Албърт Милър
Фюри (16) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Бърт се обзалага

След като се върнаха в ранчото, Джим Нютън позвъни на шерифа и той веднага пристигна в Брокън Уил със своя помощник, за да прибере двамата измамници. При разпита затворниците признаха вината си. И двамата мъже, както се установи, имаха вече присъди: Кларк, който всъщност се казваше Фред Клайн, беше фалшификатор и измамник, а Мак, чието пълно име беше Джейк Макклърг, вече беше лежал в затвора за въоръжен грабеж. Освен това Клайн и Макклърг бяха ограбвали работници от фермите за коне в различни краища на запада.

Междувременно историята с „бащата“ на Джоуи се беше разпространила из цялата долина. Сега Джоуи нямаше търпение да оповести, че не се налага да напуска своето ранчо. Когато шерифът и помощникът му заминаха с арестуваните, той седна на пода и се обади на всичките си съученици поред. Разбира се, пръв бе известен Пиви. Той и родителите му се зарадваха много. Естествено, всяко момче, научило новината, искаше да я съобщи на приятелите си, така че за няколко часа в долината нямаше телефон, който да е на разположение на възрастните. Но очевидно никой нямаше нищо против. Защото Джоуи беше добър приятел с всичките си съученици, също както Джим Нютън беше обичан и уважаван от своите съседи.

Когато Чарли Стивънс чу новината, той реши да организира празник в града, на който Джоуи да бъде почетен гост. Стивънс отдавна имаше желание да достави радост на Джоуи, за да поправи грешката си с „белия убиец“. Празникът беше насрочен за следващата неделя. Следобед щяха да посетят заедно една изложба, а за вечерта беше планирана вечеря в най-добрия ресторант на града. Джим и Пит също бяха поканени. Джоуи с нетърпение очакваше събитието.

Неделята беше прохладна и ясна, тъкмо ден за есенен празник. След като приключиха с работата си за предобеда и всеки облече неделното си облекло, Джоуи отиде в корала на Фюри.

— Днес имаш почивка! — каза той на приятеля си. — Преди да се стъмни, всички ние ще се приберем.

Фюри изцвили нежно и погали Джоуи с носа си.

Джим и Пит се приближиха бавно с колата.

— Готов ли си, Джоуи? — викна Джим.

— Разбира се!

Джоуи потупа закачливо Фюри по шията, покатери се през оградата и седна до Пит.

— Дано Фюри не тъгува много за теб! — пошегува се Джим.

Пит се разсмя.

— Е, и конете имат нужда от почивен ден.

— И аз така мисля. И все пак помолих Ханк да го наглежда от време на време, докато ме няма.

Джим даде газ и колата премина през входната врата. Джоуи се обърна назад.

— Къде е Бърт? — попита той загрижен.

— Тръгна рано сутринта за града — отвърна Джим. — Днес е почивният му ден.

На Джоуи му олекна.

— Точно така! Забравил бях. — Той се облегна назад и се засмя. — Никога не съм бил на такъв празник.

— О, тогава те чакат изненади! — подсмихна се Пит. — Ти си почетен гост на Чарли.

— Ами да, какво ли е намислил! — Очите на Джоуи се уголемиха като чаени чинийки.

 

 

През свободните си дни Бърт правеше едно и също: ставаше рано, потегляше с коня си към града и прекарваше деня в бара на Уил Суейнс. Ако имаше нещо, което да му харесва повече от яденето, това беше билярдът. Понеже открай време си беше пътуващ обяздвач, той имаше зад гърба си и периоди на безработица. През тези окаяни дни му се налагаше да припечелва с игра на билярд онова, което той наричаше „пари за храна“. Благодарение на безбройните часове, прекарани край масата със зелено сукно, той умееше да си служи с билярдната щека също тъй сръчно, както с ласото.

Беше съвсем рано, когато Бърт пристигна при Уил Суейнс. Но готвачът вече работеше. Бърт седна на масата си край прозореца и поръча сандвич с печена шунка, три яйца, една камара препечени филийки с масло и голяма кана кафе. Докато си похапваше, той разглеждаше гостите, които влизаха и излизаха. От време на време край масата му минаваха познати и той отвръщаше на поздрава им с ръмжене или махваше с вилицата.

След като закуси, Бърт се облегна удобно назад и взе да си чисти зъбите. В този момент влезе Сами, момчето от билярдната, и тръгна към залата за игра. Сами имаше задача да вади топките от джобовете и да ги събира в дървения триъгълник за следващата игра. Един след друг в слабо осветеното помещение влязоха няколко мъже. Скоро Бърт чу бръмченето на гласовете им, откъслечни смехове и ударите на топките. Тогава в бара влезе висок хилав мъж и поздрави Бърт. Бърт се приведе напред и хвърли клечката за зъби в ъгъла.

