Алекс Кош
Медиум на повикване (17)

Глава 17

— Мис Кацуги помоли да я уведомя веднага щом се събудите — бързо изстреля пълничката и усмихната сестра. — Сега ще й се обадя. И дори не си помисляйте да ставате от леглото, във вашето състояние това е строго забранено.

Послушно се отпуснах обратно на възглавницата.

— Както кажете. Тогава може ли да донесете телефона ми, трябва да кажа на близките си, че с мен всичко е наред.

— Мис Вероника ще се върне всеки момент, мисля, че вашият телефон е в нея.

— Еха, Ника е тук — изненадах се аз.

— Това мило момиче през цялото време не се отделяше от вас — потвърди сестрата. — Преди час излезе на обяд и много ще се радва да разбере, че сте добре.

— Ъ-ъ… а колко време е минало? — напрегнах се аз и се заех с нещо много важно — да проуча собственото си тленно тяло.

Вратът изобщо не ме болеше, а кракът беше зараснал така, все едно не е имало фрактура. А и като цяло се чувствах толкова добре, че ми се искаше да тичам и да скачам. Местната медицина, разбира се, е добра, но дори и тя не може напълно да излекува фрактура само за една нощ.

— Три дни.

Мда. Все пак в този свят прекарвам прекалено много време в безсъзнание, трябва да направя нещо по въпроса. Ден приключение е равен на три дни лечение; мен такава статистика определено не ме устройва. Трябва да стана по-удароустойчив или поне да позволя на Джен винаги да е наблизо. Тя не помага при среща с призраци, но виж с хора и същества може да се справя доста добре.

— Между другото, защо не съм в моята стая? — опомних се аз, оглеждайки се наоколо.

— Това е специална стая на последния етаж, за ВИП персони.

— Странно, мислех, че ВИП стаите са на четвъртия етаж.

— Да, тези, за които се плаща — кимна жената. — А за тази не се плаща. Предоставя се само със специална заповед на мис Кацуги и е за служители на болницата.

Леле, какви привилегии. Приятно е. Въпреки че защо ми е такова имение не е много ясно, тук може и мини футбол да се играе.

— Също така на няколко пъти при вас идва и един свещеник.

— Надявам се, че не за да отслужи панихида? — вяло се пошегувах аз.

— Просто се интересуваше от здравето ви — не оцени шегата жената. — Той ми остави телефонен номер и ме помоли да му се обадя веднага щом се събудите. Не знам дали си струва да го правя?

Изглежда, че служителите в болницата, по подобие на военните, не се разбират особено добре с църквата. Определено църквата трябва да си подобрят пиара и по някакъв начин да повишат доверието към себе си, все още от никого не съм чул нищо положително за свещениците.

— Обадете му се — разреших аз. — Дори ми е любопитно за какво съм му.

— Добре, ще извикам сестра ви и ще направя необходимите обаждания. А вие не ставайте — заплаши ме с пръстче сестрата и излезе от стаята, за да се свърже с главния лекар.

Джен веднага надникна през вратата.

— Събуди ли се? Най-накрая. Вече мислех, че съм останала без работа.

Жената изглеждаше освежена и някак подозрително весела.

— Няма да дочакате. И благодаря, че бяхте там, когато имах нужда от вас — малко смутено й благодарих аз.

— Това ми е работата.

— Тогава може би ще ме въведете в курса на събитията? Колко души пострадаха и какво е състоянието на семейство Палмър?

Джен пристъпи в стаята и седна на масата в зоната за хранене — да, тук имаше и такава.

— След като унищожихте вируса, всички заразени веднага загубиха съзнание. Оказаха се изключително изтощени, но все пак сме в болница, така че състоянието им бързо беше овладяно и започнаха да ги лекуват. Загубиха няколко охранителя, но няма пострадали пациенти.

Уф, това последното беше успокояващо. Представям си колко се е вбесил Князев, когато е разбрал, че жена му е била в опасност в самата болница. Няма да се изненадам, ако сега в коридора дежурят негови бойци.

