Колийн Хоук
Проклятието на тигъра (10)

9. Един приятел

Седях на ръба на леглото, мислейки си за онова, което Рен беше споделил с мен. Гледайки тигъра сега, си мислех, или може би се надявах, че може всъщност да съм си въобразила всичко. Може би джунглата ме кара да халюцинирам. Редно ли е всичко това? Нима наистина под тази козина има човек?

Рен се излегна на пода и отпусна глава върху лапите си. Погледна ме с великолепните си сини очи за един дълъг миг и веднага разбрах, че това е действителност.

Рен беше казал, че шаманът няма да се върне до здрач, а дотогава все още оставаха няколко часа. Леглото изглеждаше приканващо. Щеше да е хубаво да подремна, но бях мръсна. Реших, че най-важната задача на дневен ред е да се изкъпя и отидох да проуча ваната, която трябваше да се пълни по едновремешния начин — с кофа.

Подхванах изнурителната задача да пълня кофата с вода от мивката, да я изливам във ваната и да започвам отново. По телевизията изглеждаше по-лесно, отколкото беше в истинския живот. Само след три кофи вече си мислех, че ще ми окапят ръцете, но продължих упорито въпреки болката, знаейки колко хубаво ще е усещането от една вана. Уморените ми ръце ме убедиха, че половин вана е повече от достатъчно.

Изритах маратонките си и започнах да разкопчавам ризата си. Стигнах някъде до половината, когато изведнъж осъзнах, че си имам публика. Хванах ризата си, за да не се разтвори, и когато се обърнах, видях Рен да ме наблюдава.

— Страхотен джентълмен си, няма що. Нарочно се движиш тихо като мишка, нали? Е, не мисля така, мистър. По-добре да седнеш отвън, докато свърша с ваната. — Размахах ръце във въздуха. — Върви… стой на пост или нещо такова.

Отворих вратата и Рен бавно измъкна тялото си навън. Събличайки се бързо, влязох в хладката вода и започнах ожесточено да търкам мръсната си кожа с домашно приготвения билков сапун на шамана. След като насапунисах косата си с калъпа сапун с дъх на мащерка и лимон и се изплакнах, аз се отпуснах във ваната за миг, замислена. В какво се бях забъркала? Защо господин Кадам не ми каза нищо от това? Какво очакват да направя? Колко време ще съм закотвена в индийската джунгла?

Въпросите се въртяха като вихър в ума ми, измествайки ясните ми и подредени мисли. Мятаха се, въртейки се в циклон от объркване. Отказвайки се от опитите да проумея всичко това, излязох от ваната, подсуших се, облякох се и отворих вратата да пусна Рен, който лежеше с гръб, притиснат към нея.

— Добре, вече можеш да влезеш обратно вътре. В приличен вид съм.

Рен се върна вътре с бавни стъпки, докато аз седнах с кръстосани крака и започнах да оправям заплетените кичури коса.

— Е, Рен, определено смятам да нахокам хубавичко господин Кадам, след като се измъкнем оттук. И на теб още не ти се е разминало, между другото. Имам хиляди въпроси, така че по-добре се подготви.

Сплетох косата си и я вързах със зелена панделка. Като пъхнах ръце под главата си, легнах на възглавницата и се загледах нагоре към бамбуковия таван. Рен отпусна глава на дюшека близо до моята и ме загледа с извинително тигърско изражение.

Засмях се и го потупах по главата, отначало неловко, но той се сгуши и аз бързо превъзмогнах стеснителността си.

— Всичко е наред, Рен. Не съм ядосана, наистина. Просто ми се иска вие двамата да ми имахте по-голямо доверие.

Той близна ръката ми и легна на пода, докато аз се обърнах на едната си страна, за да го наблюдавам.

Сигурно съм се унесла в сън, защото когато отворих очи, в колибата беше тъмно, ако не се броеше един фенер, който сияеше меко в кухнята. На масата седеше старец.

Седнах в леглото и разтърках сънените си очи, изненадана, че съм спала толкова дълго. Шаманът беше зает да къса листата от няколко растения, разпрострени на масата. Когато се изправих, той ме повика с жест да се приближа.

— Здравейте, малка госпожице. Вие спи дълго. Много уморена. Много, много уморена.

Приближих се до масата, следвана от Рен. Той се прозина, изви гръб и се протегна, лапа по лапа, после седна в краката ми.

— Вие гладна? Яжте. Хубава храна, хммм? — Шаманът премлясна с уста. — Много вкусна. — Дребният мъж се изправи и сипа някаква ароматна, пълна с подправки зеленчукова яхния от едно къкрещо гърне върху печката на дърва. Добави парче плосък хляб, което сложи до ръба на купата, и се върна до масата. Като побутна купата към мен, той кимна доволно, а после седна и продължи да откъсва листата от растенията.

