Сали Пачолок, Джефри Стюарт
А дали не е B12? (8) (Епидемия от погрешни диагнози)

Глава 4
Нима си губя ума? Когато дефицитът на B₁₂ води до психични нарушения

Дефицитът на важни нутриенти като фолиева киселина и витамин B₁₂ е очевиден рисков фактор както за увреждане на когнитивните функции, така и за депресия.

д-р К.Г. Готфрис [1]

Съвременните изследвания показват, че ниските нива на витамин B₁₂ са свързани с деменция и депресия… Дефицитът на B₁₂ се свързва също така с психоза, биполярно разстройство и кататония.

д-р Глен Каталано

психиатър, и колеги [2]

Добивам ясното усещане, че ние, лекари, невролози, психиатри, се справяме зле с диагнозите и терапиите с B₁₂.

д-р Джон Домис [3]

 

В предходната глава обяснихме как недостигът на B₁₂ поразява нервите, като разрушава защитната миелинова обвивка и нарушава комуникацията между клетките в мозъка и другите части на нервната система. Това увреждане, както отбелязахме, може да доведе до проблеми с равновесието, симптоми, наподобяващи МС, пронизващи болки или безчувственост в стъпалата, дланите, ръцете и краката. Може също така да замъгли паметта, да предизвика когнитивни затруднения и дори да уподоби болестта на Алцхаймер.

Увреждането, причинено от дефицита на B₁₂, може да засегне нервната система и по други начини. Тъй като нервните клетки в мозъка контролират чувствата, мислите и поведението, дефицитът на B₁₂ може да доведе до сериозни психични заболявания, включително депресия, параноя и дори шизофреноподобни симптоми. Недостигът на витамина не е причина за повечето психични заболявания, но видимо играе роля в голяма част от случаите, особено в тези с депресия или биполярно разстройство (маниакална депресия).

Един от проблемите е, че не знаем действителната честота на дефицит на B₁₂ при психичните заболявания, защото повечето лекари не извършват скрининг и липсват големи изследвания, документиращи разпространението му. Проучванията в миналото показват, че честотата му, свързана с депресия, е около 20%, което е сигнификантна стойност, особено като се има предвид, че не се включват пациентите, попадащи в сивата зона.

Дефицитът на B₁₂ може да доведе до сериозни психични заболявания, включително депресия, параноя и дори симптоми, наподобяващи шизофрения.

Мъж на средна възраст, щастлив и здрав през по-голямата част от живота си, радикално променя поведението си малко след петдесетия си рожден ден. Става хиперактивен, спи само по няколко часа на нощ. Развива странни полети на мисълта и грандиозни идеи, типични за хората в маниакалната фаза на биполярното разстройство.

След четири години получава и други симптоми — става тревожен и тъжен, спира да се храни, постоянно е уморен. Появяват с параноични мисли по отношение на жена му.

Накрая мъжът попада на нов лекар, който проверява нивото му на B₁₂ и то се оказва толкова ниско, че изобщо не се открива в плазмата. По-нататъшните изследвания показват пернициозна анемия (автоимунно заболяване) и новият лекар му назначава редовни инжекции с B₁₂.

„Психичното му състояние се подобри драстично в рамките на дни — съобщават д-р П. М. Вербанк и д-р О. Лебон в «Journal of Clinical Psychiatry». — Към края на първата седмица от терапията единственият останал симптом са параноичните заблуди“. Те също бавно отшумяват и напълно изчезват шест месеца след началото на лечението. [4]

Описаният по-горе пациент страда от биполярно разстройство, защото при толкова ниски нива на B₁₂ мозъкът му не успява да функционира правилно. В този случай проблемът е резултат от пернициозната анемия, но и при хората с опасно ниски нива на B₁₂ вследствие на други причини рискът от тежка депресия или биполярно разстройство е не по-малък.

