Волтер
Вавилонската принцеса (8)

ГЛАВА VIII

Междувременно Амазан беше вече на път за столицата на Албион. Той пътуваше със своята каляска, теглена от шест ликорни, и мечтаеше за своята принцеса, когато забеляза една карета, която се беше обърнала в крайпътния ров. Слугите бяха отишли да повикат хора да им помогнат, а собственикът си седеше спокойно в колата, без да прояви и най-слабо нетърпение, като пушеше, за да убие времето, защото по онова време хората пушеха. Той се наричаше милорд иПщг Шеп, което значи приблизително „Какво от това“ на езика, на който превеждам тези мемоари.

Амазан се спусна да му помогне; той сам без чужда помощ изправи колата, защото силата му бе много по-голяма от тази на обикновените хора. Милорд Какво от това се задоволи да каже: „Ето един много як човек.“

Селяците от околността, които след това се притекоха на помощ, се ядосаха много, че са ги накарали да дойдат напразно, и се нахвърлиха върху чужденеца: заканваха му се, наричаха го чуждестранно куче и искаха да го набият.

Амазан сграбчи двама души с всяка ръка и ги запрати на двадесет крачки. Останалите проявиха уважение към него, поздравиха го и му поискаха бакшиш; той им даде повече пари, отколкото някога бяха виждали в живота си. Милорд Какво от това му каза:

— Аз ви уважавам. Елате да вечеряте с мен във, вилата ми, която е само на три мили оттук.

Той се качи в колата на Амазан, тъй като неговата беше повредена от падането.

След като помълча четвърт час, той погледна за миг Амазан и му каза: „How d’ye do?“, което буквално ще рече „Как правите да правите?“, а в езика на преводача се изразява с „Как се носите?“, което не значи абсолютно нищо на никой език, след това добави: „Ето шест хубави ликорни“ и продължи да пуши.

Пътникът каза, че ликорните му са на разположение на негово превъзходителство, че е дошъл с тях от страната на гангейците и взе повод от това, за да му разкаже за вавилонската принцеса и за съдбоносната целувка, която тя дала на египетския цар, на което милордът не отговори нищо, защото малко го беше грижа дали на света съществуват египетски цар и вавилонска принцеса. Измина още четвърт час, без той да проговори. След това отново запита спътника си: „Как прави да прави“ и дали в страната на гангейците имат хубав ростбиф. С обичайната си учтивост Амазан му отговори, че на брега на Ганг хората никога не ядат братята си. Обясни му философията, която след много векове бе възприета от Питагор, Порфир и Ямблих. Тогава милордът заспа и спа, докато пристигнаха в къщата.

Той имаше млада и очарователна съпруга, на която природата бе дала толкова жива и чувствителна душа, колкото душата на мъжа й бе безучастна към всичко. Него ден много албионски благородници бяха дошли да вечерят в дома й. Имаше най-различни видове хора; тъй като страната почти винаги е била управлявана от чужденци, семействата, дошли с тези чужди владетели, бяха донесли най-различни нрави. В това общество едни хора бяха твърде любезни, други бяха с изключителен ум, а трети имаха дълбоки познания.

У домакинята нямаше нищо от онова престорено и неестествено държане, от онази скованост и неприятна стеснителност, в които по онова време упрекваха младите албионски жени. Тя не беше като онези дами, които чрез надменни обноски или превзето мълчание прикриват безплодността на ума си или унизителното смущение, което ги обзема, когато нямат какво да кажат; нямаше по-приветлива жена от нея. Тя посрещна Амазан с присъщата й учтивост и изисканост. Необикновената красота на този млад чужденец, както и бързото сравнение, което тя направи между него и мъжа си, я поразиха много още от самото начало.

Поднесоха вечерята. Тя постави Амазан до себе си на масата и му предложи най-различни пудинги, тъй като той й бе казал, че гангейците не ядат нищо, което е получило от боговете небесния дар на живота. Неговата красота и сила, нравите на гангейците, напредъкът на изкуствата, религията и управлението бяха предмет на един колкото приятен, толкова и поучителен разговор през време на обяда, който трая до вечерта и през време на който милорд Какво от това пи много и не обели ни дума.

