Рик Риърдън
Скритият оракул (14)

13

Трикрако състезание на смъртта.

Пет ужасни срички.

Богове, само не Мег!

Всичко стана по вина на Харли.

След като обсъдихме изчезването на Миранда Гардинър — „като предпазна мярка, моля, стойте настрана от гората, докато не разберем повече“, — Хирон извика младия син на Хефест да обясни правилата на трикракото състезание. Скоро ми стана ясно, че Харли е злият гений, стоящ зад целия проект. Наистина идеята бе тъй ужасяваща, че можеше да се появи само в съзнанието на осемгодишно момче.

Признавам, че престанах да следя детайлите, след като обясни за експлодиращите фризбита с резачки.

— И те ще правят ФИУУ! — подскачаше от радост той. — После БЗЗЗ! И ПРАС!

Изигра с ръцете си пантомимично всеки вариант на хаоса.

— Трябва да бъдете много бързи или ще загинете! Ще е страхотно!

Другите лагерници започнаха да мърморят и да шават по пейките си.

Хирон вдигна ръка, за да възцари тишина.

— Сега, знам, че последния път имаше проблеми — каза той. — Но, за щастие, лечителите от хижата на Аполон успяха да присадят обратно ръцете на Паоло.

На една маса отзад мускулест тийнейджър се изправи и започна да крещи на език, който ми прозвуча като португалски. Носеше бяла риза върху тъмните си гърди и виждах тънки белези по бицепсите му. Докато ругаеше на високи обороти, той посочи първо Харли, после хижата на Аполон, а сетне и всички останали.

— Благодаря ти, Паоло — отвърна Хирон. — Радвам се, че се чувстваш по-добре.

Остин се приведе към мен и прошепна:

— Паоло разбира чудесно английски, но може да говори само на португалски. Поне така твърди. Никой от нас не схваща и дума от това, което ни казва.

И аз не знаех португалски. Атина от години ни приказваше, че някой ден Олимп може да се прехвърли в Бразилия и трябва да сме готови за такова развитие на нещата. Дори бе купила на боговете самоучител по португалски за Сатурналиите^[26], но какво ли вдяваше Атина?

— Паоло изглежда изнервен — отбелязах.

— Има късмет, че бързо му зарастват раните — сви рамене Уил. — Син е на Хеба, богинята на младостта и прочее.

— Зяпаш го — отбеляза Нико.

— Не го зяпам — отвърна Уил, — просто преценявам колко добре функционират ръцете на Паоло след операцията.

— Хм.

Паоло най-после седна. Хирон мина през дълъг списък от останалите наранявания, които бяха изпитали по време на първото състезание с три крака. Надяваше се този път да избегнем: изгаряния втора степен, пукнати тъпанчета, разтежение на слабините и два случая с хроничен танц на джига.

Самотният герой от масата на Атина вдигна ръка.

— Хироне, само да вметна… имаме три случая с изчезнали лагерници. Мъдро ли е наистина да организираме опасно състезание с препятствия?

Хирон се усмихна накриво.

— Отличен въпрос, Малкълм, но маршрутът, естествено, няма да минава през гората, която смятаме за най-опасна. Сатирите, дриадите и аз ще продължим да разследваме изчезванията. Няма да намерим покой, докато изгубените лагерници не бъдат върнати. В същото време обаче трикракото състезание може да затвърди важни умения, отнасящи се до сплотяване на екипа. И също би задълбочило разбирането ни за Лабиринта.

Думата ме удари в лицето като телесния аромат на Арес. Обърнах се към Остин.

— Лабиринтът? Има предвид Лабиринта на Дедал?

Остин кимна, а пръстите му се заиграха с лагерните мъниста по врата му. Внезапно си спомних майка му Латриша. Тя си играеше по същия начин с гердана си от мекотели, докато изнасяше лекции в колежа Оберлин^[27]. Дори аз научих ценни неща от уроците по музикална теория на Латриша Лейк, макар да я намирах за разсейващо красива.

