Албърт Милър
Фюри (17) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

На живот и смърт

Джим огледа мрачно празния корал.

— Това е работа на Бърт — рече той уверено. — Няма никакво съмнение!

— Но откъде знаеш? — попита жално Джоуи.

Джим се наведе и вдигна няколко камъка.

— Не са от корала, такива камъни има долу на пътя.

— Смяташ, че Бърт е хвърлял камъни по Фюри?

— Отворил е вратата и е прогонил Фюри с камъни.

Пит вдигна твърдия си кафяв юмрук.

— По дяволите, Джим, не трябваше да ме спираш, когато исках да му дръпна един бой.

Джим поклати глава.

— Това нямаше да го спре да се върне през нощта и да ми отмъсти по този детински начин.

— Той имаше зъб не само на теб, Джим, но и на Фюри — каза Пит. — Фюри не можеше да търпи Бърт.

— Фюри прояви повече разум от мен — изпъшка Джим. — Той от самото начало не искаше да си има работа с него. А аз търпях Бърт. Трябваше да разбера, че мрази Фюри. Освен това трябваше отдавна да го изхвърля.

— Ако питаш мен — закани се Пит, — щях да затворя тази гадина в корала и да го пребия с камъни.

Джоуи се обърна и се покатери през оградата.

— Накъде си тръгнал? — викна му Джим.

— Отивам в обора да оседлая Кактус! — Гласът на Джоуи потрепери. — Нали трябва да потърся Фюри.

— Да, Джоуи, трябва! — кимна с разбиране Джим. — Но не вярвам да е далеч. Нали сега е ездитен кон, а не мустанг.

— Не трябва ли да идем с него? — попита Пит.

— Няма как. — Джим погледна към слънцето. — Ветеринарят ще дойде всеки момент за двете болни кобили. Може да сме му нужни.

— Прав си! Бях забравил за него.

Джим отиде при Джоуи и сложи ръка около раменете му.

— Искам да ти кажа нещо, Джоуи. Върви и го потърси! Струва ми се, че е най-вероятно да го намериш отсреща при планината Индиана. Щом докторът прегледа кобилите, ще те последваме с Пит.

— Добре, ще ви чакам.

Джоуи избърса сълзите от очите си и изтича към конюшните.

 

 

Фюри прескочи един паднал дънер и препусна по меката морава на планинската ливада към един пенлив поток. Потопи прашната си муцуна в хладната вода и отпи жадно. Цяла нощ беше претърсвал клисурите и поляните, беше се промъквал през ниски гори, беше газил в тресавища. Хладните октомврийски ветрове непрекъснато сменяха посоката, от която идеше дразнещият го мирис, и Фюри непрекъснато го следваше.

Беше ранно утро. Острите сетива му издаваха, че врагът е наблизо и битката, която жадуваше, предстои. Белият кон убиец беше се завърнал от далечните пасбища и Фюри чу ехото на предизвикателния му вик в далечината. Ако Бърт не му беше отворил вратата, Фюри със сигурност отново щеше да прескочи оградата. Не подлостта на Бърт беше причина за вълнението му предната нощ, а усещането, че конят убиец отново е наблизо.

Фюри вдигна муцуната си от водата. От склона внезапно задуха вятър и разроши сплъстената му грива. Във въздуха отново се появи силният мирис на жребец. Треперещ в очакване, Фюри изскочи на брега и изцвили предизвикателно. Отговорът дойде веднага от горното течение на потока. С радостно цвилене Фюри се втурна в сенчестата гора и препусна нагоре по склона. Върхът на хълма беше вече озарен от изгряващото слънце. Фюри достигна платото. Снежнобелият му противник го посрещна с триумфален рев и се хвърли насреща му. В тази битка на жребците нямаше дребни хитрини и финтове, нито пък засади. Бойците веднага се нахвърлиха един срещу друг с оголени зъби. Предните им копита замахваха светкавично. Пронизителното им цвилене смразяваше кръвта. Раззинали челюсти, те се сблъскваха в отчаян опит да докопат шията на противника. Когато предните им крака се измориха, двамата бойци се завъртяха и се обсипаха с удари на задните копита. Ако някой от тях паднеше на земята, другият щеше да го стъпче безмилостно и да го разкъса с острите си зъби. Животните се биеха с такава дива ярост, че битката нямаше да приключи преди някой от двамата да падне мъртъв на земята.

