Франсис Пол Уилсън
Панацея (56)

6.

След като Лора излезе, Чайат се загледа в него за един продължителен период от време. Рик му отвърна.

— Кой сте вие, господин Хейдън? Сериозно.

Рик не знаеше накъде отива това, но не виждаше друг курс, освен да играе така, сякаш всичко е от нормално по-нормално. Както и беше. Без да се взимат предвид подробностите.

— Точно този, който е посочен там — каза той и кимна към паспорта си. — Не знам какво друго да добавя.

Чайат му отвърна с толерантна усмивка.

— Не, вие сте някого другиго. Когато се обадих в станцията в Ган Йосеф, веднага върнаха нареждане да минем през формалностите и да ви освободим. Не знам кого познавате или какво знаете, но това е повече от необичайно.

Да, адски необичайно. Но той запази скромното си изражение.

— Уверявам ви, господин Чайат, че нито доктор Фанинг, нито аз сме замесени в нещо зловещо.

— О, напълно убеден съм, че за доктор Фанинг това е вярно, но за вас… Вие сте различна история. Нареждането не се отнасяше за „американската двойка“. То се отнасяше за… Ричард Хейдън.

— Някой от американското посолство? — Той звучеше така, сякаш се хваща за сламки, а и наистина се. Не схващаше какво става.

Чайат поклати глава.

— Прекалено бързо беше. Не е имало време да се информира посолството, за да изготвят своя отговор, особено през нощта. Това идва някъде отвътре. Някой над мен е разпознал името ви и е дръпнал юздите.

— Някой в Шин Бет?

Сега кимна.

— Че къде другаде? Имате високопоставен приятел. Някаква идея кой е той? — Ръката му веднага се вдигна с дланта напред. — Не че искам да ми кажете името му. Просто съм любопитен дали сте наясно кой е той.

Рик беше сигурен, че Чайат умира да знае, но тъй като всичко се записваше, предпочиташе да остане в неведение.

— Мога да ви кажа с ръка на сърцето, сър, че нямам никаква идея. Както показва паспортът ми, никога преди не съм бил в Израел.

Добре де… поне що се отнасяше до този паспорт.

— Аз имам няколко паспорта — каза Чайат. — Вие колко имате?

— Само този.

Съвсем вярно… за този момент. Но това невинаги е било така.

Чайат плъзна паспорта по масата.

— Благодаря, че премахнахте четири заплахи за народа на Израел. Бих могъл да кажа, че ми се искаше да бяхте оставили поне един жив за разпит, но това би било твърде нахално. Bon voyage, мистър Хейдън. Или който и да сте.

Скривайки облекчението си, Рик грабна паспорта си и излезе.