Сабрина Джефрис
Падението на виконта (10)

Глава 9

Половин час по-късно, когато напуснаха Йорк и се отправиха към Нюуърк, Дом опъна краката си в просторната и удобно обзаведена карета на Макс. Във втора карета зад тях пътуваха камериерките на дамите, както и личният прислужник на херцога. Всичко беше много цивилизовано и благовъзпитано. Точно така трябваше да пътуват джентълмени и дами като тях.

За съжаление точно сега Дом не се чувстваше особено цивилизован и благовъзпитан и със сигурност не се чувстваше като джентълмен. Как би могъл, когато жената, която до болка копнееше да притежава, седеше точно срещу него и не му обръщаше внимание?

Джейн изглеждаше толкова замислена, отчуждена и хубава във виолетовата рокля за пътуване, която Дом по-рано искаше да смъкне от нея, че само като я гледаше, изпитваше болка в гърдите.

Годините бяха проявили към нея повече доброта, отколкото към него. По гладкото й лице нямаше нито една бръчица. В червената й коса, чийто цвят не беше на мода, не проблясваше нито една сребърна нишка… в тази красива, непокорна червена коса, която той все още до болка искаше да освободи от фуркетите и да я пусне, да зарови пръсти в нея, докато отново вкусва онези нейни пищни гърди, с вирнатите им розови връхчета, които се втвърдяват, докато той…

Сподави ругатнята си, когато членът му се раздвижи. Премести поглед към прозореца и се помъчи да овладее възбудата си. Трябваше да спре да си представя Джейн гола! В противен случай щеше да предложи на спътниците си интересна гледка.

Изглежда, че след всички тези години най-после си бе загубил ума. Тази дяволска страст съвсем не беше в негов стил. Поведението, което бе проявил по-рано — съвсем пък не. Е, добре, може би се бе насладил на няколко интимни срещи с приятелки на Тристан, актриси, в Париж преди години, но като цяло Тристан беше този, който правеше такива неща.

И все пак дори сега Дом изгаряше от желание да докосне Джейн, да погали Джейн, да познае Джейн. Дори в библейския смисъл на думата. Особено в библейския смисъл.

Тя обаче не искаше и да припари до него. След разговора им в странноприемницата му каза само две-три думи.

А преди това категорично отказа да отговори на въпроса за годеника си. Какво означаваше това? Че не го обича? Ако проклетият й годеник беше толкова важен за нея, го беше прикрила добре, докато Дом я целуваше и галеше.

Освен ако не бе използвала страстта му срещу него — за да го измъчва за това, което възприемаше като отблъскване от негова страна преди години. За да го накаже, задето отказваше да се извини, че направи това, което трябваше, за да е щастлива тя.

Това е проблемът. Все още вярваш в това.

Да, проклета да е! Вярваше. Макар че му ставаше все по-трудно, когато ароматът и вкусът й изпълваха сетивата му. Навярно Джейн бе възнамерявала точно това — да му покаже какво е загубил. Да го накара да съжалява.

Ако това беше целта й, наистина се получаваше, по дяволите!

— Има едно нещо, за което се чудех, Джейн — обади се Макс от мястото си до него. — Защо, за бога, братовчедка ви изобщо реши да се омъжи за Джордж? Веднъж го срещнах и не ми направи впечатление на човек, който може да накара сърцето на една жена да забие по-силно, ако ме разбирате.

Дом погледна крадешком към Джейн. Щеше ли да разкрие истината за това, което бе събудило интереса на Джордж към Нанси? Щеше ли да каже на семейството му истината за случилото се онази ужасна нощ в библиотеката?

Ако се стремеше към отмъщение, това със сигурност щеше да бъде подобаващо. Лизет щеше да му проглуши ушите с упреците си.

