Албърт Милър
Фюри (11) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Борбата

Ранчото беше потънало в тъмнина и тишина. Джоуи се измъкна от леглото и се промъкна тихо до прозореца. Фюри стоеше в корала, здраво завързан и съвсем безпомощен. Този път Пит беше решил въпроса генерално. Беше забил в земята три кола във формата на триъгълник със страна шест метра. Фюри беше в центъра на триъгълника. По едно въже се опъваше от шията му към всеки кол. Освен това имаше букаи на предните крака. Когато го видя такъв неподвижен, сърцето на Джоуи се сви от жал за невинния пленник, обвинен в престъпление, което не е извършил, и осъден несправедливо на смърт. Откровеният разговор с Джим не беше намалил отчаянието му. Той само засили покрусата му. Джим се опита да го утеши и му обясни, че Фюри трябва да бъде убит безболезнено.

Беше казал, че д-р Уетърс ще приспи Фюри. Той няма да усети нищо. Възмутен и разгневен, Джоуи повтори, че белият кон, а не Фюри носи вината за нападенията и смъртта на младия жребец. Джим го погледна строго и напусна стаята. Сега Джоуи гледаше от прозореца вързания кон, загубил всякаква надежда. Само той знаеше за съществуването на белия жребец. Само ако бяха му повярвали, Фюри щеше да бъде спасен! Но никой не искаше да му повярва, дори Джим!

— Само защото съм малък — изпъшка Джоуи, — всички си мислят, че лъжа! Никой вече не обича Фюри освен мен, а моята дума не се брои!

Гласът му секна, сълзи потекоха по страните му. Той скри лице в ръцете си и захълца отчаяно. И тогава чу един странен, самотен звук откъм корала. Фюри цвилеше тихо и загрижено, сякаш и той плачеше. Джоуи не можеше да търпи повече жалостивите му стонове. Трябваше да отиде при корала и да сложи край на всичко това! Той се облече припряно. Докато нахлузваше панталона си, му хрумна един безумен, направо фантастичен план. Но Джоуи вярваше, че може да го осъществи. Трябваше да успее! Беше единственото спасение за Фюри. Момчето напусна къщата през прозореца на спалнята, промъкна се крадешком в конюшнята, оседла Кактус и поведе верния кон към изхода на ранчото, където завърза юздите му за един стълб. После се върна крадешком при корала, прескочи оградата и се зае да освободи Фюри от въжетата. Внезапно оживен, Фюри побутна Джоуи по раменете и процвили радостно.

— Тихо, Фюри! — прошепна Джоуи. — Ако събудиш Джим и Пит, ще провалиш всичко. Нищо чудно, че ти е толкова зле, след като са те завързали по този начин! Ако можеше да говориш и да им разкажеш за белия кон, щяха да повярват и на мен!

След малко Фюри беше освободен от всички въжета, освен букаите на предните крака. Той пристъпваше нетърпеливо на място.

— Слушай сега! — зашепна Джоуи развълнуван. — Вярно, че не можеш да говориш, но поне можеш да ми покажеш къде е белият жребец.

Той се наведе и свали букаите. Фюри се вторачи в прерията.

— Хайде, Фюри! — скочи на крака Джоуи. — Търси го, заведи ме при него!

Той тупна грубо Фюри по шията. Конят се втурна напред, прескочи оградата и препусна през изхода на ранчото. Джоуи изтича при чакащия Кактус, развърза го и го възседна. Фюри беше вече на стотина метра напред и летеше към хълмовете.

— Дий, Кактус! — викна Джоуи. — Бързо след него!

След като се отдалечиха от ранчото и никой не можеше да ги чуе, Джоуи завика с все сили:

— Фюри, Фюри, почакай, почакай ме!

Отпърво Фюри не обръщаше внимание на виковете му, но накрая спря и се обърна назад, потропвайки нетърпеливо на едно място. Когато момчето се приближи, Фюри отново продължи своя бяг. Часове по-късно, когато росата заискри под първите лъчи на утрото, обвитите в пара коне и изтощеното момче още бяха сред хълмовете. Продължаваха да търсят белия убиец.

Когато на сутринта Джим влезе в кухнята, Пит тъкмо приготвяше закуска.

— Къде е Джоуи? — попита Джим.

Пит се стресна.

— Ох, как ме изплаши!

