Волтер
Микромегас (1)

(Философска история)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Micromégas, ou Voyage des habitans de l'étoile Sirius, (Обществено достояние)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
Sociosasho (9 август 2006 г.)

Издание:

Волтер. Философски новели

Френска. Второ издание

Превел от френски: Боян Атанасов

Редактор: Георги Куфов

Художник: Симеон Младенов

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Букова, Стефка Добрева

Дадена за набор декември 1982 г. Подписана за печат април 1983 г. Излязла от печат юни 1983 г.

Печатни коли 32. Издателски коли 26,88. УИК 27,24.

Цена 3,16 лв.

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Георги Димитров“ — Ямбол

ISBN 9536622611


ГЛАВА I
ПЪТУВАНЕ НА ЕДИН ЖИТЕЛ НА ЗВЕЗДАТА СИРИУС ДО ПЛАНЕТАТА САТУРН

На една от онези планети, които обикалят около звездата, наречена Сириус, живееше един много умен младеж, с когото имах честта да се запозная при последното му пътуване, което той направи до нашия малък мравуняк. Наричаше се Микромегас[1], име, което много подхожда на всички велики хора. Той бе осем левги висок: под осем левги разбирам двадесет и четири хиляди геометрични крачки от по седем стъпки всяка. Някои математици, хора винаги полезни на обществото, ще грабнат веднага перото и ще намерят, че понеже господин Микромегас, жител на страната Сириус, е висок двадесет и четири хиляди крачки от главата до краката, което прави сто и двадесет хиляди кралски стъпки, и че понеже ние, гражданите на Земята, имаме ръст едва пет стъпки и тъй като нашата планета има девет хиляди левги обиколка, ще открият — казвам, че небесното тяло, което го е създало, непременно трябва да има точно двадесет и един милиона и шестстотин хиляди пъти по-дълга обиколка от нашата малка Земя. Няма нищо по-просто и по-обикновено от това в природата. Сравнени с турската, московската или китайската империя, държавите на някои германски или италиански владетели, които човек би могъл да обиколи за половин час, са само едно слабо указание за огромните разлики, които природата е създала във всички същества.

Ръстът на негово превъзходителство, бидейки толкова висок, както казах, всички наши скулптори и художници лесно ще се съгласят, че коланът му може да има дължина от петдесет хиляди кралски стъпки, и това е една много красива пропорция.

Колкото до неговия ум, той е един от най-образованите на този свят. Знае много неща. Дори е измислил някои неща. Едва двеста и петдесет годишен, той всмучеше, както е обичаят, в йезуитския колеж на своята планета, когато със силата на своя ум отгатна над петдесет Евклидови теореми. Това представлява осемнадесет теореми повече, отколкото Блез Паскал[2], който, както казва сестра му, след като отгатнал трийсет и две теореми, докато си играел, станал след това доста посредствен геометър и много лош метафизик. Когато беше на четиристотин и петдесет години, в края на детството си, той направи дисекция на много от онези дребни насекоми, които нямат повече от сто стъпки диаметър и не могат да бъдат наблюдавани с обикновени микроскопи. Написа една много любопитна книга, която му причини доста неприятности. Мюфтията на неговата страна, дребнав човек и голям невежа, намери в книгата му подозрителни, неблагозвучни, дръзки твърдения, които миришеха на ерес, и започна ожесточено да го преследва; касаеше се за това дали субстанциалната форма на бълхите на Сириус е от същото естество като тази на охлювите. Микромегас се защитаваше упорито и спечели жените на своя страна. Делото трая двеста и двайсет години. Най-после мюфтията успя да убеди юристите да осъдят книгата, макар че те не я бяха чели, и на автора бе заповядано да не се явява в двореца в продължение на осемстотин години.

Микромегас не беше особено много огорчен, че е отстранен от двореца, който беше пълен само с неприятности и дребнавости. Той написа една много забавна песен срещу мюфтията, който обаче не се смути много от нея. След това младият философ започна да пътешества от планета на планета, за да завърши образованието на ума и сърцето си, както се казва. Тези, които пътуват само с пощенска кола или с файтон, несъмнено много ще се учудят на тамошните превозни средства, защото ние, които живеем на нашата купчинка кал, не можем да си представим нищо извън това, с което сами си служим. Нашият пътешественик бе запознат прекрасно със законите на гравитацията, както и с всички привличащи и отблъскващи сили в природата. Използваше ги много умело и, ту чрез някой слънчев лъч, ту с помощта на някоя комета, той и спътниците му отиваха от едно небесно тяло на друго, както птичките подхвръкват от клон на клон. За кратко време той обиколи Млечния път. Трябва да призная, че зад безбройните звезди, с които той посети, Микромегас никога не видя прекрасните небесни селения, които бележитият викарий Деръм[3] се хвали, че е видял през телескопа си. Не че твърдя, че г-н Деръм не е видял добре, Боже опази! Но Микромегас беше по самите тези места, при това той е много наблюдателен… Но не желая да противореча никому. След като доста обикаля, Микромегас пристигна на небесното тяло Сатурн. Колкото и да бе свикнал да среща нови неща, когато видя колко малко е това небесно тяло и колко дребни са обитателите му, отначало не можа да се сдържи и на лицето му се появи онази усмивка на превъзходство, която понякога се изписва и на лицето на най-мъдрите. Защото Сатурн е само деветстотин пъти по-голям от Земята и гражданите на тази страна са просто джуджета, високи едва около хиляда лакти. Отначало малко се подиграваше с тамошните хора така, както някой италиански музикант, дошъл във Франция, се смее на музиката на Люли[4]. Но като сириусец, той имаше остър ум, бързо схвана, че едно мислещо същество може съвсем да не бъде смешно само защото е високо едва три хиляди стъпки. След като учуди сатурняните с ръста си, той се сближи с тях. Завърза задушевно приятелство със секретаря на Академията на Сатурн, човек извънредно умен, който в същност не беше нищо изобретил, но даваше добри доклади за изобретенията на другите Пишеше доста приемливи стихчета и правеше големи изчисления. За удоволствие на читателите ще предам тук странния разговор, който Микромегас има един ден с г-н секретаря.

Бележки

[1] Микромегас — име, съставено от гръцките думи „микрос“ (малък) и „мегас“ (голям).

[2] Блез Паскал (1623–1662 г.) — бележит френски математик, физик и философ.

[3] Уилям Деръм — английски богослов.

[4] Жак-Батист Люли (1633–1687 г.) — френски композитор.