— Къде се губи толкова дълго? — заяде се той.

Кльощавият вдигна рамене.

— Тази сутрин пристигна вагон с фураж. Оня негодник, шефът ми, настоя да остана и да разтоварвам.

Новият посетител беше Стю Крокър, каубой от ранчото Пиърс, на пет мили източно от града. Свободният му ден почти винаги съвпадаше с този на Бърт и те обикновено се срещаха при Суейнс, за да играят билярд. Крокър и Бърт си допадаха един на друг, понеже бяха почти равностойни в играта и напълно единодушни в презрението си към повечето от ближните си.

Бърт и Крокър преминаха в игралната зала и накараха Сами да приготви топките на любимата им маса. Цяла сутрин те играха за по петдесет цента на игра и когато накрая приключиха, Бърт имаше преднина от девет долара. Крокър, който не умееше да губи, погълна с мрачно мълчание свинския си котлет. Бърт, опиянен от триумфа, дразнеше противника си и се подиграваше със загубата му.

Следобеда Крокър игра още по-несръчно от прекалено вълнение. Привечер той вече дължеше на Бърт почти двадесет долара. Накрая Бърт хвърли щеката и се разсмя гръмогласно.

— Стига толкова — викна той. — Преставам. Когато играя с теб, имам чувството, че отмъквам бонбоните на някое бебе.

Раздразнен, Крокър грабна следващата топка и я запрати към Сами, който бързо се наведе, за да избегне удара. Пристъпът на ярост предизвика ехиден смях у Бърт.

— Ела, Крокър! — каза той. — Плащай, а после ще вървим да ядем!

Крокър стисна билярдната щека така здраво, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— По-добре остави щеката! — присмя му се Бърт. — И без това не можеш да улучиш нищо с нея, дори и билярдните топки.

Лицето на Крокър стана пурпурночервено.

— Ах, ти, тлъст негодник! — изръмжа той. — Цял ден ми лазиш по нервите. Бонбоните на бебето значи! А какво ще кажеш за една игра с пълен залог?

Бърт поклати глава и се ухили.

— Не, твърде леко е за теб.

Крокър удари щеката по масата.

— Само се надуваш! — подигра му се той. — Уж си обяздвач, а дори не можеш да се приближиш до най-бързия жребец в ранчото на Нютън.

Очите на Бърт заискриха от гняв.

— Какво искаш да кажеш? — попита той заплашително.

— Знаеш много добре. Едно птиче ми каза, че онзи Фюри не те допуска до себе си, макар че малкият вече го язди постоянно. Ти дори не можеш да се доближиш до коня. И знаеш ли защо? Защото те е страх от него! — Крокър кимна енергично: — Да, прекалено страхлив си, за да се доближиш до този кон!

Бърт се задъха от гняв.

— Чуй ме, негоднико! — изрева той бесен. — Няма кон на четири крака, който да не мога да обуздая и да яздя.

— С едно изключение — присмя му се Крокър. — Фюри! Този жребец ще те натика в оградата и ще те разкъса.

Бърт погледна към часовника на стената.

— Чуй сега, нещастнико! — процеди той. — Нютън и другите днес не са на ранчото. Така че няма да имаме проблеми. Вземи коня си и идвай с мен! — Той измъкна портфейла от джоба си. — Вече ми дължиш двайсет долара, а тук има още толкова. Обзалагам се, че ще възседна коня и ще яздя на него.

Очите на Крокър заблестяха.

— Я да видим, кой ще е нещастникът? — разхили се той лукаво. — Добре, каубой, приемам облога!

 

 

Когато Бърт и Крокър пристигнаха в ранчото Брокън Уил, слънцето вече беше залязло зад планинската верига. Бърт остави на Крокър да завърже конете в близост до корала на Фюри. После тръгна в здрача към спалните помещения и установи, че Ханк гледа криминален филм. Ханк му махна с ръка, без да откъсва очи от телевизора. Бърт взе ласото си от куката на стената и излезе. Когато мина край купчината дърва за огрев, му дойде идея. Взе дълга кедрова цепеница с формата на боздуган и я пъхна под мишница. Крокър вече го чакаше близо до корала. Фюри го гледаше недоверчиво.

— Това се казва кон! — рече ехидно Крокър. — Гледа ме като убиец.

