Албърт Милър
Фюри (13) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Мак

Вестта, че скоро ще загубят Джоуи, направо съсипа Пит. Раменете му се отпуснаха и той внезапно сякаш остаря с десет години. Понеже не обичаше да показва чувствата си, той се прибра в спалнята си и затвори вратата. След известно време Джим реши, че може би е по-добре да поговори с него, почука тихо и влезе. Пит лежеше на леглото, втренчил поглед в тавана.

— Не може да бъде, Джим — изпъшка той. — Не бива да пускаме момчето!

— Ужасно е — кимна спокойно Джим. — Но не можем да направим нищо срещу Кларк. Такъв е законът.

Нещо от предишния огнен нрав припламна в Пит. Той удари гневно матрака и седна в леглото.

— Законът ли? — избухна той. — Какво разбира съдията от човешките чувства?

— Хайде, хайде. Той всеки ден си има работа с хора в съда.

— Глупости! — възмути се Пит. — Естествено, че си има работа с хора, но какво прави с тях? Пъха ги в затвора! — Той скочи от леглото и закрачи напред-назад, изпълнен с негодувание. — Този Морис! Дявол да го вземе, Джим, ако бях на твое място, щях да отида във Вашингтон, при Върховния съд!

Въпреки унинието си, Джим се засмя при гледката на дребния жилав мъж, който крачеше из стаята по чорапи. Представата, че Пит би могъл да застане в този вид пред Върховния съд, го развесели още повече.

Пит се обърна към него.

— Колко още ще остане тук този Кларк?

— До неделя.

— Това означава ли, че ще трябва и да му готвя на всичкото отгоре?

— Естествено! Нали ни е гостенин!

Пит почеса замислено сивите кичурчета брада по страните си.

— За какво мислиш?

— Трябва ми отрова за мишки! Бих могъл да му сипя малко тази вечер в супата.

— Я се стегни! — каза сериозно Джим. — Кларк е баща на Джоуи и трябва да го уважаваме.

— Да го уважаваме! — изсумтя презрително Пит и размаха пръст. — Как може да се уважава човек, който е презрял бащинския си дълг?

Джим сведе глава.

— Така е, Пит… но законът е на негова страна… и независимо от това, което си мислим за него, той ще отведе Джоуи в Канзас сити.

— Тъй, тъй! — заклати глава Пит. — А той каза ли къде смята да го подслони в този Канзас. В палатка може би?

— Не. Кларк каза, че ще купи хубава малка къща в предградието. Преди няколко минути се обади на един посредник за недвижими имоти и му даде адреса ми. Иска да му пратят документите тук, за да ги видя. Трябва да пристигнат в неделя сутринта с пощата.

Пит изобщо не се впечатли.

— Хубава малка къща в предградието? Гръм да порази дано проклетата му къщурка!

Джим се засмя.

— Е, тогава Джоуи и баща му наистина ще трябва да живеят на палатка.

Нещо пред прозореца привлече вниманието на Джим и той дръпна завесата.

— Я виж! Джоуи е дал на баща си Кактус. Той язди добре.

Пит погледна навън и изсумтя.

— Да беше седнал на истински кактус, вместо на нашия кон.

Джим не можа да сдържи смеха си.

— Дойдох тук, за да те ободря и явно успях. Хаплив си както винаги и това ме радва. — Той потупа Пит по гърба. — Хайде, скачай в ботушите и ела да ми помогнеш да почистим хранилките преди обяд!

 

 

Макар да се чувстваше много нещастен, че ще напусне Брокън Уил, Джоуи беше разумно момче и осъзна, че трябва да се примири с неизбежното. В петък следобед той се сбогува с госпожица Милър и съучениците си и за последен път си тръгна с Фюри към дома. За да удължи пътя, направи голяма обиколка и се приближи към ранчото през гората откъм изток.

Внезапно, за голяма своя изненада, той видя Кларк на пътя пред себе си. Беше на Кактус и говореше с някакъв непознат. Щом видяха Джоуи, мъжете се разделиха бързо и непознатият изчезна в гората. Кларк препусна срещу Джоуи.

— Здравей, моето момче — извика той сърдечно. — Реших да те посрещна.

— Но защо по този път? — почуди се Джоуи. — Винаги минавам през главния вход.

Кларк се поколеба за секунда.

— Да, да, знам — проточи той. — Но… имах предчувствие, че днес ще минеш оттук. — Той цъкна на коня си. — Хайде, ще пояздим заедно надолу!

Джоуи се обърна на седлото и погледна назад.

— Кой беше мъжът, с когото говори преди малко?

Кларк се смути.

— Хм, мъж ли?

— Като ме видя да идвам, той изчезна в гората.

— А, този ли? — Кларк вдигна рамене. — Не знам кой беше. Помоли ме за цигара. — Той припряно смени темата: — Знаеш ли, Джоуи, конят ти е най-прекрасното животно, което съм виждал някога.