— Джордж можеше да бъде много чаровен, когато пожелаеше — каза Джейн и погледна многозначително към Дом. — Мисля, че двамата изпитаха интерес един към друг в нощта на един бал, когато той се държа много галантно и защити Нанси от един… неприятен тип. Това й направи голямо впечатление и изглежда, че тя самата е направила на Джордж още по-голямо впечатление.

Дом можеше само да я гледа. Значи не се стремеше към отмъщение. Но може би смяташе, че истината за тази „нощ на един бал“ няма да е полезна за нито един от двама им. Може би имаше право.

— И така, беше ли щастлив бракът на Нанси и Джордж? — попита Лизет. — Защото не мога да си представя как би могъл да е щастлив, ако е поддържала връзка с човек като Самюъл Барлоу.

— С никого не е поддържала връзка! — извика Джейн, Когато останалите не казаха нищо и атмосферата стана неловка, тя вирна брадичка. — Не е поддържала. Кълна се, че ако беше, щях да знам.

— Простете, че го казвам — отбеляза Макс и в гласа му се промъкна остра нотка, — но жените могат умело да прикриват подобни тайни, дори от семействата си.

А, да! Майката на Макс беше слагала рога на баща му, нали така? Дом го беше забравил. Самият Макс не знаеше до миналата година, когато Тристан разкри истината.

— Може и така да е — отговори Джейн разпалено, — но не и Нанси. Мога да си я представя да флиртува със Самюъл — може би, — но да споделя леглото му, докато е омъжена за Джордж? Никога!

— Защото го е обичала? — попита Дом саркастично.

— Защото по това време вече се страхуваше от него — отсече Джейн и го измери с мрачен поглед. — Би трябвало да можеш да разбереш това. Нали го познаваше толкова добре!

— В такъв случай не е трябвало да се омъжва за него — отговори той.

„Нито пък да урежда онази среща в библиотеката, така че Джордж да види как уж и се нахвърлям.“

Дом не можеше да го каже пред останалите. Но когато получеше възможност отново да остане насаме с Джейн, нямаше да забрави да го изтъкне.

— Признавам, че постъпи глупаво, като се омъжи за него — каза Джейн. — Беше запленена от идеята да стане лейди Ратмур. За съжаление, опасенията на вуйчо ми за характера на Джордж така и не я убедиха, защото смяташе, че просто е прекалено предпазлив. Като се има предвид какво се случи с…

Изведнъж тя млъкна и отклони погледа си от този на Дом.

— С теб ли? — попита гневно той, обиден, че вуйчо й е могъл да спомене него и Джордж в едно и също изречение.

— Разбира се, че не — измънка Джейн, но бузите й се обагриха в алено, от което луничките и изпъкнаха, и Дом не беше сигурен, че и вярва.

— Тогава с кого? — настоя грубо той.

По лицето на Джейн преминаха безброй чувства — толкова многобройни, че той не можа да ги разгадае. Тя отвори уста. Затвори я. За миг не каза нищо.

После изпъна рамене, сякаш бе взела решение.

— Със сестра му — моята майка. Като се има предвид какво се случи, когато мама се удави.

Лизет я погледна със зяпнала уста.

— Майка ти се е удавила?

— Паднала в придошла река — отговори Дом. Какво общо имаше удавянето на Кити Върнън с каквото и да било? — Бащата на Джейн скочил след нея, за да я спаси, но и той потънал. И двамата загинали. Много трагично.

— Мили боже! — промълви Лизет. — Нали не сте го видели с очите си?

— Не, бях с бавачката си. — Погледът на Джейн се премести към този на Дом. — Но се оказа, че събитията не са се развили така, както ми обясняваха като дете.

Измъченият и поглед смрази Дом до кости.

— Какво искаш да кажеш?

— Мама не е „паднала“ в реката. Била е блъсната.

— От кого? — попита Дом, макар че започна да изпитва страх, че знае.