— А Дони как е? И главата на Роналд Тумс, тя беше в стаята ми, къде е сега?

— Главата я взе професор Семьонов. А Дони… — жената се поколеба. — Дони го арестуваха инквизиторите.

Веднага седнах в леглото.

— Какво?! Защо?!

— Не знам, никой не ми е казал.

Нима са разбрали по някакъв начин за обсебването⁈ Просто не виждах други причини за задържането на Дони. И въобще имат ли право директно да „арестуват“ хората?

— Добре, ще се оправим. А Лора, тя събуди ли се?

— Да, с нея всичко е наред, доколкото чух, момичето вече си е вкъщи.

Вратата на стаята се отвори толкова рязко, че се удари с трясък в стената и, изглежда, дори се сцепи.

— Ромка!

Сестричката ми се втурна в стаята като ураган и след миг вече седеше на леглото и ме притискаше към себе си като кукла.

— Моето малко братче!

Джен с невъзмутим вид извади телефона си и започна да разглежда нещо на екрана.

— Здравей, Ника. Не мога… да дишам…

Бях забравил колко любвеобилна е тя. И какви големи гърди има, дявол да го вземе!

— А, не, ще изтърпиш любовта ми — зловещо изсъска момичето.

Намачкала бедното ми телце до състояние на пластилин, Ника седна на ръба на леглото и се втренчи изучаващо в мен.

— Е, разказвай, как стигна до този живот?

— Какъв? — попитах с искрен интерес. — Работата на медиума е опасна, всеки знае това.

— Майната й на работата — махна с ръка момичето. — Кога успя да станеш църковен служител? Даде ли вече обет за безбрачие? Сега ще носиш ли черно расо?

Втренчих се изненадано в сестра си.

— Какво, какво?

— При теб идва някой си отец Павел. Каза, че църквата се грижи за своите послушници и ще заплати всички медицински услуги.

— Не си спомням да съм се съгласявал с тяхното предложение — намръщено отговорих аз. — И със сигурност не ми трябват техните пари.

Ника ме заплаши с пръст.

— Те не са и платили. Главният лекар на болницата каза, че нейните служители получават най-доброто лечение безплатно.

— Ъ-ъ… служители? Тя за мен ли го каза?

— Кхм — прочисти гърлото си Джен, привличайки вниманието ни. — Говорих с медицинските сестри, те казаха, че тази стая е запазена за официалния консултант на болницата от Асоциацията на медиумите. И бяха удивени, че толкова младо момче е вече специалист в медицината и е успяло само да се справи с епидемията. Макар че дежурещите отвън бойци на СБРЗО са убедени, че охраняват консултанта на СБРЗО.

Окончателно се обърках. Откъде такъв интерес към моята скромна персона? Въпреки че, ако свещениците са успели някак да разберат, че мога да поглъщам демони, а СБРЗО са повярвали в моята способност да влияя на портали от Лимба, това би обяснило всичко. Освен това е съвсем нормално Князев да обезпечи охраната на болницата, нали тук лежи любимата му жена. А действията на мис Кацуги явно са просто благодарност за успешното решение на проблема.

— И все пак, какво е това с църквата? — отново попита Ника. — Виждам, че дори си се обзавел с кръстче. Очевидно скъпо.

— Подарък от отец Павел. Не съм от най-вярващите хора, но това нещо понякога наистина помага.

За това, че досега кръстът ми помогна само в качеството си на метателно оръжие аз, разбира се, премълчах. Но за случилото се в църквата разказах на Джен и Ника всичко, както и за разходката със СБРЗО за затварянето на портала. Дори им показах зъба на демона, който бях убил със собствените си ръце, който, впрочем, Ника вече беше намерила във вещите ми и подробно беше проучила, както и телефона. В тази стая, както и в стандартните ВИП-ове, се предполагаше пълно обслужване, така че поръчахме закуска, въпреки че по някаква причина аз не се чувствах особено гладен, и тримата спокойно пихме кафе. Може би трябваше да се обадя на отец Павел, за да разбера защо са прибрали Дони, но интуицията ми подсказа, че той самият ще ми каже всичко в близко бъдеще. Сестрата вече се беше обадила на интересуващият се от здравето ми свещеник, и имаше много голяма вероятност това да е той. Кой друг би могъл да има нужда от мен, освен отец Павел?