Яхнията ухаеше божествено, особено след като от ден и половина карах на енергийни блокчета.

Шаманът цъкна с език:

— Как твое име?

— Келси — измънках, докато дъвчех.

— Кал-си. Имаш хубаво име. Силно.

— Благодаря за храната. Много е вкусна.

Той изсумтя в отговор и махна пренебрежително с ръка.

Попитах го:

— Как е името ви?

— Мое име, аа, то безкрайно. Ти мен наричай Фет.

Фет беше дребен, мургав, сбръчкан човек с ореол от твърда сива коса, обрамчваща тила му. Лъскавата му плешивина отразяваше светлината на лампата. Носеше грубо изтъкано сивкавозелено наметало и сандали. Материята беше омотана около мършавите му ръце, а голите му крака се подаваха изпод нея от възлестите колене надолу. През рамото му небрежно беше преметнат саронг и се изненадах, че тънката дреха изобщо се задържа върху слабото му тяло.

— Фет, съжалявам, че нахлух в дома ти. Рен ме доведе тук. Виждаш…

— А, Рен, твоят тигър. Да. Фет запознат с причина да сте тук. Аник казва ти и Рен идвате, затова аз отива езеро Суки днес да… подготвя се.

Загребах още малко яхния, когато той ми донесе чаша вода.

— Господин Кадам ли имате предвид? Той ли ви каза, че идваме?

— Да, да. Кадам казва на Фет. — Шаманът избута настрана растенията си, правейки място в ъгъла на масата, а после вдигна малка клетка, в която имаше изящна миниатюрна червена птичка. — Птици на езеро Суки са много, но тази птица много необикновена.

Той се наведе, цъкна с език на птицата и пъхна пръст до клетката. Започна да тананика и весело й заговори на родния си език. Насочвайки вниманието си отново към мен, каза:

— Фет стои с нея цял ден. Птица пее пре-крас-на песен.

— На нас ще ни попее ли?

— Кой да знае? Понякога птица никак не пее, цял живот. Само пее, ако човек специален. Кал-си специален човек е?

Той се засмя гръмогласно, сякаш беше изрекъл фантастична шега.

— Фет, как се нарича тази птица?

— Той е птицата на Дурга.

Довърших яхнията си и отместих купата.

— Коя е Дурга?

Той се ухили:

— Ах. Дурга кра-си-ва богиня, а Фет — като посочи към себе ги — е предан смирен слуга. Птица пее за Дурга и една специална жена. — Той взе отново листата и продължи да работи.

— Значи ти си жрец на Дурга?

— Жрец поучава други граждани. Фет съществува сам. Служи сам.

— Харесва ли ти да бъдеш сам?

— Сам значи трезвен ум, чуваш неща, виждаш неща. С други хора, значи твърде много гласове.

В думите му имаше логика. И аз нямам нищо против да бъда сама. Единственият проблем е, че ако си винаги сам, ставаш самотен.

— Хмм. Птицата ти е много красива.

Той кимна и продължи да работи мълчаливо.

— Може ли да ти помогна с листата? — попитах.

Той се усмихна широко, разкривайки нащърбена усмивка с няколко липсващи зъба. Очите му почти изчезнаха сред дълбоките кафяви бръчки.

— Искаш на мен помагаш? Да, Кал-си. Гледай Фет. Следвай. Опитай.

Той хвана стъблото на едно растение и дръпна надолу с пръсти, докато смъкна всичките му листа. Подаде ми клонка с малки листенца, които приличаха на някакъв вид розмарин. Късах ухаещите листа и ги трупах на масата. Известно време работихме заедно в дружелюбно мълчание.

Очевидно той се прехранваше със събиране на билки. Показа ми различните растения, които беше събрал, и ми каза именита им и за какво се използват. Имаше също и сбирка от изсушени растения, която висеше от тавана, и прекара известно време, описвайки всяко от тях. Някои от имената ми бяха познати, но за други не бях чувала никога преди.

По-интересните бяха арджуна, счуканата кора на дърво, която се използваше с лечебна цел, за да подпомага кръвообращението и храносмилането, куркума, също полезна за кръвообращението, но подпомагаща също и дихателната система; и листа от мелия, които по някакъв начин помагаха на храносмилането. Не зададох никакви подробни въпроси за него.

Други се наричаха „готу кола“ и имаха горчиво-сладък мирис. Фет каза, че дарявали дълъг живот и много енергия. Листатата от „брахми“ помагаха на човек да мисли по-добре, а шатавари беше корен, полезен при женски проблеми.

Той се покачи на малко столче, свали някои от изсушените растения и ги замести с пресни, а после извади хаван и чукало. След като ме научи как да стривам билките и да ги счуквам, той прехвърли задачата на мен, за да счукам няколко различни вида.