— От баща ми. — В гласа и се появи острота. — Изпаднал в ярост — не за първи път, длъжна съм да добавя — заради някаква грешка, която според него била допуснала мама. Наистина скочил да я спаси, но чак след като осъзнал какво е направил.

В каретата се възцари стъписано мълчание.

Дом не можеше да възприеме какво му казва тя. Баща и бе убил майка и?

— Но официалната история…

— Вуйчо Хорас убедил конетабъла, че след като и двамата са мъртви, няма смисъл да предизвикват скандал, от който да пострадат останалите от семейството. Двамата прислужници, които видели как я напада, се съгласили да си мълчат и властите оповестили, че става въпрос за случайно удавяне.

Джейн вдигна брадичка.

— Затова Нанси никога, никога не би сложила рога на Джордж. Знаеше точно колко опасен може да стане един сърдит и непредсказуем мъж, когато някой му се противопостави. Не би рискувала и с нея да се случи същото.

Умът на Дом кипеше. Баща й е бил такова чудовище? Тя бе живяла с него до осемгодишна възраст. Беше ли наранявал нея?

— Защо никога не ми каза за това? — попита той.

— Разбрах едва когато пътищата ни вече се бяха разделили. Вуйчо и вуйна не горяха от желание да признаят подобно нещо пред малко дете. Но когато Джордж започна да ухажва Нанси, вуйчо ми се притесни. Помоли ме да не й позволявам да допусне същата грешка като мама. Точно тогава ми разказа истината за смъртта на сестра си, за това какво и е причинил татко.

Отначало е била смазана от това, което е възприемала като предателство от страна на Дом. После е узнала истината за родителите си. А той не е бил там да я подкрепя, да й помогне да приеме всичко по-лесно.

Край сърцето му се уви филиз от вина. Дом напразно се помъчи да не му обръща внимание.

— Не бях съвсем изненадана, когато го чух — продължи Джейн със студен глас. — Бледите ми спомени от детството ми са как татко тормози мама…

— А теб? — попита Дом с дрезгав глас. — Някога опитвал ли се е да…

— Не — отговори Джейн и от гърдите и се изтръгна треперлива въздишка. — Мама беше тази, която той винаги… командваше. Бавачката ме държеше настрана от повечето им спорове, но имаше няколко пъти, когато вечерях с тях, и всеки път бях много разстроена. Той й говореше толкова грубо, че ме караше да потръпвам. Минаха години, преди да разбера, че не всички мъже се отнасят със съпругите си по такъв начин. Вуйчо Хорас със сигурност не го правеше.

— Но все пак… мили боже, Джейн! — промълви Лизет и стисна ръката и. — Това звучи ужасно.

Джейн бързо стисна дланта й и я пусна.

— В крайна сметка той каза на Нанси истината, но това не й попречи да се омъжи за Джордж. Тя копнееше за този шанс да стане виконтеса, освен това смяташе, че никой не разбира Джордж.

Джейн хвърли кос поглед към Дом.

— Вуйчо Хорас винаги е виждал Джордж такъв, какъвто беше. Знаеше, че Джордж е изгорил допълнението към завещанието, защото аз му бях казала. Разбираше колко ужасно е това. Но Нанси не го виждаше. А и според нея между Джордж и моя баща нямаше нищо общо.

— Но по-късно е разбрала, че е сгрешила? — попита Макс. Очите му бяха изпълнени със съчувствие.

— Наистина не съм сигурна — отвърна Джейн. — Признавам, че Джордж беше склонен към пристъпи на гняв, но не мисля, че някога е удрял Нанси. Със сигурност никога не го е правил в мое присъствие и тя нито веднъж не се е оплаквала от насилие. Той основно просто я… упрекваше. Предполагам, че това би могло да бъде също толкова лошо.

Челото й се смръщи тревожно. Тя се загледа през прозореца.

— На мен ми се струваше така, когато татко говореше жестоко на мама. Вуйчо ми ми каза, че татко диктувал живота на мама във всяко отношение — какво да яде, къде да ходи, с кого да говори.