След обеда, докато миледи наливаше чай и поглъщаше с очи младежа, той разговаряше с един член на парламента, защото всички знаят, че още оттогава съществуваше парламент и че той се наричаше „Wittenagemot“, което означава „събрание на умни хора“. Амазан се осведомяваше за Конституцията, нравите, законите, войската, обичаите, изкуствата, чрез които тази страна си бе спечелила уважението на целия свят, и благородникът му отговори така:

— Ние дълго сме ходили голи, макар че нашият климат не е топъл. Хора, дошли от древната земя на Сатурн, която се мие от водите на Тибър, дълго са се отнасяли към нас като към роби, обаче ние самите сме си причинили повече злини, отколкото сме видели от нашите първи покорители. Един от нашите царе стигна дотам в своята низост, че се обяви за поданик на един жрец, който също живееше на бреговете на Тибър и когото наричаха „Стареца от седемте хълма“ — дотолкова предопределението на тези седем хълма е било дълго да господстват над голяма част от Европа, обитавана тогава от скотове!

След тези времена на унижение дойдоха векове на свирепост и анархия. Нашата земя, по-бурна и от моретата, които я обкръжават, бе опустошена и окървавена от нашите вражди, много короновани глави загинаха под брадвата, над сто князе от царска кръв завършиха дните си на ешафода, изтръгнаха сърцата на техните привърженици и с тях ги биха по лицата. Палачът би трябвало да напише историята на нашия остров, защото той именно завършваше всички големи дела.

И като връх на ужаса, не много отдавна няколко души, които носеха черни плащове, и други, които навличаха бяла риза върху жакета си, бяха ухапани от бесни кучета и предадоха своя бяс на цялата нация. Всички граждани или убиваха, или бяха убивани, бяха или палачи, или жертви на палача, или грабители, или роби, и всичко това се вършеше в името на небето и защото търсеха Бога.

Кой би повярвал, че от тази ужасна бездна, от този хаос от раздори, жестокости, невежество и фанатизъм най-после ще произлезе може би най-съвършеното управление, което съществува на света? Един уважаван и богат крал, всесилен да върши добро, безсилен да върши зло, е начело на една свободна, войнствена, търговска и просветена нация. Благородниците, от една страна, и представителите на градовете, от друга, си поделят с краля законодателната власт.

Видя се как, по силата на някаква особена неизбежност, винаги когато кралете се стремяха към произволна власт, безредиците, гражданските войни, анархията и нищетата опустошаваха страната. Спокойствието, богатството и общественото благоденствие царуват у нас, откакто кралете признаха, че не са неограничени монарси. Всичко се подронваше, когато се спореше за неразбираеми неща, всичко беше наред, когато хората не обръщаха внимание на тези неща. Нашите победоносни флоти разнасят славата ни по всички морета и законите създават сигурност за богатствата ни. Никога един съдия не може да тълкува законите произволно, никога не се издава присъда, без тя да бъде обоснована. Ние бихме наказали като убийци, онези съдии, които биха се осмелили да изпратят на смърт някой гражданин, без да посочат доказателствата, които го обвиняват, и закона, който го осъжда.

Вярно е, че у нас винаги има две партии, които се борят една срещу друга с перо и интриги, но и те винаги се обединяват, когато трябва да грабнем оръжие, за да защитим отечеството и свободата. Тези две партии се следят една друга, взаимно си пречат, така че нито едната, нито другата не може да изнасили светостта на законите, те се мразят, но обичат държавата, те са ревниви влюбени, които се надпреварват да служат на една и съща любима.