Дълго продължи жестоката схватка. Накрая белият убиец опита нова тактика. Едва започнал ново нападение със задните си копита, той се обърна бързо и нападна шията на Фюри. Жребецът се изплъзна ловко, но предният му крак пострада. Фюри изрева от болка и се изправи така яростно, че белият кон загуби равновесие. Сега Фюри се разфуча около него, удряйки със задните си крака. Подкованите копита улучиха муцуната на белия кон. Чу се ужасяващ пукот. Белият отметна глава назад с такава сила, че гръбнакът му се счупи като сух клон. Краката му се подкосиха. Той падна на земята и остана да лежи там.

Фюри беше спечелил битката. Цената на триумфа обаче беше дълбока рана в предния ляв крак. Той се опита да куца, но раненият крак не можеше да носи тежестта му. Фюри се свлече на земята недалеч от мъртвия си враг.

 

 

Джоуи беше слязъл от Кактус, за да огледа следите по брега на потока, когато чу в далечината ревовете на биещите се коне. Той веднага се метна на седлото и препусна нагоре по склона. Знаеше как яростно се бият помежду си жребците и го обзе страх за Фюри. Преди да е достигнал бойната площадка, шумът престана. После обаче се чу болезненото цвилене на Фюри. Достигнал платото, Джоуи видя как жребецът пада на земята. Скочи ужасен от седлото и приклекна до Фюри. Фюри процвили слабо и опита да се изправи. Но не можеше да стои на ранения си крак и се строполи отново. Джоуи видя, че от раната тече кръв и изпищя силно.

— Ах, Фюри, Фюри! — простена той. От тревога гласът му секна. Фюри вдигна глава и погледна към сразения си враг. Козината на белия жребец беше покрита с червени петна.

Джоуи бързо свали ризата си, накъса я на ивици и предпазливо я уви около крака на Фюри.

— Така! — прошепна той. — Може би това ще ти помогне малко.

Той притисна мократа си от сълзи страна до меката потреперваща муцуна на Фюри.

— Сега можеш ли да станеш? Можеш ли?

Жребецът се надигна на задните си крака.

— Опитай! — настоя Джоуи. — Хайде, Фюри, опитай!

Фюри се помъчи да се изправи. Едва станал, той изпръхтя от болка и отново се строполи.

В този миг над Фюри премина сянка. Джоуи вдигна поглед. Две големи птици кръжаха над платото. Джоуи веднага разбра, че са лешояди, които са дошли за мъртвия бял кон. Той обаче нямаше време за губене. Спомни си, че ветеринарят ще бъде в ранчото и скочи на крака.

— Фюри, сега трябва да тръгвам. Но ще се върна веднага с д-р Уетърс. Той ще ти сложи шина, за да можеш да стъпваш.

Фюри вдигна глава и изцвили. Той сякаш се успокои от думите на Джоуи.

— Стой си кротко, Фюри! — извика Джоуи. — Ще побързам.

С последен поглед към кръжащите птици, Джоуи препусна към гората.

 

 

Бърт прекара нощта в спалните помещения на Стивънс с двамата каубои Клем и Сам. Сутринта той отиде в дома на ранчера и помоли Стивънс за място като обяздвач.

Ранчерът вдигна в недоумение гъстите си вежди.

— Как така? Джим Нютън да не би да те е изхвърлил?

— Не! — излъга Бърт. — Сам си тръгнах.

— Защо?

Бърт се изчерви.

— Хм, по много причини. Не се разбирахме добре с Нютън.