— По време на войната с Гея — каза Остин — Лабиринтът се отвори наново. Оттогава се опитваме да му начертаем карта.

— Това е невъзможно — казах. — И ненормално. Лабиринтът е злонамерено създание със свой разум. Не може да го картографирате, нито да му се доверите!

Както обикновено, можех да си спомня само отделни фрагменти от миналото, но бях почти сигурен, че говоря истината. Помнех Дедал. В стари времена царят на Крит му нареди да създаде Лабиринт, който да удържи чудовищния Минотавър. Но не, простичкият Лабиринт не бе достатъчно добър за гениален изобретател като Дедал, който трябваше да го сътвори саморазрастващ се и със собствено съзнание. През вековете той бе пуснал тунели под повърхността на цялата планета, подобно на корени на бурен.

Глупави гениални изобретатели.

— Вече е различен — каза Остин. — Откакто Дедал почина… не знам. Трудно ми е да го опиша. Не го усещаме толкова зъл. Нито толкова смъртоносен.

— Това е много успокоително. И затова сте решили да организирате трикраки състезания през него.

— Има и още нещо, тате — покашля се Уил. — Никой не иска да разочарова Харли.

Погледнах към централната маса. Хирон все още говореше за това колко важен е тим билдингът, докато Харли подскачаше нагоре-надолу. Видях защо останалите лагерници са решили да си осиновят момчето. Той бе сладък мъник, макар и плашещо як за осемгодишен. Усмивката му бе заразителна. Ентусиазмът му сякаш оправяше настроението на цялата група. Въпреки това разпознах лудешкия блясък в погледа му. Същия съзирах и в очите на баща му Хефест, докато измисляше някакъв автоматон, който по-късно полудяваше и започваше да руши цели градове.

— Освен това не забравяйте — добави Хирон, — че никое от злощастните изчезвания не е било свързано с Лабиринта. Стойте с партньора си и ще бъдете в безопасност… доколкото това е възможно в трикрако състезание на смъртта.

— Аха — каза Харли, — никой не е умирал досега.

Прозвуча някак разочарован, все едно очакваше от нас да се постараем повече.

— Пред лицето на кризата — каза Хирон — е важно да продължим редовните си дейности. Да сме нащрек и в бойна готовност. Липсващите лагерници биха очаквали точно това от нас. Сега, що се отнася до отборите в състезанието, ще ви се разреши да изберете партньора си.

Това, което последва, бе като атака на пирани от страна на лагерниците, които скочиха да хванат желания съотборник. Преди да успея да обмисля опциите си, Мег Макафри ме посочи от нейната страна на столовата. Изражението й бе точно като на набиращия наборници чичо Сам^[28].

„Разбира се — помислих си. — Няма причина късметът ми тепърва да проработи.“

Хирон тропна с копито по пода.

— Добре, всички, успокойте се. Състезанието е утре следобед. Харли, благодаря ти за добрата работа по… хмм. Различните смъртоносни изненади по пътя.

— БУМ! — Харли изтича обратно до масата на Хефест, за да се присъедини към по-голямата си сестра Ниса.

— Това ни насочва и към другата голяма новина — каза Хирон. — Както може би сте чули, днес имаме двама специални новопристигнали. Първо, нека приветстваме с добре дошъл бог Аполон.

Обикновено това бе знакът да стана, да разперя ръце и да се ухиля, докато излъчвам сияйна светлина. Влюбената тълпа щеше да ръкопляска и да хвърли цветя и бонбони в краката ми.

Но този път никой не ми изръкопляска. Видях само нервни споглеждания. Изпитах странното за мен желание да се сниша на мястото си и да се завия с палтото през глава. Въздържах се с героично усилие.

Хирон опита да запази усмивката си.

