Сабрина Джефрис
Падението на виконта (12)

Глава 11

Потръпването на Дом й подсказа, че се е надявал на различен отговор, но тя не можеше да направи нищо — това, което му каза, беше истината.

Когато той се държеше като джентълмен, както на вечеря, Джейн си спомняше защо точно се влюби в него. Но когато й напомняше как е направил предположения и още по-лошо, използвал е тези предположения, за да реши бъдещето й вместо нея, тя не можеше да го понесе. Защото той все още продължаваше да го прави, все още изискваше да става винаги на неговата, диктуваше условия и пренебрегваше тревогите й.

Джейн разбираше изискания джентълмен. Деспотичният тиранин беше този, когото не можеше да разбере.

И защо да не го признае? Тя завъртя глава и погледна към него.

— Вече не знам какво изпитвам към теб.

Болката, която премина по лицето му, само засили объркването й. Наистина ли се чувстваше наранен от мисълта, че бе убил любовта й? Или просто страдаше от наранена гордост, задето не можа да се върне обратно в живота й съвсем спокойно, сякаш миналото не означаваше нищо?

— Поне ми кажи истината за Блекбъро — промълви дрезгаво той. — Него обичаш ли го?

— Какво значение има?

Очите му я разкъсваха.

— Ако го обичаш, ще се отдръпна. Отсега нататък ще стоя далеч от живота ти.

— Това го правеше с лекота цели дванайсет години! — сопна се Джейн. — Не виждам защо чувствата ми към Едуин би трябвало да променят каквото и да било.

— С лекота ли? Никога не е било лесно, уверявам те. — Изражението му беше каменно. — Избягваш въпроса. Влюбена ли си в Блекбъро?

Как й се искаше да може да излъже! Дом щеше да се махне и повече нямаше да я изкушава. За съжаление той винаги разбираше кога го лъже.

— И ако кажа, че не съм?

— Тогава няма да си отдъхна, преди отново да станеш моя.

Решителността в гласа му я разтърси. Смути я.

Заплени я.

Не!

— Не искам това.

Той заби пръсти в ръката и.

— Защото обичаш Блекбъро?

— Защото любовта е лъжа, която цели да накара жените да копнеят за нещо, което е само фигура, образувана от пушек във вятъра. Любовта е прекалено опасна.

Той издиша шумно.

— Значи не го обичаш.

Упорството му я раздразни и тя се отдръпна от него със сила.

— О, за бога! Ако трябва да знаеш, не, не го обичам.

Джейн застана с лице към него.

— Но това няма никакво значение. Не ми е нужда любов, за да изградя добър брак, брак, основан на привързаност. Аз дори не искам любов.

Когато й разбиеха сърцето, болеше прекалено много. Дом вече го бе сторил веднъж. Как можеше да бъде сигурна, че няма да го направи пак?

Очите му блестяха на светлината на огъня. Той каза с нисък глас:

— Едно време искаше любов.

— Тогава бях на практика дете. Не знаех много неща. Сега обаче знам.

— Така ли? Чудя се.

Той я обиколи като вълк, който преценява слабостта на плячката си.

— Много добре, хайде за момента да забравим за любовта. Какво ще кажеш за страстта?

— Какво за нея? — попита несигурно Джейн, докато Дом се промъкваше зад нея. Обзета от нервност, тя се премести по-близо до масивното величествено фортепиано в центъра на стаята.

— Каква роля играе страстта в твоя план за сигурен, лишен от любов брак?

Джейн се завъртя с лице към него и стресната установи, че е застанал съвсем близо.

— Съвсем никаква.

Той се подсмихна.

— А Блекбъро знае ли го?

— Това не ти влиза в работата, но двамата с Едуин имаме споразумение. Той ще ми даде деца, а аз ще му помогна да намери добър съпруг за Ивет. Двамата сме единодушни, че страстта е… маловажна за плановете ни.

— Наистина ли? — вдигна вежда Дом. — Тя определено спомага за създаването на децата, за които се надяваш. Ако мога да цитирам една определена дама, „Можеш да съставиш план, но когато този план включва хора, нещата рядко се развиват така, както искаш“. Ти може и да не искаш страстта да има значение, скъпа, но тя винаги има.

