Алекс Кош
Медиум на повикване (14)

Глава 14

От стаята изскочи медицинска сестра, погледна към лежащите на пода хора и… се присъедини към тях. Изглежда и тя беше докоснала Лора Палмър.

— Мда, явно случващото се няма как да се скрие от ръководството на болницата — обобщих аз. — Колкото и да се надява Роналд, приятелят му експериментатор ще бъде уволнен.

Очевидно охраната видя на камерите за видеонаблюдение всичко случило се със семейство Палмър, защото започна да реагира в съответствие с протокола за такова събитие. По етажа се разнесе вой на сирена и на фона й автоматизиран женски глас студено произнесе:

— Внимание! Болницата е под карантина! Всички медицински сестри да облекат биологични защитни костюми и да заемат местата си съгласно процедурата! Моля пациентите да останат в стаите си до получаване на допълнителни инструкции.

На нас с Дони ни оставаше търпеливо да изчакаме, докато не се появят медицинският персонал и охраната. Всички бяха в защитни костюми, не много по-различни от аналогичните в моя свят, с автономни устройства за дишане. Четиримата пазачи бяха в по-защитени черни костюми с твърди стоманени връзки, а медицинският персонал — в бели, полимерни и олекотени.

— Добре ли сте? Какво се случи? — попита строг женски глас изпод пластмасовата маска.

Ние обяснихме, че родителите на Лора Палмър и медицинската сестра са влезли в стаята й, после се върнали в коридора и загубили съзнание. Имах късмет, че никой не се обърна директно към мен, всички въпроси бяха зададени на Дони, иначе със сигурност щях да кажа твърде много. Но осъзнавайки, че болестта може да е заразна, той съвестно разказа за Дубров, който също се почувствал зле, и за крадливата медицинска сестра, която определено е била в контакт с него.

— Вие двамата, отидете в манипулационната за обстоен преглед — нареди жената. — След това ще бъдете настанени в отделна стая до приключване на карантината на етажа — тя обърна поглед към охраната. — А вие, бегом в стаята за почивка и намерете дневната сестра.

— Да, госпожо Кацуги — отдадоха чест мъжете и бързо хукнаха по коридора.

Други пазачи се погрижиха да не се объркаме и ни отведоха в манипулационната на същия етаж. После имаше обстоен преглед, извършен отново от хора в защитни костюми. И започна дълго чакане. Добре, че не ми взеха телефона и можех да поддържам връзка с иконома Хан и професора, заключени под карантина в моята стая. След като научи, че болестта е станала заразна, Семьонов беше изпълнен с някакъв нездрав оптимизъм, въпреки че според мен тук нямаше за какво да се радва.

— Ще опитам да се договоря да ме включат в изследванията, щом толкова удачно и абсолютно случайно съм се озовал на мястото на появата на опасна болест — радостно заяви Семьонов. — Надявам се всичко да се нареди.

Горкият Дони беше много нервен, макар и да се опитваше да не го показва. Разбира се, сега беше пострадала не само Лора, но и родителите му. Беше трудно да не се забележи състоянието на младежа, седнал на болничното легло с изгубен поглед и гледащ в една точка пред себе си.

— Семьонов непременно ще се справи — опитах се да го успокоя аз. — А и Роналд не е съвсем безполезен, ако е под контрол.

— Много се надявам на това — въздъхна тежко младежът. — Слушай, а ако тази болест има духовна основа, ти не можеш ли да я всмучеш в себе си както онзи демон?

Честно казано, в мен също се прокрадваха подобни мисли, но нямах идея как да подходя. Всеки път това се случваше спонтанно и при условие, че и двете погълнати същества сами се опитваха да влязат в душата ми. Какви са шансовете болестта да работи по същия начин и аз да успея да я погълна, преди тя да ме убие?

Споделих опасенията си с Дони, но го уверих, че ако Семьонов в най-близко време не успее да намери решение, непременно ще се опитам да приложа този вариант.

— Значи засега ни остава само да чакаме — обобщи младежът и слабо се усмихна. — Надявам се, че не обвиняваш себе си за случилото се, както обикновено обичаш да правиш?

Все пак е светец. Ако бях на негово място, щях да проклинам и себе си, и Дубров, и тъпата глава на Роналд.

— Малко — признах аз. — Но повече Дубров. Как е успял толкова да влоши ситуацията?

