Албърт Милър
Фюри (8) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Нощни нападения

След като Фюри свикна със седлото, Джоуи нямаше търпение да изучи и други умения, необходими за работата в ранчото. Ханк беше великолепен учител в това отношение. Добродушният човек бързо се сприятели с момчето. Той отговаряше търпеливо на въпросите му или пък обясняваше хитрините и тънкостите на професията си. Хвърлянето на ласо беше предпочитаната дисциплина на Джоуи. Ханк отделяше часове наред от свободното си време, за да учи Джоуи как се хвърля примка към неподвижна цел. Хвърлянето на ласо се стори на Джоуи много по-трудно, отколкото изглеждаше на кино и по телевизията. Той много се съмняваше, че някога ще се научи да лови подвижна цел, например препускащ кон. Ханк обаче го увери, че сръчността с ласото изисква търпение, упражнения и разбиране за същественото. А същественото, казваше той, са усетът за точния момент, ритъмът и способността светкавично да се преценяват разстоянията.

Късно един следобед, докато Джим, Пит и Бърт ловяха мустанги по планинските пасбища, Джоуи наблюдаваше Ханк при обяздването на диви коне. Момчето седеше на най-горната греда на корала и слушаше обясненията на Ханк.

— Обикновено се започва, когато конят е на три години — каза Ханк. — Първо му се слага оглавник.

— Оглавник ли? — попита Джоуи. — Бърт се опитваше да сложи на Фюри такова нещо, когато за пръв път дойдох тук.

— Точно така — смигна му Ханк. — Бедният Бърт! След онова поражение не прилича на себе си.

Джоуи сбърчи чело. Не му се говореше за Бърт. Когато го видя да тръгва на лов с останалите, той си отдъхна облекчен. Затова веднага смени темата и попита:

— Ханк, защо ти е оглавник, а не юзда?

— Понеже оглавникът няма стоманена захапка като юздата — обясни Ханк. — Гледай сега, младите коне са твърде глупави. Те хапят диво стоманената част и може да си разкъсат муцуната!

Джоуи кимна. Ханк си стегна панталона и приготви примката.

— Така — усмихна се той. — А сега започваме.

Той скочи в корала, вдигна седлото си от оградата и тръгна към една група от четири коня. Уплашените животни се скупчиха едно до друго, пръхтейки недоверчиво. За първа своя „жертва“ Ханк избра дребен сив кон. Прецени разстоянието, метна ласото и примката обхвана шията на коня. Сивчото изцвили ужасен, отстъпи назад и опъна ласото. Ханк заби токове в земята и започна да го тегли. Подскачащият кон повлече мъжа след себе си. Джоуи видя как токовете на Ханк разцепиха твърдата земя като плуг. При оградата конят спря и Ханк взе да се приближава към него, като придърпваше ласото последователно ту с едната, ту с другата си ръка. Преди стреснатото животно да предприеме нови опити за бягство, Ханк вече му беше надянал оглавника.

С това приключи само първата част на представлението. Джоуи изръкопляска от специалното си място на горната греда на корала. Вълнението му нарасна, когато Ханк хвърли седлото върху гърба на коня и се метна отгоре. Последва дива езда, при която конят се бореше яростно с ездача. Но Ханк се справи. Той остана на седлото толкова, колкото беше необходимо като за пръв път, сетне скочи и седна при Джоуи. Дишаше тежко, беше облян в пот, но сияеше като човек, който е доволен от свършената работа.

— Ханк, страхотен беше! — похвали го Джоуи.

— Глупости — отрече Ханк скромно. — Конят беше твърде лесен за обуздаване. По-късно ще ти покажа как се справям с тежките случаи.

— Искаш да кажеш, че понякога е още по-трудно?

— Ами да — отвърна Ханк. — Някои млади коне имат доста буен нрав и тогава се налага здравата да се потрудя!

— И как постъпваш в такива случаи? — полюбопитства Джоуи. — Как се справяш с кон, който е много труден за обуздаване?