— Виждал ли си го?

— Не. Не си ли е в леглото?

— Не.

Пит отряза парче сланина.

— Тогава може би е в корала при Фюри.

— Обаче не е там. — Джим погледна през прозореца. — И Фюри го няма.

— Какво? — Пит изпусна шумно вилицата. — Изключено. Спънах го и го вързах тройно.

— Не се е измъкнал сам, бил е развързан!

Пит зяпна от изненада.

— Значи е бил Джоуи!

Джим кимна и удари стената.

— Бедното момче! — рече Пит. — Явно не е искал да чака д-р Уетърс.

Но нямаше време за бавене.

— Пит, той иска да спаси животното. — Джим се обърна и изтича навън. — Оседлавай веднага! Трябва да го намерим!

Пит изостави закуската и последва Джим. След няколко минути бяха готови за езда. В този момент Пит неохотно посочи входа.

— По дяволите! Имаме посещение!

В ранчото тъкмо влизаше Чарли Стивънс, придружен от двамата си помощници. Джим и Пит препуснаха към тях.

— Добро утро — извика Стивънс.

Джим кимна:

— Добро утро, Чарли!

Гостите дръпнаха конете си. Те видяха провисналите от коловете въжета в празния корал. Стивънс смръщи чело.

— Д-р Уетърс вече е бил тук, така ли?

— Не — отговори Джим нетърпеливо. — Джоуи и Фюри са избягали!

— Избягали?

Стивънс се разкрещя, размахвайки пръст пред лицето на Джим:

— Слушай сега, ако си мислиш, че докато ни разтакаваш, ще променя мнението си, много се лъжеш.

Джим се разгневи не по-малко от него:

— Престани, Чарли! — викна грубо той. — Затвори си устата и ме чуй внимателно!

Стивънс и хората му се спогледаха изненадани.

— Писна ми от теб! — продължи Джим побеснял. — Момчето е в опасност, а ти мислиш само за дребнавото си отмъщение!

Стивънс почервеня като рак.

— Отмъщение?

— Да, отмъщение! — понижи глас Джим и продължи все така гневно. — Или вие сега ще обърнете конете си и ще се махнете от ранчото ми, или ще дойдете с нас и ще ни помогнете да намерим Джоуи.

Стивънс се поколеба. Усети, че Джим е много уплашен.

— Е? — настоя Джим. — Какво решихте?

Стивънс гледаше пред себе си.

— Добре, Джим, ще дойдем и ще помогнем. Но не забравяй — изръмжа той заплашително, — че като намерим момчето, ще намерим и коня.

— Всяко нещо по реда си — напомни му Джим. — Клем и Сам, вие тръгнете през прерията на юг! Чарли, Пит и аз ще претърсим каньоните.

Джим пришпори коня си и поведе ездачите към изхода. Навън мъжете се разделиха в две групи и препуснаха в различни посоки.

 

 

В единадесет часа слънцето вече жареше непоносимо и Джоуи едва дишаше от жажда. Фюри го водеше през неравна скалиста местност. Сега яздеха под грамадни кедри, израсли толкова нагъсто, че клоните го удряха в лицето. Накрая, за радост на Джоуи и Кактус, те стигнаха до брега на малък поток. Фюри не се виждаше. Джоуи скочи и се хвърли към водата. Потопи глава в потока и загълта живителната хладна течност. Кактус се спусна малко по-надолу, навлезе до колене във водата и също започна да пие. След като утоли жаждата си и изми ръце, Джоуи чу зад себе си някакъв пукот между дърветата. Кактус вдигна глава. От муцуната му капеше вода. Той изцвили уплашено. Джоуи се надигна на колене и извика:

— Фюри, Фюри, ти ли си?

Кактус се изкачи по другия бряг и избяга, цвилейки отчаяно в гората.

— Кактус! — извика Джоуи. — Върни се!

Пукотът ставаше все по-силен. Момчето скочи уплашено на крака и се заоглежда безпомощно. Между дърветата изскочи кон с безумни очи, беше белият жребец! В гривата му се бяха оплели бодли и клони, кожата му беше опръскана със засъхнала кръв! Когато видя Джоуи, той се озъби заплашително и изпръхтя злобно. Джоуи отстъпи назад от ужас и падна в потока. Белият убиец изцвили пронизително и заигра с копита по брега. Джоуи запълзя на четири крака през водата.