Гласът й затрепери.

— Тя никога не правела нищо, без той да го критикува или да иска да го контролира.

— Боже мой! — промълви Дом, защото се сети за нещо. — Затова условията в завещанието на баща ти са толкова стриктни. Този проклет мръсник е искал да контролира твоето бъдеще дори от гроба.

Джейн отсечено кимна.

— Татко искаше да управлява живота ми, така както управляваше живота на мама — съгласи се горчиво. — Разбира се, аз го проумях много по-късно. Отначало просто мислех, че татко е прекалил с усилията си да ме предпази и вуйчо Хорас прави същото с Нанси.

Тя изпъна рамене и вдигна поглед към Дом.

— Както виждаш, Нанси нямаше да постъпи толкова глупаво — да стане любовница на Самюъл по време на брака си. Може и да пренебрегна предупрежденията на баща си, когато беше момиче, твърдо решено да се омъжи за лорд, но не и след като разбра какво означава да живее с Джордж.

— От друга страна, това може да я е накарало да закопнее за малко щастие — изтъкна Макс. Когато Джейн го погледна намръщено, той добави: — Казвам просто, че когато са притиснати до стената, понякога жените постъпват неправилно.

Джейн настръхна.

— Може би, но никой не е открил никакви доказателства, че случаят с нея е такъв.

Дом призна правотата и с кимване.

— Но не открихме и доказателства, че случаят не е такъв. Освен това съществува възможност да е започнала интимна връзка с Барлоу след смъртта на Джордж. — Гласът му се смекчи. — Не можеш да пренебрегнеш това, Джейн.

— Не, но не знам кога би могла да го направи. Аз дойдох в Ратмур Парк съвсем скоро след смъртта на Джордж.

Тя отправи умолителен поглед към Дом.

— А дори и наистина да е имала връзка след това, не е било от желание да открадне твоето наследство за детето си. Не би извършила подобно нещо.

Дом изсумтя и Макс го стрелна с поглед.

— Но доколкото разбирам, този Барлоу би го сторил.

Джейн въздъхна.

— Възможно е да опита. Но никога няма да успее да убеди Нанси да участва.

— Значи добре познавате Барлоу? — попита Макс. — Искам да кажа, сигурно е така. Нали сте сгодена за брат му.

Това накара Джейн да настръхне.

— Нито Едуин, нито аз сме виждали Самюъл от години — отговори тя с леден тон.

Лизет я потупа по коляното.

— Макс не ви обвинява в нищо престъпно. Не и вас.

— Много се надявам! — отсече Джейн. — Давам си сметка, че Нанси ми е братовчедка, а Самюъл е брат на годеника ми, но ви уверявам, че аз нямам нищо общо с това.

Отбранителната нотка в гласа й проби гнева, който кипеше у Дом заради ситуацията с Нанси. Той не искаше да се държи с нея така, сякаш по някакъв начин тя бе виновна за нещо. Но с начина, по който я изтормози, задето не му бе казала за бременността, и начина, по който се възползва от нея в трапезарията в странноприемницата, тя навярно не знаеше какво да мисли.

— Никой не те обвинява — каза Дом. — Ти не си направила нищо лошо и аз, например, никога не бих помислил, че си.

В каретата се възцари неловко мълчание, още по-мъчително поради факта че както всички знаеха, ги очаква цял ден пътуване.

След малко Макс се усмихна на Джейн.

— И така, Джейн, защо не ни разкажете как се запознахте с годеника си? Един-два пъти съм говорил с Блекбъро в клуба си. Изглежда свестен, въпреки че е малко дръпнат.

— Макс! — възропта Лизет и отправи таен поглед към Дом. — Тази тема не е подходяща при сегашните обстоятелства.