Джоуи се зарадва, както винаги, когато похвалеха Фюри. Докато стигнат до корала, той вече беше забравил непознатия в гората.

 

 

Беше неделя сутрин — последният ден на Джоуи в ранчото Брокън Уил. Кларк реши, че той и Джоуи ще тръгнат в ранния следобед. Джим смяташе да ги откара до града. Веднага след закуска, Джоуи взе чесалото за коне от конюшнята и го занесе в корала на Фюри. Искаше да отиде до ранчото на Дженкинсови, за да се сбогува с приятеля си Пиви. Фюри трябваше да изглежда по-красив от всякога. Когато пристигна пощата, Джим беше при склада с инструменти и поправяше генератора. Той прегледа писмата, после излезе и повика Кларк, който си прибираше багажа в спалнята.

— Ето го писмото от Канзас сити!

Кларк се приближи зарадван.

— Идва точно навреме, нали? — Той погледна плика. — От посредника е.

Понечи да отвори писмото, но видя, че Джим се е загледал към корала и клати тъжно глава.

— Знам колко ви е мъчно — рече Кларк.

Джим се усмихна едва-едва.

— Така е, но не мога нищо да направя? Впрочем, напоследък не сме си говорили много с Джоуи. Как смятате, дали вече приема нещата по-леко?

— Мисля, че се примирява, защото не може да промени нещата. Не е много любвеобилен. Знаете ли, Джим, жал ми е за момчето… и за вас. Нямаше как да не забележа колко сте привързани един към друг. Чувствам се твърде виновен.

Джим не отговори. Наблюдаваше Джоуи, който стоеше до оградата и грижливо четкаше гривата на Фюри. Кларк проследи погледа му. Джоуи вече беше оставил четката и галеше ноздрите на Фюри.

— Бедното момче! — каза Кларк. — Как ли ще понесе раздялата с Фюри.

Той пъхна писмото в джоба си.

— Джим, ще отида при него и ще се опитам да го утеша някак.

— Добра идея. Сигурен съм, че има нужда от утеха.

Джим се върна под навеса, а Кларк се запъти към корала. Когато приближи оградата, Фюри вдигна бързо глава. Джоуи се сепна.

— О — рече той, — не те чух да идваш.

— Винаги знам къде да те намеря, сине — каза сърдечно Кларк. — Ти и без това почти винаги си при великолепния си кон. — Той се покатери на оградата и метна крак през най-горната греда. Фюри веднага издаде дълбок, заплашителен звук и прилепи уши към главата си.

— Фюри, какво става? — попита Джоуи изненадан.

Фюри заигра нервно с копита. Кларк се засмя.

— Може би съм го изплашил с това, че се приближих толкова тихо. — Той протегна ръка. — Фюри, ела насам, нека те погаля.

Фюри наведе глава и изпръхтя заплашително.

— Хей, Фюри! — намеси се Джоуи. — Защо така! Та това е моят баща!

Ушите на Фюри бяха все така плътно прилепени към главата му. Джоуи ги изтегли нагоре.

— Хайде, бъди послушен! — каза той.

Гневът на Фюри поутихна, той побутна приветливо Джоуи.

Кларк поклати глава удивен.

— Той наистина те обича, момчето ми! Виж само как те слуша.

— Разбира се — Джоуи долепи буза до ноздрите на Фюри.

Кларк го погледна със съчувствие.

— Знам, че много ще ти липсва, когато си тръгнем оттук, нали, Джоуи?

Джоуи прехапа устни.

— Да, ще бъде ужасно. — Погледът му се плъзна към ранчото. — Всичко ще ми липсва.

Кларк кимна.

— Имаш предвид Фюри, ранчото, Пит и най-вече Джим, нали така?

— Да — прошепна Джоуи.

— Знаех това от самото начало — заяви Кларк и въздъхна: — Понякога се питам, дали е правилно да те вземам оттук. Не бих могъл да ти предложа нищо, което да се сравнява с този живот.

— Не, не можеш! Но Джим казва, че щом си истинският ми баща… — Джоуи се запъна и гласът му стана съвсем тих, — … каза, че е по-добре да живеем заедно.

Кларк сложи ръка на рамото му.

— Трябва да поправя много неща, синко. Но повярвай ми, моля те, ще направя всичко, за да те направя щастлив. — Той скочи от оградата. — Докато се занимаваш с Фюри, ще се поразходя. Трябва да обмисля нещо.

Кларк тръгна към къщата. Малко преди нея обаче той се отби и се насочи към стария черен път, който водеше към горичка с изсъхнали дъбове. Той извади писмото от джоба си, погледна го и се изсмя. Половин час по-късно беше под високите дървета откъм източната граница на ранчото. Тук предния ден Джоуи го изненада с непознатия. Кларк спря и изсвири. Отговорът дойде веднага и Кларк се насочи към него. На една малка поляна го чакаше непознатият, приклекнал на земята. Оседланият му кон беше завързан за едно дърво. Мъжът беше едър и недодялан, носеше черна риза и мръсни джинси. Грубото му, сурово лице бе осеяно с черни кичурчета брада.

