Сабрина Джефрис
Падението на виконта (23)

Глава 22

Два часа по-късно Дом седеше заедно с Джейн и вуйчо и в салона на семейство Садлър и чакаше личният лекар на Макс, доктор Уърт, да излезе от стаята на Нанси. Прегледът продължаваше ужасно дълго и това безкрайно тревожеше Дом.

Той хвана ръката на Джейн и я стисна, притеснен от бледността й. Откакто Нанси припадна в каретата, Джейн не беше на себе си от тревога, макар че малко по-късно Нанси се съвзе и настоя, че е добре.

Джейн обаче нямаше да се успокои, преди братовчедка й да бъде прегледана от компетентен лекар. Затова Дом повика Уърт, за когото знаеше, че е най-добрият. За щастие Садлър прие избора му.

— Надявам се, че е добре — каза Джейн за пети път. — Преживя толкова много неща.

— Да — беше единственото, което успя да изрече Дом.

Дори не бяха сигурни какво е преживяла. Според Джейн Нанси бе заявила, че Самюъл не й се е натрапил, но това беше всичко, което знаеха. Цялото време, откакто я спасиха, беше изпълнено с тревоги за физическото и състояние.

Дом преглътна вината, която го задавяше. Трябваше да се вслуша в думите на Джейн от самото начало, трябваше да действа по-бързо. Но беше толкова убеден, че е прав. Като следовател не биваше да го допуска. Трябваше да поработи върху себе си, да не позволява предубежденията му да го надвият, макар че нямаше да се върне към тази професия.

Е, все още не беше съвсем сигурен. Въпреки това, което Мередит бе казала на Джейн, не можеше да бъде сигурен, че Нанси е загубила бебето, преди да го чуе от собствената й уста. Да, тя бе преживяла много неща, но припадъкът беше нещо, което спокойно можеше да се очаква от бременна жена, ако са я влачили насам-натам, без да се интересуват от благосъстоянието й.

— Ще се оправи — обади се Садлър, сякаш искаше да убеди сам себе си, макар че лицето му беше пепеляво. — Моето момиче е по-силно, отколкото изглежда.

Той се усмихна на Джейн, макар и едва-едва.

— А и трябва да бъде силно, нали така? Нали подготвяш сватба и тя трябва да ти помогне?

— Да — съгласи се Джейн и се усмихна свенливо на Дом. — И, разбира се, тя ще ми бъде шаферка.

Ако не друго, чакането на края на прегледа бе дало на Дом възможност официално да помоли вуйчото на Джейн за ръката й. За негово учудване Садлър с готовност го прие в семейството. Или се беше досетил, че Джейн никога няма да се омъжи за Блекбъро, или все още бе толкова зашеметен от събитията около дъщеря си, че бе готов да се примири с всичко.

Все едно, Джейн щеше да бъде негова. Което бе единственото, което бе искал някога.

Доктор Уърт се появи на прага и всички скочиха.

— Как е тя? — попита Садлър. — Как е моето момиче?

Доктор Уърт се усмихна.

— Добре е. Малко стресната, това е всичко. Но с времето ще се възстанови съвсем.

— А бебето? — попита Джейн.

Усмивката на доктора угасна.

— Боя се, че го е загубила.

Садлър рязко седна на мястото си и на лицето му се появи измъчено изражение.

— Клетото ми момиче!

Дом обви ръка около кръста на Джейн.

— Съжалявам — прошепна той искрено. — Много съжалявам, любима.

Тя погледна към него с принудена усмивка.

— Така е най-добре — рече, макар че в очите й блестяха сълзи. — И не е голяма изненада.

Дом кимна и погледна към доктор Уърт.

— Можеш ли да кажеш кога го е загубила?

Трябваше да разбере дали Самюъл е предизвикал смъртта на детето на Нанси. Това можеше значително да измени обвиненията срещу него.

Тъй като доктор Уърт бе свършил доста работа по различни случаи на „Мантън Инвестигейшънс“, той очевидно се досети защо му задават този въпрос.

