Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Princesse de Babylone, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА IX

Щом слезе на равния тинест бряг на Батавия, Амазан веднага полетя като светкавица към града на седемте хълма. Трябваше да премине южната част на Германия. На всеки четири мили срещаше по някой принц или принцеса, почетни дами и дрипльовци. Беше учуден от откровения германски начин, по който тези почтени дами и госпожици проявяваха кокетството си спрямо него. Но на всички ухажвания той отговаряше само със скромен отказ. След като премина Алпите, Амазан отплува по море от Далмация и слезе в един град, който не приличаше на никой от онези, които бе видял дотогава. Морето изпълваше улиците, къщите бяха построени във водата. Малкото обществени площади, които украсяваха този град, бяха претъпкани с мъже и жени с двойни лица — едно лице, дадено им от природата, и едно лице от зле нарисувана мукава, което те слагаха върху първото, така цялата нация сякаш се състоеше само от призраци. Чужденците, които идваха в тази страна, си купуваха най-напред лице, както другаде човек се снабдява с шапка или обуща. Амазан не възприе тази противоестествена мода и се яви такъв, какъвто си беше. В града имаше дванадесет хиляди момичета, записани в голямата книга на републиката — момичета, полезни на държавата, натоварени с най-износната и най-приятната търговия, която някога е обогатявала една страна. Обикновените търговци изпращаха платове в Ориента с големи разноски и големи рискове, а тези хубави търговки въртяха без никакъв риск търговия със своите прелести, които никога не се изчерпваха. Всички те дойдоха да се представят на красивия Амазан и да му предложат да избере една от тях. Той избяга с най-голямата възможна бързина, като мълвеше името на несравнимата вавилонска принцеса и се кълнеше в безсмъртните богове, че тя е по-красива от всички тези дванадесет хиляди венециански момичета.

— Страшна измамнице — викаше той извън себе си, — ще те науча да бъдеш вярна!

Най-после пред очите му се показаха жълтите вълни на Тибър, зловонните блата, редките мършави и костеливи жители, загърнати в стари, дрипави плащове, през които се виждаше сухата им тъмна кожа, и му възвестиха, че се намира пред вратите на седмохълмия град, на този град на герои и законодатели, който беше завладял и управлявал голяма част от света.

Амазан си въобразяваше, че на триумфалната градска врата ще види строени петстотин дружини, командвани от герои, а в сената — събрание от полубогове, което раздава закони на света. Обаче откри, че цялата войска се състои от тридесетина негодници, които стояха на стража с чадъри, защото се бояха от слънцето. След това влезе в един храм, който му се видя много красив, но не толкова, колкото вавилонския, и бе доста изненадан, когато чу песни, изпълнявани от мъже, които имаха женски гласове.

— Каква забавна страна е тази древна земя на Сатурн! Видях град, в който никой нямаше истинското си лице; ето друг град, където мъжете нямат нито мъжки глас, нито брада.

Казаха му, че тези певци не са вече мъже, че са отнели мъжествеността им, за да пеят по-приятно възхвали на удивителен брой достойни хора. Амазан не разбра нищо от тези обяснения. Господата го помолиха да изпее нещо, той изпя една гангейска песен с присъщия си чар. Гласът му беше много звучен тенор.

— О, господине — казаха му те, — какво прекрасно сопрано бихте били!… О, само ако…

— Как така ако? Какво искате да кажете?

— О, синьор…

— Е, какво?

— Ако нямахте брада.

Тогава с обичайните си доста смешни движения те шеговито му обясниха за какво става дума. Амазан остана смаян.

— Толкова съм пътувал — каза той, — но никога не съм чувал да се говори за такива чудесии.

След като песните свършиха, старецът от седемте хълма отиде начело на огромното шествие до вратата на храма, той започна да сече въздуха на четири с вдигнат палец и с два изпънати и два свити пръста, като казваше на език, който вече не се говореше, следните думи: „На града и на Вселената.“ Гангеецът не можеше да разбере как два пръста могат да стигнат толкова далеч. След малко край него почна да минава целият двор на господаря на света. Той се състоеше от важни личности — едни в червени мантии, други във виолетови. Почти всички гледаха красивия Амазан и му правеха мили очи; покланяха му се дълбоко и си казваха един на друг: „San Martino che bel ragazzo! San Pancratio, che bel fanciullo!“[1]

Gli ardenti[2], чийто занаят беше да показват на чужденците забележителностите на града, побързаха да го заведат да разгледа останки от рухнали сгради, където и магаретар не би желал да прекара нощта, но които някога са били достойни паметници на величието на един царствен народ. След това видя двестагодишни картини, статуи от преди повече от двадесет века, които призна за велики творби на изкуството.