— Ще му дам да се разбере — обеща Бърт и започна да разседлава своя кон. — Знам методи да се обуздават мустанги, които не се харесват на Нютън. — Той изкриви презрително уста. — Но него сега го няма. Ще ти покажа нещо, от което ще ти настръхнат косите.

Крокър се изсмя в очакване.

— Бих искал да видя това, каубой! — Той бутна шапката си назад. — Но не предпочиташ ли все пак да ми дадеш направо парите и да си спестиш два счупени крака?

Бърт изръмжа нещо нецензурно, взе седлото от коня и го метна върху оградата. Фюри не откъсваше поглед от него. Бърт запрати боздугана в корала и после се покатери върху оградата.

— На кого да изпратим тленните ти останки? — попита Крокър от сигурно разстояние.

— Затвори си устата и гледай! — сряза го Бърт.

Бърт приготви примката на ласото. Фюри заподскача из корала, присвил ушите си плътно към главата. Бърт забеляза, че жребецът внезапно оголи зъби, и започна да се поти от страх.

— Хайде да те видим сега — викна Крокър. — Чакам великият обяздвач да покаже изкуството си.

— Остави ме на мира! — отвърна Бърт. Пое си дълбоко въздух и скочи в корала.

Фюри вдигна високо глава и затъпка на място с предните си копита. Когато Бърт вдигна примката, Фюри изцвили яростно и скочи напред, за да го събори на земята. От вълнение и припряност, Бърт се оплете в ласото. Той се обърна бързо, изкатери оградата с маймунска сръчност и скочи от другата страна. Крокър изрева от удоволствие и се заудря по бедрата.

— Човече, да можех да те заснема! Прескочи оградата като същинска катеричка!

Бърт не каза нищо. С почервеняло от гняв лице той събра ласото и направи нова примка. Фюри се върна в средата на корала и застана там предизвикателно с вдигната опашка. Заплашително тихо, неспирно ръмжене идеше от широките му гърди. Когато примката беше готова, Бърт отново скочи в корала. С гневно цвилене Фюри се втурна към него. Бърт чакаше с вдигната примка. Секунда преди да се озове под копитата на Фюри, той отскочи встрани и метна примката към предните му крака. Ласото обхвана глезените на коня. Бърт се хвърли назад и дръпна примката. Фюри се строполи на земята и направи предно салто. Бърт се ухили доволно. Омразният жребец остана за миг замаян на земята. С ласото в едната ръка, Бърт се наведе и вдигна дървения боздуган. Фюри вече опитваше да се изправи. Заби предните си крака в земята, но Бърт рязко дръпна ласото и той отново падна назад. Изправи се пак, разтърси яростно глава и се удари в един от коловете на оградата.

— Давай! — изкрещя Бърт с жестока радост. — Разбий си главата!

Той се хилеше като луд. Жаждата му за мъст го беше лишила от всякакъв разум. Приближи се до коня, без да изпуска от ръце опънатото ласо. Отчаяният Фюри се опита да го ухапе. Тогава Бърт вдигна боздугана и го удари по главата. Ударът на боздугана беше последното, което чу Бърт през следващия половин час. Колата на Джим тъкмо беше навлязла в ранчото. Всички видяха какво става в корала. Преди да се съвземат от изненадата, Джим натисна спирачката и изскочи от колата. Той се преметна през оградата пъргаво като въжеиграч и повали Бърт с хватка от джудо. После запрати изпадналия в безсъзнание обяздвач през оградата като чувал картофи. Крокър се метна на коня си и препусна като луд право към изхода.

Пребледнял от страх, Джоуи прескочи оградата и коленичи до Фюри. Замаяният кон опитваше да се освободи от ласото, стегнало предните му крака. Пит, който също беше вече в корала, сряза примката и я махна от краката на Фюри. Джим прегледа главата му.

— Ранен ли е? — извика Джоуи. — Джим, как е той?

— Ще се оправи, струва ми се. Раната е повърхностна.

Джим вдигна нежно главата на Фюри.

— Ставай, хубавецо! Хайде, ставай!

Фюри се обърна пъшкайки и се надигна неуверено. Огледа се със стъклени очи и разтърси силно глава. Джоуи метна ръце около шията му.

— Ах, Фюри! — възкликна той разкаян. — Не трябваше да те оставям.

Фюри изцвили, после сведе глава и погледна през оградата към Бърт, който се раздвижи със стон. При вида на мъчителя си, разгневеното животно оголи зъби и изцвили заплашително.

— Аз ще се погрижа за Бърт! — рече Пит и тръгна към оградата.

— Не, остави на мен! — нареди Джим. — Джоуи, стой тук и се опитай да успокоиш Фюри!