Ханк избърса с ръкав потното си лице.

— Е, тогава на човек му трябва трета ръка. Налага се да вършиш куп неща едновременно. С едната ръка се държиш за ухото на коня, освен това танцуваш около него, за да не те стъпче, а с другата ръка трябва да хвърлиш седлото на гърба му. — Ханк поклати глава. — Такива коне могат да ти вземат здравето.

— Да, като нищо — съгласи се Джоуи.

— Друг път пък — продължи Ханк, — изобщо не можеш да се приближиш толкова, че да хванеш ухото на коня. Такива животни са същинска мъка.

— Тогава как ги укротяваш? — продължи да пита Джоуи.

— В такива случаи трябва да се събори коня като се стегнат с ласо предните му крака. Поваляш го на земята и го оседлаваш. Сетне внимателно махаш ласото от краката, както си седиш на седлото, и когато той скочи на крака, ти оставаш отгоре.

— Олеле, ще ми се да видя това — възкликна Джоуи. — А после какво, след като е станал?

Ханк направи гримаса.

— След това конят е като кълбовидна мълния. От бяс му се зачервяват очите. След такава езда и най-щурите се укротяват за дълго.

Джоуи се засмя:

— Смятам да изуча добре хвърлянето на ласо, преди да стана обяздвач. Ти как мислиш?

— Да, Джоуи — съгласи се Ханк, — препоръчително е във всички случаи!

Той скочи от гредата и нави ласото си. Джоуи тъкмо приготвяше примка, за да направи пробно хвърляне към кола на оградата, когато вниманието му бе привлечено от Фюри. Жребецът зацвили зловещо и настойчиво в своя корал.

— Какво става с твоя приятел? — попита Ханк.

— Не знам — погледна Джоуи към жребеца. Застанал до оградата, Фюри гледаше към планините.

— Фюри! — викна Джоуи. — Какво става?

— Явно е надушил нещо — обади се Ханк.

— Но какво? — Джоуи подаде ласото на Ханк и изтича при Фюри. — Фюри, какво става?

Фюри почти не обърна внимание на младия си господар. Остана край оградата целия следобед, вперил поглед на запад, процвилвайки странно развълнуван.

 

 

Късно през нощта, когато мъжете се завърнаха от прерията с уловените мустанги, Джоуи вече спеше дълбоко. Джим и Пит, изтощени от целодневната езда, прибраха животните в корала, напоиха ги и също легнаха да спят.

Светлините в ранчото бяха загаснали отдавна, когато Фюри започна да препуска напред-назад в корала си. От време на време спираше за миг, отмяташе назад глава и душеше във въздуха. Накрая, когато поривът му стана неудържим, той препусна край оградата, дирейки отвор. След като търси напразно няколко минути, той се върна в средата на корала, засили се и прелетя над оградата със силен, точно премерен скок. Сетне препусна в тъмнината по меката ливадна трева, на запад, към планините.

 

 

На следващата сутрин Джим Нютън стана рано, за да навести новите си коне. Излезе навън и за свое изумление видя Фюри да стои пред вратата на корала си. Изглеждаше доста изтощен. Беше опръскан с кал до ушите.

Джим бързо метна едно ласо около шията му и го прибра зад оградата. Няколко минути по-късно, когато и Пит се появи край корала, Джим тъкмо чистеше дългата черна грива на жребеца от магарешки бодли.

— Какво, дявол го взел, правиш тук? — извика Пит.

Джим му направи знак да мълчи.

— Не викай! Ела и погледни!

Пит прескочи оградата и подсвирна тихо от изненада.

— Много е изтощен. Какво се е случило?

Джим смръщи чело.

— Прескочил е оградата през нощта. Намерих го пред вратата.

Пит хвърли поглед към ранчото.

— Джоуи знае ли?

— Не вярвам. Най-вероятно още спи.

Пит обиколи Фюри и огледа мръсната му козина.

