Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Princesse de Babylone, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА XI

Неговите водачи без труд откриха пътя, по който бе поела принцесата, тъй като навсякъде се говореше само за нея и за нейната голяма птица. Всички жители бяха още удивени и във възторг. Населението на Далмация и на Анконските блата изпита след това не чак толкова радостна изненада, когато видя цяла къща да лети във въздуха, бреговете на Лоара, Дордопа, Гарона и Жиронда още кънтяха от възторжени поздравления.

Когато Амазан стигна в подножието на Пиренеите, управниците и друидите от този край го накараха въпреки волята му да види един танц, наречен тамбурен. По щом премина Пиренеите, Амазан вече не видя нито веселост, нито радост. От време на време чуваше по някоя песен, но всички песни бяха тъжни, жителите стъпваха тежко, с броеници в ръце и с кама, затъкната в пояса. Цялата нация, облечена в черно, изглеждаше, като че ли е в траур. Когато слугите на Амазан запитваха за нещо хората по пътя, те им отговаряха със знаци, когато влезеха в някоя странноприемница, съдържателят им казваше с две думи, че няма нищо в хана му и че могат да пратят човек на няколко мили оттам да потърси това, от което пътниците имат неотложна нужда.

Когато питаха някой от тези мълчаливци дали е видял да минава красивата вавилонска принцеса, той отговаряше не така кратко:

— Видяхме я, не е толкова хубава, защото само мургавите са красиви: тя има гърди като от алабастър, което е най-отвратителното нещо на света и което почти не се среща в нашата страна.

Амазан наближаваше провинцията, оросявана от Бетис[1]. Не бяха изминали повече от дванадесет хиляди години, откакто тиренците бяха открили тази страна, горе-долу по същото време, когато бяха открили и големия остров Атлантида, потънал в океана няколко века по-късно. Тиренците обработвали тази земя, която местните жители оставяха необработена, като твърдяха, че те не трябва да се занимават с нищо и че техните съседи, галите, трябва да дойдат да работят земите им. Тиренците бяха довели със себе си палестинци, които по онова време обикаляха из всички страни, стига да можеше да се спечели някаква пара. Тези палестинци заемаха пари с петдесет на сто лихва и бяха събрали в себе си почти цялото богатство на страната. Това накара народите, населяващи Бетика[2], да помислят, че палестинците са магьосници, а всички онези, които биваха обвинени в магия, бяха безмилостно изгаряни от една дружина друиди, които се наричаха „изследвачи“ или „антропокаи“[3]. Тези жреци обличаха жертвите си в карнавални дрехи, заграбваха имотите им и благочестиво четяха собствените молитви на палестинците, докато ги печаха на тих огън.

Вавилонската принцеса слезе на земята в града, който оттогава се нарича Севиля. Намерението й беше да тръгне с кораб по Бетис, за да се завърне във Вавилон през Тир, където да види цар Белус, баща си, и да забрави, ако може, своя неверен любим или пък да му поиска ръката. Тя повика при себе си двама палестинци, които се занимаваха с всички сделки на двореца. Те трябваше да й доставят три кораба. Фениксът уговори с тях всичко необходимо.

Съдържателката на хана беше много набожна, а нейният съпруг, не по-малко набожен, беше от „приближените“, тоест шпионин на друидите-изследвачи или антропокаи. Той не пропусна да уведоми друидите, че в хана има една магьосница и двама палестинци, които сключват договор с дявола, преобразен като голяма златна птица. Когато научиха, че дамата притежава огромно количество диаманти, изследвачите веднага решиха, че е магьосница, почакаха да се стъмни, за да заключат отвън двестате конници и ликорните, които спяха в обширните обори, тъй като изследвачите са страхливци.

След като залостиха добре вратите, те заловиха принцесата и Ирла, но не можаха да хванат феникса, който отлетя като стрела навън. Той беше сигурен, че ще намери Амазан някъде по пътя от Галия за Севиля.

Срещна го на границата на Бетика и му разказа за нещастието на принцесата. Амазан не можа да продума дума, толкова бе потресен и разярен. Той облече стоманена, инкрустирана със злато броня, златен шлем, увенчан с чаплени и щраусови пера, и се въоръжи с дълго дванадесет стъпки копие, две къси метателни копия и един от онези мечове, които се наричат „светкавични“ и с които с един удар може да се разсече дърво, скала или друид. Това беше старинното въоръжение от Магог[4], което сестра му Алдея му бе подарила, когато той посети Скития; малобройните воини, които го придружаваха, също възседнаха ликорните си.