Джим и Пит излязоха от корала. Джим се наведе над пъшкащия Бърт и му удари няколко плесници. Бърт взе да мига с очи. Когато най-сетне успя да фокусира погледа си и разпозна Джим, той вдигна ръце отбранително. Джим обаче го хвана за колана и го изправи.

— С какво ме удари? — избухна Бърт гневно.

— Затваряй си устата! — сряза го Джим. — Още една дума и ще те халосам с цепеницата, както ти направи с Фюри!

Пит сграбчи Бърт за ризата и размаха юмрук под носа му. Джим обаче го дръпна назад.

— Остави на мен да го накажа! — настоя Пит. — Искам да му забия един в носа.

— Не — забрани Джим. — Не искам да сме като него. — Повишавайки заплашително глас, той се обърна към Бърт: — Казах ти, че всеки човек, който се отнася грубиянски с конете ми, изчезва оттук. Имаш точно десет минути да си събереш багажа. — Сетне вдигна седлото на Бърт от оградата и го запрати към него. Бърт залитна назад, тежката кожа го улучи под коляното. Джим го обърна с лице към спалните помещения и го блъсна напред: — Бързо!

Бърт се затътри по пътя, бълвайки неразбираеми ругатни. Десет минути по-късно той се отдалечи през главния вход.

Джим донесе медицинската си чанта и почисти раните на Фюри. Както беше предположил, те бяха само повърхностни. Но никакви нежности и добри думи не можеха да успокоят коня. Фюри не се свърташе на едно място, взираше се в ливадата и цвилеше ядно.

— Фюри, какво става? — попита загрижено Джоуи. — Няма нищо страшно. Никой вече няма да ти стори нищо. Бърт се махна завинаги.

— Тихо, Джоуи! — предупреди го Пит. — Не се притеснявай толкова. Щом се стъмни, Фюри ще се успокои и всичко утихне.

— Пит има право — рече Джим. — Фюри имаше лош ден и онова, от което се нуждае най-вече, е спокойствие. — Той вдигна чантата. — Ние с Пит отиваме у дома. Ако искаш, можеш да останеш още известно време при Фюри, но не се бави.

— Добре, Джим, няма.

Един час по-късно Джоуи се появи в ранчото.

— Фюри продължава да тича из корала и издава много странни звуци — съобщи той. — Вие сигурни ли сте, че му няма нищо?

— Да — отвърна Джим. — Но ако не се успокои до сутринта, ще повикам ветеринарния лекар. Той и без това ще намине, за да се погрижи за двете болни кобили. — Той разроши косата на Джоуи. — Върви сега да спиш, достатъчно ти се събра за днес!

В десет часа ранчото потъна в тъмнина. След тежкия ден всички си бяха заслужили почивката.

 

 

Бърт язди половин миля на юг и зави към стария черен път. След като завърза коня си под дърветата, той се изкачи на едно възвишение, откъдето се виждаше ранчото, и седна там. Никого не беше мразил така силно, както Фюри и Джим Нютън. Сега чакаше мига на отмъщението.

Когато светлините в ранчото угаснаха, Бърт скочи. Но не искаше да прибързва. Вървя напред-назад половин час, преди да се метне на коня си. Препусна към ранчото направо през ливадите. Меката трева заглушаваше ударите на копитата и той стигна до входа, без никой да го чуе. Там слезе, завърза коня си и се промъкна към корала на Фюри. Успя да различи на слабата лунна светлина неспокойния кон, който се въртеше край оградата. Фюри все още не беше усетил врага си. С издути ноздри той душеше срещу вятъра и се взираше в ливадата. Бърт събра шепа камъни от земята и отвори вратата на корала. После бързо се покатери на оградата. Стреснат от скърцащите панти, Фюри отметна глава и забеляза отворената врата. Замря за момент, сякаш изчакваше внимателно.

— Хайде, черно чудовище, хайде! — изсъска Бърт.

Фюри не помръдваше. Бърт замахна и хвърли камъните към главата му. Фюри изпръхтя и в същия миг се стрелна към мъжа. Бърт се преметна ужасен от другата страна на оградата. Фюри се блъсна в гредите, отстъпи назад и се втурна към отвора. Едва беше излязъл от корала, когато Бърт отново прескочи оградата и застана от вътрешната й страна. Обаче за негова изненада Фюри не го нападна отново, а препусна през вратата на ранчото в открито поле.

Бърт погледна към тъмната къща. Очевидно шумът не бе разбудил никого. Качи се на коня си и потегли на север. Докато галопираше в тъмнината, той погали нежно с влажна длан приклада на пушката си.