— Закъсняваш с цял час — каза мрачно мъжът. — Къде, по дяволите, се губиш?

— Работех, Мак — отвърна спокойно Кларк. — А ти къде беше?

Мак избухна гневно:

— Къде да съм бил? Нали знаеш! В лагера в пропастта!

Кларк седна на един голям камък.

— Виждам, че си в страхотно настроение! При това три дни вече нямаш друга работа, освен да се излежаваш в удобния лагер. Какво ти става, Мак?

— Москитите ще ме изядат жив — изръмжа Мак. Протегна косматите си ръце и показа големите червени петна. — При това те се нахраниха значително по-добре от мене. — Той се удари по корема. — От три дни преживявам с оня буламач от консервните кутии.

Кларк се засмя.

— Съчувствам ти, понеже аз се храня превъзходно. На ранчото има един старец, Пит, който готви отлично!

Мак изръмжа:

— Престани! И не се отклонявай от въпроса. Защо закъсня?

— Изчаквах удобен случай, за да дойда насам, без да ме видят. — Кларк заговори сериозно: — Вече сме близо до целта и не бива да опропастим всичко с глупави грешки.

Очите на Мак заблестяха.

— Казваш, че сме близо до целта, значи? И никой още не се е усъмнил, че си му баща?

— Изобщо не им хрумва, Мак. Ще направим голям удар.

— Добре, но тогава защо ти е…

— Остави на мен! — прекъсна го Кларк. — Разбирам си от работата. Такива неща се изпипват бавно. Трябва да се изчака, докато ябълката узрее. Тогава тя сама пада на земята.

Мак поклати недоверчиво глава.

— Ами ако номерът не мине? Ако Нютън провери документите, които откраднах, и фалшивото съдебно решение, което ти подписа с името на съдията…

Кларк вдигна ръка.

— Не се притеснявай! Моето съдебно решение би заблудило дори самия съдия!

Мак се разсмя.

— Е, да, във фалшифицирането на подписи си ненадминат, това не може да ти се оспори! — Той се приведе напред със смръщено чело: — Кажи все пак, кога най-сетне ще се случи нещо?

— Днес! — заяви Кларк. — Виж какво пристигна днес с ранната поща.

Той извади писмото от джоба си и го размаха във въздуха.

— Какво е това? Фалшивото писмо за къщата?

— Да, Еди го е написал в Канзас Сити, точно както го помолих. — Кларк почука с пръст плика. — Писмото е истинско произведение на изкуството. То ще разбие сърцето на Нютън.

— Добре де, и кога ще започнеш? — Мак не го свърташе на място от нетърпение.

— Спокойно, приятелю! Още днес, веднага след обяда.

Мак се намръщи.

— А ако Нютън не се хване?

— Ще се хване. Ще направи всичко, за да задържи момчето.

— Тъй, тъй, но ако все пак не стане? Мислил ли си за това?

Кларк направи гримаса.

— Какво ти става, Мак? Нещо си изнервен, май?

— Не — избухна Мак. — Искам само да знам, какво ще стане, ако объркаш работата.

— Тогава просто ще си съберем багажа и ще се ометем оттук. В края на краищата няма да сме загубили нищо, освен няколко дни!

Кларк погледна часовника си и стана.

— Сега трябва да се върна в ранчото. Върви в лагера и ме чакай, както е уговорено! Гледай да не те види някой!

— Не бери грижа! — изръмжа Мак. — И аз си знам работата.

Той развърза коня си от дървото и понечи да го възседне.

— Преди да тръгнеш — спря го Кларк, — нека обсъдим още веднъж плана за действие. Ако стане грешка, не искам аз да съм виновен за всичко.

Бавно и с повторения, сякаш говори на дете, Кларк обясни на другаря си своя план в най-малки подробности. Завърши с думите:

— Ако всичко е наред, ще тръгна с омнибуса към града. Но чакай до пет часа в лагера! Ако дотогава не дойда, значи всичко е наред. Можеш да събереш багажа и да се срещнем вечерта в хотела в града, ясно ли е?

— Да. А ако не се получи?

Кларк вдигна рамене.

— В такъв случай ще трябва да „взема назаем“ някой от конете на Нютън и да се измъкна бързо. — Той протегна ръка: — Пожелай ми късмет!

Мак пое ръката му и се усмихна.

— Гледай да успееш! Парите ще ми свършат работа.

— Няма проблеми, ще ги имаш твоите пари.

Мак се качи на коня си и потегли през гората.

Кларк гледа след него известно време, после се обърна и тръгна обратно към ранчото.