— Сега, знам, че това е необичайно — каза той, — но от време на време боговете стават смъртни. Не бива да се притеснявате. Присъствието на Аполон сред нас може да е добра поличба, шанс да…

Той, изглежда, изгуби нишката на собствения си аргумент.

— Да се случи нещо добро. Сигурен съм, че скоро ще стане ясно какво трябва да предприемем. Засега искам да накарате Аполон да се чувства като у дома си. Отнасяйте се с него като с всеки друг лагерник.

Конър Стол вдигна ръка от масата на Хермес.

— Това означава ли, че от хижата на Арес трябва да натикат главата на Аполон в клозета?

— Вече не правим така, Конър — изсумтя Шермън Йънг от масата на Арес. — Само с новаците, които си го търсят.

Шермън погледна към Мег, която щастливо приключваше с последния си хотдог. Тъмните косъмчета отстрани на устата й бяха покрити с горчица.

Конър Стол се ухили в отговор на Шермън. Заговорнически поглед, който веднага разпознах. После забелязах отворената раница в краката на Конър. От мястото си видях нещо, което ми заприлича на мрежа.

Веднага ми стана ясно какво следва. Двете момчета, които Мег бе унизила, търсеха разплата. Не ми трябваше да съм Немезида, за да разбера колко привлекателно може да е отмъщението.

Въпреки това… почувствах странно желание да предупредя Мег.

Опитах да привлека погледа й, но тя остана съсредоточена върху вечерята си.

— Благодаря ти, Шермън — продължи Хирон, — радвам се, че няма да тикате бога на стрелците в клозета. Що се отнася до останалите, ще ви държим информирани за състоянието на госта ни. Изпращам двама от най-добрите ни сатири, Милард и Хърбърт… — Той посочи сатирите вляво от себе си. — Да известят Рейчъл Деър в Ню Йорк. Ако имаме късмет, тя вероятно скоро ще се присъедини към нас и ще ни съдейства да разберем как най-добре може да помогнем на Аполон.

Чу се мърморене след последното. Долових думите „оракул“ и „пророчества“. Едно момиче от близка маса си промърмори на италиански:

— Болен здрав носи.

Изгледах я, но младата дама бе твърде хубава. Може би беше с около две години по-голяма от смъртното ми аз, с тъмна коса като на елф и пронизващи бадемови очи. Май се изчервих.

Обърнах се към останалите на масата ми.

— Мда, сатири. Защо не изпратите онзи, дето беше приятел на Пърси?

— Гроувър? — попита Нико. — Той е в Калифорния. Съветът на чифтокопитните старейшини е там за среща след сушата.

— О! — Сърцето ми падна в петите. Помнех Гроувър като доста изобретателен, но ако се разправяше с природните проблеми на Калифорния^[29], едва ли щеше да се върне в близките десетилетия.

— И най-накрая — каза Хирон — приветстваме с добре дошла новата героиня на лагера. Мег Макафри!

Тя избърса уста и се надигна.

— Изправи се, Мег — каза до нея Алис Миязава.

Джулия Фейнголд се засмя.

Шермън Йънг стана прав от масата на Арес.

— Тази определено си го търсеше. Какво мислиш, Конър?

Конър посегна към раницата си.

— Мисля езерото на кануто.

— Мег — отворих уста аз.

Тогава картината заприлича на Полята на мъченията, управлявани от Хадес.

Шермън Йънг скочи към Мег. Конър Стол извади златна мрежа и я хвърли над главата й. Мег нададе писък и опита да се измъкне, докато другите лагерници започнаха да крещят:

— В кенефа! В кенефа!

Хирон се помъчи да ги надвика.

— Герои, сега не е моментът!

Гърлен вой прекъсна ставащото. От върха на колонадата се появи разлята месеста плът с листни криле и ленени пелени, която се спусна и кацна на гърба на Шермън Йънг, като го събори върху каменния под. Карпоят Праскови се изправи и се захвана да вие и да се удря в гърдите. Очите му бяха позеленели от гняв. Той скочи към Конър Стол, сключи дебелите си крака около врата на полубога и заскуба косата му с нокти.