В каква степен дефицитът на B₁₂ може да повиши риска от сериозна, животозастрашаваща депресия? Учените от Националния институт по остаряването изследват група инвалидизирани жени над 65 годишна възраст и установяват, че недостигът на B₁₂ удвоява риска от тежка депресия в тази група. Отбелязвайки, че това са независими жени, изследователите пишат: „Тревожен знак е, че установихме (значителна честота на депресия в резултат от дефицит на B₁₂) в тази група от населението“. [5]

В подобно изследване холандски учени правят скрининг за депресия на почти 4000 души в напреднала възраст, след което сравняват лабораторните резултати между лицата със симптоми на депресия и контролната група без симптоми. Учените съобщават, че депресивните нарушения са свързани с високите нива на хомоцистеин, с дефицита на витамин B₁₂ и в по-малка степен на фолат. При отчитането на други фактори ефектите от хомоцистеина и фолата не са толкова изразени, но ниският B₁₂ остава значимо свързан с депресията. [6]

Хората над 60 години са в най-висок риск от депресия поради дефицит на B₁₂, но всеки може да стане нейна жертва, независимо от възрастта. Нещо повече, дефицитът на B₁₂ като че ли силно повишава риска от психотична депресия със стряскащи симптоми като халюцинации и параноя. Учени, изследвали 53-ма пациенти с тежка депресия, установяват, че средната концентрация на B₁₂ при лицата с психотична депресия е изключително ниска (92–176 pg/ml), докато пациенти с непсихотична депресия имат серумни нива между 156 до 310 pg/ml. [7] Всички, включени в проучването пациенти страдат от дефицит на B₁₂, като при някои резултатите са в сивата зона.

Тъй като психотичната депресия често тласка жертвите си към убийство или самоубийство, особено важно е лекарите да изследват всички пациенти с депресия и симптоми на психоза за недостиг на B₁₂. Своевременното лечение на психотичната депресия в резултат от дефицит на B₁₂ може да доведе до почти незабавно възстановяване дори в най-тежките случаи.

В израелска болница по различно време постъпват две млади жени бедуинки със страхови халюцинации. Едната, осемнадесетгодишна, е убедена, че отвратително гигантско чудовище се опитва да я удуши. Другата, на двадесет и три години, чува заплашителни гласове и страда от дневни и нощни халюцинации с човешки образи, които се опитват да я наранят. И двете жени са потиснати, тревожни и измъчени от недостиг на сън. Лекувани са с антипсихотични медикаменти, но без ефект.

Лекарите в Университета „Бен Гурион“ измерват нивата им на B₁₂ и установяват, че и двете страдат от силен недоимък. Интересното е, че при нито една от тях не се наблюдават кръвните аномалии, характерни за дефицит на B₁₂, явно защото диетата им е богата на фолат (който, както вече споменахме, може да маскира признаците на нисък B₁₂ в кръвната картина).

И на двете жени е назначена терапия с инжекционен B₁₂. Едната се възстановява напълно след шест, а другата — след осем седмици. Към момента — една година по-късно — и двете приемат високи дози B₁₂ през устата и нямат симптоми.

„Въпреки че тези жени не са вегетарианки — съобщават лекарите, — анализът на хранителния им режим показа, че той почива предимно на хляб, зеленчуци и консервирани храни и минимална консумация на месо и млечни продукти“. [8] Този режим е сходен с храненето на много вегетарианци и вегани в САЩ, които се въздържат от месо и млечни продукти, както и на много хора, спазващи диети с ограничаване на месото, млякото и сиренето.

Депресията обаче не е единственото психично заболяване, причинявано от недостиг на B₁₂. Както отбелязахме в Глава 2, той може да доведе и до деменция, а проучванията и клиничните случаи, описани в литературата, показват, че дефицитът му може да предизвика също така налудности, халюцинации и други симптоми, наподобяващи шизофрения, обсесивно-компулсивни симптоми и широк кръг други психиатрични проблеми. Ето някои случаи, представени в медицински списания.

• Преди много години д-р Дж. Дейнс съобщава, че в собствената си практика на медицински директор на болница в Южна Африка успешно е лекувал осем жени с постпартална психоза, предизвикана от недостиг на B₁₂. (Постпарталната, или следродилната, психоза е разстройството на печално известната Андреа Йейтс, убила петте си деца, като състоянието се свързва с много други самоубийства и убийства). Възстановяването на пациентките го кара да препоръчва високи дози B₁₂ на всички жени с постпартална психоза. „Ако постпарталната психоза не е предизвикана от липсата на B₁₂, препаратът няма да навреди — отбелязва той, — така че според мен трябва да се назначава възможно най-скоро при всички случаи“. [9] (Забележка: ние препоръчваме пациентите да се изследват преди началото на терапията, за да се определи дали симптомите действително са предизвикани или утежнени от дефицит на B₁₂).

