Франсис Пол Уилсън
Панацея (76)

1.

Лора се събуди с име, препускащо в главата й.

Файв… Нелсън Файв. То изкристализира в ума й едва след като се раздели с Рик. Нямаше никаква връзка между двете, беше сигурна, но фамилното име съвпадаше с това на Джеймс Файв, мъжа, когото блъсна като тийнейджърка.

Не се бе сещала за него от години и се зачуди дали все още е жив. Името събуди отново онзи ужасен спомен.

Шофирайки с лиценз за управление от една-две седмици тя нанасяше спирала върху миглите си в огледалото за обратно виждане, когато пропусна знак за спиране и удари мъжа. Все още можеше да чуе звука от главата му, разбиваща се в предния прозорец. Това й остави отпечатък за цял живот.

Посещаваше го в болницата всеки ден, докато не го прехвърлиха на изток, все още парализиран в лявата страна на тялото. Перспективите за неговото възстановяване всъщност бяха нулеви.

Именно безпощадната вина към Джеймс Файв я тласна да се запише в медицинското училище, защото първоначално искаше да бъде невролог, да бъде в помощ на хора като мъжа, когото осакати. А виж я сега: патолог, обиколил три континента за четири дни в преследване на дива гъска. Колко далеч се беше отклонила от целта си…

Радваше се, че Рик спомена това име. Беше забравила за Джеймс Файв, а не можеше да си позволи това. Никога.