Прегръщайки своя скъп феникс, Амазан му каза само тези тъжни думи:

— Аз съм виновен. Ако не бях легнал с онова момиче на сделките в града на безделниците, красивата вавилонска принцеса нямаше да бъде в толкова ужасно положение. Да полетим срещу антропокаите!

Скоро той влезе в Севиля. Хиляда и петстотин алгуасили пазеха вратите на хана, където бяха затворени двестате гангейци с ликорните им, без да имат какво да ядат. Всичко бе готово за жертвоприношението, при което щяха да умъртвят вавилонската принцеса, нейната прислужница Ирла и двамата богати палестинци.

Великият антропокаи, заобиколен от своите малки антропокаи, вече седеше на свещения съдийски стол, цяла тълпа севилци, които носеха броеници на пояса си, бяха сключили безмълвно ръце. Доведоха красивата принцеса, Ирла и двамата палестинци с вързани на гърба ръце и облечени в маскарадни мантии.

През един тавански прозорец фениксът влезе в тъмницата, където гангейците бяха почнали вече да разбиват вратите. Непобедимият Амазан ги разбиваше отвън. Те излязоха въоръжени, възседнали ликорните си. Амазан застана начело на тази войска. Без особени усилия той разпръсна алгуасилите, „приближените“ и жреците антропокаи; всяка ликорна пробождаше по десетина от тях наведнъж. Светкавичният меч на Амазан разсичаше на две всички, които се изпречваха пред него. Множеството, в черни плащове и мръсночервени наметала, бягаше, като държеше в ръце броеници, благословени por amor de Dios[5].

Амазан хвана собственоръчно великия изследвач, както седеше на съдийското си кресло, и го хвърли върху кладата, приготвена на четиридесет стъпки по-настрани; хвърли върху нея един след друг и останалите дребни изследвачи. След това коленичи в краката на Формозанта.

— О, колко сте мил — каза тя — и как бих ви обожавала, ако не бяхте ми изневерил с онова момиче на сделките.

Докато Амазан се помиряваше с принцесата, докато гангейците хвърляха на кладите труповете на всички антропокаи и пламъците се издигаха до облаците, в далечината се зададе някаква войска. Един стар монарх, с корона на глава, се приближаваше в кола, теглена от осем мулета, запретнати с въжета, а след него се точеха още сто такива коли. Те бяха заобиколени от важни личности в черни и малинови плащове, които яздеха на хубави коне, голямо множество хора с мазни коси следваха пеша, пазейки пълно мълчание.

Амазан веднага строи около себе си своите гангейци и препусна напред с наведено копие. Щом го забеляза, кралят свали короната си, слезе от колата, целуна стремето на Амазан и му каза:

— Пратенико Божи, вие сте отмъстителят на човешкия род, освободител на моята родина, мой закрилник. Тези свети чудовища, които вие премахнахте от лицето на земята, бяха мои господари в името на стареца на седемте хълма, бях принуден да търпя тяхната престъпна власт. Моят народ би ме изоставил, ако се бях опитал дори само да смекча техните отвратителни жестокости. Днес аз дишам свободно, царувам и това дължа на вас.

След това почтително целуна ръката на Формозанта и настойчиво я помоли да благоволи да се качи заедно с Амазан, Ирла и феникса в неговата каляска, теглена от осем мулета. Двамата палестинци, банкерите на двореца, които още лежаха по очи от страх и признателност, се изправиха и дружината, възседнала ликорни, последва краля на Бетика до двореца му.

Тъй като достойнството на краля на един сериозен народ изискваше мулетата му да вървят ходом, Амазан и Формозанта имаха време да му разкажат своите приключения. Кралят разговаряше също и с феникса, възхищаваше му се и го целуна сто пъти. Той разбра колко невежи, груби и варварски са западните народи, които ядат животни и не разбират вече техния език, разбра, че единствено гангейците са запазили природните качества и първоначалното достойнство на човеци. Но той особено наблягаше, че от всички смъртни най-големи варвари са онези изследвачи-антропокаи, от които Амазан бе избавил света. Той не преставаше да го благославя и да му благодари. Красивата Формозанта вече постепенно забравяше приключението с момичето на сделките и душата й бе изпълнена единствено с добродетелите на героя, който й бе спасил живота. Амазан, след като научи колко невинна е била целувката, дадена на египетския цар, и как е бил възкресен фениксът, плуваше в блаженство, опиянен от най-бурна любов.

Обядваха в двореца, където яденето беше доста лошо. Бетикските готвачи бяха най-лошите в Европа, Амазан посъветва царя да си вземе готвачи от Галия. По време на вечерята музикантите на царя изпълниха прочутата мелодия, която след векове стана известна като Folies d’Espagne. След обеда говориха за работа.

