Артър Дж. Куинъл
Махди (8)

8

През нощта бе навалял обилен сняг и по широкия булевард бучеше голям снегорин, който събираше мократа каша и я изсипваше на успоредни линии край тротоара. Москва няма проблем със задръстванията. Всъщност всеки, който има кола, е сравнително важна личност. Онази част от обществото, която гледа на останалите от позицията на силата, не е привикнала със затрупани от снега улици. По тази причина Москва разполага с една от най-ефективните служби за почистване на сняг в света.

Василий Гордик гледаше през прозореца на кабинета си от осмия етаж. Известно време наблюдаваше снегорина, после се обърна.

— Значи, какво е това? — попита басово той.

Шестимата мъже и единствената жена, разположени край заседателната маса, го гледаха с уважение и мълчаха.

Беше много огромен и натруфен кабинет. Освен заседателната маса в центъра на помещението там стоеше и грамадното лично бюро на Гордик, тапицирано с кожа, а в единия ъгъл бяха подредени удобни кресла и масичка за кафе. Добре зареден бар с четири столчета пред него заемаше другия ъгъл. Мебелировката беше тежка, в псевдостаринен стил, но изглеждаше удобна. Дразнещото несъответствие идваше от големия телевизионен екран, заемащ половината от стената срещу бюрото.

— Значи, какво е това? — повтори Гордик, като тръгна към масата.

Шестимата мъже изглеждаха изплашени. Не и жената. Очевидно никой не очакваше отговор от нея. Тя беше около тридесетгодишна, с ъгловато, но привлекателно лице под късо подстриганата черна коса. Носеше сива пола от туид и бледосин жакет, украсен с огърлица от изкуствени черни перли.

Гордик зае мястото си начело на масата и въздъхна.

— Предполага се, че тук са се събрали най-добрите мозъци на Дирекцията за изследвания и анализ на КГБ. Вие вече два дни проучвате информацията и все още приличате на бракувана партида замразени бройлери.

Мъжете от двете страни на масата го гледаха със страхопочитание. Жената бе вперила очи в малкия компютърен терминал.

— Лариса — обърна се Гордик към нея, — може би ти имаш някакъв отговор?

Тонът му стана саркастичен, докато погледът му обикаляше лицата на шестимата мъже.

— Ти все още не си експерт и може би главата ти не е пълна с толкова глупости, че езикът ти да се парализира.

Тя се засмя и това смекчи суровите черти на лицето й.

— Единственото очевидно нещо е, че това е извънредно важна операция.

— Чудесно! Чудесно! — възкликна Гордик. — Да го използваме като отправна точка. — Обърна се към мъжа, седнал от дясната му страна. — Лев, аз трудно боравя с интелектуални категории. Като мой помощник ти си по-малко интелигентен от останалите. Имаш ли нищо против да добавиш нещичко към наблюдението на Лариса?

Лев Тюдин също се засмя. От пет години той беше помощник на Гордик и добре познаваше язвителния стил на шефа си. Освен това знаеше, че останалите няма доброволно да изразят мнение. Това бе начинът да се държиш с един закоравял бюрократ: никога не надигай глава, освен ако това не е абсолютно необходимо, още повече, когато Василий Гордик председателства заседанието.

— Тази извънредно важна операция се отнася до Средния изток — каза той.

Гордик въздъхна.

— Блестящо! Наистина мисля така, Лев, не губи смелост. — Гласът му внезапно стана рязък. — Сега слушайте. Всички вие. След четиридесет и осем часа стигнахме до гениалното заключение, че това е извънредно важна операция, насочена към Средния изток. Знаех това преди четиридесет и осем часа и петдесет и девет минути.

Придърпа стола си по-близо до масата.

— Сега искам да обобщя — заяви той. — А след това вие трябва да ми предложите резултата от мозъчната си дейност.

Събра пръстите си и погледна през масата към жената.

— Лариса — нареди той, — изброй отново имената.

Жената заработи с клавиатурата и всички насочиха поглед към големия екран на стената. Върху него се появиха пет имена, разпределени в две групи: Мортън Хоук, Лио Фолк и Сайлас Мийд в едната колонка и Питър Гемъл и Алън Бойд — в другата.

— Великолепно! — каза Гордик. — Човек би могъл да каже, че това е групата на асовете. И така, какво ни съобщава този състав? Първо, че това е извънредно важна операция. Достатъчно мащабна, за да бъде отстранен Фолк от ръководството на един от най-важните отдели на ЦРУ. Трябва ли да ви казвам, че Гемъл е заместник-шеф на оперативния отдел на МИ-6. По някакво съвпадение Фолк и Гемъл са арабисти.