Изхождайки от същата духовна основа, която ни накара да опознаем и защитим правата на човешката природа, ние издигнахме науките до най-високата точка, която те могат да достигнат при хората. Вашите египтяни, които минават за големи техници, вашите индийци, които светът смята за големи философи, вашите вавилонци, които се хвалят, че са наблюдавали звездите в течение на четиристотин и тридесет хиляди години, гърците, които са написали толкова фрази, за да кажат толкова малко неща, не знаят нищо в сравнение с най-малките ни ученици, които изучават откритията на нашите големи умове. В течение на сто години ние изтръгнахме от природата повече тайни, отколкото човешкият род е открил в течение на безброй векове. Ето действителното положение, в което се намираме. Не скрих пред вас нито доброто, нито злото, нито нашия позор, нито нашата слава и нищо не преувеличих.

Като чу това слово, Амазан почувства в себе си желание да се запознае с висшите науки, за които му говореха, и ако неговата страстна любов към вавилонската принцеса, чувството му на синовно уважение към майка му, която бе напуснал, и любовта му към родния край не говореха тъй силно на нараненото му сърце, той би пожелал да прекара целия си живот на остров Албион, но злополучната целувка, която принцесата бе дала на египетския цар, не оставяше достатъчно свобода на ума му, за да се залови с изучаването на висшите науки.

— Тъй като съм си наложил да обикалям света и да бягам от себе си — каза той, — признавам, че бих бил любопитен да видя тази древна земя на Сатурн, този народ от бреговете на Тибър и седемте хълма, на който вие някога сте се подчинявали; несъмнено той трябва да е първият народ на земята.

— Съветвам ви да направите това пътуване — отвърна му албионецът, — стига само да обичате музиката и живописта. Самите ние твърде често разнасяме скуката си по седемте хълма. Но ще останете много учуден, когато видите потомците на нашите победители.

Разговорът трая дълго. Макар че мозъкът на красивия Амазан бе малко разстроен, той говореше с толкова чар, гласът му бе така трогателен, държането му така благородно и благо, че домакинята не можа да се сдържи да не се оттегли с него на разговор насаме. Докато му говореше, тя му стисна нежно ръката, като го гледаше с влажни и искрящи очи, които събуждаха желания във всички части на тялото му. Задържа го на вечеря и го остави да спи в дома й. Всеки миг, всяка дума, всеки поглед на Амазан разпалваха страстта й. Щом всички си отидоха, тя му написа бележка, уверена, че той ще дойде да я ухажва в леглото, докато милорд Какво от това спи в своето. Амазан отново има силата да устои: такива чудотворни последици предизвиква едно зрънце лудост в една крепка и дълбоко наранена душа!

Амазан изпрати на дамата обичайния си почтителен отговор, в който изтъкна светостта на своята клетва и строгия дълг, който му повеляваше да научи вавилонската принцеса да обуздава страстите си, след това заповяда да впрегнат ликорните и тръгна за Батавия, оставяйки цялата компания възхитена от него, а домакинята — в отчаяние. Смазана от мъка, тя забрави да скрие писмото на Амазан, милорд Какво от това го прочете на следната сутрин.

— Това са — каза той, като повдигна рамене — доста плоски глупости.

И отиде на лов за лисици с няколко пияници от околността.

Амазан пътуваше вече по море, снабден с географска карта, подарена му от учения албионец, с когото бе разговарял в дома на милорд Какво от това. Той видя с изненада голяма част от земята, изобразена на лист хартия.

Очите и въображението му блуждаеха по това малко пространство, гледаше Рейн, Дунава, Тиролските Алпи, отбелязани тогава с други имена, и всички страни, през които трябваше да мине, преди да стигне до града на седемте хълма, но най-много гледаше страната на гангейците, Вавилон, където бе видял своята скъпа принцеса, злополучната страна Басра, където тя бе дала целувка на египетския цар. Въздишаше, проливаше сълзи, но бе съгласен, че албионецът, който му бе подарил света в смален вид, беше прав, когато твърдеше, че на бреговете на Темза хората са хиляди пъти по-образовани от онези, които живеят по Нил, Ефрат и Ганг.

Докато той се завръщаше в Батавия, Формозанта летеше към Албион със своите два кораба, които се носеха с издути платна. Корабът на Амазан се размина с кораба на принцесата и едва не го докосна; двамата влюбени бяха тъй близо един до друг, без да подозират това. О, ако знаеха! Но безпощадната съдба не позволи това.