— Не и за нас — отговори Джейн, макар че сега, когато той се намираше толкова близо, краката и бяха омекнали, и кръвта и препускаше лудо. — Не и за мен.

Очите му потъмняха. Дом вдигна ръка и прокара палец по пулса, който се блъскаше в шията и.

— Да, виждам колко маловажна е за теб.

— Това не означава… нищо.

— Така ли? — попита той и се приближи още повече, с което я принуди да се притисне с гръб към фортепианото. — Значи начинът, по който трепереше в прегръдките ми сутринта, не означава нищо.

Означаваше прекалено много. Означаваше, че тялото й е податливо пред властта му дори когато съзнанието и бе достатъчно благоразумно да се съпротивлява.

И проклет да е, Дом го знаеше! Обви ръка около кръста й и отново я привлече към себе си.

— Означава, че всеки път, когато сме заедно, се възпламеняваме.

— Хората не се… възпламеняват — промълви Джейн с треперещ глас, макар че цялото й тяло гореше. — Каква абсурдна идея!

Затаи дъх и зачака той да се опита да я целуне, твърдо решена този път да устои.

Той обаче не я целуна. Вместо това погали гърдата й под роклята, като я изненада така, че Джейн ахна, а после простена, когато ласките му разплискаха в стомаха й течна топлина.

Проклет да е!

— Не знам — изхриптя той, — на мен определено ми изглеждаш топла.

Дом целуна пламтящата и буза, прокара устни по брадичката и, слезе до шията.

— Бог вижда, че аз горя. Ти ме подпали.

Джейн заби пръсти в ръкавите на палтото му, решена да го отблъсне. Но той я целуваше по шията и разтриваше гърдата й и цялото и съзнание се размъти. Усещането беше толкова… толкова хубаво. Което означаваше, че със сигурност е нередно.

— Дом… не трябва да…

— Така ли? — плъзна той палец по ръба на горнището и. — Защо тогава облече тази провокативна червена коприна за вечеря, ако не за да ме съблазниш? Не ми казвай, че в багажа си не носиш никакви други рокли.

Джейн затвори очи в напразен опит да издигне бариера срещу думите му.

— Може би просто съм искала да те поизмъчвам, задето не избра мен, когато имаше тази възможност.

— Значи действа. — Гласът му стана хриплив, груб. — Прекарах цялата вечер в желание за теб, в копнеж да те докосна ето така.

— Хубаво — отговори Джейн, доволна, че той я вижда като такава сирена.

— Това ти харесва, нали? Харесва ти да ме измъчваш до лудост.

Усещаше горещия му дъх върху бузата си, докато палецът му галеше зърното й.

Това предателско зърно веднага се втвърди. Дом отново си бе присвоил контрола и я бе разтопил със самото си докосване.

Е, добре! Може би не беше по силите й изцяло да спре да го желае, но не беше необходимо да го оставя той да контролира привличането. През онези години, в които го сънуваше — вярно, със скромни сънища на девица — тя беше тази, която контролираше положението, караше го да гори и да жадува, да съжалява, че я е захвърлил.

Може би беше време да превърне тези сънища в действителност.

Тя отвори очи. Дом я наблюдаваше с премрежен поглед, който обещаваше какви ли не чувствени удоволствия, ако просто му се отдадеше. Тя щеше да го накара да удържи това обещание… но без да му се отдаде.

Несъмнено Едуин нямаше да одобри тази авантюра, но в този момент това не я интересуваше. Дом щеше да разбере, че няма да се остави да я ръководи нито той, нито някой друг мъж.

Джейн обви ръце около врата му, надигна се на пръсти и го целуна по устните. Този път тя започна дуела на езици и устни, от който сетивата и се разбушуваха. Този път тя беше тази, която контролираше всичко.

Докато Дом не смъкна горнището, корсета и ризата й и не оголи гърдите и. Мили боже всемогъщи! Той беше по-порочен — и по-чудесен в това отношение — отколкото би могла да си представи.

Но и тя можеше да е порочна. Спомни си какво й бе казала Нанси за мъжете, посегна и обхвана коравия му член през панталона.

Той рязко се дръпна назад.

— Какво правиш?