— Доста път е изминал. — Той цъкна с език. — Лоша изненада.

Джим кимна.

— Да се надяваме, че няма да му стане навик!

— Ще кажеш ли на Джоуи?

— Не, ако не го направи пак. Не трябва да безпокоим момчето.

Пит изтръгна един бодил от гривата на Фюри.

— Той наистина изглежда зле. Щом не искаш Джоуи да научи, ще трябва здравата да поработим!

Половин час им бе необходим, за да почистят козината на Фюри и да му срешат гривата. Едва се бяха върнали в къщата, когато иззвъня телефонът. Джим вдигна слушалката.

— Ранчо Брокън Уил, Джим Нютън.

В този миг Пит чу гласът на Джоуи откъм верандата и излезе, за да види какво става. Джоуи тичаше по пижама по чакъла.

— Добро утро! — каза той. — Къде е Джим?

— На телефона. — Пит хвана Джоуи за ръката. — Ела и се облечи първо, а аз ще приготвя закуската.

Малко по-късно всички седяха в кухнята и закусваха. Джоуи забеляза, че Джим е умислен.

Джим остави вилицата и се обърна към Пит:

— Фред Фаулър се обади. Предупредил е всички ранчери в долината. Миналата нощ ранчото му било нападнато.

— Това някаква шега ли е? — не повярва Пит.

— Какво означава това? — не разбра Джоуи.

— От стадото му липсват четири кобили — обясни Джим. — Той смята, че са били подмамени от див кон.

— А, така ли! — извика Джоуи. — Тогава ще трябва да внимаваме добре за нашите коне.

— Правилно — съгласи се Джим и бутна чашата си към Пит. — Сипи ми още веднъж. А после на работа.

Денят беше труден, но без произшествия. В десет часа всеки от ранчото беше в леглото си и спеше. През цялата нощ Джоуи се въртеше неспокоен и се събуди по-рано от обичайното, със странното чувство, че нещо не е наред. Изправи се бързо в леглото и погледна през прозореца. Коралът на Фюри беше празен. Пребледнял от ужас, той изскочи от леглото, изтича навън и завика с все сила Джим.

Малко след това Джим и Пит се втурнаха във всекидневната.

— Какво става? — попита Пит.

— Не знам. Чу ли Джоуи да вика?

— Да. Нали това ме събуди.

Крясъците на Джоуи идваха от верандата.

— Джим, Фюри е избягал!

Мъжете изтичаха навън. Там беше Джоуи, който сочеше празния корал.

— Отишъл си е — хленчеше Джоуи. — Къде ли е сега?

Мъжете се спогледаха загрижено.

— Къде е Фюри? — викаше Джоуи. — Какво се е случило с него?

— Само по-спокойно, Джоуи! Само спокойно! — напомни му Джим. — Явно е прескочил оградата през нощта.

Джоуи ококори очи измъчено.

— Прескочил оградата? Но защо?

— Не знам. — Джим хвана Джоуи за рамото. — Джоуи, вчера се случи нещо, което Пит и аз скрихме от теб.

И после той разказа всичко, както си беше.

Момчето едва не се разплака.

— Но Фюри пак ще се върне, нали? Както вчера.

— Надявам се. Най-добре да се облечем и да го потърсим. — Той побутна Джоуи към вратата. — Хайде, идвай!

Облякоха се колкото се може по-бързо и изтичаха в конюшнята, за да оседлаят конете си. Тъкмо щяха да ги възседнат, когато Джоуи нададе ликуващ вик и посочи ливадата.

— Ето го там! Връща се!

Мъжете се обърнаха и видяха Фюри, който влизаше уморено през входа на ранчото. Джоуи се втурна насреща му с радостен вик.

— Фюри! — извика той. — Къде си бил!

Изтощеният кон спря с наведена глава до вратата на корала. Чакаше да го пуснат вътре. Джоуи стигна до него и метна ръце около изкаляната му, обляна в пот шия.

