Франсис Пол Уилсън
Панацея (1)

Някъде в Кинтана Ро…

Предчувствието на Лора Фанинг, че се случва нещо ужасно нередно, се засили, когато навлезе в смълчаното село на маите. Тя откри жителите му да стоят в кръг около ствола на едно високо дърво, взирайки се в полюшващото се под лекия бриз тяло.

Някой го беше изгорил, а след това окачил останките върху дебел клон. Който и да е бил извършителят, то той бе увил тел около врата на жертвата си, чрез която я беше прикрепил към дънера. Мухите не си бяха губили времето.

Лора изпита огорчение. Често й се случваше да се озове близо до мъртвец, отбеляза наум. Вярно, не го познава — изобщо дори — и не го харесва особено, но все пак… Едва ли е заслужавал смъртта си. Никой не заслужава това.

Тя не се беше уговаряла за нищо от случващото се. Сделката беше да лети до полуостров Юкатан, да разговаря с местен шаман, да събере информация за предполагаема панацея, да се завърне у дома, да вземе парите си и да се отдаде на спокоен живот с дъщеря си.

Прииска й се никога да не се беше съгласявала, да се върне при Мариса и дори да отиде на работа при своите трупове, за да ги „разпитва“ за причината за тяхната смърт.

Всъщност моргата на окръг Съфолк беше мястото, където започна всичко: с овъгления труп — точно като този, и с неизвестната причина за смърт. Кой би помислил, че обаждането в сряда сутринта ще доведе до… това?