— Мисля, че ако оживее, ще си получи заслуженото. Неспазването на правилата може да бъде простено само когато доведе до положителен резултат.

В течение на час при нас още два пъти идваше сестра в защитно облекло и ни вземаше кръв за изследване. На третия път тя се появи вече в обичайната си униформа и съобщи, че не сме заразени, но трябва да останем в стаята. Каза още, че родителите на Дони всъщност са се заразили с вируса от Лора, но в много по-слаба форма. Във всеки случай развитието на болестта протичало значително по-бавно, дори не се налагало да ги поставят в кома, за да забавят жизнените им процеси. Дубров бил намерен в стаята за почивка, докато сестрата успяла да напусне болницата и вероятно е влязла в контакт с много хора, но съдейки по всичко, заразените от втората вълна не били заразни. За щастие.

— Разбира се, още е прекалено рано да се правят окончателни изводи, ние сега проучваме документите на Дубров — отбеляза сестрата. Между другото, тя изглеждаше много впечатляващо: униформата подчертаваше стройната й фигура, азиатското й лице не позволяваше точно да се прецени възрастта й, но очевидно беше над тридесет. — Марина, сестрата, която е докосвала Дубров, засега ще остане под наблюдение, както и вие двамата. Етажът също ще остане под карантина до утре.

— Разбирам — кимна Дони. — Тогава имам още един важен въпрос… — той ми хвърли бърз поглед. — А тук ще ни хранят ли?

Изглежда дори в такава ситуация той не забравяше за глобалната цел — да доведе моето тегло до нормално човешко ниво. Едва не се разплаках от умиление.

— Да, разбира се, сега ще се разпоредя — увери го жената. — От името на болницата трябва да се извиня за настоящата ситуация. Самоинициативата на Дубров е довела до опасни последствия и сега всички наши ресурси са насочени към лечението на вашето семейство.

— Наши ресурси? — повторих аз, докато внимателно огледах азиатката. Изпод бялата униформа се виждаше очевидно скъп костюм, а и гласът й напомняше на същата онази жена, която раздаваше заповеди на охраната в коридора. — Вие не сте обикновена медицинска сестра, нали?

— Казвам се Шина Кацуги и съм главен лекар на тази болница — потвърди подозренията ми жената. — И нося пълна отговорност за действията на доктор Дубров. Той е отличен специалист, дори бих казала най-добрият, но понякога се увлича и си позволява прекалено много. Този път премина всякакви граници.

Е, да, разбираемо, местният доктор Хаус. А в комплект с призрачната версия на главата на доктор Доуел се е получил направо взривоопасен тандем.

— Почивайте, а ние ще се заемем с решаването на проблемите и ще ви информираме веднага щом имаме резултати.

Тя си тръгна и скоро наистина ни донесоха обилна вечеря. Апетитът ми беше малко развален от позвъняването на баща ми, който ми се скара за случилото се в болницата, сякаш аз съм виновен. После се обади и Джеймс и реакцията му беше като балсам за душата ми:

— Глоба?! — изкрещя той в слушалката вместо поздрав. — За какъв дявол?!

— Нямам нищо общо с това — веднага казах аз. — Всичко е от църквата.

— Бегом тук! Да ми обясниш как така един професионално изпълнен от мен ритуал е счетен за некоректен.

— Тук в болницата възникнаха някои усложнения…

— Не ме интересуват твоите усложнения! — на заден фон се дочу тихият глас на Миси и Джеймс неохотно се поправи: — Добре, днес е вече късно. Утре сутринта ще дойдеш в офиса и ще изпълняваш избраните от Миси поръчки, докато не платиш глобата трикратно!

Не успях да сдържа усмивката си. Уж казва, че никога нищо няма да ми повери, а после ме натоварва с поръчки.

— Но защо трикратно?

— За морални щети — вече по-спокойно отговори медиумът. — И бъди така добър да направиш така, че от болницата да не ми налагат глоби. В новините съобщиха, че там е обявена карантина, убеден съм, че това има нещо общо с теб, ти си ни истинско ходещо бедствие.

— Но…

— И изобщо не ме интересува какво се е случило. Не е моя работа!

Джеймс затвори, преди да успея да се посъветвам за вълнуващите ме въпроси: духовната болест на Лора, моята неочаквано проявила се способност да поглъщам същества и да принуждавам хората да казват истината. Разбира се, винаги имах Миси като последна инстанция. Помощничката на медиума с радост помагаше в намирането на информация, стига да знае какво точно да търси.