— О, Фюри, Фюри, къде си скитал? — изпъшка той. — Когато погледнах от прозореца и видях, че те няма, не знаех какво да мисля!

Джим и Пит разседлаха конете сред мрачно мълчание и отидоха при Джоуи. След като вкараха изтощения и мръсен Фюри в корала и затвориха вратата, Пит го огледа основно и поклати глава.

— Със сигурност не съм виждал кон в толкова окаяно състояние.

— Фюри, защо направи това? — попита Джоуи с треперещ глас. — Джим ми каза, че и вчера си избягал. — Той погледна Джим. — Джим, какво ще го правим? Може да се нарани.

— Вярно е — отвърна строго Джим. — Смятам, че първо ще трябва да го почистиш.

Много часове бяха нужни на Джоуи, докато успее да придаде приличен вид на Фюри. Ръцете го боляха, когато привърши. След като отнесе кофата и четката, той доведе Джим и Пит при корала, за да им покаже колко добре се е справил. В този момент през входната врата на ранчото влезе някакъв ездач. Беше Чарли Стивънс. Едва съзрял Фюри в корала, той изкрещя ужасен:

— Джим, изведи момчето оттам! Да не искаш онзи звяр да го убие?

— Фюри няма да му стори нищо — успокои го Джим. — Знаеш, че момчето се разбира с него.

— Разбира се, господин Стивънс! — Джоуи прескочи оградата и се приближи към тях.

— Радвам се, че има някой, който да се разбира с него — рече Стивънс. Погледът, който отправи към коня не вещаеше добро.

— Какво искаш да кажеш? — покашля се Пит.

Ранчерът посочи гневно Фюри.

— Миналата нощ ранчото ми бе нападнато.

На Джим му се стори, че сърцето му спря да бие.

— Съжалявам, Чарли — каза той тихо.

Стивънс изръмжа:

— Твоето съжаление няма да замести шестте коня, които загубих.

Пит се почеса по брадата и погледна Стивънс.

— Да не смяташ, че Фюри ги е отмъкнал?

— Не съм казал такова нещо — възрази мъжът. — Но знам, че миналата нощ един див кон е бил при стадото ми.

— Не е бил Фюри! — извика Джоуи. — Фюри никога не би направил такова нещо.

— Така ли? — попита иронично Стивънс. — Случайно знам обаче, че Фюри е избягал от корала си.

Студена ярост се надигна в Джоуи.

— Как… откъде знаете това?

— Знам го от достоверен източник — изръмжа доволно Стивънс.

— Добре, Чарли, признавам, че миналата нощ Фюри избяга — намеси се Джим. — И по всяка вероятност някой го е видял. Но ти имаш ли свидетел, че е бил в твоето ранчо?

— Това няма значение — възрази ранчерът. — Ти знаеш също толкова добре, колкото и аз, че конят е още див. При последното си идване ти казах, че някой ден ще се върне към навиците си. Ето че се случи. Избягал е през нощта.

— Но, Чарли — разсмя се Джим, — кон като Фюри има толкова много енергия, че няма начин да не бяга от време на време. Все едно да затвориш някое дете двадесет и четири часа в училище.

— Това не е извинение — отвърна грубо Стивънс. — Фюри е зъл кон и трябва да бъде убит.

Джоуи онемя от ужас.

— О, я се чуй, Чарли! — ядоса се Джим. — Не можеш да влизаш в ранчото ми и…

— Стига толкова! — прекъсна го Стивънс. — Ясно е, че този кон не може да се опитоми. Ако отново избяга и дойде в ранчото ми, ще го довърша със собствените си ръце.

И той си тръгна разгневен.

От прозореца си в спалните помещения Бърт наблюдаваше сцената и си мърмореше под носа. Рано сутринта той видя празния корал на Фюри. С надежда да си отмъсти на Джим и Фюри, той се обади на Стивънс от телефона в конюшнята.