— Въобще това е възмутително — заяви Вероника. — Аз, за да отида на стаж в СБРЗО, трябва да завърша с отличие трети курс, а ти дори още не си завършил училище, а вече си станал консултант!

— Нали си наясно, че в този случай „консултант“ е равно на „примамка“. Те просто видяха как демоните реагират на присъствието ми и са решили да проучат този процес по-подробно.

— Но ще участваш в убиването на демони!

— Ами да, има нещо такова. Ти сама чу, че онмьойдо се справя не лошо с тях — аз се порових в паметта си. — Въпреки че Джеймс май каза, че гофу може да повлияе само на призраци. Ще трябва да изясня този въпрос.

Ника сбърчи сладкото си носле.

— Може би това също е твоя особеност?

— Ще разбера на практика. Но има вероятност изобщо да не става дума за това, а Князев просто да ми е осигурил заплащане като консултант, за да ми благодари предварително за лечението на жена му… Ох, по дяволите…

Точно така, с мен трябваше да се свърже специалист, препоръчан от отец Павел! Може би той е идвал? Тогава съдбата на Дони започва да ме плаши.

След като почука, мис Кацуги влезе в стаята, придружена от медицинската сестра.

— Роман, помолих ви да останете в леглото — възмути се сестрата.

— Чувствам се страхотно — уверих я аз.

— И още как — съгласи се мис Кацуги. — След това, което ви се случи, цялото ви тяло напълно се обнови. Но досега не сме се сблъсквали с подобно нещо и това състояние може да е измамно.

С Ника си разменихме предпазливи погледи.

— Какво му е на състоянието му? — напрегнато попита сестра ми.

И главният лекар на болницата ни разказа доста интересна история. Оказа се, че след като съм погълнал духовната болест, аз съм получил от нея много полезната способност напълно да изцелявам тялото си — всякакви рани зараствали буквално за секунди. Освен това се стигнало до пълен идиотизъм, способността ми унищожила микрофлората в червата и се наложило лекарите да ме хранят венозно. Семьонов и останалите вече познати ми специалисти загубили цял ден да разберат какво се случва с мен, но така и не успели. Но пък, следвайки стъпките на Дубров, успоредно с техните изследвания успели да синтезират от моята кръв няколко ваксини срещу болести. И точно двадесет и четири часа по-късно всичко свършило, драскотините спрели да заздравяват, микрофлората се възстановила. Но за да дойда в съзнание ми били нужни още два дни.

— Двадесет и четири часа значи — замислено проточих аз и ми хрумна една любопитна мисъл, която реших да проверя. — Мис Кацуги, кажете ми най-съкровената си тайна.

Главният лекар ме погледна, сякаш съм идиот.

— Какво? Защо, за бога?

Опитах се да добавя в гласа си познатите по-ниски нотки.

— Джен, а каква е твоята тайна?

Телохранителката само повдигна въпросително вежди. Очевидно способността, придобита след поглъщането на демона, вече беше изчезнала. А съдейки по факта, че от момента на сблъсъка с Дони спрях да забавям времето, условната ми памет не запазваше повече от една способност. Или е по-просто да го наречем „слот“, както в компютърните игри? Може да се предположи, че способността се съхранява за не повече от двадесет и четири часа, но и това не е сигурно. Мисля, че ще имам и друга възможност да експериментирам.

— Просто така, шегувам се — опитах да се измъкна от ситуацията аз.

Мис Кацуги притеснено сложи ръка на челото ми.

— Все пак скочихте прекалено рано от леглото. Най-добре полежете още малко.

