Колийн Хоук
Проклятието на тигъра (26)

Епилог
Сянка

Безупречно облеченият мъж стоеше на прозореца на офиса си на най-горния етаж. Взря се към светлините на града далече отдолу и стисна юмрук. Как се открива един малък човек в милионен град, да не говорим пък за свят, населен от милиарди?

Живееше в град с двайсет и девет милиона души, най-гъсто населения град в света, но поколенията се издигаха и падаха като безброй вълни, разбиващи се върху брега, а той стоеше сам, непоклатим като скала, неподвижен страж, оставяйки вълните на човечеството да го подминават без да ги забелязва.

След всички тези столетия, другите парчета от Амулета на Дамон се бяха появили отново — а с него и едно момиче. Не беше чувствал този прилив на енергия от много, много отдавна.

Тих звън оповести завръщането на асистента му, който влезе и се поклони. Изправи се и изрече само две думи, думите, които неговият работодател копнееше да чуе от мига, в който му се беше явило видението и бе зърнал стар враг и мистериозно момиче.

— Намерихме я.