Кралят запита красивия Амазан, красивата Формозанта и красивия феникс какво възнамеряват да правят.

— Колкото до мен — отговори Амазан, — намерението ми е да се завърна във Вавилон, тъй като съм наследник на вавилонския престол, и да поискам от вуйчо си Белус ръката на моята втора братовчедка, несравнимата Формозанта, освен ако тя предпочита да живее с мен в страната на гангейците.

— Несъмнено моето намерение е — рече принцесата — никога да не се разделям от моя втори братовчед; но смятам, че се налага да се завърна при царя, моя баща, още повече, че той ми разреши да отида само на поклонение в Басра, а аз обиколих света.

— Аз пък — каза фениксът — ще следвам навсякъде тези двама нежни и благородни влюбени.

— Прави сте — рече кралят на Бетика. — Но връщането ви във Вавилон не е тъй лесно, както си мислите. Всеки ден получавам сведения за тази страна от тиренските кораби и от моите палестински банкери, които са в кореспонденция с всички народи по земята. Всичко живо по Ефрат и по Нил е грабнало оръжие.

Скитският цар начело на триста хиляди воини, всички на коне, иска да си възвърне наследството на жена си — вавилонския престол. Египетският цар и царят на Индия също опустошават бреговете на Тигър и Ефрат, всеки начело на триста хиляди войници, за да си отмъстят, задето са се подиграли с тях. Докато египетският цар е извън страната си, неговият враг, етиопският цар, разорява Египет с триста хиляди войници, а вавилонският цар има още само шестстотин хиляди души на бойна нога, за да се защитава.

— Признавам — продължи кралят, — че когато чувам за тези огромни войски, които Изтокът бълва, и за тяхното удивително великолепие, като ги сравнявам с нашите малки войски от по двадесет-тридесет хиляди войници, които е толкова трудно да се облекат и изхранят, склонен съм да вярвам, че Изтокът е бил създаден доста преди Запада. Струва ми се, че едва завчера сме излезли от хаоса и вчера — от варварството.

— Ваше величество — рече Амазан, — понякога тези, които са започнали последни кариерата си, надминават онези, които са я започнали първи. В моята страна мислят, че човекът произхожда от Индия, но аз съвсем не съм уверен в това.

— А какво мислите вие по този въпрос — каза кралят на Бетика, като се обърна към феникса.

— Ваше величество — отвърна фениксът, — аз съм още много млад, за да бъда осведомен за древността, Живял съм само около двадесет и седем хиляди години. Но баща ми, който живя пет пъти по-дълго, ми казваше, че научил от баща си, че източните страни са били винаги по-населени и по-богати от другите. Той бил чувал от своите прадеди, че поколенията на всички животни водят началото си от бреговете на Ганг. Колкото до мен, аз не съм толкова суетен, за да поддържам това мнение, не мога да повярвам, че албионските лисици, съселите в Алпите и вълците в Галия са дошли от моята страна, и също така не вярвам, че боровете и дъбовете във вашите страни произлизат от палмите и кокосовите дървета на Индия.

— Но откъде идваме тогава? — запита кралят.

— Нямам понятие — отговори фениксът. — Бих желал само да зная къде ще могат да отидат красивата вавилонска принцеса и моят мил приятел Амазан.

— Много се съмнявам — каза кралят — че със своите двеста ликорни той ще бъде в състояние да си пробие път през толкова войски от по триста хиляди войници всяка.

— Защо не? — възкликна Амазан.

Кралят на Бетика почувства героичното на израза „защо не?“; но смяташе, че само героичното не е достатъчно срещу безбройни войски.

— Съветвам ви — каза той — да отидете при етиопския цар. Аз съм във връзка с този черен владетел чрез моите палестинци. Ще ви дам препоръчителни писма до него. Тъй като е враг на египетския цар, той ще бъде много щастлив да ви има за съюзник. Мога да ви помогна с две хиляди души, много невзискателни и много храбри. Само от вас ще зависи да наберете още толкова от хората, които живеят, или по-скоро скачат, в подножието на Пиренеите и се наричат баски или баскони. Изпратете един от вашите воини с ликорната си и няколко диаманта. Няма баск, който да не напусне замъка, тоест колибата на баща си, за да постъпи на ваша служба. Те са неуморими, храбри и шегобийци, ще останете много доволен от тях. Докато ги чакате да дойдат, ние ще ви устроим празненства и ще ви приготвим кораби. Не мога достатъчно да изразя благодарността си за услугата, която ми направихте.

Амазан се радваше на щастието, че е намерил отново Формозанта и че се наслаждава в мир на целия чар на помирението с любимата, който струва почти толкова, колкото и зараждащата се любов.