— Фюри! — крещеше той със сетни сили. — Фюри, помогни ми!

Дивият кон навлезе в потока и тръгна към момчето.

— Фюри! — крещеше то. — Фюри!

Някъде отдалеч долетя отговор. Над гората като тромпетен зов прокънтя бойният вик на готов за бой жребец. Белият убиец вдигна глава. Той изцвили презрително към предизвикателя. Гореше от желание да се пребори с него. Когато се чу тропотът от копитата на препускащ кон, белият жребец се втурна срещу невидимия си враг. В този миг от гората се появи Фюри. Препусна през водата и я разпени. Двамата жребци се сблъскаха посред потока, побеснели от гняв. Изправиха се на задните си крака и нападнаха с предните копита. С оголени зъби те се опитваха да се захапят един друг за гръкляна. Джоуи се добра до брега и загледа борбата. Ужасяваше се при мисълта, че Фюри може да бъде убит от обезумелия си противник. Знаеше, че когато се сблъскат два разгневени жребци битката е на живот и смърт.

На по-малко от два километра от тях групата на Джим чу предизвикателното цвилене на Фюри. Те пришпориха конете си и препуснаха към мястото на битката. Яздеха със сведени глави. Надвисналите гъсти клони ги удряха в лицата. До ушите им вече достигаше ръмженето на борещите се коне. После съзряха някакво движение между дърветата и веднага след това се появи Кактус, с подивели от страх очи.

— Кактус! — извика Пит.

Джим видя празното седло и изтръпна от ужас. Когато обезумелият кон премина покрай тях, Пит улови юздите му.

— Остави го! — извика Джим. — Търсим Джоуи!

Продължиха напред. Внезапно чуха съвсем ясно бойните викове на жребците. Мъжете дръпнаха юздите на конете си.

— Джоуи! — извика Джим. — Джоуи!

— Джим!

Гласът на момчето идваше някъде отдалеч.

— Къде си?

— Тук долу! Ела бързо! Белият жребец е тук!

Мъжете пришпориха отново конете и препуснаха в посоката, от която идваше викът.

— Ранен ли си? — извика Джим.

— Не. Ела бързо, иначе белият ще избяга.

Ездачите достигнаха брега на потока. Джоуи стоеше сред водата, прегърнал шията на Фюри с две ръце. Кръв капеше от раната върху хълбока на Фюри. Джоуи сочеше развълнуван нагоре по течението на потока.

— Вижте, вижте!

Победеният бял убиец тъкмо изчезваше зад следващия завой на скалите. Стивънс извади пушката си, прицели се и стреля. Конят продължи своя бяг, очевидно невредим.

— Махни проклетата пушка! — изръмжа Пит. — Да не смяташ да стреляш зад завоя?

Джим препусна към потока, скочи във водата и взе в ръцете си Джоуи.

— Джоуи — каза той нежно. — Добре ли си?

— Да, всичко е наред — усмихна се щастлив Джоуи. — Джим, Фюри се би с белия жребец и го победи.

Фюри вдигна глава и изцвили триумфално.

— Страшен си, Фюри, даде му да се разбере! — изкрещя Джоуи.

Джим хвана Фюри за гривата и го изведе от водата. Джоуи ги последва до брега. Пит и Стивънс прегледаха раната на хълбока на Фюри.

— Не е чак толкова зле — произнесе се Пит. — Бързо ще зарасне.

Стивънс протегна ръка и потупа ноздрите на Фюри.

— Страхотен кон си имате, Джоуи!

— Да, това се казва кон!

Джим сложи ръка на рамото на Джоуи.

— Джоуи — рече той сериозно, — надявам се, че ще ни простиш, нали?

— Нямаш проблем, Джим. И ти Пит — кимна Джоуи.

Джим хвърли поглед към Стивънс.

— Исках да кажа на всички ни, Джоуи.

Момчето се обърна към Стивънс и сбърчи чело.

Накрая Стивънс сложи ръка на раменете му.

— Джоуи — промълви той глухо, — моля те, прости ми!

Джоуи се усмихна.

— Добре де, господин Стивънс, нали всички понякога грешим.

Стивънс прегърна Джоуи.

— Благодаря ти, момче — измърмори той. — Много ти благодаря!