Вече беше минало полунощ, когато мис Кацуги се отби отново.

— Проучихме цялата налична информация и стигнахме до една идея, за чието изпълнение е необходима помощта на медиум. Доколкото разбирам, вие сте ученик на Макаров?

Хм… Макаров пък какво общо има тук? Макар че нали той препоръча тази болница, значи може би познава главния лекар.

— Неофициален — отвърнах предпазливо. — Основният ми учител е Джеймс Харнет.

— Важното е, че Макаров гарантира за вас — кимна жената. — Мисля, че ще можете да ни помогнете.

— Но експериментите с тази болест вече доведоха до това, че тя стана заразна. Сигурна ли сте, че си струва риска? — намеси се Дони. — Няма да е правилно.

Стори ми се, че в този момент видях ореол над главата му, но не, това беше просто отражение от лампата. Но младежът така или иначе си е прекалено добър. Семейството му е в опасност, а той мисли за моралните принципи.

— Ще проведем лечението върху Дубров, той вече даде съгласието си — увери го мис Кацуги. — Останалото ще ви каже професор Семьонов. Доколкото разбрах, той работи за вашето семейство?

— Е… да.

— Имаме голям късмет, че е решил да ви посети точно днес. С негова помощ доста по-бързо се ориентирахме в изследванията на Дубров.

Естествено, нали Семьонов имаше преднина, той започна да изучава документите малко по-рано. И съдейки по факта, че жената не спомена Роналд, професорът явно е решил да скрие призрака, оставяйки го в моята стая. Вероятно така беше по-добре, репутацията на мъртвия директор на Шеста болница определено не беше много положителна.

На Дони не му позволиха да дойде с нас, тъй като той така или иначе не можеше да помогне. А и в малкия кабинет се бяха натъпкали толкова много хора, че нямаше къде да се стъпи: Семьонов, още двама лекари, които не познавах, самата мис Кацуги и аз. Икономът Хан седеше с вестник отвън в коридора, имитирайки класически охранител, което в неговия случай изглеждаше доста безочливо. Откъде беше взел вестника, дори не бях видял да ги продават?

— Това е Роман Михайлов, официален член на Асоциацията на медиумите — представи ме на двамата непознати лекари мис Кацуги. — Това са Николай Фьодоров и Грегъри Хаус.

— Не прилича — рефлекторно отбелязах аз.

Тукашният доктор Хаус изглеждаше като човек, който никога не нарушава правилата. Това беше буквално изписано върху гладко избръснатото му лице, изпъстрено със ситни бръчки около плътно стиснатите устни, насочени изключително надолу, и дълбоки бръчки по челото. Изглеждаше сякаш никога не се усмихва, а и беше облечен в стерилно бял, перфектно изгладен халат, излъскани до блясък обувки и дрехи, които никога не са били измачкани. Фьодоров, от друга страна, изглеждаше много по-добродушен човек, носеше небрежно разтворен омачкан халат, а и ме посрещна с приятелска усмивка.

— Ъ-ъ… какво? — сепна се мис Кацуги.

— Не, нищо — отвърнах припряно. — Приятно ми е да се запознаем.

— Николай е вирусолог, а Грегъри е общ специалист и колега на Дубров. Те проучиха записките и като цяло стигнаха до същите изводи като нашия експериментатор.

Спомних си за какво говореше Роналд, като че ли ставаше дума за временна смърт.

— Болестта има духовна основа и е насочена към бавно убиване на конкретния носител. На теория, ако човек умре, то и вирусът ще изчезне, тъй като е свършил работата си — потвърди мислите ми Николай. — Затова ще се опитаме да спрем сърцето на Сергей за няколко секунди и ще видим поведението на вируса.

— А защо ви е медиум? — не разбрах аз. — За да се сбогувате с Дубров, ако не успеете да го върнете към живота?

— Млади човече, смъртта не е тема за глупави шеги — смъмри ме доктор Хаус и погледна към главния лекар. — Сигурна ли сте, че трябва да разчитаме на способностите на толкова млад медиум? Не изглежда достатъчно зрял или достоен за доверие.