След малко пристигна цяла дружина от горди и весели баскони, които танцуваха под звуците на тамбурен, друга дружина от горди и важни бетикийци беше вече готова. Старият мургав крал разцелува нежно двамата влюбени. Заповяда да натоварят на корабите им оръжие, легла, фигури и дъски за шахмат, черни дрехи, къдрави яки, лук, овце, кокошки, брашно и много чесън, като им пожела щастливо пътуване, вярна любов и победи.

Флотилията се приближи до брега, където според преданието много векове по-късно финийската Дидона, сестра на Пигмалион и съпруга на Сихей, след като напуснала града Тир, дошла да основе великолепния град Картаген, при което нарязала една волска кожа на ивици, както твърдят най-сериозните древни автори, които никога не разказват басни, и както ни уверяват професорите, които пишат за малките деца, макар че преди всичко в Тир никога не са живели личности на име Пигмалион, Дидона или Сихей, тъй като това са чисто гръцки имена, и макар че по онези времена в Тир е нямало цар.

Разкошният Картаген не беше още морско пристанище. На брега имаше само няколко нумидийци, които сушеха риба на слънце. Плуваха покрай брега на Бизацена и на Големия и Малкия Сирт, плодородни земи, които по-късно станаха Киренайка и Великия Херсонес.

Най-после стигнаха до първото устие на свещената река Нил. На края на тази плодородна земя пристанището Каноп приемаше вече корабите на всички търговски нации, без някой да знае дали богът Каноп е основал града, или жителите са измислили този бог, нито дали звездата Каноп е дала името си на града, или градът е дал името си на звездата. Всичко, което се знаеше, беше, че градът и звездите са много стари, и това е всичко, което може да се знае за произхода на нещата, от каквото и естество да са те.

Там именно етиопският цар, който беше опустошил цял Египет, видя непобедимия Амазан и възхитителната Формозанта да слизат от кораба. Той взе младежа за бог на войната, а девойката — за богиня на красотата. Амазан му предаде препоръчителното писмо на краля на Бетика. Най-напред етиопският цар устрои в негова чест великолепни празненства, според неотменимия обичай на героичните времена. След това поговориха как да изтребят тристата хиляди войници на египетския цар, тристата хиляди на индийския император и тристата хиляди на скитския хан, които обсаждаха огромния, горд и сластолюбив град Вавилон.

Двете хиляди бетикийци, които Амазан водеше със себе си, му казаха, че нямат нужда от етиопския цар, за да помогнат да се освободи Вавилон, достатъчно било, че техният крал им е заповядал да отидат да го освободят и че само те били достатъчни за този поход.

Басконите казаха, че са вършили много подобни походи, че сами ще разбият египтяните, индийците и скитите и че не желаят да воюват заедно с бетикийците, освен ако те останат в ариергарда.

Двестате гангейци се разсмяха от самохвалството на съюзниците си и твърдяха, че само със сто ликорни ще обърнат в бягство всички царе на земята. Прекрасната Формозанта ги усмири с очарователни и благоразумни слова. Амазан представи на черния монарх своите гангейци и своите ликорни, бетикийските и басконските си съюзници, както и красивата си птица.

Скоро всичко бе готово, за да тръгнат на поход. Щяха да минат през Мемфис, Хелиополис, Арсиное, Петра, Артемита, Сора, Апамея, за да отидат да нападнат тримата царе и да започнат онази паметна война, пред която всички войни, които хората са водили оттогава насам, изглеждат като борби на петли и пъдпъдъци.

Всички знаят как етиопският цар се влюби в красивата Формозанта и как я изненада в леглото, когато сладкият сън затваряше дългите й мигли. Всички си спомнят, че Амазан, който видя това, помисли, че нощта ляга при деня. Не е неизвестно също така, че възмутен от това оскърбление, Амазан веднага извади светкавичния си меч и отряза престъпната глава на нахалния негър, а след това прогони всички етиопци от Египет. Нали тези чудеса са записани в книгата на египетските летописи? Стоустата мълва разгласи победите, които той нанесе на тримата царе начело на своите бетикийски и басконски воини и на своите ликорни. Той върна красивата Формозанта на баща й и освободи цялата свита на любимата си, която египетският цар беше заробил. Великият хан на скитите се призна за негов васал и бракът му с принцеса Алдея бе потвърден. Признат за наследник на вавилонското царство, непобедимият и благороден Амазан, придружен от своя феникс, влезе тържествено в града в присъствието на сто царе, които му плащаха дан. Празненствата около женитбата му надминаха онези, които цар Белус беше устроил. На масата сервираха опечен бика Алис. Египетският цар и царят на Индия наливаха вино на двамата съпрузи, а тази сватба беше възпята от петстотин велики вавилонски поети.