— Създавате ли още подобни произведения?

— Не, ваше превъзходителство — отвърна му един, — но ние презираме останалите страни, защото пазим тези редки и ценни неща. Ние сме един вид вехтошари, които се гордеят със старите дрехи, които са останали в магазините им.

Амазан поиска да види двореца на владетеля; заведоха го там. Видя хора, облечени във виолетови мантии, които брояха парите, постъпили в приход на държавата: толкова от една земя някъде по Дунава, толкова от друга по Лоара или по Гвадалквивир, или на Висла.

— Охо — рече Амазан, след като погледна своята географска карта, — значи, вашият господар владее цяла Европа, както някога са я владели древните герои от седемте хълма?

— Той трябва да владее целия свят по божествено право — отвърна му един виолетов човек. — И дори имаше време, когато неговите предшественици бяха почти установили световна монархия, но днес техните наследници имат добрината да се задоволят с малкото пари, които техните поданици, кралете, им плащат под форма на данък.

— Значи, вашият господар е в действителност цар на царете! Значи, това е неговата титла? — запита Амазан.

— Не, ваше превъзходителство, неговата титла е „слуга на слугите“, той беше първоначално рибар и вратар и затова знаците на неговото достойнство са ключове и мрежи, но той продължава да заповядва на всички царе. Неотдавна изпрати сто и една заповеди на един цар в страната на келтите и царят се подчини.

— Значи, вашият рибар — рече Амазан — е изпратил петстотин-шестстотин хиляди войници, за да осигури изпълнението на тези сто и една заповеди?

— Съвсем не, ваше превъзходителство. Нашият свят господар съвсем не е толкова богат, той не може да издържа дори десет хиляди войници, но затова пък има четиристотин-петстотин хиляди божествени пророци, пръснати из другите страни. Тези пророци от най-различни цветове са хранени, както се следва, на разноски на народите. От името на небето те възвестяват, че моят господар може да отваря и затваря с ключовете си всички ключалки, и особено ключалките на касите.

Един нормандски свещеник, който заемаше при краля, за когото ви говоря, длъжността довереник на мислите му, го убеди, че трябва да се подчинява безпрекословно на стоте и една мисли на моя господар, защото трябва да знаете, че една от изключителните привилегии на стареца от седемте хълма е да бъде винаги прав, било когато благоволи да говори, било когато благоволи да пише.

— Особен човек, ей богу! — рече Амазан. — Бих бил много любопитен да вечерям с него.

— Ваше превъзходителство, дори да бяхте цар, не бихте могъл да ядете на неговата маса Най-многото, което той би могъл да направи за вас, е да нареди да ви поднесат ядене до него, на една по-малка и по-ниска маса от неговата. Но ако желаете да имате честта да му говорите, ще ви издействам аудиенция от него срещу една buona mancia[3], която ще имате добрината да ми дадете.

— С готовност — рече гангеецът. Виолетовият човек се поклони.

— Ще ви представя още утре — каза му той. — Ще коленичите три пъти и ще целунете краката на стареца от седемте хълма.

При тези думи Амазан избухна в такъв гръмогласен смях, че едва не се задуши. Той излезе навън, като се държеше за корема, и се смееше през целия път до своята странноприемница, където още дълго се смя.

Докато обядваше, дойдоха двадесет голобради мъже и двадесет цигулари, които дадоха цял концерт в негова чест. През останалата част на деня той бе ухажван от най-важните първенци на града. Те му направиха предложения, още по-странни от предложението да целуне краката на стареца от седемте хълма. Тъй като беше извънредно учтив, най-напред сметна, че тези господа го вземат за дама и най-тактично и учтиво им обясни грешката им. Но тъй като двама-трима от най-решителните виолетови мъже станаха прекалено настойчиви, той ги изхвърли през прозореца, без да смята, че прави голяма жертва заради прекрасната Формозанта. И напусна колкото може по-бързо този град на господарите на света, където трябваше да целуне палеца на крака на един старец, като че ли бузата му беше на крака, и където пристъпваха към младите хора с още по-странни любезности.

Бележки

[1] Свети Мартине, какъв красив младеж! Свети Панкрацио, какво красиво момче! (ит.) — Б. пр.

[2] Арденти — членовете на Академията на науките във Витербо, Италия.

[3] Бакшиш. — Б. пр.