Бръкна във вътрешния си джоб, извади къса, дебела пура, измъкна тънко сребърно ножче от малкото си джобче и отряза крайчеца й. Тюдин се присегна, поднесе му запалка и Гордик със задоволство пое дима.

— Петнайсети април — обобщи той. — Всички се събират в Лисабон, в хотел „Риц“. После Гемъл заминава за Кайро за четири дни. Три дни по-късно се среща с Хоук, Фолк и Мийд в Париж. Присъства и друг американец, до този момент не знаем неговата самоличност. Срещата се състои в хотел „Джордж V“. — Гордик саркастично се засмя. — Поне имат добър вкус, що се отнася до хотелите. Междувременно Бойд изчезва от полезрението.

Той се обърна към мъжа от лявата си страна, с физиономия на очилат учен.

— Добре, Малин, ти как разчиташ имената?

Малин подреди някакви книжа пред себе си, оправи очилата си и заговори с нервен, висок глас:

— Първо, абстрахирам се от Израел. Американците няма да ангажират англичаните. Освен това те са убедени, че израелско-египетското съгласие е единственото решение. — Огледа се около масата, търсейки какъвто и да е знак за съгласие, по като не получи одобрение, скочи от мястото си. — Виждам три първостепенни области: първо, дестабилизирането на Сирия, второ, наказателен удар срещу Иран, трето, атака срещу ООП — отново опит за дестабилизиране.

Седна на стола си, извади бяла носна кърпичка, свали очилата си и енергично почна да трие стъклата им.

— Не е блестящо — заяви Гордик, — но не е и глупаво. И тъй като започнахме, да продължим.

Едно след друго той почна да измъква мненията на останалите петима експерти. Те бяха еднакво неопределени. После около масата настъпи мълчание, а Гордик замислено продължи да смуче пурата си. Накрая Малин се осмели:

— Ние разполагаме с ограничена информация, другарю Гордик — каза отбранително той. — Възможно ли е информаторът ни да даде по-определени сведения?

Гордик отрицателно поклати глава:

— Данните ни бяха предадени от друг отдел на техните служби. С една дума, имаме късмет, че информаторът ни е имал контакт с операцията.

— Заподозрян ли е? — попита Малин.

Гордик изсумтя презрително.

— Съмнявам се. Той отдавна се е забъркал в малка любовна история с една определена марка уиски.

Малин се осмели да попита:

— Значи се осланяме на информацията на един алкохолик?

Гордик впи в него поглед, с който тигърът наблюдава жертвата си. Вратът на Малин се сви в отвора на яката му.

— Времената се менят — каза с въздишка Гордик. — Бяхме свикнали да телефонираме в Петуърт Хаус и да научаваме какво е обядвал английският министър-председател, но капанът щракна и нашият дребен алкохолик е последната брънка от една дълга верига. — Мрачно се засмя. — Ще трябва да се задоволяваме с лебедовата песен на един пияница. — Изправи се. — Това е всичко. Сега се опитайте да размърдате мозъците си и ме осведомете, когато ви хрумне нещо.

Отиде до бара и докато петимата прибираха книжата си, наля „Чийвас Регал“ в три чаши. Когато вратата се затвори, Тюдин и Лариса се приближиха до бара и взеха питиетата си.

— Не бяха от голяма полза — коментира Тюдин.

— Системата е такава — отговори с гримаса Гордик. — Когато един отдел иска да се освободи от някой изгнил път, го пробутва на Дирекцията за изследвания и анализи. Всъщност не очаквам нищо — просто трябваше да мина по установения ред.

Той гаврътна чашата си, Лариса се протегна и отново я напълни. Работеше вече трета година за Гордик. Преди това беше програмист в главния компютърен център на КГБ. Работеше по програмата за проверка и засичане на финансовите преводи в организацията. Точно тогава Гордик трябваше да реорганизира вътрешната структура на КГБ. Беше работохолик, у когото се съчетаваха твърдост и въображение. За две години бе овладял положението с помощта на здравата си ръка и си бе създал неколцина врагове, но наред с това бе направил добро впечатление на онези от властта, които наблюдаваха разузнаването, и имаше солиден гръб. Като награда му дадоха тлъстата служба на директор по задграничните операции. Съжаляваше единствено за това, че не бе в състояние да направи нищо по-значително по отношение на Дирекцията за изследвания и анализи.