 

О, музи, които винаги призоваваме в началото на произведенията си, аз се обръщам към вас едва на края. Напразно ме упрекват, че чета благодарствена молитва, без да съм казал „благослови Господи“ в началото. О, музи, вие все пак не ще откажете да бъдете мои покровителки. Попречете на дръзките подражатели да развалят с басните си истините, с които съм, поучавал смъртните в този верен разказ, тъй както се осмелиха да фалшифицират „Кандид“, „Наивникът“ и целомъдрените приключения на целомъдрената Жана, които един бивш капуцински калугер обезобрази в батавските издания със стихове, достойни за капуцински калугер. Нека не напакостят на моя печатар, който е обременен с многобройно семейство и едва има с какво да купи букви, хартия и мастило.

О, музи, наложете мълчание на този отвратителен Коже, професор по дърдорене в колежа „Мазарен“, който остана недоволен от назидателните слова на Велизарий и император Юстиниан и написа долни, клеветнически пасквили срещу тези двама велики мъже. Запушете устата на онзи педант Ларше, който, без да знае и дума старовавилонски, без да е пътувал като мен по бреговете на Ефрат и Тигър, има безсрамието да твърди, че красивата Формозанта, дъщеря на най-великия цар на света, и принцеса Алдея, и всички жени от този почитан двор, водени от религиозни чувства, ходели да правят любов с всички коняри в Азия за пари, и то в големия вавилонски храм. Този колежански развратник, ваш враг и враг на приличието, обвинява красивите египтянки от Мендес, че се любели само с пръчове, и по този случай тайничко се готви да обиколи Египет, за да може най-после да изживее приятни приключения.

Тъй като не познава нито съвременните, нито древните неща, той подхвърля, надявайки се да се вмъкне при някоя бабичка, че на осемдесетгодишна възраст нашата несравнима Нинон[6] спяла с абата Жедоан, член на Френската академия и на Академията за надписи и художествена литература. Никога не е чувал за абат Шатоньоф и го смесва с абат Жедоан. Той не познава както Нинон, така и вавилонските момичета.

О, музи, дъщери на небето, вашият враг Ларше прави дори нещо повече: той възхвалява педерастията, осмелява се да твърди, че всички хлапаци в моята страна се подлагат на това безчестие. Той смята, че ще се спаси, като увеличава броя на виновните.

Благородни и целомъдрени музи, вие, които еднакво ненавиждате педантизма и педерастията, защитете ме от господин Ларше!

А вие, многоуважаеми господин Алиборон, наречен Фрерон, бивш тъй наречен йезуит, чийто Парнас е ту в Бисетр[7], ту в кръчмата на ъгъла, вие, към когото са се отнесли така справедливо на всички европейски сцени в почтената комедия „Шотландката“[8], вие, достоен син на свещеника Дефонтен, роден от неговата любов с едно от онези красиви деца, носещи меч и превръзка, подобно на сина на Венера, и които като него се издигат във въздуха, макар че винаги стигат само до комина, драги мой Алиборон, към когото винаги съм изпитвал толкова нежни чувства, вие, който ме разсмивахте цял месец наред по времето на „Шотландката“, препоръчвам ви моята „Вавилонска принцеса“, говорете лошо за нея, за да я четат хората.

Няма да ви забравя тук и вас, черковни вестникарю, знаменит оратор на гърчещите се праведници, баща на църквата, основана от абат Бешеран и Абраам Шоме, не пропущайте да споменете във вашите вестничета колкото благочестиви, толкова и красноречиви и разумни, че вавилонската принцеса е еретичка, деистка и безбожница. Особено се постарайте да накарате господин Рибалие да нареди така, че Сорбоната да осъди „Вавилонската принцеса“. Ще доставите голямо удоволствие на моя издател, комуто подарих тази малка история.

Бележки

[1] Бетис — древното име на р. Гвадалквивир.

[2] Бетика — стара испанска провинция, приблизително днешна Андалузия.

[3] Антропокаи. (гр.) — букв. човекогорители.

[4] В европейските средновековни легенди Магог е въплъщение на неверниците.

[5] С любов към Бога (исп.). — Б. пр.

[6] Нинон дьо Ланкло (1620–1705) — светска дама, известна с блестящия си ум.

[7] Бисетр — парижка лудница.

[8] „Шотландката“ — комедия от Волтер, в която той осмива своя враг Фрерон.

Край
Читателите на „Вавилонската принцеса“ са прочели и: