Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Princesse de Babylone, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА V

За по-малко от осем дни ликорните откараха Формозанта, Ирла и феникса в Камбалу, столицата на Китай. Камбалу беше град, по-голям от Вавилон и със съвършено различно великолепие. Новите неща, непознатите нрави биха забавлявали Формозанта, ако можеше да мисли за нещо друго освен за Амазан.

Щом научи, че вавилонската принцеса е пристигнала пред една от градските врати, китайският император изпрати четири хиляди мандарини, облечени в церемониални роби, да я посрещнат; те всички паднаха по очи пред нея и всеки от тях й поднесе поздравление, написано със златни букви върху пурпурна коприна. Формозанта им каза, че ако имаше четири хиляди езика, би отговорила веднага на всеки мандарин, но понеже има само един, тя ги моли да приемат за уместно, че ще си послужи с единствения си език, за да благодари на всички наведнъж. След това те най-почтително я заведоха при императора.

Той беше най-справедливият, най-учтивият и най-мъдрият монарх на земята. Първи той изора една нивичка със своите императорски ръце, за да вдъхне, на своя народ уважение към земеделието. Първи той установи награди за добродетел, докато, за голям срам, навсякъде другаде законите се ограничаваха да наказват престъпленията. Този император бе току-що прогонил от своята държава цяла дружина чужди калугери, дошли от най-далечния запад с безумната надежда да принудят цял Китай да мисли като тях и които, под предлог, че възвестяват истината, бяха вече придобили богатства и почести. Изпъждайки ги от страната, той им беше казал следните думи, които бяха записани в аналите на империята:

— Вие бихте извършили тук толкова зло, колкото сте извършили и другаде. Дошли сте да проповядвате догмата на нетърпимостта на нацията, която проявява най-голяма търпимост на земята. Връщам ви обратно, за да не бъда принуден един ден да ви наказвам. Ще бъдете отведени почтително до границите на моята държава, ще ви се достави всичко необходимо, за да се завърнете в полукълбото, откъдето сте тръгнали. Вървете си в мир, ако можете да живеете в мир, и не се връщайте вече.

Вавилонската принцеса научи с радост за това решение и за това слово, и затова беше по-сигурна, че ще бъде добре приета в двореца, тъй като самата тя бе далеч от всякакви догми на нетърпимост. Китайският император вечеря насаме с нея и има учтивостта да я освободи от смущението, което би й причинил един обременителен дворцов церемониал. Тя му представи феникса, който, след като императорът дълго го гали, кацна на креслото му. Към края на вечерята Формозанта му довери простодушно причината на своето пътуване и го помоли да нареди да потърсят в Камбалу красивия Амазан, чиито приключения му разказа, без да скрие нищо от съдбоносната страст, която изгаряше сърцето й за този млад герой.

— Какво говорите! — каза й китайският император. — Той ми направи удоволствието да дойде в двореца, аз съм очарован от този мил Амазан. Вярно е, че е дълбоко огорчен, но неговата трогателна скръб го прави още по-очарователен. Никой от моите любимци не е по-умен от него, никой от мандарините-правници няма по-обширни познания, никой от моите военни мандарини няма по-войнствен и по-героичен вид, а неговата младост придава още по-голяма стойност на всичките му способности. Ако бях толкова нещастен, толкова забравен от Тиен и от Шанг-ти, за да желая да бъда завоевател, бих помолил Амазан да застане начело на моите войски и тогава бих бил сигурен, че ще завладея целия свят. Колко жалко е, че неговата скръб понякога разстройва ума му.

— О, господарю — каза му Формозанта с пламнало лице и печален, развълнуван и укорен тон, — защо не поканихте и него да вечеря с нас? Причинявате ми смъртна мъка. Изпратете веднага хора да го поканят.

— Той замина тази сутрин, госпожо, без да ми каже в коя страна ще отиде.

Формозанта се обърна към феникса:

— Кажете ми, фениксе — рече тя, — виждал ли сте някога по-нещастно момиче от мен? Но как и защо е можал да напусне — продължи тя, като се обърна към императора — така внезапно един толкова учтив двор като вашия, в който, струва ми се, човек би желал да прекара целия си живот.

— Ето какво се случи, госпожо. Една принцеса от царска кръв, една от най-милите принцеси, се влюби в него и му определи среща в дома си по пладне. Той замина призори и остави тази бележка, която струва много сълзи на моята роднина:

„Прекрасна китайска принцесо от царска кръв, вие заслужавате сърце, което винаги е принадлежало само на вас. Аз се заклех пред безсмъртните богове да обичам само Формозанта, вавилонската принцеса, и да й покажа как човек може да укроти желанията си през време на пътуванията си. Тя има нещастието да се отдаде на един недостоен египетски цар: аз съм най-нещастният от всички хора. Загубих баща си и феникса, както и надеждата да бъда обичан от Формозанта, напуснах опечалената си майка и родината си, тъй като не можех да живея нито миг в онзи край, където научих, че Формозанта обича друг. Заклех се да обиколя земята и да й остана верен. Ако наруша клетвата си, вие ще ме презирате и боговете ще ме накажат: намерете си любовник, госпожице, и му бъдете така вярна, както съм аз.“

— О, оставете ми това удивително писмо — каза прекрасната Формозанта, — то ще ми бъде утеха и ще бъда щастлива в злочестината си. Амазан ме обича, заради мен Амазан се отказва от една китайска принцеса. Той единствен на земята може да спечели такава победа, той ми дава велик пример, но фениксът знае, че не се нуждая от този пример. Много жестоко е да бъда лишена от любимия си заради най-невинната целувка, която дадох, за да му остана вярна. Но къде е отишъл той? Кой път е взел? Благоволете да ме осведомите и аз ще тръгна веднага.

Китайският император й отговори, че както са му доложили, любимият й вероятно е взел пътя, който води за Скития. Ликорните бяха впрегнати начаса и, след като се сбогува най-сърдечно с императора, принцесата потегли на път, последвана от феникса, прислужницата си Ирла и цялата си свита.

Щом пристигна в Скития, тя забеляза още по-ясно от всякога колко се различават хората и правителствата по света, докато след хиляди векове мрак някой народ, по-просветен от другите, постепенно разпръсне светлината на знанието все по-далеч и по-далеч и най-после и в най-варварските страни се намерят храбри сърца, които ще имат силата и упоритостта да превърнат зверовете в хора. В Скития нямаше градове и следователно нямаше и изящни изкуства. Виждаха се само обширни равнини и цели народи, които живееха в палатки или върху коли. Тази гледка вдъхваше страх. Формозанта запита в коя палатка или кола живее царят. Отговориха й, че преди осем дни той тръгнал на поход начело на триста хиляди конници, за да се сражава с вавилонския цар, чиято племенница, красивата принцеса Алдея, бил отвлякъл.

— Той е отвлякъл братовчедка ми! — извика Формозанта. — Не очаквах това ново приключение. Как, моята братовчедка, която беше толкова щастлива да ме ласкае, е станала царица, а аз съм още неомъжена!

Тя помоли да я заведат веднага в палатките на царицата.

Тяхната неочаквана среща в тази далечна земя и удивителните неща, които имаха да си разкажат една на друга, направиха разговора им така увлекателен, че те забравиха, че никога не са се обичали. Гледаха се възторжено и една сладка илюзия замени истинската нежност: те се прегръщаха и плачеха, между тях дори имаше сърдечност и откровеност, тъй като не се срещнаха в дворец.

Алдея позна феникса и Ирла, довереницата на братовчедка си. Тя даде на Формозанта шуби от зибели нови кожи, а Формозанта й даде диаманти. Говориха за войната, която двамата царе започваха, съжаляваха хората, които монарсите по своя прищявка изпращат да се избиват заради спорове, които двама почтени хора биха могли да разрешат за един час със спогодба. Но най-много говориха за красивия чужденец, който побеждава лъвове, подарява най-едрите диаманти на света, пише мадригали и притежава феникс и който сега, поради бъбривостта на един кос, бе най-нещастният от всички хора.

— Той е моят скъп брат — казваше Алдея.

— Той е моят скъп любим — казваше Формозанта. — Ти несъмнено си го видяла и може би е още тук. Той знае, че е твой брат, мила братовчедке, и няма да те напусне така внезапно, както е напуснал китайския цар.

— Как да не съм го видяла, велики богове — поде Алдея. — Той прекара цели четири дни с мен. О, братовчедке, колко е нещастен моят брат! Една лъжлива вест напълно го подлуди и сега обикаля света, без да знае къде отива. Представи си, лудостта му стигна дотам, че брат ми отблъсна ласките на най-красивото момиче в цяла Скития. Вчера замина оттук, след като й написа писмо, което я хвърли в отчаяние. А сам тръгна към кимерийците.

— Хвала богу — извика Формозанта, — той повторно е отказал заради мен! Моето щастие надмина надеждите ми, както нещастието ми надмина всичките ми страхове. Кажи да ми донесат това очарователно писмо. Искам да тръгна, искам да го гоня, държейки в ръка доказателствата за неговата добродетел. Сбогом, братовчедке. Щом Амазан е при кимерийците, и аз ще полетя нататък.

Алдея реши, че нейната братовчедка принцесата е още по-луда от брат й Амазан. Но понеже и тя като нея бе засегната от същата епидемия, като нея бе напуснала насладите и великолепието на Вавилон заради царя на скитите и тъй като жените винаги се интересуват от безумията, причинени от любовта, тя истински се разнежи и пожела на Формозанта щастливо пътуване, като й обеща да я подпомогне в любовта й, ако някога има щастието да види отново брат си.