— Ако съдя по това, което ми разказа за миналото си, и кървенето, което е получила преди около седмица, съм сигурен, че бебето вече е било мъртво по времето, когато се е отправила на това пътуване.

— Разбирам — отвърна кратко Дом. — Благодаря за информацията.

— Според мен детето е било от съпруга й — добави доктор Уърт. — Разбира се, няма начин да съм сигурен, но ако се съди по това, което ми разказа — кога са спрели месечните и неразположения, — най-вероятно е била в четвъртия месец, когато го е загубила. Значи почти със сигурност е било заченато, докато той е бил жив.

Джейн преглътна риданието си.

— Както другите.

— Да.

Дом ненадейно си даде сметка, че ако Нанси бе родила тези три деца, той щеше отдавна да се е сдобил с племенници и племеннички. А Джордж щеше да има наследник. Само заради проблемите на Нанси Дом изобщо имаше шанс да стане виконт — да управлява Ратмур Парк. Отрезвяваща мисъл.

Садлър се взираше в лекаря.

— Тя… това какво… моята Нанси някога ще може ли…

— Не знам. Но винаги има възможност. Няма никакъв очевиден проблем, който да й попречи да роди деца — отговори доктор Уърт и се усмихна благо. — Някои жени просто не успяват. Това е факт от живота.

— Значи може никога да нямам внуци — каза Садлър. — Искам да кажа, ако моето момиче се омъжи повторно.

Да се омъжи повторно? Мили боже! Дом съвсем беше забравил за стремежа на Барлоу да стане съпруг на Нанси.

— Може ли да я видим? — обърна се той към лекаря. — Искам да й задам някои въпроси и ще е по-добре да получа отговори, докато всичко е още прясно в паметта й.

— Можете — отговори доктор Уърт. — Само не я преуморявайте. Известно време ще е слаба първо от загубата на бебето, а после и от това, че малко след това са я влачили от единия край на страната до другия. Ще чакам тук, в случай че искаш да ми зададеш още въпроси.

— Благодаря ви, докторе — каза Джейн. — Оценяваме помощта ви.

Дом тръгна към вратата заедно с Джейн. Садлър остана на мястото си и Дом се спря.

— Сър, вие няма ли да дойдете?

Садлър поклати глава.

— Не. Просто… просто не мога да понеса какво тя… какво той…

Той завърши думите си с болезнено стенание.

— Разбирам.

Дом пъхна ръката на Джейн в сгъвката на лакътя си и тръгна към стълбите.

Навярно щеше да е по-добре Садлър да го няма. Бащите винаги гледаха на дъщерите си като на деца и мисълта, че на малките им момиченца им се е случило нещо ужасно, ги изпълваше с такова чувство на вина, задето не са ги защитили, и с такъв гняв към извършителя на престъплението, че от тях не можеше да се очаква рационалност.

Но ако искаха да изправят Самюъл пред правосъдието, имаха нужда точно от рационалност. Ако изобщо можеха да направят подобен опит.

Когато влязоха в стаята на Нанси, Дом веднага забеляза колко е момичешка, с купидончета, изрисувани на тавана, кукли с модни облекла в един ъгъл и розови дантелени неща навсякъде.

Това беше стаята на незряло дете, а не на лукавата измамница, за която я беше сметнал, и той отново се зачуди как бе възможно да е сгрешил толкова за нея.

Когато Джейн се приближи до леглото, Нанси се усмихна немощно.

— Виждаш ли? Нали ти казах, че съм добре.

— Да, мила, каза ми. — Джейн седна до братовчедка си и взе ръката й. — Но докторът казва, че трябва да почиваш и да оздравееш. Затова дойдох, за да се уверя, че ще слушаш.

Нанси сведе поглед към покривката на леглото.

— Предполагам, казал ти е, че загубих бебето.

Джейн кимна, но не каза нищо. Дом потисна порива да проговори. Засега беше по-добре да остави Джейн да се справи с положението.

— Вече бях почти сигурна, че съм го загубила — продължи Нанси. — Затова побързах да отида в Йорк, за да посетя лекар.

— Чакай! Отишла си в Йорк, за да те прегледа лекар? — Попита Джейн. — А не за да се срещнеш със Самюъл?