Скоро след като завърши програмата си, Лариса бе повикана в кабинета на Гордик. Първо той направи няколко комплимента за работата й, а после направо постави въпроса за произхода й и я разпитва в продължение на цял час. Седмица по-късно тя беше прехвърлена в отдела като негов личен помощник.

Трябваха й цели шест месеца, за да се влюби в него. Трудно беше да се влюбиш в такъв тип: пазеше чувствата си дълбоко скрити, а личният му живот беше прекалено личен. След първата им среща тя рискува сигурността и положението си, като проучи файла с досието му в компютъра. Разбра, че е роден в Рига преди четиридесет и девет години. И двамата му родители участвали активно в революцията, а баща му се издигнал до висоти в Министерството на селското стопанство. Гордик бе извлякъл всички облаги на едно превъзходно образование. За разлика от мнозина висши служители в КГБ, той не започнал да сътрудничи в армията, а бил вербуван в университета, където защитил научна степен по психология. След обучението си прекарал седем години като действителен член на висшата администрация, докато накрая успял да се прехвърли в отдела за тайни операции и получил пост в Мексико. Там бързо се издигнал и после бе назначаван в различни части на света, като в края на краищата бе станал директор на отдела за тайни операции първо за Средния изток, а после за Югоизточна Азия. После го изтеглиха в Москва, където трябваше да предприеме голяма чистка.

Тя знаеше, че е женен и че единият му син е студент, а другият е в армията. През последните пет години жена му прекарваше повече от времето си в една черноморска дача и той почти не споменаваше за нея.

Сега Лариса го гледаше — седнал пред бара, отпиващ от шотландското си уиски, дълбоко замислен, далеч от Тюдин и от нея. Беше едър мъж, без наднормено тегло, въпреки че в първия момент изглеждаше така, защото раменете и гърдите му бяха доста широки, а и бе висок над метър и деветдесет. Така или иначе размерите и силата му бяха прикрити от добре ушитите италиански костюми. Лицето му също бе широко, със силна уста и челюсти, над които се открояваха интелигентни очи. Косата му бе тъмнокестенява, изненадващо дълга за високопоставен руски служител. Откакто бяха станали любовници, Лариса го подстригваше на всеки две или три седмици. Въпреки масивната си фигура, той беше нежен и внимателен любовник. Беше й уредил малък, но удобен апартамент близо до службата и през първите месеци на връзката им и носеше подаръчета от задграничните командировки. Първо една малка уредба „Сони“, после цветен телевизор и видео. После някои дрехи и дребни бижута, защото по природа беше щедър. В такива вечери тя приготвяше проста, но поднесена с фантазия храна, и после двамата слушаха музика, като редуваха неговите предпочитания с нейните. Телевизорът и видеото тя държеше в спалнята и често лежаха в леглото, гледаха филми или се любеха, а често и двете.

Животът й беше строго разпределен между службата и дома й. На едното място безупречна секретарка и ценен помощник, на другото — задушевен компаньон. Той никога не бе й казвал, че я обича, но тя знаеше, че е така. Знаеше, че го успокоява, и беше доволна. Разбира се, връзката им беше известна в отдела и Гордик не я пазеше в тайна. Характерът му и високото му положение правеха криеницата безвкусна и ненужна. Но единствено Лев Тюдин можеше да съди за дълбочината на чувствата между тях, защото когато оставаха само тримата, Гордик си позволяваше да се отпусне и да бъде по-фамилиарен. Тюдин беше едно по-младо издание на Гордик. Той също беше едър, интелигентен мъж, вербуван за КГБ направо от университета. Но при него съответствието между физика и интелигентност не беше така подчертано и въпреки че имаше остър и интелигентен ум, тялото му изглеждаше малко тромаво. Понякога Гордик и Лариса се задяваха с него по този повод, но той приемаше закачките им с чувство за хумор.

— Аз съм шахматист, а не атлет — обичаше да подчертава той.

Беше добър шахматист и обстоятелството, че Гордик е сред малцината, които не можеше да побеждава бързо и лесно, добавяше още едно измерение към уважението, което изпитваше към своя шеф.

Сега той вдигна очи и видя, че Гордик го гледа.

— Не искам просто да чакам — каза подчертано той, — не искам просто да гледам и да чакам да се случи нещо.

— Ще предприемете ли някакви действия?

Гордик унило се засмя:

— Да, ще предприема — само че единственият проблем е какъв вид действия и срещу кого?

— Няма ли някаква възможност нашият източник да ни даде повече информация? — намеси се Лариса.