Колко прекрасно беше тя да е тази, която го шокира! Забеляза обаче, че той нито отстъпи, нито свали ръката й. А плътта му сякаш набъбна под пръстите и.

— Не ти ли харесва? — попита Джейн с глас, за който се надяваше, че е зноен.

— Мили боже — да! — практически изстена Дом. — Но къде, по дяволите, си се научила да го правиш?

— Нанси каза, че мъжете обичат да ги докосват… там долу.

— Чудесно, няма що! Ето че грешницата направлява светицата — измърмори той и отново завладя устата й, без да й даде възможност да възрази, че не е такава светица, за каквато я мисли.

Но той очевидно се бе досетил, защото се наклони към ръката й, остави я да проучи докрай мъжкия придатък, който Нанси бе описвала само със сподавен шепот.

Джейн остана възхитена, защото колкото повече го разтъркваше през панталона, толкова повече се променяше целувката му — ставаше по-дръзка, по-пламенна, по-свирепа. Колко прекрасно! Като млади със сигурност не бяха правили нищо такова. Може би ако бяха, той нямаше да я захвърли, без да се замисли.

Целувката му определено я възпламеняваше. Или може би я възпламеняваха ръцете, които се плъзгаха навсякъде по тялото и. Във всеки случай между бедрата и се зароди непозната болка, която я накара да изпита желание да се размърда неловко. Ето защо Джейн се съсредоточи върху това да го гали с възобновена енергия, надявайки се да си възвърне контрола над тази… лудост.

Той сграбчи ръката й, за да я спре.

Тя откъсна устни от неговите.

— Какво? Грешно ли го правя?

— Ако го направиш още малко по-правилно, съвсем ще се изложа — прикова я Дом с мрачен поглед — Или може би точно това искаш? Още един начин да ме измъчваш.

— Не знам какво имаш предвид. Правилно ли го правя или те измъчвам? Кое от двете?

Той огледа изпитателно лицето и, а после, очевидно удовлетворен от това, което видя там, се усмихна леко.

— И двете.

А после за нейна изненада седна на пейката пред фортепианото и я дръпна в скута си.

— Ела, ще ти покажа.

Вдигна полите й над коленете и тя замръзна.

— Не знам дали… идеята е добра, Дом.

— О, повярвай ми, идеята си е чудесна.

Той прокара ръце по чорапите, мина над жартиерите й и стигна до бельото й.

— Преди да хукнеш да подпечаташ „споразумението“ си с Блекбъро, трябва поне да разбереш какво е страстта. Просто за да разбереш колко важна е наистина.

Той притисна уста до ухото й и добави:

— Не само мъжете обичат да ги докосват там долу, скъпа.

Тези думи наистина я накараха да изпита желание да се размърда неловко, но преди да успее да му зададе дори един въпрос, Дом отново я целуна и тя се отдаде на целувката. А после той започна да я гали между краката, точно там, където я болеше.

Краката и се разтвориха — Джейн дори не беше сигурна как стана. Умните му пръсти се озоваха вътре в бельото и, намериха чувствителната плът между кичурчетата и започнаха да правят с нея възмутителни неща, които я накараха да започне да тръпне и да се извива в скута му.

— Нали е хубаво? — изрече дрезгаво той срещу устните и.

— Да. Много е… порочно.

Дом се засмя напрегнато.

— Не чак толкова порочно — промълви и плъзна пръст вътре в нея.

— Дом! — изписка Джейн, но той продължи с ласката и на нея и се стори, че сърцето и ще изскочи — така шеметно препускаше. — Дом. Това е… ооо…

— Господи, скъпа — прошепна той, докато плъзгаше пръста си ту навътре, ту навън и я докарваше до лудост, — никога повече не ми казвай, че тази страст не означава нищо за теб. Толкова си топла и влажна. Съвършена. Така прекрасно съвършена.

Отново завладя устата й, погали я с бавни чувствени движения, от които вътрешностите й се разтопиха. Прокара линия от целувки по брадичката, врата й и още по-надолу, докато тя извиваше гръб, за да му даде възможност да стигне до гърдата й.

Джейн дори не се опита да го спре. Искаше да усети там целувката му, както тази сутрин през роклята си, искаше езика му върху зърното си. С ръмжене на чисто задоволство той пое гърдата и в устата си.