Нанси пребледня и Джейн добави:

— Знаем за пътуванията ти в Йорк, когато уж си ходила на пазар. Че винаги си посещавала Самюъл.

— Не съм го посещавала — отвърна отбранително Нанси. — Не точно. Просто пазарувахме заедно.

Тя въздъхна.

— О, Джейн, каква глупачка бях! Наистина си мислех, че съм влюбена в него! Той през цялото време флиртуваше с мен и повтаряше колко ме обича, а същевременно е спял с камериерката ми. А аз дори не подозирах!

Джейн потупа ръката й.

— Говорихме с Мередит. И тя си е мислела, че е влюбена в него. Той е излъгал и двете ви.

На лицето на Нанси се появи изражение на болка.

— Да, но Мередит знаеше какво изпитвам аз към него. Никога не ми каза, че тя е влюбена в него.

Нанси не отговори и Дом затаи дъх, като се питаше дали ще продължи.

Джейн очевидно нямаше намерение да чака.

— Самюъл кога започна да говори за женитба? — попита тя без заобикалки.

Нанси задърпа покривката на леглото.

— След като Джордж умря. Писа ми за това. Искам да кажа, не съм ходила да го видя или нещо подобно — не можех, все някой щеше да се запита какво става. Скърбящите вдовици не хукват с бодра крачка да пазаруват. Щеше да изглежда неподобаващо.

Тя хвърли нервен поглед към Дом.

— А после Дом се премести в имението, ти дойде и аз си помислих, че съм бременна и… ами… не знаех какво да правя. Чувствах се толкова поласкана, че ми направи предложение. Приех го като доказателство, че наистина е влюбен в мен, тъй като вдовишкият ми дял не е толкова голям, че да изкуши когото и да било.

— Не — съгласи се сухо Джейн, — но перспективата да стане втори баща на бебе виконт със сигурност е била.

— Той не знаеше за това! — възрази Нанси и млъкна. — Е, поне аз си мислех, че не знае. Изобщо не му казах, че е възможно да нося детето на Джордж.

Тя се намръщи.

— Разбира се, оная предателка Мередит му е казала. Навярно докато му е позволявала да спи с нея. Просто му е издавала всичките ми тайни.

— Което само показва до каква степен е успял да заблуди и нея — заключи тихо Джейн.

Дом изсумтя.

— И как по-точно?

Не можеше да повярва, че Джейн защитава Мередит. Вече му беше казала, че Самюъл е заплашил камериерката, но все пак.

Джейн го погледна тъжно.

— Сигурно си е мислела, че ако му каже, че Нанси очаква детето на друг мъж, той вече няма да е привлечен от Нанси. Самюъл притежава удивителна дарба да прикрива користолюбивата си природа. Успява да създаде впечатление, че е безнадежден романтик.

И Рейвънсууд беше казал нещо подобно, така че може би беше права.

— Мислех, че е влюбен в мен — каза сприхаво Нанси. — Наистина.

Джейн въздъхна раздразнено.

— Ти знаеше, че са го лишили от наследство. Това не те ли накара поне малко да се замислиш?

— Да, но… ами… той ми каза, че за всичко било виновно момичето. Че го подвело и измислило някаква история, та да заблуди баща му и… — Лицето й се разкриви в гримаса. — Предполагам, че всичко това са били лъжи.

— Най-меко казано — измърмори Дом. Все по-ясно му ставаше защо Джейн я защитава с такава страст. Защото си даваше сметка каква глупачка е братовчедка и по отношение на мъжете.

— Каза, че си отишла в Йорк, за да отидеш на лекар заради бебето — върна се Джейн към предишната тема. — Защо просто не повика лекаря, чиито услуги винаги си използвала?

Трябваше да признае, че много я бива по разпитите. Може би тази работа с почетния член на „Хората на херцога“ нямаше да се окаже чак толкова пресилена.

Нанси издаде напред брадичката си.

— Той щеше да отиде право при Дом с новината. Исках… някого, който да не е свързан със семейството.

Джейн я изгледа с присвити очи.

