Сабрина Джефрис
Падението на виконта (9)

Глава 8

За щастие ръцете на Джейн все още бяха обвити около врата на Дом, в противен случай тя просто щеше да рухне на пода. Това, че дръзкият му език нахлуваше отново и отново в устата й и я превръщаше в пудинг, бе достатъчно лошо само по себе си. Но сега ръцете му правеха разни неща… О, господи, такива вълшебни неща!

Той галеше гърдите й, милваше ги през роклята. Зърната и се втвърдиха болезнено. Странно раздвижване там долу я накара да се размърда и да притисне бедрата си едно към друго.

Трябваше да го спре, наистина трябваше. Дори нейният толерантен годеник не би одобрил случващото се. Джейн не би трябвало да го одобрява. Поне не би трябвало… да й харесва толкова много. Макар че не беше сигурна как да спре случващото се.

През мъгла от удоволствие и нужда усети как Дом смъква горнището на роклята и корсета й и открива гърдите й, сега обвити само в тънката и риза. Какво и ставаше? Защо не протестираше срещу това… това безобразие? Това удивително… опияняващо.

В гърдите й е надигна жажда… остра, пронизваща и толкова силна, че чак я заболя. За него. За единствения мъж, който някога бе владял сърцето й… и сега завладяваше тялото и.

Само че сега той не беше студеният арогантен Дом, който винаги я вбесяваше, а пламенният обожател, в когото се влюби някога. Бе започнала да мисли, че този Дом е изчезнал. Очевидно не беше.

Целувката му стана по-безмилостна, по-страстна. Той докосна с палци гърдите й през тънкия лен и през нея премина буря от усещания, така непознати и прекрасни, че и се замая главата. Стаята започна да се върти. Много неща започнаха да се въртят. Може би затова и се виеше свят.

— Направи го пак — прошепна тя срещу устните му и потръпна от задъханата похот на искането си.

Дом не отговори веднага. После промълви дрезгаво:

— Искаш ли да направя нещо още по-хубаво?

— По… по-хубаво ли? — изписка Джейн.

Погледът му се прикова в нейния. Той смъкна ризата и, наведе глава и засмука зърното й.

Господи, наистина беше по-хубаво!

Джейн плъзна пръсти в косата му с намерението да го дръпне настрана от себе си. Но ръцете не я слушаха и вместо това притиснаха главата му здраво до гърдата и.

И тя се предаде. Защото това, което зъбите, устните и езикът му правеха с гърдите и, беше удивително.

— Вкусът ти е още по-хубав, отколкото си представях прошепна Дом срещу кожата и. — Сладка, вкусна Джейн.

— Това е… лудост.

Всяко едно толкова вълшебно нещо положително беше някаква форма на лудост.

— Значи съм луд от дванайсет години.

Той подръпна със зъби зърното й и Джейн изохка.

— Защото често си го представях. Че те прегръщам… че те докосвам.

Облиза зърното й с език, сякаш искаше да го успокои.

— Опитах се да не се измъчвам, но… беше невъзможно никога да не си позволявам… фантазията за теб така, както си сега, отново в прегръдките ми.

Значи беше мислил за нея през всички тези години? И не бе направил нищо?

— Можеше да… ме имаш, когато пожелаеш — изрече Джейн задавено въпреки ликуването, което събудиха у нея думите му. — Ти просто не… ме искаше.

— Не е вярно.

Сега Дом дишаше по-трудно. Той обсипа с целувки пътя от гърдата и до шията.

— Не можех да си позволя да те искам. Има разлика.

Джейн не виждаше никаква разлика. Но в този момент не можеше изобщо да мисли. Едната ръка на Дом правеше онези вълшебни неща с гърдата и, устата му обсипваше нежната и кожа с изгарящи целувки, а другата му ръка се плъзгаше надолу, за да обхване задника й и да я притегли към себе си.

Нещо кораво се притисна към нея през полите и. Какво ставаше?

— Джейн — изхриптя той срещу устните й. — Моята мила Джейн… все още моя.

Собственическата нотка в гласа му прогони всякаква друга мисъл. Джейн губеше борбата срещу него.

Мили боже, не можеше да го допусне! Не биваше, не и преди да се е уверила, че той няма отново да се превърне в Дом Всевишни. Че няма да я смачка, така, както бе постъпил преди, когато нещата не се развиха точно така, както искаше. Не можеше да го преживее отново.

Тя го отблъсна, разби властта му над нея.

— Не съм твоя — заяви Джейн решително. Дишането й все още беше ускорено и тя се помъчи да го овладее. Да се овладее. — Вече не.