— Мили боже! — промълви шепнешком тя.

Пръстите му я галеха отдолу, о, толкова умно, а устата му я смучеше отгоре, о, толкова умно, и Джейн можеше единствено да се вкопчи във врата му с всички сили, докато през тялото й преминаваше буря от усещания.

Значи това била страстта — тези непоносимо силни усещания, съсредоточени под корема й, които я караха да се чувства омекнала като атлаз и… и гореща като…

Милостиви боже, не можеше да се сети като какво. Коленете й бяха разтворени, а гръдта — оголена и тя просто искаше още. Още. Още усещане за горещина, още галене, още.

В гърлото й се надигна тихо скимтене наред с нарастващото напрежение между краката й. Пръстите на Дом в нея подеха предизвикателен, забързан ритъм, който приличаше на… на…

— Точно така, моя прекрасна Джейн — прошепна Дом срещу гърдата и. — Отдай се на танца.

А, да, на танц. Но още по-хубаво. Защото музиката, която се надигаше в нея, идваше от лудо биещото сърце и кипящата кръв, от умението, с което Дом свиреше по най-интимните й части, от кресчендото… от нейните собствени… усилващи се… пъшкания.

Някой изкрещя. Очевидно беше тя, защото Дом изруга само секунди преди да изпие вика и с целувката си.

И ненадейно Джейн прекъсна танца и полетя към рая. Тялото и се разтресе, а ръцете и стиснаха врата му толкова силно, че оставиха белези, и това беше вълшебно. Всеки сантиметър от нея се чувстваше жив — костите и, плътта и, кожата и.

Искаше да изкрещи, но устата на Дом не се отделяше от нейната. Езикът му се плъзгаше вън и вътре, забавяше ритъма, докосваше я по-меко, връщаше я обратно на земята от мястото, на което се бе озовала.

След известно време целувката му стана нежна и това породи у Джейн нова болка, по-различна.

В сърцето й. В глупавото й, глупаво сърце.

Изпълнена със съжаление, тя откъсна устните си от неговите и той и позволи да го направи, макар че погледът му не се откъсваше от лицето и. После вдигна горнището и, придърпа надолу полите й и я изправи, докато Джейн не седна в скута му.

Онова негово нещо беше като железен прът под дупето и, но Дом не се опита да я накара отново да го докосне. Това беше хубаво, защото точно сега Джейн можеше единствено да седи там, задъхана, отмаляла и неспособна да помръдне.

Той положи кратка целувка на челото и.

— Това, скъпа моя, е страстта — промълви със задавен глас.

Тя кимна. Нищо повече не и беше по силите.

— И ако искаш да излезеш от тази стая непорочна, предлагам да действаш, без да се бавиш.

Това я стресна, но му беше благодарна за предупреждението. Защото сега, когато срещата им бе приключила и Джейн се завръщаше към действителността, осъзна каква лудост беше това. Ако още искаше да се омъжи за Едуин.

Не, не можеше да мисли за това! Не и в този момент, не и когато още усещаше вкуса на Дом в устата си, а ароматът му замайваше сетивата й.

Тя се изчерви, стана от скута му и си оправи дрехите, убедена, че ако в коридора се натъкне на някого, той веднага ще се досети какво е правила. Слава богу, че прислужниците навярно вече се бяха прибрали в стаите си.

Ако някой от тях я видеше и се досетеше, че се е правила на блудница, Джейн щеше да умре.

— Дом — започна тя, без да е сигурна какво ще каже. „Благодаря ти? Беше прекрасно? Кога можем да го направим пак?“

Не, не това. Ако някога отново направеха това, нямаше да си намери място, преди Дом да я е направил своя. А все още не беше сигурна, че желае този развой.

— Всичко е наред, Джейн — каза той с напрегнат тон, сякаш можеше да види конфликта, който бушуваше у нея. — Иди да поспиш. Утре ще говорим.

Тя кимна рязко и побягна. Но докато се качваше по стълбите, и хрумна случайна, обезпокоителна мисъл. „Ако аз, която съм девственица, с такава готовност мога да отстъпя пред домогванията на Дом, с колко ли по-голяма готовност вдовица като Нанси би отстъпила пред тези на Самюъл?“