— Но защо не помоли мен да те придружа, преди да замина? Мога да разбера защо не си искала да замесваш Дом — ситуацията наистина е била деликатна, — но аз нямаше да му кажа, а навярно бих могла да ти намеря и лекар.

— Да, но… ами…

— Освен това сте искали да видите Самюъл — предположи цинично Дом. — А не сте можели да го направите, ако Джейн е била наблизо с неодобрението си.

Нанси немощно вдигна рамене.

— Реших, че така или иначе ще съм в Йорк заради лекаря. А Самюъл ме беше помолил да се омъжа за него. Какво лошо щеше да има?

Джейн хвърли поглед към Дом и изви очи към небето. Той се запита колко ли пъти и се е налагало да слуша подобни глупости от братовчедка си.

— Но когато дойде в странноприемницата — продължи Нанси, — веднага започна да ме обработва, че трябвало да избягаме и да се оженим. Каза, че сме щели да отидем право в Гретна Грийн. Аз… аз му казах, че не мога, че най-напред трябва да говоря с татко. Че трябва да се уверя, че не съм загубила бебето.

Погледът и отново се сведе към кувертюрата.

— Тогава той започна да се държи много странно. Започна да ме разпитва за бебето и защо мисля, че съм го загубила. След като му казах, спря да говори как сме щели да избягаме в Шотландия и започна да разправя, че познавал прекрасен лекар в Лондон. Че веднага ще отидем при него, а после и при татко.

— Защото е осъзнал, че най-вероятно сте загубили бебето, предвид миналите ви помятания — каза Дом със суров глас. — Затова, преди да се ожени за вас, е трябвало да ви отведе в Лондон и да се подсигури с план, който е трябвало да ви снабди с дете.

Нанси пребледня, Джейн го изгледа гневно и Дом осъзна, че думите му са били прекалено безцеремонни.

— Сигурно ме мислите за голяма глупачка — измърмори Нанси.

Дом въздъхна.

— Не. Както каза Джейн, Самюъл е майстор в измамите.

Нанси погледна към Джейн.

— Но ти никога не би направила такава глупост, нали?

— Аз повярвах на онази глупава шарада, която измислихте двамата с Дом — напомни й Джейн и се усмихна със съжаление. — Когато са влюбени, хората невинаги могат да разсъждават.

Нанси поклати глава.

— Мисля, че дълбоко в сърцето си знаех. Чувствах, че не постъпвам правилно, когато написах онази бележка как съм щяла да отида в Бат заедно с госпожа Пач. Знаех, че е глупаво да тръгвам към Лондон, ако е възможно в мен все още да расте бебе.

Тя се разплака.

— Аз просто толкова… исках любовта на Самюъл да е истинска. Джордж никога не ме е обичал. Ожени се за мен само защото смяташе, че това е начин да вбеси Дом.

— Значи сте знаели? — сепна се Дом.

— Той ми го каза по време на един от гневните си изблици. А Самюъл винаги е бил…

— Омагьосан от теб, знам — завърши Джейн и обхвана с ръце главата на братовчедка си. Гласът й стана по-суров: — Някои мъже просто са мерзавци.

Тези думи накараха Дом да се замисли. Тя мислеше за покойния си баща.

А после Джейн погледна към него, гневът изчезна от лицето й и тя му подари нежна усмивка, изпълнена с любов.

— Необходими са много време и усилия, за да отделиш добрите от лошите. Но добрите съществуват, ако знаеш къде да ги потърсиш.

Дом почувства как сърцето му се изпълва с любов. Тя го смяташе за един от добрите. Миналото и наистина най-после се бе превърнало в минало.

— Е, добре — промълви Нанси с тих глас, — мисля, че повече не искам да търся. Приключих с мъжете.

Нещо в тона и предизвика у Джейн тревога, която пролича в изражението и.

— Ти каза, че Самюъл не те е… насилил. Нали това е истината?

Нанси преглътна сълзите си и кимна.

— Но след като пристигнахме в Лондон и ме затвори в тази къща, повече не можех да се преструвам, че е влюбен в мен. Беше очевидно, че няма да отидем при татко. Че няма да отидем при никакви лекари.