Гордик отрицателно поклати глава, стана от мястото си и започна да се разхожда из кабинета.

— Не, те ще го пенсионират и те го отпратят към домашното огнище. Идва ли един пенсионер от МИ-6 може да ни бъде особено полезен.

Той спря да крачи и се обърна към двамата си помощници, седнали на бара.

— Малко е странно — каза той. — В края на краищата англичаните знаят, че е алкохолик, и все пак го допускат близо до такова голямо нещо. Макар и съвсем отстрани.

— Вероятно е бюрократично недоразумение — каза Тюдин. — Такива работи стават често, дори и тук.

Гордик късо се изсмя:

— Вярно е, че бързо се оправят — или поне американците се оправят. — Отново закрачи. — Така или иначе, това е нещо, което не трябва да изпускаме. Ние трябва да разберем какво готвят. Нямам намерение да наблюдавам безучастно; хайде пак да обсъдим положението.

През следващия половин час те разгледаха всички възможности. От време на време Лариса отиваше до компютъра и вадеше информация на екрана. Бавно стигнаха до единно мнение. Със сигурност можеше да се предполага, че американците подготвят и контролират някаква операция, насочена към страна или страни в Средния изток и вероятно срещу позицията на руснаците в тази страна. Фактът, че използват англичаните като ударен отряд за прикритие, навярно съдържа най-важния ключ към събитията. Очевидно се колебаят дали да използват англичаните по редица причини, следователно се страхуват да не ги пипнат в някакво компрометиращо положение. Англичаните, от друга страна, са свикнали с това. По силата на логиката, те отхвърляха държава след държава, докато останаха само пет варианта. Либия и Сирия, поради руското влияние в тези страни, ООП и Ливан поради връзките им с общата договореност за мир в Изтока. И накрая, Саудитска Арабия. Американците може би са стигнали до заключението, че управляващата династия навярно няма да може да властва занапред и ЦРУ е решило да предвари една революция и да направи всичко възможно, за да са сигурни американците, че ще могат да контролират всяка стъпка към демократично или народно управление.

— В края на краищата — посочи Тюдин, — ние трябва да приемем, че са си взели някои уроци от падането на шаха и онова, което последва.

— А това би могло да обясни поведението на англичаните — добави Лариса. — Ако операцията бъде разкрита, те ще бъдат обвинени — а при петрола, с който разполагат, няма да загубят чак толкова.

Гордик си наля още уиски и с чаша в ръка отново закрачи из кабинета.

— Съгласен съм — каза той. — Тази логика ми харесва, а при такава операция трябва да се има предвид и нивото на участващите в нея. Така или иначе, сигурно е, че при новия президент ЦРУ засилва активността си в Средния изток. Те нямат намерение да дрънкат за човешките права и да наблюдават как влиянието им там бавно се изпарява. И така, ние успяхме да очертаем няколко възможности. Остава да стигнем до отговора.

Те продължиха да оглеждат от всички страни различните предположения, докато нивото на шотландското уиски в бутилката значително намаля. Гордик и Тюдин умееха доста да се почерпят, без външно да им личи. Гордик твърдеше, че алкохолът му служи за храна на въображението. Тюдин не изказваше твърдения; той просто обичаше шотландско уиски, особено „Чийвас Регал“.

 

 

Гордик по характер беше човек, който предпочита да атакува и въпреки че можеше да засили наблюдението върху всяко отделно лице и да задейства всички агентурни ядра на КГБ в Средния изток, Съединените щати и Великобритания на пълна скорост, това му се струваше недостатъчно. Не, Гордик желаеше да атакува и да научи повече, така че разговорът се насочи към начините, средствата и преди всичко към подходящата цел на бъдещите действия.

Лариса още веднъж изписа имената върху екрана и всяко от тях беше обсъдено и анализирано поотделно, а всичко известно беше извадено от паметта на компютъра.

Накрая Гордик каза:

— Изглежда, че е някой от англичаните. Не виждам никаква възможност да е американец. Освен всичко друго, ЦРУ е безкрайно по-внимателно по отношение на безопасността от МИ-6. Въпреки последните събития.

— Бойд? — попита Тюдин.

Гордик се засмя и поклати отрицателно глава.

— Не, Лев, трябва да се целиш в десетката: Гемъл.

Лариса и Тюдин изразиха учудването си. Те знаеха, че Гордик питае определено уважение, дори се възхищава от англичанина.