• При прегледа на пациентка с тревожно и конверсионно разстройство (психиатрично нарушение, при което се смята, че пациентът конвертира емоционалния дистрес във физически симптоми като парализа или слепота) лекари в Австралия установяват, че тя изобщо няма психично заболяване, а физическо — дефицит на B₁₂, предизвикан от злоупотреба с диазотен оксид от газови патрони за уреди за разбиване на сметана „Whip-It“ (виж Глава 8). След три инжекции с B₁₂ психичните и физическите симптоми изчезват почти напълно. [10] Случаят илюстрира необходимостта от скрининг на всички млади хора с психични симптоми или със съмнение за злоупотреба с наркотици.

• Лекари в Масачузетс, лекуващи двадесетгодишна жена със суициден опит отпреди три месеца, откриват причината за самоубийствените импулси: автоимунна пернициозна анемия. Сега жената приема редовни инжекции с B₁₂, които са излекували депресията и суицидните мисли. [11]

• Д-р Фредерик Коганс и колегите му съобщават за случая на мъж в напреднала възраст, развил внезапно тежка мания: убеден е, че родният му град организира голямо тържество в негова чест с участието на холивудски звезди. „Беше добил такава физическа енергия — разказват лекарите, — че шестима по-млади мъже едва го удържаха при приема в болницата“. Лабораторните изследвания показват драстично понижение на нивата на B₁₂ и пернициозна анемия. След лечение с инжекции B₁₂ се възстановява бързо и на контролния преглед шест месеца по-късно се чувства чудесно. [12]

Показателен факт е, че около 90% от пациентите, при които откриваме дефицит на витамин B₁₂ в спешното отделение, приемат антидепресанти, което ще рече, че личните им лекари и другите специалисти не са разпознали дефицита като причина за депресията. В спешното рядко постъпват жени със следродилна депресия, защото те обикновено разчитат на помощ от гинеколозите си или изобщо не търсят такава. През 2006 г. обаче в спешното отделение дойдоха две жени с подобен проблем, и двете приемаха антидепресанти, и при двете беше установен недостиг на B₁₂. Гинеколозите им изобщо не бяха разгледали тази възможност, но без колебание им бяха предписали медикаменти. Едната пациентка бе толкова отчаяна, че съзнателно се беше блъснала с колата си в тухлена стена.

Рутинният скрининг на психиатричните пациенти може да помогне за откриването на сходни проблеми, и то значително преди намаляващите нива на B₁₂ да доведат до психично заболяване, а тези хора са много повече, отколкото лекарите си дават сметка. В неотдавнашно изследване учените измерват серумния B₁₂ на пациенти, приети в болница с психиатрични симптоми. (Трябва да отбележим, че всички пациенти с вече установен дефицит на B₁₂ са изключени от проучването.) Пациентите са разделени на три категории: с нормален или висок B₁₂, с ниво под 400 pg/ml (което според много специалисти би трябвало да е нормата) и с ниво под 200 pg/ml (стойността, която в САЩ се приема за долна граница на серумния B₁₂, въпреки че несъмнено е прекалено ниска).

От 115-те пациенти с депресия и други разстройства на настроението почти 1/3 се оказват с нива на B₁₂ под първия праг от 400 pg/ml, а 7 — под 200 pg/ml, т.е. с изявен дефицит. От 34-те пациенти с нарушения от когнитивния спектър 1/5 показват ниво под 400 pg/ml, а 2-ма са под 200 pg/ml.

Изследвания, които могат да спасят психичното равновесие на майката и живота на детето

Необходими са още проучвания за честотата на дефицита на B₁₂ при жените с постпартална (следродилна) депресия или психоза. Убедени сме обаче, че всички жени със следродилни психични проблеми трябва да преминат скрининг, включително за серумен B₁₂ и ММК в урина.