Стивънс забеляза бягащия поглед на мъжа и веднага разбра, че лъже. Той не можеше да търпи Бърт, откакто му се беше обадил тайно, че Фюри е избягал от корала. Тогава Стивънс едва не уби коня. Той се срамуваше от прибързаността си и презираше Бърт за подлостта му.

— Почакай тук! — нареди му Стивънс. — Ще погледна в бележника дали имам нужда от още един човек.

Той отиде в кабинета си, свърза се с Джим и научи истината за уволнението на Бърт. Върна се веднага, разказа му за разговора си с Джим и го изгони от ранчото.

Бърт потегли с проклятие. Омразата му към Джим Нютън се засили, понеже той винеше него за всичките си неволи. Трябваше бързо да си намери работа, преди да е започнала зимата. И той реши да опита оттатък планините. Там Джим Нютън не беше толкова известен, пък и едва ли някой щеше да проверява защо е освободен от работа.

 

 

Бърт яздеше по пътя, който се виеше от северната страна на планината Индиана. Внезапно той забеляза двата лешояда, които кръжаха над платото. Не след дълго долетя още една двойка. Бърт не бързаше особено и затова се отби от пътя. Искаше да разбере какво привлича там тези противни птици.

Когато излезе от гората, лешоядите заграчиха ужасно и се издигнаха в небето. Конят на Бърт се изправи на задните си крака от страх и едва не го хвърли на земята. Ездачът съзря двата коня и веднага разбра какво се е случило. Един бял и един черен жребец се бяха били и сега белият лежеше мъртъв. Бърт се приближи до другия, за да провери дали и той е мъртъв. Конят веднага надигна глава, оголи зъби и понечи отчаяно да се изправи. Бърт се ококори от изненада, отхвърли глава назад и избухна в грозен смях.

— Фюри! — извика той, обзет от жестока радост. — Гръм и мълнии, Фюри!

Той се спусна от седлото и се ухили срещу безпомощния кон. Фюри изпъна шия и поиска да захапе ботуша на Бърт. Бърт дръпна крака си, но зъбите докопаха крачола му и го разкъсаха до коляното.

— Ах ти, черна мършо! — изкрещя той. — Този път ще те довърша окончателно.

Той се ухили злобно, с поглед към лешоядите.

— Ще те приготвя за тия гладни юнаци!

Бърт затътри крака към своя кон и изтегли пушката си от кобура на седлото. После потърси кутията с патрони.

 

 

Джоуи и помощниците му стигнаха брега на потока и се заизкачваха нагоре по склона — първо Джоуи, след него Джим и Пит и накрая д-р Уетърс. Докторът имаше на седлото си специално приспособление за медицинските инструменти.

— Още малко — викна назад Джоуи. — Но трябва да се катерим нагоре и пътят става лош.

Те пъплеха бавно през гъстата гора.

— Побързайте! — помоли Джоуи. — Почти стигнахме.

Той се взираше напрегнато напред. Когато гората се разреди, забеляза някакво движение в далечината. Скоро успя да различи мъж в синя риза, който държеше нещо блестящо в ръката си. Внезапно Джоуи извика ужасен:

— Това е Бърт! Джим, погледни!

Джим заби шпори в корема на коня си и изпревари Джоуи. Бърт тъкмо нагласяше пушката на рамото си и се целеше във Фюри, който отчаяно опитваше да се изправи на крака.

На няколко метра от тях Джим скочи от седлото и се нахвърли върху Бърт. Пушката излетя в широка дъга. Проклинайки, Бърт се преметна и успя да се вкопчи в гърлото на Джим. Но Джим скочи от земята, сгъна крак и заби коляно в корема на Бърт. Бърт изписка високо и пусна Джим. И тогава получи такъв удар в челюстта, че се строполи като отсечен с брадва. Пит хвърли шапка във въздуха и нададе радостен крясък:

— Браво! Това се казва удар!

— Сега ще поспи малко — процеди мрачно Джим.

— Да, но се надявам да се събуди бързо — извика Пит. — Нямам търпение още веднъж да го пратя в царството на сънищата. — Той изпразни пушката на Бърт и хвърли патроните в гората.

Джим отиде при Джоуи и ветеринарния лекар, които бяха приклекнали до Фюри. Д-р Уетърс преряза кървавата превръзка около крака на Фюри.

— Зле ли е? — попита Джим.

— Раната е дълбока — измърмори лекарят. — Но ще се оправи. Страхувам се, че може да има и счупване.

Джоуи се извърна със стон. Джим приклекна и сложи ръка на рамото му.

— Не се притеснявай, момчето ми — рече той успокоително. — Може да не е толкова зле.

Д-р Уетърс повдигна ранения крак и го раздвижи предпазливо. Фюри изпръхтя от болка, но остана търпеливо на мястото си. С опитни пръсти лекарят опипа костите на крака. Накрая погледна зарадван.

— Може би леко пукване, но не и счупване.

Джоуи въздъхна облекчен.

— Нека да държа главата на Фюри!

Д-р Уетърс кимна.

— Щом искаш.

Клекнал на земята, Джоуи надигна нежно главата на Фюри и пъхна краката си под нея. Фюри въздъхна уморено и затвори очи. Докато докторът чистеше раната, конят търпеливо понасяше болката, без да издаде нито звук.

— Знам, че боли — шепнеше Джоуи на ухото на Фюри. — Но ти отново ще оздравееш и тогава ще си живеем прекрасно.

Джим се обърна към д-р Уетърс:

— Докторе, как да свалим Фюри от хълма?

— Ще стане бавно, но ще се справим, ако тръгнем по пътя от северната страна. Ще сложа шина на крака.

— Ще издържи ли кракът тежестта на тялото му?

Д-р Уетърс се усмихна:

— Не се притеснявайте. От години се грижа за конете из тези планини и съм виждал много по-тежки случаи.

Джим кимна.

— Знам. Просто си мислех за Джоуи. Ако се случи нещо с коня…

— Няма да се случи — каза твърдо лекарят. — Конят е в много по-добро състояние от оня негодник там. Това се казва удар! — Той викна на Пит: — Виж какво, Пит! Докато приготвям шините, върви в ранчото и докарай конската кола откъм северния път! Оттам ще превозим Фюри до вас.

— Да, разбира се, докторе — кимна Пит. — Но какво ще правим с Бърт, Джим?

— Ще го пуснем да си върви.

Пит не повярва на ушите си.

— Ще го пуснем да си върви?

— Естествено! Не е извършил никакво престъпление. Остави го на мен, Пит! Когато дойде в съзнание, ще му обясня какво ще му се случи, ако кракът му стъпи отново в нашата долина. А сега тръгвай и докарай колата! Ще се срещнем долу, на пътя.

Пит въздъхна и погледна с копнеж към Бърт.

— Добре, Джим, но ти на два пъти ми отне удоволствието да му забия един на този негодник!

После той разроши усмихнат косата на Джоуи.

— Късмет, момчето ми! Ще ви чакам долу!

Пит се метна на коня си и изчезна между дърветата. Половин час по-късно лекарят, Джим и Джоуи успяха да изправят жребеца на крака и така започна бавното, много болезнено за Фюри слизане по хълма.

 

 

Следобед д-р Уетърс направи примка за тялото на Фюри в бокса му, така че болното животно можеше да стои изправено, без да натоварва с тежестта си ранения крак. За през нощта Джоуи си приготви походно легло в конюшнята, колкото се може по-близо до Фюри. Момчето остана будно дълго, след като светлините в ранчото угаснаха, вперило поглед в прекрасния жребец, който му беше дал обичта и доверието си и с когото бяха преминали през толкова изпитания.

На сутринта Джим и Пит намериха леглото празно. Те се спогледаха усмихнати, после се приближиха на пръсти до бокса на Фюри и надникнаха вътре. Джоуи се беше сгушил в постелка от сено до краката на Фюри и спеше спокойно…