Волтер
Вавилонската принцеса (7)

ГЛАВА VII

Амазан пристигна при батавите. В скръбта си неговото сърце изпита сладкото задоволство да открие там едно далечно подобие на щастливата страна на гангейците: свобода, равенство, чистота, изобилие, търпимост; но дамите в тази страна бяха тъй студени, че никоя от тях не се опита да го прелъсти, както правеха жените навсякъде другаде, не му бе никак трудно да остане целомъдрен. Ако беше пожелал да ухажва тези дами, той би покорил всички една след друга, без да бъде обичан от никоя от тях, но Амазан бе далеч от мисълта да прави завоевания.

Формозанта без малко не го настигна в страната на тази блудкава нация, закъсня само с един миг.

При батавите Амазан чу да се говори толкова похвално за някакъв остров, наречен Албион, че реши да отплува заедно с ликорните си за тази страна. Благоприятен източен вятър го отнесе за четири часа на брега на тази земя, по-прочута от Тир и остров Атлантида.

Красивата Формозанта, която го бе следвала по бреговете на Двина, Висла, Елба и Везер, пристигна най-после до устието на Рейн, който тогава изливаше бързите си води в Германското море.

Тя научи, че нейният скъп любим е отплувал за бреговете на Албион, стори й се, че вижда кораба му и нададе радостни викове, които учудиха всички батавски дами, защото не можеха да си представят, че един млад мъж може да предизвика толкова радост. Колкото до феникса, те не му обърнаха голямо внимание, защото решиха, че перата му вероятно не биха могли да се продават така добре, както перата на патките и гъсетата, които се въдят в блатата на тяхната страна. Вавилонската принцеса нае два кораба, за да отиде заедно с цялата си свита на този блажен остров, където скоро щеше да се озове единственият предмет на нейните желания, душата на живота й, богът на сърцето й.

Неочаквано, тъкмо когато верният и злочест Амазан стъпваше на албионска земя, задуха страшен западен вятър; корабите на принцесата не можаха да отплуват. Сърцето й се сви, обхвана я горчива мъка и дълбока тъга. В своята скръб тя реши да си легне и да изчака да се промени посоката на вятъра, но бурята бушуваше с отчайваща сила в течение на цели осем дни. През този осемдневен век принцесата караше Ирла да й чете романи; не че батавите знаят да пишат романи, но тъй като са комисионерите на целия свят, те търгуват и с ума на другите нации, както със стоките им. Принцесата прати да купят в книжарницата на Марк-Мишел Ре всичките приказки, които са били написани в страната на авзоните^[1] и на вел-шите^[2], чиято продажба беше много мъдро забранена в тези страни, за да могат да се обогатяват батавите. Надяваше се, че в тези истории ще намери някое приключение, което да прилича на нейното и което би успокоило болката й. Ирла четеше, фениксът изказваше преценки, а принцесата не откриваше нищо нито в „Преуспялата селянка“, нито в „Софа“, нито в „Четиримата факардени“, което да има и най-малко отношение към нейното приключение; тя постоянно прекъсваше четенето, за да попита откъде духа вятърът.