Фет отвори една стъкленица, в която имаше твърди, златисти капки смола. Помирисах я и възкликнах:

— Помня този мирис от джунглата. Това е лепкавото нещо, което капе от дървото, нали?

— Много добре, Кал-си. Негово име диван. Идва от дървото Бозуелия, но вие него може би нарича тамян.

— Тамян? Винаги съм се чудила какво представлява.

Той извади малко късче и ми го подаде:

— Ето, Кал-си, вкуси го.

— Искате да изям това? Мислех, че е парфюм.

— Вземи, Кал-си, опитай. — Той сложи едно късче върху езика си и аз последвах примера му.

Имаше пикантен мирис, а вкусът му бе сладък и топъл. Консистенцията му беше като на лепкава дъвка. Фет задъвка с малобройните си зъби и ми се ухили.

— Добър вкус, Кал-си? Сега дишай дълго.

— Да дишам дълго?

Той демонстрира, като си пое дълбоко дъх през зъби, така че аз също го направих. Потупа ме по гърба, което щеше да ме накара да изплюя дъвката, ако не беше трайно залепнала за зъбите ми.

— Виждаш ли? Добро за твой стомах, добро дишане, няма тревоги. — Подаде ми малката стъкленица с тамян. — Ти задръж, ценен подарък за теб.

Благодарих му и след като сложих стъкленицата в раницата си, се върнах при хаванчето и чукалото.

Той попита:

— Кал-си, ти пътува дълъг път, да?

— О, да, много дълъг път. — Разказах му как срещнах Рен в Орегон, а после пътувах с господин Кадам до Индия. Описах и изчезването на камиона, вървенето през джунглата и свърших с това как намерихме дома му.

Фет кимаше и слушаше внимателно.

— А твоят тигър не е винаги тигър. Прав ли съм, като това казвам?

Погледнах Рен.

— Да, така е.

— Ти искаш да помогнеш на тигъра?

— Да, искам да му помогна. Ядосана съм, че ме изигра, но разбирам защо го направи. — Наведох глава и свих рамене. — Просто искам да бъде свободен. — В този миг червената птичка се впусна в прекрасна песен и продължи да пее през следващите няколко минути.

Фет затвори очи, заслуша се с изражение на неподправен възторг и тихо затананика заедно с мелодията. Когато птицата спря да пее, той отвори очи и ме погледна с възхитена усмивка.

— Кал-си! Ти много специална! Радостно е моето чувство! Фет да чуе песен на Дурга! — Той се изправи радостно и започна да раздига трескаво всички растения и стъкленици. — Сега трябва да си отдъхнеш. Важен изгрев е утре, Фет трябва моли се в тъмните часове, а ти трябва спиш. Утре ти тръгва на път. Трудно и тежко е. На разсъмване Фет тебе помогне с тигъра. Тайната на Дурга да разкрие. Сега върви спиш.

— Току-що си дремнах доста дълго и още не ми се спи. Не може ли да остана при теб и да задавам още въпроси?

— Не. Фет отива моли се. Необходимо изкаже на Дурга благодарност заради неочаквана благословия. Ти много важно да спиш. Фет забърква отвара да удължи сън на Кал-си.

Той сложи няколко листа в чаша и ги заля с кипяща вода. След минута ми подаде чашата и ми показа с жест, че трябва да я изпия. Ухаеше като ментов чай с лек дъх на подправка, подобна на карамфил. Отпих от нея и се насладих на аромата. Той ме отпрати с жест към леглото и изпрати Рен с мен. След като намали светлината на лампата, метна на рамо една торба, усмихна ми се и излезе, като затвори тихо вратата след себе си.

Легнах на леглото, мислейки си, че ще е невъзможно да заспя, но не след дълго се унесох в дрямка, която бе удобна и без сънища.

 

 

Рано на другата сутрин Фет ме събуди, като плесна силно с ръце.

— Здравейте, Кал-си и обречен от Съдбата Рен. Фет се моли дори като спите. Като последствие, Дурга прави чудо. Трябва да се събудите! Съвземете се и ние разговаряме.

— Добре, Фет, ще побързам. — Дръпнах завесата да се закрия и се облякох.

В кухнята Фет приготвяше яйца и вече беше сложил голяма чиния с тях на пода за Рен. Измих си ръцете с билковия сапун и седнах на масата, развалих плитката си и разресах с пръсти вълнистата си коса.

Рен спря да яде, глътна хапката яйце и ме загледа напрегнато, докато оправях косата си.

— Рен, спри да ме зяпаш! Изяж си яйцата. Вероятно умираш от глад.

Вързах косата си на конска опашка, а той най-сетне се върни пак към храната си. Фет донесе една чиния и на мен. Вътре имаше малка салата със странно разнообразие от смесени зеленчуци от неговата градина и хубав омлет. После той седна да говори с нас.