— Махнете го от мен! — развика се Конър и се защура из столовата. — Махнете го!

Другите герои бавно преодоляха шока, а няколко изтеглиха мечовете си.

— C’è un karpos!^[30] — извика италианката.

— Убийте го! — добави Алис Миязава.

— Не! — извиках аз.

Обикновено такава заповед от мен щеше да завърши с военно положение и всички смъртни щяха да са проснати по корем в очакване на следващите ми нареждания. Но уви, сега бях обикновен смъртен с писклив тийнейджърски гласец.

Гледах с ужас как собствената ми дъщеря Кайла поставя стрела в лъка си.

— Праскови, махни се от него! — извика Мег. Тя се освободи от мрежата, хвърли я настрана и се затича към Конър.

Карпоят скочи от врата на Конър и се приземи в краката на Мег, като оголи зъби и започна да съска към останалите лагерници, които образуваха рехав полукръг от оголени оръжия.

— Мег, дръпни се — каза Нико ди Анджело. — Това същество е опасно.

— Не! — изпищя Мег. — Не го убивайте!

Шермън Йънг се претърколи настрана, стенейки. Лицето му изглеждаше по-зле от обичайното — една драскотина на челото можеше да причини плашещ кръвоизлив, — но гледката затвърди решителността на останалите лагерници. Кайла опъна лъка си. Джулия Фейнголд извади кинжал.

— Чакайте! — помолих.

Станалото след това не би могло да бъде възприето от низш разум.

Джулия нападна. Кайла пусна стрелата си.

Мег разпери ръце и от пръстите й заблестя мека златна светлина. Внезапно младата Макафри се оказа с два меча — всеки от тях бе извит в стария тракийски стил, siccae, направена от имперско злато. Не бях виждал такива оръжия от падането на Рим. Те явно се бяха появили от нищото, но дългият ми опит с вълшебните предмети ми подсказа, че бяха призовани от пръстените с полумесеци, които Мег винаги носеше.

Двата й меча се завъртяха. Мег едновременно сряза стрелата на Кайла във въздуха и обезоръжи Джулия, като запрати кинжала й на пода.

— Какво… в името на Хадес? — настоя Конър. Косата му бе оскубана така, че приличаше на измъчена кукла. — Кое е това хлапе?

Праскови приклекна до Мег, ръмжейки, докато тя отблъскваше обърканите и разгневени герои с двата си меча.

Погледът ми трябваше да е по-добър от този на средностатистическия смъртен, понеже първи забелязах блестящия знак, който затрептя над главата на Мег.

Щом разпознах символа, сърцето ми натежа като олово. Мразех това, което виждах, но реших, че трябва да го посоча.

— Гледайте!

Другите бяха объркани. Тогава сиянието стана по-силно — холографски златен сърп с няколко семенца пшеница, които се въртяха над главата на Мег Макафри.

— Тя е комунистка!^[31] — извика едно момче в тълпата.

Момичето, което седеше на масата на хижа номер четири, се изсмя презрително.

— Не, Демиън, това е символът на мама — лицето й се изкриви, когато осъзна истината, — което означава, че това е символът и на нейната майка.

Главата ми се завъртя. Не исках това познание. Не исках да служа на героиня, която имаше майка като на Мег. Но сега разбрах какво представляват полумесеците по пръстените на Мег. Не бяха луни. Бяха сърпове. В качеството си на единствения присъстващ олимпиец прецених, че трябва официално да обявя титлата й.

— Приятелката ми е призната — заявих.

Другите герои коленичиха в знак на уважение, някои с повече нежелание от другите.

— Дами и господа — казах с глас, горчив като чая на Хирон, — моля, приветствайте Мег Макафри, дъщерята на Деметра.