За един дълъг миг той остана загледан в нея с пламнали очи. Ръцете му се свиваха и отпускаха край хълбоците, сякаш вече съжаляваха, че са я загубили.

— Никога ли няма да ми простиш за това, което направих толкова отдавна, Джейн?

Тихият му глас я завари неподготвена.

— Би ли го направил пак, ако имаш възможност?

Не можеше да диша — можеше само да очаква отговора му.

Той изруга приглушено и отклони погледа си. А после чертите му се втвърдиха в тези на скования и арогантен Дом, в който се беше превърнал.

— Да. Направих единственото нещо, което можех, за да си щастлива.

Дъхът й се вледени в гърлото.

— Това е проблемът. Все още вярваш в това.

Погледът му отново се стрелна към нея, но преди да успее да добави нещо, някакъв шум от коридора ги накара да застинат.

— Там вътре стана много тихо.

Това беше гласът на херцога, забележително ясен, сякаш бе застанал точно пред вратата.

— Може би първо трябва да почукаме.

О, не! Джейн трескаво заоправя роклята си.

— Не смей да ги прекъсваш, Макс! — отговори Лизет. — Сигурна съм, че всичко е наред. Да се върнем по-късно.

В стомаха на Джейн се надигна нарастваща паника. Тя се огледа за най-горната част на роклята си. Дом мълчаливо я взе от облегалката на един стол и й я подаде.

Без да го поглежда в очите, Джейн прикрепи горнището към корсажа си, надявайки се да прикрие дупчиците, където Дом несъзнателно го бе откъснал от карфиците.

— Освен това — включи се провлеченият глас на Тристан, — Дом няма да я съблазнява или нещо подобно. Той не страда точно от този порок.

Мили боже, всичките ли се бяха струпали точно пред вратата?

— Това не ме притеснява — отговори Макс. — Госпожица Върнън не е от жените, които биха му позволили да ги съблазни.

Тялото на Джейн се напрегна, а Дом изсъска едва чуто:

— Тия проклети глупаци не осъзнават ли, че можем да ги чуем?

— Очевидно не.

Дом дискретно оправи панталона си, който в момента изглеждаше странно… издут.

Ооо! Точно така. Това беше един от случаите, в които й се прииска Нанси да не беше чак толкова откровена по въпроса какво се случва с тялото на един мъж, когато се възбуди. Значи това, а не пистолетът му, е било онази странна буца, която се заби в нея преди малко.

Определено не е било пистолет. Бузите на Джейн пламнаха — тя го знаеше със сигурност. Всемогъщи боже, как можеше дори да се изправи лице в лице със семейството му след преживяното, без да се издаде какво са правили двамата?

Ужасена, тя забърза към огледалото и започна да оправя косата си. Докато наместваше кичури на мястото им и забождаше фуркети в увиснали къдрици, Дом се приближи изотзад и срещна погледа и в огледалото.

— Преди да ги пуснем, искам да отговориш на въпроса ми за Блекбъро.

Да го вземат дяволите този упорит мъж! Как би могла да му признае, че е толкова жалка, че през всички тези години след раздялата им дори не е успяла да намери друг мъж, когото да обикне? Че е толкова глупава, че през цялото това време го чака, докато той продължи да си живее весело и без нея? Гордостта и не можеше да понесе той да узнае това.

За нейно облекчение Тристан каза:

— Е, добре, каквото и да правят, трябва да тръгваме.

Той почука на вратата.

— Дом? Джейн? Приключихте ли с разговора си?

Тя стрелна Дом с предизвикателен поглед, а той вдигна въпросително вежда.

Затова тя пое нещата в свои ръце и закрачи към вратата. Изненадан, Дом изруга зад гърба й и грабна палтото си. Джейн отвори вратата и каза:

— Моля, влезте. Свършихме.

„И то не само в едно отношение.“

Придружителите им нахлуха в трапезарията, като хвърляха подозрителни погледи и на нея, и на Дом. Джейн погледна към него и видя, че държи палтото си преметнато през ръката, сякаш искаше да закрие предната част на тялото си… и тя отново се изчерви.

Забеляза, че Лизет я наблюдава скришом, и се прокле наум, задето издаваше чувствата си пред всички. По-добре да насочи вниманието си към нещо друго, преди Лизет да предположи колко точно безсрамно се е държала.

— Предполагам, че сега знаете за възможната бременност на Нанси? — попита смело тя.

Останалите се спогледаха.

— Да, Тристан ни каза — отговори Лизет.

— Както обясних на Дом, раждането на дете съвсем не е сигурно.

Джейн бързо повтори това, което бе разкрила пред Дом за помятанията на Нанси и за приятелството и със Самюъл.