— Кал-си, аз в момента ползвам се с благоволение. Дурга възкликнала на мен. Тя ще ти помогне. Безброй години в миналото Аник Кадам търси лек да успокои Рен. Аз него съветва, че Дурга съчувства на тигри, но никой не може него облекчи. Той пита ме какво може да направи? Онази нощ Фет сънува два тигъра, един блед като луната, един черен като нощ. Дурга говори тихо в мое ухо. Тя казва само специално момиче може развали проклятие. Фет знае момиче е любимка на Дурга. Тя бори се за тигър. Аз казва на Аник: внимавай за специално момиче на богинята. Аз напътства — момиче само, кафява коса, тъмни очи. Тя е предана на тигъра и говори убедително като мелодията на богинята. Помогне тигър бъде свободен отново. А тя казва на Аник: открий любимка на Дурга и доведи при мен.

Той положи кафявите си, разкривени ръце на масата и се наведе по-плътно към мен:

— Кал-си, Фет разбира, ти изключителна любимка на Дурга.

— Фет, за какво говориш?

— Ти си силна, красива жена-воин като Дурга.

— Аз? Силен, красив воин? Мисля, че си намерил погрешното момиче.

Рен изръмжа ниско и гърлено и Фет цъкна с език:

— Не. Птицата на Дурга пее за теб. Ти си точното момиче! Не отблъсквай съдбата, не захвърляй като плевел! Това ценно, скъпо цвете. Търпение. Чакай малко време и цвят ще се разтвори.

— Добре, Фет. Ще опитам най-доброто, което мога. Какво трябва да направя? Как мога да разваля проклятието?

— Дурга помогне ти в пещерата Канхери. Използвай ключ да отвориш стая.

— Какъв ключ? — попитах.

— Ключ е прочут Печат на Империя Муджулааин. Тигър знае. Намери подземно място в пещера. Печат е ключ. Дурга ще отведе теб до отговор. Освободи тигър.

Започнах да треперя неконтролируемо. Това беше твърде много, за да го поема наведнъж. Тайни послания в пещери, любимка на индийска богиня и отправяща се на приключение в джунглата с тигър? Беше твърде много, за да го приема. Чувствах се смазана. Умът ми непрестанно крещеше: Не е възможно! Не е възможно! Как се озовах в капана на това странно положение? О, да, писах се доброволец.

Фет ме наблюдаваше любопитно. Сложи длан върху моята. Беше топла и с кожа, тънка като хартия, и ме успокои мигновено.

— Кал-си, имай вяра в тебе. Ти силна жена. Тигър теб защити.

Погледнах надолу към Рен, който седеше на бамбуковия под, наблюдавайки ме със загрижено изражение.

— Да, знам, че ще ме пази. Наистина искам да му помогна да развали проклятието. Просто е малко… плашещо.

Фет стисна ръката ми, а Рен вдигна лапа и я опря в коляното ми. Преглътнах страха си и го изтиках в дъното на ума си.

— Е, Фет, кое е следващото място, където отиваме? Пещерата?

— Тигър знае къде да отиде. Следвай тигър. Вземи Печат. Трябва побързаш с тръгване. Преди да тръгнеш, Кал-си, Фет ще дари теб с молитва и знака на богинята.

Фет взе малка купчинка листа, които бяхме свалили от клоните предната вечер. Размаха ги във въздуха над главата ми и надолу по всяка от ръцете ми, докато припяваше тихо. После измъкна едно малко листо и го допря до очите, носа, устата и челото ми. Обърна се към Рен и изпълни същата процедура.

След това се изправи и донесе малка стъкленица, пълна с кафява течност. Взе тънка вейка, от която листата бяха ошмулени, и леко я потопи в стъкленицата. Вземайки дясната ми ръка в своята, започна да рисува геометрични изображения. Течността имаше остър мирис, а завъртулките, които рисуваше, ми напомняха за рисунките с къна.

Когато свърши, обърнах ръка, възхищавайки се на умението, което бе нужно, за да се създаде това сложно произведение на изкуството. Формите, които беше нарисувал, покриваха гърба на дясната ми ръка, както и дланта и пръстите.

— За какво е това? — попитах.

— Този символ мощен. Знак остава за много дни.

Фет събра всички листа и клонки, хвърли ги в старата чугунена печка на дърва и застана над нея за миг да вдиша дима. После се обърна към мен, покланяйки се.

— Кал-си, сега време да тръгваш. — Рен се отправи навън през вратата. Отвърнах на поклона на Фет, а после го прегърнах.

— Благодаря за всичко, което направи. Наистина оценявам гостоприемството и любезността ти. — Той ми се усмихна топло и стисна ръката ми. Грабнах си чантата и раницата, наведох се, за да мина под горния праг на вратата, и последвах Рен навън.

Широко усмихнат, Фет дойде до малката врата и помаха за сбогом.