— Не. И аз бих искал да чуя — каза Дом, без да откъсва поглед от лицето на Джейн. — Блекбъро и Джейн вече бяха приятели, когато се запознах с нея, затова така и не разбрах какво ги е събрало.

Може би сега Джейн най-после щеше да разкрие истината за това, какво изпитва към Блекбъро.

Тя избягна погледа му.

— Всъщност не мога да си спомня точно кога се запознахме, защото съм била много малка. Израснахме заедно в Престън, преди… да отида да живея при вуйна си и вуйчо си. От време на време родителите му идваха на вечеря у нас.

На устните й трепна лека усмивка, от която сърцето на Дом спря да бие.

— Казвали са ми, че веднъж Едуин ме блъснал в една локва, за да спра да вървя след него навсякъде. Но не си го спомням. Била съм само на четири.

В очите й блесна весело пламъче.

— И той твърди, че не помни, но това ми се струва крайно подозрително. Все пак е бил на седем.

— На колко години сте били, когато родителите ви… — започна Лизет, но не довърши. Вместо това и отправи измъчен поглед.

— На осем.

Джейн оправи полите си — нервен навик, който Дом бе забелязал скоро след като започна да я ухажва.

— След това повече не видях Едуин до дебюта си, когато той ме помоли да му дам съвет за сестра му.

— Забравих, че Блекбъро има сестра — рече Дом. — Казва се Ивет, нали така?

Джейн кимна.

— Много по-малка от него и Самюъл.

— И доста своенравна, поне според клюките — добави Макс.

— О, да — призна Джейн със съжаление. — Понякога Едуин се отчайва, че никога няма да й намери съпруг.

Лизет се подсмихна.

— Това ми звучи познато. Дом и Тристан бяха започнали да се отчайват, че никога няма да намерят съпруг за мен.

Тя стрелна Макс с лукав поглед.

— Затова си намерих сама.

— При това сте успели да го задържите, докато го закарате до олтара, което май е най-трудната част — подметна Джейн и хвърли бърз поглед към Дом.

— Не — възрази той, — най-трудната част е жената да е сигурна, че този мъж е най-подходящият за нея. Понякога и е необходимо известно време да го осъзнае. Някои жени дори познават някой мъж от години, преди да приемат предложението му.

Не можа да се сдържи и й се усмихна самодоволно.

— Питам се защо ли.

Внезапният проблясък в очите и му показа, че го е разбрала.

— Може би защото когато определен тип мъж разбие сърцето на определен тип жена, трябва да минат години, преди тази жена да се възстанови достатъчно, за да приеме предложението на друг мъж.

Той потръпна. Нали не й беше отнело години, за да се възстанови? Намерението му съвсем не беше такова.

— Но — продължи тя, — след като се възстановят, осъзнават, че през цялото това време съвсем наблизо са имали истинско бижу. Например, моят Едуин може да изглежда дръпнат, ако човек не го познава, но под това студено и кисело поведение се крие един много културен и интелигентен джентълмен с меко сърце.

„Моят Едуин.“ Проклета да е!

През следващия час Джейн не спря да възхвалява Блекбъро. Така, както звучеше от нейната уста, Блекбъро можеше да печели на вист насън, да решава наум сложни математически уравнения и да пробяга с коня си цяла миля при надбягвания само за пет секунди. Дори беше щедър — и анонимен — дарител на няколко благотворителни организации — факт, който Джейн бе открила едва когато една нейна приятелка, която управляваше една от тях, и го бе споделила.

Но точно когато Дом се почувства готов да го погне и да го размаже на пихтия, задето е такъв образец, си спомни, че Джейн все още не е споменала Блекбъро и думата „любов“ в едно и също изречение.

Едва тогава се отпусна. Щеше да я остави да говори безспир за съвършенството на Блекбъро, щом това я караше да се чувства по-добре. Стига да не споменеше, че обича проклетия граф, Дом щеше да е доволен.

И щеше да й го каже веднага щом успееше да остане насаме с нея.