За разлика от главния лекар, Ника и Джен разбраха какво точно проверявам, тъй като им бях разказах за приключенията си, без да скривам нищо. Но, разбира се, нямахме намерение да обсъждаме това в присъствието на мис Кацуги. Затова пък самата тя намери друга интересна тема за разговор — моята работа като консултант в болницата. Причините за това решение звучаха логично, освен това бяха подкрепени от безплатно лечение и нелоша заплата. Аз не бях много наясно с икономическите аспекти, но хиляда евро на ден в никакъв случай не е малък надник, още повече че по документи вече бях работил три дни. Разбира се, имах кредитната карта на Михайлов, но тези пари ги усещах като чужди и нямах никакво желание да ги харча, особено след като чувствах, че всеки мой разход мигновено ще стане известен на баща ми. Вярно, ще трябва да работя реално, но ще ме викат за помощ само в специални случаи, с които конвенционалната медицина не може да се справи. Като най-крайно средство, така да се каже.

— Здравето ви е по-добро, отколкото изобщо някога е било — обобщи мис Кацуги, преди да си тръгне. — Но за всеки случай ще следим състоянието ви още няколко дни. Тази стая ще остане ваша за още една седмица. Относно работата, ако възникне необходимост, доктор Хаус ще се свърже с вас.

— Защо точно той? — попитах подозрително, спомняйки си най-недоволния от специалистите. Вторият ми се беше сторил доста по-демократичен като комуникация.

— За разлика от Дубров, Хаус никога няма да изложи пациентите на ненужен риск — отговори жената, свивайки недоволно устни.

Изглежда медицинските експерименти за нея ще са болна тема още дълго време.

Веднага щом мис Кацуги си тръгна, се появи следващият посетител. За щастие посетилият ме по-рано свещеник се оказа именно отец Павел. С него вече говорих насаме. Както подозирах, свещениците някак си бяха разбрали за обсебването на Дони и за това как го бях спасил. Естествено, те искаха да проучат по-добре моята способност и, ако е възможно, да я използват максимално.

— Не се тревожи за приятеля си — успокои ме отец Павел. — Току-що му направихме изследвания и се уверихме, че в него няма никакво чуждо присъствие. Изненадващо, но душата му изобщо не е пострадала, което ни кара да сме още по-заинтригувани от твоите способности.

— Значи вече си е вкъщи? — уточних аз.

— Обикновено обладаните биват наблюдавани много по-дълго време, но в неговия случай сроковете значително са намалени. Скоро ще се прибере у дома — увери ме свещеникът. — А аз бих искал да ти връча знак за послушник и пропуск за нашата библиотека. Ти нали искаше да разгледаш нашите архиви? Е, сега ще имаш тази възможност. Може да идваш и да четеш по всяко време.

Еха, първо пръчка с тънък намек за съдбата на Дони, а после морков под формата на достъп до църковните архиви. Джеймс каза, че свещениците много неохотно споделят каквато и да е информация, така че да отказвам такова предложение ще е просто глупаво. От друга страна, все още не е ясно какво ще искат от мен.

— Няма да те викаме прекалено често. Ще работиш с мен, конкретно с обладани, нали самият ти искаше да помагаш на хората, а това е страхотна възможност.

— Не прекалено често, това колко пъти седмично означава? — попитах подозрително. Да помагам на хората, разбира се, е чудесно, но аз имам и много други задължения.

— Един, два пъти, понякога нито веднъж. Демоните не работят по график. А сега ми дай ръката си.

Хващайки дланта ми, свещеникът я стисна с две ръце и за момент почувствах силно парене.

— Потърпи.

Сякаш щях да си дръпна ръката назад. След времето, прекарано в мазето на Орлов, това дори не можеше да се счита за болка. А когато свещеникът ме пусна, на опакото на дланта ми имаше малък тъмносин кръст. В предишния си живот успешно бях избягвал модата на татуировките, а тук, кой би си помислил, веднага получих една на видно място. Надявам се, че нямат практика да слагат все по-големи при изкачване в църковната йерархия?

— Това е знакът за послушник. В случай на каквито и да са въпроси с представители на църквата можеш смело да го показваш и да ги насочваш към мен.