Бременността може драстично да влоши вече съществуващ недостиг на B₁₂, защото голяма част от запасите преминават към растящия плод, а пренаталните витамини съдържат само 16 µg B₁₂ (за сравнение, за лечение на дефицит са необходими 1000 µg). Сред бременните в повишен риск са веганите и вегетарианците, жените с автоимунна пернициозна анемия или със синдроми на малабсорбция като болест на Крон (възпалително заболяване на червата) или цьолиакия, както и тези със стомашен байпас за намаляване на теглото, спазващите строги диети, страдащите от анорексия и булимия.

Но така или иначе, всяка жена, развила симптоми на психично заболяване след бременност, следва да премине скрининг за B₁₂. Много важно е лекарите да определят точно причините за постпарталната депресия или психоза (в някои случаи може да се дължи на дефицит на B₁₂), защото, както показва трагичният случай с Андреа Йейтс, тук може да е заложен живот.

Забележка: При резултати за серумен B₁₂ в сивата зона също се налага лечение. Освен това лекарите трябва да знаят, че някои жени не могат да достигнат нормални нива на B₁₂ с перорални добавки с високи дози B₁₂ или други продукти без рецепта (лепенки, гелове и др.)

 

 

Учените отбелязват, че „цената на разстройствата на настроението и когнитивните нарушения за обществото е смайващо висока“, като само лечението на депресията в САЩ струва десетки милиарди долара годишно, а предвид евтините изследвания за дефицит на B₁₂ и фолат: „Изследванията ни подкрепят необходимостта от ранно установяване на дефицита на B₁₂ и фолат, преди да са се появили сериозни физически и психични симптоми“. [13]

В друго неотдавнашно проучване учените анализират лабораторните резултати на психиатрични пациенти и също измерват нивата на B₁₂ в случайна извадка пациенти с документирани хранителни навици. Съобщават, че 20% от пациентите страдат от недостиг на витамин B₁₂ (серумен B₁₂ <200 pg/ml), а 10% — от тежък дефицит (<160 pg/ml). „Находките ни потвърждават, че дефицитът на витамин B₁₂ не е рядкост при психиатричните пациенти дори при адекватен хранителен режим — заключват те и добавят: Възможно е действителната му честота да е още по-голяма, защото серумните нива могат да подценят истинската величина на недостига“. [14]

Аналогично, при изследването на 30 пациенти с обсесивно-компулсивно разстройство д-р X. Хермеш и колегите му установяват, че 20% от тях са с абнормно ниски нива на B₁₂. [15] Важно е да отбележим, че в тези проучвания не са включени пациенти с резултати за серумен B₁₂ в сивата зона.

Кога е открита връзката между B₁₂ и психичните заболявания?

Отговорът на въпроса е „преди повече от век“, което прави липсата на рутинен скрининг за дефицит на B₁₂ при повечето пациенти с психиатрични симптоми още по-учудваща.

В своя статия д-р Мелвин Хектор и д-р Джон Бъртън отбелязват, че в началото на XX век лекарите откриват, че пернициозната анемия (една от формите на недостиг на B₁₂) причинява различни симптоми, сред които апатия, понижена способност за умствен труд, загуба на памет, безпокойство, раздразнителност, безразличие, емоционална нестабилност, дезориентация и объркване, намаляване на задръжките, деменция, делириум, депресия, налудности и халюцинации, измислици, истерия, неврастения, параноя и мания. Тези психични проявления били наречени „мегалобластна лудост“, защото хората с уголемени еритроцити (макроцитоза), причинени от дефицит на B₁₂, като че ли често „полудявали“.

В края на 20-те години, когато лекарите за първи път се научават да лекуват пернициозна анемия с големи количества суров черен дроб, множество случаи показват, че при лекуваните с тази терапия пациенти намаляват и психичните симптоми. Подобни сведения за психиатрични симптоми, предизвикани от недостиг на B₁₂ и успешно третирани с витамина, се появяват редовно през целия XX век. Въпреки това, в началото на следващия век, при наличието на над 100 години изследвания и документи, доказващи, че дефицитът на B₁₂ води до психиатрични заболявания, много малко психично болни пациенти биват изследвани за дефицит, а само нищожен процент получава допълнително изследване на ММК в урина, което също подпомага диагнозата.