В мига, в който свърши, Дом каза:

— Джейн, изглежда, си мисли, че Нанси никога не би постъпила така коварно — да се опита да представи детето на Самюъл за дете на Джордж.

— В такъв случай може би трябва да се вслушаме в нея — обади се херцогът.

— Макс! — намеси се Лизет. — Не си ли даваш сметка какво ще се случи с Дом, ако Нанси роди син, който би могъл да предяви претенции към имението и титлата?

— Разбира се. Но това е извън темата. Пък и не променя факта, че нито един от нас не познава дори бегло съпругата на Джордж. Аз например не съм сигурен, че изобщо някога съм я срещал.

Той кимна на Джейн.

— Докато госпожица Върнън я познава отблизо от години. Ако някой може да прецени характера й, това е тя.

Джейн бе готова да скочи и да го разцелува.

— Благодаря, Ваша светлост.

— Наричайте ме Макс, ако обичате — поправи я той. — Отдавна разбрах, че в това семейство никак не държат на церемониите.

— Тогава вие трябва да ме наричате Джейн — отговори тя. — Така, както вървят нещата, изглежда, че през следващите няколко дни ще прекараме доста време близо един до друг, след като ще пътувам с вас и Лизет до Лондон.

— Като стана дума за това — каза Тристан, — двамата с Макс измислихме план, докато вие двамата водехте вашата дискусия… или каквото там беше.

Разбиращият му тон накара Дом да го изгледа мрачно и той побърза да добави:

— Макс има имение край Нюуърк, на седем-осем часа път оттук. Логично е да спрете там на път към Лондон, тъй като и бездруго ще трябва да прекъсвате пътуването, за да нощувате някъде. Тъй като закъсняваме с днешната работа, си помислихме, че вие тримата можете да потеглите към имението на Макс до Нюуърк, а аз да остана и да поразпитам още из Йорк.

— За какво ще питаш? — осведоми се Дом.

— Информация за Барлоу. С изключение на това, което съдържателят каза за пощенската кола до Лондон, която Барлоу е наел за себе си и Нанси, изобщо не разбрахме дали преди са прекарвали време заедно. Би било добре да разберем от какъв характер по-точно е тяхното… ъъъ… приятелство.

— Мисля, че можем да предположим, не сте ли съгласни? — попита Лизет с остър тон. — Имам предвид, с всички клюки за господин Барлоу.

Джейн потръпна. Навярно бе отишла прекалено далеч с очакването, че Лизет ще застане на нейна страна, а не на тази на Дом, но все пак я заболя, че херцогинята с такава готовност допуска най-лошото за Нанси.

— Сигурна съм, че всички слухове за господин Барлоу с разни жени са истина — каза тя. — Но това говори повече за неговия характер, отколкото за този на братовчедка ми. За бога, това, че той е негодник, със сигурност не означава, че Нанси е избягала, за да роди тайно дете от него!

Тя погледна към Дом, Лизет и Тристан, които несъзнателно се бяха приближили един до друг, образувайки единен фронт срещу нея.

— Някой от вас помислял ли е за възможността да не е тръгнала с него по своя воля?

— Не — изръмжа Дом, — защото тази идея е абсурдна!

Джейн го прикова с поглед.

— Защо? Само защото на теб ти се иска да е така? Открихте ли някакво доказателство, че е тръгнала с него доброволно? Съдържателят спомена ли нещо за начина, по който се е държала? Изобщо видял ли я е да се качва в каретата заедно със Самюъл?

— Не — обади се Тристан, преди Дом да може да й изръмжи още нещо. — Но с каква цел Барлоу би искал да я прелъсти?

— С цел брак, разбира се — намеси се херцогът. — Като съпруг на Нанси Барлоу би разполагал с пълен контрол над нейния вдовишки дял. А ако Нанси очаква дете от Джордж, Барлоу ще стане втори баща на новия виконт. Ще може да оформи характера на момчето както си поиска и да управлява имението както пожелае дотогава, докато момчето навърши пълнолетие. Може да го изстиска докрай, преди наследникът да стане пълнолетен.

— Виждаш ли? — попита Джейн. — Дори херцогът разбира, че може да става въпрос за нещо по-сложно.

Дом я погледна мрачно в очите.

— Първо на първо, нямаме никакво доказателство, че Барлоу я е отвлякъл, и много доказателства, че не е. Знаем, че е дошла тук нарочно, за да се срещне с него.

— Това навярно е истина — призна Джейн, — но не мисля, че е смятала да избяга с него. Защо иначе би си направила труда да каже на прислугата, че ще се върне вечерта? Могла е просто да каже, че отива в Бат с леля си. А после е можела да събере целия си багаж и да потегли, без никой да заподозре нищо. Пък и, както вече ти казах, тя никога няма да се раздели доброволно с кучетата си.