Хм, това вече е полезно. Никога не знаеш какво може да се случи.

— И, между другото, нали си спомняш, че обещах мой специалист да се свърже с теб във връзка с Князева? Тъй като ти беше в безсъзнание, той се е обърнал директно към Князев и вече е изследвал жена му.

— И какви са резултатите? — напрегнах се аз.

— Мисля, че е по-добре тя самата да ти каже всичко.

— Тя?

— Млада специалистка, с плам в очите, също като теб.

Съмнявам се, че в моите очи има нещо друго освен приближаваща се невроза.

— И къде е тя?

— Мисля, че скоро двамата с Князев ще се появят — предположи свещеникът. — И между другото, поздравления за новата ти длъжност в болницата. Чух за духовния вирус, сигурен съм, че по-късно нашите специалисти също ще искат да научат всичко за него. Надявам се, че ще споделиш информацията с колегите.

Поговорихме още малко, най-вече за начина, по който се бях справил с обладаването на Дони. И тук аз не казах истината за това, че всъщност буквално бях погълнал демона, а го нарекох унищожение. Реших, че поглъщането на демони си е доста съмнително умение, което може да не се хареса особено на църквата.

* * *

Ника и Джен временно бяха напуснали стаята, за да ни дадат възможност да си поговорим с отец Павел насаме, но още щом той излезе, сестра ми веднага се озова до мен.

— Какво искаше от теб?! Да не те застави да приемеш обет за безбрачие?!

Джен отново седна на масата с непроницаема физиономия и продължи да чете в телефона, но също крадешком ми хвърляше любопитни погледи.

— Какво си се вкопчила в това безбрачие — усмихнах се аз. — Няма нищо такова. Просто сега от време на време ще им помагам да се справят с обладаните. Виж, направиха ми татуировка.

Ника хвана ръката ми и внимателно разгледа кръста.

— Кой би си помислил, че инквизиторът заработва и като татуист — изсумтя тя. — Много странно, мислех, че църквата е против татуировките.

— В Библията няма нищо за татуировки — отговорих веднага.

— Какво? — учуди се сестра ми. — Вече си наясно и с Библията?!

Благодарение на образователните канали в YouTube в главата ми имаше много интересна и напълно безполезна информация, която изплуваше в най-неочаквани моменти.

Е, и на финала остана Князев, който се появи почти веднага след свещеника. Колкото и голяма да беше стаята ми, с появата на високата и широка фигура на този човек тук веднага стана малко тесничко.

— Здравейте — изписка сестра ми, гледайки очаровано здравеняка, и му протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем. Много съм чувала за вашата работа и мечтата ми е след обучението да вляза в СБРЗО.

Мъжът внимателно стисна ръката й, след което поздрави Джен и мен и при това изглеждаше изненадващо спокоен. Честно казано, очаквах Князев да е бесен, че жена му е била изложена на опасност в болницата и че аз се занимавам с други неща, вместо да я лекувам.

— Всъщност тя не беше тук — сви рамене той на предпазливия ми въпрос. — Вчера реших, че за нея ще е много по-безопасно в моето имение. И, между другото, се оказа прав. Трябва да ти благодаря за това, че успя да убедиш свещениците да изпратят свой лечител при мен, дори той да е… такъв. Тя успя да обясни много неща, сега поне е ясно какво трябва да се прави занапред — той смутено се почеса по тила, което с неговото телосложение изглеждаше доста комично, — но без теб тук явно няма да се справим. Бих се обадил на Джеймс, но той упорито не отговаря на обажданията, а секретарката отказва да отговори на въпроса къде е изчезнал.

— Да, аз по принцип съм готов…

— Тогава да я пусна? — предпазливо попита Князев.

— Кого? — не разбрах аз.

— Лечителката.

С Ника се спогледахме.

— Кхм… ами да. А защо такава странна формулировка?

— Сами ще видите — намръщвайки се, отговори мъжът, надникна през вратата и каза: — Младежът е добре, пуснете момичето.