Изненадващо мис Кацуги напълно игнорира въпроса на лекаря и ми отговори:

— Имаме дилема. Ако вирусът е свързан с физическото състояние, то временната смърт ще е достатъчна, но ако е насочен към душата, то…

— То няма да има никаква полза! — нетърпеливо я прекъсна Семьонов. — Нека да обясня всичко по-бързо. Трябва да прекъснем връзката между душата и тялото поне за няколко секунди, може би това ще е достатъчно вирусът да изчезне. Имаш ли в твоя арсенал някакви способности, с които да го направиш?

— Аз, както и моят учител, използвам изкуството на онмьойдо, а не способности — обясних аз. — По принцип има гофу, които могат да въздействат на душата на човек. Но ще трябва малко да помисля…

— Виждате ли, той дори не знае какво да прави — отново се намеси доктор Хаус. — Предлагам да се намери истински специалист, а не да се разчита на обикновен ученик.

И отново мис Кацуги игнорира горкия човек, само очите й блеснаха гневно. Дори започнах малко да му съчувствам, защото по принцип лекарят разсъждаваше съвсем логично. Действията на един небрежен експериментатор вече бяха довели до мутация на болестта и последващите опити за лечение трябваше да се извършват много по-внимателно.

— Ще имате време да се подготвите, докато ние проведем експеримент със спирането на сърцето — отговори жената. — Кажете от какво имате нужда, ние ще ви осигурим всичко.

— Моят набор на медиум е в стаята ми, всичко, от което се нуждая, е в него.

На вратата се почука и икономът Хан надникна в кабинета.

— Ето я чантата ви — каза той с непроницаемо лице.

Уау, той да не е подслушвал зад вратата?

— Ние ще сме в операционната, там всичко вече е подготвено за процедурата за спиране на сърцето — каза мис Кацуги. — Междувременно вие можете да използвате масата тук за работата си.

— Надявам се, че неговата помощ няма да е необходима и спирането на сърцето ще е достатъчно — изкоментира доктор Хаус и, колкото и да е странно, аз бях напълно съгласен с него.

И четиримата лекари излязоха, а аз седнах на масата и се опитах да събера мислите си. В главата ми веднага се появи единствената подходяща руна — „сън на ума“, която използвах за обездвижване на ходещите мъртъвци. Може би, ако се добавят няколко условия, ще може да се застави душата да заспи и временно да прекъсне връзката си с тялото. И, колкото и да е странно, експериментите тук можеше да се окажат много по-безопасни от спирането на сърцето. Все пак душата на жив човек притежава своя собствена защита и затова да й се въздейства е много по-трудно, отколкото на призраци, и тя бързо се възстановява.

Рисуването на руни в гофу като цяло приличаше на много опростена версия на програмирането. От една страна, беше необходимо да се заложи действието, от друга — да се опишат ограниченията, при това без да се претоварва рисунката. Неприятното беше, че отново бях изправен пред само теоретична задача, а нямаше върху кого да експериментирам. По-точно опитът ще бъде само един.

Толкова се бях увлякъл от процеса на създаване, по който, както се оказа, вече се бях затъжил, че не веднага забелязах, че четиримата лекари са се върнали.

— Успяхте ли? — попитах, вдигайки поглед от рисунката.

— Пълен провал — с неразбираемо задоволство отговори Семьонов. — Сега цялата ни надежда е в теб.

— Но има вероятност и това да не помогне — отбеляза доктор Хаус. — Освен това всички знаем как да лекуваме тялото, но какво ще стане, ако душата на Сергей е увредена?

Гласът на разума в действие.

— При постъпване на работа в болницата Дубров, както и всички останали лекари, подписа документи за използване на тялото му за нуждите на медицината — студено каза мис Кацуги. — Това е от правна гледна точка. А от морална, той забърка тази каша, така че нека си плати като опитно зайче.

Хм, явно за това съгласие за експерименти говореше на Дони? Сурово.

— Е, тогава съм готов, доколкото това е възможно — казах аз, като събрах от масата няколкото подготвени гофу.

— Прави това, което трябва, и не се тревожи — потупа ме по рамото мис Кацуги. — Сигурна съм, че ще направиш всичко както трябва.

И откъде има такава увереност в моите способности? Или това е магическият ефект от препоръката на Макаров? Надявам се да не съсипя репутацията му с действията си.

Отведоха ме в операционната, където доктор Дубров лежеше на масата под стъклен похлупак. Към тялото на доктора бяха свързани множество датчици, наблизо имаше приготвени системи за вливане и различна електронна апаратура.

— Започвайте, когато сте готов — предложи мис Кацуги.