— Трябва да признаеш, че всички тези съображения изглеждат разумни — подкрепи я херцогът.

Джейн му се усмихна.

— Благодаря, Макс.

Очевидно херцогът беше много умен мъж. Лизет беше голяма късметлийка.

Макар че, ако се съдеше по намръщения поглед, с който изгледа съпруга си, точно в този момент въпросната дама не беше много съгласна с това мнение.

Дом скръсти ръце на гърдите си.

— Но ако Барлоу е отвлякъл Нанси, за да я принуди да се омъжи за него, нямаше ли да я заведе в Гретна Грийн? В този случай той ще иска да се ожени за нея колкото се може по-бързо и безпроблемно. Вместо това са тръгнали към Лондон.

— Признавам, че в това няма логика — отговори Джейн.

Тристан кимна.

— И точно затова ще ни трябва повече информация. Ето защо ще остана в Йорк толкова дълго, колкото е необходимо, за да я получа, а после ще ви настигна в Нюуърк или дори в Лондон и ще ви съобщя какво съм научил.

Дом го изгледа бдително.

— Съпругата ти няма ли да каже нещо, че си решил да пътуваш толкова далеч?

— Вече знаех, че издирването навярно няма да се окаже нито бързо, нито лесно, затова я подготвих, че всичко е възможно. Тя ще разбере.

Тристан пъхна ръце в джобовете на палтото си.

— Може да имаш нужда от мен, след като стигнеш в Лондон. Знам, че там са Виктор и Иза, но кой може да каже какво още открием в хода на разследването? Цялото ти бъдеще може да е заложено на карта. Затова предпочитам да заложа на сигурността и да дойда с теб, за да разнищим всичко докрай.

На лицето на Дом се изписа странно изражение — изненада и същевременно привързаност.

— Благодаря — каза той с натежал от чувства глас. — Помощта ти е добре дошла, но няма нужда да го правиш. Тази борба не е твоя.

— Когато застана срещу Джордж заради мен, онази борба също не беше твоя — каза тихо Тристан. — След всичко, което направи за мен, най-малкото, което мога да направя аз, е да предложа помощта си за това начинание.

Двамата братя се гледаха в очите един дълъг миг. Зениците на Лизет изглеждаха леко замъглени.

Тристан прочисти гърло.

— А и откакто забременя, Зоуи копнее за онези кисели краставички, които продават само във „Фортнам и Мейсън“ в Лондон. Така че когато се върна, ще й донеса няколко буркана и тя веднага ще ми прости дългото отсъствие.

— Не и ако разбере, че по твое мнение можеш да купиш прошката и с буркани кисели краставички — намеси се Лизет със сух тон.

— Ще се учудиш, ако разбереш колко много неща мога да си купя точно сега с един буркан от тези краставици — ухили се Тристан. — Или може би няма, тъй като ти вече си била бременна.

— Лизет копнееше за руски хайвер — осведоми ги херцогът. — Малко по-труден за намиране от кисели краставички.

— И малко по-скъп — обади се Дом. — Добре че е омъжена за теб.

— Когато пак забременееш — обърна се Тристан към сестра си, — трябва да копнееш за перли. Далеч по-практично от хайвера.

Лизет му се изплези, а Макс каза:

— Моля те, не й давай идеи.

Но после й се усмихна.

На Джейн и се стори, че херцогът е готов да купи на съпругата си и луната, стига да намери начин да я свали от нощното небе, и гърлото й се сви от завист. Дом не беше готов да преглътне дори гордостта си заради нея.

— Като заговорихме за бебета, истински и евентуални — продължи херцогът, — знам, че Лизет няма търпение да се върне при нашите, а Дом няма търпение да разбере със сигурност за Нанси, така че по-добре да тръгваме. Вече загубихме много време просто в опити да установим какви са обстоятелствата около изчезването на Нанси.

— Вярно — съгласи се Дом. — Ще имаме късмет, ако настигнем тези двамата, преди да са се слели с тълпите в Лондон и да са изчезнали от погледа ни.

На лицето на Тристан се изписа сурово изражение, докато вървеше към вратата.

— Не се тревожи. Дори да трябва двамата с Виктор да претърсим всички дупки в Лондон от пода до тавана, ще ги открием. Можеш да бъдеш сигурен.

Джейн му повярва. „Хората на херцога“ се славеха с репутацията на екип, който винаги намира изчезналите хора, а мотивът им да открият Нанси беше по-силен от обикновено.

Само ако можеше да бъде сигурна, че Барлоу няма да съсипе репутацията на Нанси или да я лиши от бъдеще, преди да я намерят!