— Да, знам — каза Гордик и отново се усмихна. — Той е твърд и неемоционален, действа съвършено професионално. Досието му е направо превъзходно и на повърхността изглежда непроницаем. — Замълча за миг, за да подсили казаното. — Но никой от вас не е психолог и въпреки че знаете някои подробности от миналото му и начина му на живот, не успявате да си извадите заключение за самия човек. — Кимна към Лариса. — Дай го пак на екрана.

Тя започна да натиска клавишите и тримата се вгледаха в монитора. Първо се появиха няколко снимки — някои ясни, други трудно определими. После кратък откъс от филм, показващ как Гемъл излиза от някаква сграда, прекосява улица и влиза в кола. Филмът беше черно-бял, очевидно заснет със скрита камера, и с лошо качество. И все пак Лариса помисли, че той е привлекателен мъж, като отбеляза леката му походка и атлетично телосложение. После се появи снимка на млада жена с обозначение: „Джудит Гемъл. Омъжена за обекта на 14 август 1968 г. Починала при преждевременно раждане заедно със сина си, 1971 г.“

Следваше личното досие на Гемъл с подробности за родителите му и рождената му дата. Следваха училищните и университетските му години, изброяваха се академичните и спортните му постижения. Беше отбелязано, че е изключителен лингвист, който свободно говори арабски, персийски, френски, испански и руски, а има значителни познания и по шест други езика.

Сега идваше годината и начинът на вербуването му от МИ-6 и съответно досието му, свързано с тази организация. То постепенно ставаше по-оскъдно, като различни кодови обозначения сочеха, че източниците са изчистени от екрана. Не беше съвпадение, че всеки период беше съотнесен с друг внедрен агент на КГБ или „къртица“ от средите на работещите в английското разузнаване.

После върху екрана се появиха подробности от личния живот на Гемъл: за неговите хобита и интереси, случайно попаднало име на някоя временна приятелка. После идваше становището на Дирекцията за изследвания и анализи на КГБ.

Екранът потъмня и Гордик каза:

— Прави силно впечатление, но сега нека се опитаме да намерим някои слабости.

Протегна лявата си ръка и започна да изброява, сгъвайки пръст след пръст:

— Първо, Гемъл е твърд човек, посветил целия си живот на тази кауза, неемоционален професионалист. Второ, от смъртта на жена си е водил спокоен, всъщност затворен живот. Има много малко близки приятели. Трето, единствените му пристрастия са плуването с малки яхти и балетът. Доста странни увлечения — едното много активно, а другото много пасивно. Човек би могъл да каже, че балетът е по-странното от тях, ако не съществува простият факт, че Гемъл, Питър Джордж Гемъл… — Гордик се засмя разбиращо, — дълбоко в себе си, независимо от стоманената си обвивка, е един романтик.

Тюдин и Лариса се спогледаха, после Тюдин избухна в смях. Гордик не реагира, а внимателно наблюдаваше Лариса. Тя дълго остана мълчалива, а когато смехът на Тюдин отшумя, бавно кимна в знак на съгласие.

— Виждаш ли, Лев — заяви триумфиращо Гордик, — анализът на един психолог се потвърди от женската интуиция.

— Съгласна ли си? — обърна се Тюдин към нея.

— Да, сега го разбирам. Плуването е романтичен спорт, а балетът е най-романтичната форма на изкуството.

После се усмихна на Гордик:

— Но, Василий, аз не се съгласих с теб заради това.

— А защо?

— Това е повече интуитивно. Аз гледам лицето му, начина, по който се движи…

Тюдин се засмя:

— Намираш ли го привлекателен?

— Да, много. Мога да те уверя, че доста жени, повечето жени ще го намерят привлекателен.

— Добре! — каза от сърце Гордик.

Тюдин поклати глава, но не отрицателно, а като че ли бе получил замайване.

— Значи „меден капан“? — попита той усмихващия се Гордик. — Имаш намерение да опиташ да поставиш сладък капан на заместник-началника на оперативния отдел на МИ-6, така ли?

— Да — твърдо отвърна Гордик, — извънредно специален меден капан. Капан, който ще накара мечката да зареве така, че да се чуе от единия до другия край на Урал, без да успее да си поеме дъх.

— Ето защо никога не се е оженил повторно — отбеляза Лариса. Тя изгледа двамата мъже. — Затова не си е взел друга жена. Той е романтичен. Все още обича мъртвата си жена.

— Навярно си права, Лариса — отвърна Гордик. — Но десет години са твърде дълго време, за да оплакваш която и да е жена. Как мислиш, Лев?

— Наистина твърде дълго — тържествено отговори Тюдин.