Приготвих няколко варианта на гофу, за да приспя временно душата на човек, отделяйки я от тялото, и още няколко условно лечебни с обратно действие, привързващи душата обратно към тялото. За всеки случай.

Фьодоров седна зад монитора, за да следи внимателно състоянието на пациента, а доктор Хаус и две медицински сестри застанаха до Дубров, готови да му се притекат на помощ във всеки един момент.

— Започвай — нареди мис Кацуги, кимайки на сестрите, и те отвориха защитния капак, след което ме погледнаха с любопитство.

Не знам на какви ефекти разчитаха, но аз просто поставих лист гофу върху челото на доктора и го активирах. Нямаше никакви външни ефекти, затова пък информацията на мониторите, съдейки по радостното възклицание на доктора, явно се промени.

— Процесът на отмиране на тъканите се забави — със задоволство отбеляза Фьодоров. — Постепенно отива към нула. Състоянието на организма се подобрява.

Гофу на челото на Дубров започна да тлее, предупреждавайки, че действието на руните скоро ще приключи.

— Действието скоро ще приключи — предупредих аз. — Може да опитам да използвам още едно гофу.

— Не, не — бързо каза доктор Хаус. — Достатъчно. Ако това време не стига, ще опитаме отново по-късно. Първо трябва внимателно да проверим състоянието му.

Но, както се оказа впоследствие, един гофу беше напълно достатъчно. Вирусът наистина се разтвори. Мис Кацуги каза, че ще наблюдават още известно време състоянието на Дубров, преди да приложат лечението към останалите пострадали, но като цяло експериментът е минал успешно. Аз не се сдържах и веднага написах съобщение на Дони, че сме успели да намерим лекарство за родителите му и че скоро с тях всичко ще е наред.

— Значи можем да спасим и Лора? — радостно попитах аз. — Толкова ли е просто? Ако знаех, че е достатъчно да приспя душата за половин минута, отдавна щях да я излекувам.

— Едва ли — неочаквано ме огорчи Семьонов. — Ние все пак имаме работа с различни болести. Първоначалната болест е значително по-силна и все още е насочена изключително към Лора Палмър. Нека наречем нейния щам Алфа. Благодарение на действията на Дубров, Алфа се е научил да се бори с другите вируси, като произвежда антитела, доколкото те заплашват организма, към който той се е прицелил. Дубров е продължавал да заразява момичето с вируси отново и отново и в един момент Алфа е разбрал, че тези, които докосват Лора, внасят същите тези болести и затова е разработил защитен механизъм — предаваща се болест. Бета. И Бета е значително по-слаб щам от Алфа, но като цяло има подобен ефект върху организма.

Дори дете би разбрало това.

— Засега всичко е ясно — кимнах аз. — Но защо мислите, че при Лора този метод няма да работи?

— Мисля, че първоначалната версия на болестта е много по-силна и от нея няма да е толкова лесно да се избавиш, въпреки че сме избрали правилната обща посока.

— Но поне може ли да опитаме?

— Само след внимателни изследвания! — намеси се доктор Хаус. — Трябва да минат поне няколко часа, а още по-добре денонощие. И въобще…

Телефонът на мис Кацуги иззвъня, тя вдигна, изслуша кратката объркана реч и с властен глас прекъсна доктор Хаус:

— Тихо! Изглежда, че нямаме това време. Мистър и мисис Палмър току-що са избягали от стаята си, като са убили охранителя.

— Но защо?! — възкликнах шокирано.

— Мисля, че това е защитна реакция на вируса — обади се Семьонов. — Ние унищожихме едно негово копие и сега останалите са се задействали, явно искат да защитят основната версия, тоест Алфа. По-точно не да я защитят, а да й помогнат да убие Лора Палмър.

— Значи сега заразените ще се отправят към стаята й, за да изведат момичето от комата? — предположи мис Кацуги. — И тогава вирусът ще я убие в рамките на няколко минути.

— Заразените са само трима — отбеляза Фьодоров. — И тяхната версия на вируса не е заразна. Охраната с лекота ще надвие две обикновени жени и един мъж.

— Да, само че днес проучих случая на мистър Палмър. Той е боец от ниво специалист, който владее стихиите на вятъра и огъня — мрачно каза жената. — А сега си представете какво могат да направят тези стихии със сградата.

Сякаш в потвърждение на думите й от коридора се разнесе взрив.