Лицето й се изкриви, сякаш се бореше с желанието да заплаче, и дори Дом я съжали.

— А после ми обясни целия си… гнусен план как моето дете или по-точно детето на Мередит все още може да наследи всичко и аз разбрах, че е луд, и му го казах. Тогава той стана зъл и противен и ме заключи в тази стая и доведе Мередит, за да ме… да ме измъчва.

Тя избухна в плач. Джейн я прегърна и започна да я успокоява с нежни думи и съчувствие, така, както само тя умееше.

В гърлото на Дом заседна буца. Спомни си как се държа Джейн с него, когато й разказа за Питърло.

И най-накрая, най-накрая наистина осъзна какво е загубил, като през всички тези години е живял без Джейн.

Защото тя винаги знаеше какво точно да направи и какво да каже, когато някой е съкрушен. Знаеше как да изцели раните, скрити под повърхността.

Ако Джейн беше с него след Питърло, щеше ли Дом да прекара всички тези години в болка? Не смяташе така. Наистина е бил луд, когато и позволи да си отиде.

Слава богу, че най-накрая дойде на себе си!

Риданията на Нанси най-сетне се превърнаха в подсмърчания и спряха. Джейн все още я държеше в прегръдките си, когато Нанси попита тихо:

— Какво ще стане със Самюъл?

Отне му един миг, преди да осъзнае, че се обръща към него.

— Ще го обвиним в отвличане, тъй като ви е отвел „посредством сила или измама“ и ви е задържал против волята ви. Освен това ще му повдигнем обвинения във връзка с опита му да ми открадне титлата. Ще получите възмездие — увери я той. — Заклевам се в това.

Дом също щеше да получи възмездие. Вече нямаше защо да се тревожи, че ще се появи самозванец. Най-накрая Джордж наистина почиваше в мир.

А миналото на Дом си остана в миналото.

Той преглътна чувството, което се надигаше в гърлото му. Джейн стана и го погледна.

— Това ли е всичко, което трябваше да разбереш?

Той кимна.

— Ще отида при съдията, за да обсъдим какво може да се направи. Знам, че искаш да останеш тук и да утешиш братовчедка си.

Той тръгна към вратата, но едва беше стигнал до коридора, когато Джейн изтича след него.

— Дом, чакай!

Той и се усмихна.

— Какво има, любима?

— Благодаря ти.

— За какво?

Тя се приближи и го целуна по бузата.

— Задето ми позволи аз да я разпитам. Задето не се превърна в следовател от глава до пети и не започна да й задаваш гръмки въпроси. Знам, че на процеса ще се сблъска с много такива.

— Ако мога, ще я задържа настрана от процеса, но ако трябва да избирам между това да го пратя в затвора и това да прикрия скандала…

— Трябва да го изпратиш в затвора! — заяви пламенно Джейн. — Това не подлежи на обсъждане.

Дом се подсмихна.

— Ти си далеч по-кръвожадна, отколкото си представях.

— И по-издръжлива, надявам се?

— Със сигурност.

Тя го погледна с блеснали очи.

— Това означава ли, че все пак ще ме направиш почетен член на „Хората на херцога“?

— В никакъв случай! — отсече Дом с престорено строг глас. Джейн погледна към него, а той плъзна поглед по нея и се ухили. — У теб няма нищо мъжествено, любима. Следователно трябва да станеш почетна „Дама на херцога“.

Джейн го озари с грейнала усмивка.

— Ще ти напомня за това, когато те помоля да ме научиш да стрелям.

Усмивката му се стопи.

— Какво да те науча? — попита Дом зад гърба й, докато тя се връщаше в стаята на Нанси. — Да не си полудяла?

Смехът й стигна до ушите му, Джейн затвори вратата и той с облекчение осъзна, че само се е пошегувала.

Или не беше?

Мили боже! Като негова съпруга Джейн очевидно щеше да бъде и радост, и изпитание, и благословия, и проклятие. След като се оженеха, той трябваше да се откаже от всичките си грижливо подготвени планове, от целия си внимателен контрол.

Дом се усмихна. Нямаше търпение да започне.