Франсис Пол Уилсън
Панацея (68)

8.

Стивън стоеше в коридора пред педиатричното отделение на „Стоуни Брук“ и прехвърляше съобщенията си. Бяха го накарали да си изключи телефона, докато е вътре. Досега не забеляза да правят нещо по-различно от „Брукхевън“, но поне имаше много специалисти, които кръжаха около нея, а това беше добре. Защото Мариса изглеждаше зле.

Беше свикнал с бледното й измъчено изражение през годините — анемията беше често срещана при левкемията — но сега изглеждаше така, сякаш се сливаше с чаршафите. И тази кашлица… Все едно се откъсваха парчета от белите й дробове.

Ето — най-накрая съобщение от Лора.

Получих съобщението ти. Опитвам се да ти се обадя, но не успявам. Педиатричното на „Стоуни Брук“? Толкова ли е зле? Ужасно съм притеснена. Да не би изследванията за цитомегаловируса да са готови? Проверявам „Еър Франс“, „Юнайтед“ и всеки превозвач, който може да ме върне възможно най-бързо. Ще те уведомя. Целуни я от мен. Кажи й, че мама е на път.

Слава богу!, помисли си той. Лора ще направи така, че всичко да се оправи.

Тестът за цитомегаловирус още не е готов, но те подозират, че ще е положителен. Побързай, Лора. Имаме нужда от теб.

Той изключи телефона си и се втурна вътре, за да каже на Мариса добрата новина.