил поука от инцидента през 96 година и както по-рано не желае да обръща внимание на такива дреболии като точния си личен адрес.

 

8 май, 22:10.

Багратиони, Маврикий Амазаспович. На контролния адрес отсъствува. В ГВИ няма нов адрес. Близки роднини, с които да поддържа постоянни връзки, няма поради почтената си възраст. Деловите си връзки е прекъснал преди четвърт век. И двамата му стари приятели, които са ни известни от следствието по неговото изчезване през 81 година, в момента не живеят на контролните си адреси и засега не успях да открия къде се намират. Проверката в космодрумната мрежа, в околоземния нулев транспорт и в системата на ППО не даде никакви резултати. Данните от Геронтологичния център показват, че от много години не могат да го хванат, за да го подложат на изследвания. Предполагам, че става дума за нерегистриран нещастен случай. Смятам, че ще бъде по-добре да открием приятелите му, за да им съобщим.

Чжан, Мартин. На контролния адрес отсъствува. Новият му адрес в ГВИ е: базата „Матрикс“ (Втора, ЕН 7113). Командирован е на „Матрикс“ през януари 93 година от Института по биоконфигурации като интерпретатор. Сега (от декември 98 година) е в продължителен отпуск, който прекарва неизвестно къде. Проверката в космодрумната мрежа, в околоземния нулев транспорт и в системата на ППО показа, че от декември 98 година за него няма данни. Тук възниква един куриоз: С. Ван, съсед на М. Чжан на контролния адрес, твърди, че видял М. Чжан през март т.г.; М. Чжан пред очите му пристигнал с глайдер в своята градина и без да влиза в дома си, се захванал да разглобява глайдера: на поздрава на С. Ван отвърнал небрежно и избягнал всякакъв разговор. С. Ван излязъл по работа, а когато се върнал след няколко часа, нито М. Чжан, нито глайдерът били там и повече не се появили. Тази история е интересна, защото и тайната на първото изчезване на М. Чжан е свързана с това, че регистраторите от космодрумната мрежа не са отбелязали нито неговото заминаване, нито неговото пристигане. Възниква въпросът дали няма организми, чийто генетичен код не се възприема и не се оприличава в съществуващите системи на регистриране? Като имам предвид, че М. Чжан се води на отчет в краковския Институт по регенерация във връзка с възстановяването на двата му крака и през цялото време след възстановяването нито веднъж не се явил в Краков за профилактика, смятам за нужно да предадем на ръководството на базата „Матрикс“ съобщението на института, че ако М. Чжан продължава да не се явява на профилактичен преглед, го заплашват сериозни усложнения: съобщението е при мен, а в института са твърде обезпокоени от безотговорното поведение на М. Чжан.

 

9 май, 21:30.

Окигбо, Киприан. Той ме прие на контролния адрес в 10:15 часа. Посрещна ме любезно и приветливо, макар да имаше вид на човек, който мисли за нещо друго. Настани ме в гостната, пъхна ми в ръцете чаша кокосово мляко, изслуша моята легенда и каза: „Боже мой, та това никак не е смешно!“, след което се оттегли със загрижен вид някъде навътре в дома си. Чаках го цял час, а после огледах дома. Нищо не открих. Прозорците в кабинета, двете спални и мансардата бяха широко отворени, но под тях нямаше никакви следи. В ателието (?) му пък напротив — всички прозорци бяха плътно затворени и закрити с метални щори и вътре цареше нетърпим студ (трябва да е било някъде под минус пет градуса, водата в аквариума беше покрита с ледена коричка). При това не открих никакви следи от хладилно устройство. Халатът, с който К. Окигбо ме прие, се въргаляше на пода в кабинета. Почаках стопанина още два часа, след което разпитах съседите. Нищо съществено не установих: К. Окигбо бил затворен човек, гости не приемал, почти през цялото време стоял у дома си, не се грижел за градината, а иначе бил приветлив, много обичал малките деца, особено бебетата, които още не са проходили, и знаел как да се отнася с тях. Може би само ми се е сторило, че К. Окигбо ме прие? (Вж. д/д №048/99)

 

11 май, 10:45

При опит да установя дали Емил Фар-Але се намира на контролния адрес ми прилоша и имах съновидения. Тъй като не съм в състояние да определя дали това, което се случи, се отнася лично до мен, или представлява интерес и за работата ми, отделих отчета за него в специално донесение-доклад №048/99.

Сандро Мтбевари

(Край на четиринадесетия документ)

Така и никога не разбрах какво впечатление са направили на Тойво Глумов резултатите от проверката на Сандро Мтбевари. Мисля, че е бил поразен. И не са го потресли толкова резултатите сами по себе си, колкото мисълта, че той до такава степен си е позволявал да подценява наистина невероятното могъщество на противника.

Не видях Тойво нито на 11-и, нито на 12-и, нито на 13-и май. Навярно това са били трудни дни за него, когато се е приспособявал към новата си роля — ролята на Альоша Попович, пред когото вместо очаквания огромен Идол Погански внезапно се появява самият злобен бог Локи. Но през всичките тези дни се сещах и мислех за него, защото за мен утрото на 11 май започна с два документа.