През 1989 г. по време на обучението си в колежа за медицински сестри един от авторите (Сали) анализира моделите на изследване на B₁₂ в психиатрична клиника. От 31 пациенти, прегледани по време на проучването, само 7 (23%) са изследвани за серумен B₁₂, като нито един от тях не е под 60 години. Осем от пациентите (26%) показват признаци на недостиг на B₁₂ при микроскопско кръвно изследване, но на нито един от тях не е назначен серумен B₁₂. Един пациент в напреднала възраст с параноя и деменция, който най-после е изследван и показва драстичен дефицит (107 pg/ml), всъщност е приет в клиниката година по-рано със същите симптоми, но по-късно е изписан, без никой да заподозре действителната причина за проблемите му. Когато при второто му посещение е поставена диагноза, вече е твърде късно да му се помогне. Той прекарва една година след първата си визита в хоспис, когато лекарите го описват като пациент с „параноична психоза с деменция и мултиинфарктна деменция“ — точно описание, само че не обяснява защо човекът страда от психоза и деменция, нито дава решение за коригирането им, преди да са станали необратими. От останалите шестима пациенти, изследвани за дефицит на B₁₂, трима са със серумни нива в сивата зона.

Поне през 1989 г. някои лекари все още от време на време тестват по-възрастните пациенти. Двадесет години по-късно, през 2010 г., не се прави универсален скрининг за B₁₂ в психиатричните клиники. Към момента психиатричният пациент трябва да бъде щателно прегледан за прием и изследванията включват пълна кръвна картина, основен метаболитен панел и обширен скрининг за наркотици, но не и B₁₂ или маркери за B₁₂.

Цената на тези пропуски, измерена в човешко страдание, е невъобразима. Стойността на разходите за здравни грижи, също е внушителна. Сравнете например цената на лечение с B₁₂ (което, както вече споменахме, възлиза средно на 36 долара годишно) и тази на често предписваната терапия с Ativan (1134 долара годишно), Paxil (1303 долара годишно), Prozac (2331 долара годишно) или Risperdal (3388 долара годишно), без да броим цената на престоя в психиатричните клиники или многократните посещения в спешните отделения. Едно посещение в спешно отделение за медицински преглед преди постъпване в психиатрично отделение струва средно около 1600 долара. Дневните разходи за болничен престой на психиатрични пациенти в две клиники в Средния Запад варират от 1067 до 1368 долара, без да се включват таксите на психиатъра. Можете ли да си представите финансовите икономии за пациентите, застрахователните компании и държавата при своевременен скрининг, установяване и лечение на дефицита на B₁₂?

При нас, в спешното отделение, постъпи жена с оплаквания от подуване в корема и болки в гърба. Не беше безизвестна сред лекарите си. Някои я мислеха за луда, други подозираха, че симулира психични и физически заболявания, за да си изпроси опиати.

Медицинската й документация обаче говореше съвет друго. На жената бе поставен чревен байпас за намаляване на теглото преди петнадесет години, който беше увредил способността на организма й да си набавя B₁₂. Четири години лабораторните изследвания показваха уголемени червени кръвни клетки — класически признак за дефицит на B₁₂. Беше преминала множество операции, много от които несъмнено съпроводени с диазотен оксид, които унищожава запасите от B₁₂ (виж Глава 8). Имаше установен хипотиреоидизъм, който често се открива заедно с автоимунната пернициозна анемия. Неврологичните и психиатричните й симптоми — затруднено равновесие, безчувственост и изтръпване, нарушения в походка, депресия и тревожност — бяха симптоми на дефицит на B₁₂, взети като от учебник.

През изминалите три години тази тъжна и уплашена жена беше ходила при 13 различни лекари (общопрактикуващи, интернист, невролог, психиатър, гастроентеролог, редица лекари от спешни отделения), но нито един от тях не бе открил истинския проблем. Някои просто й бяха изписали добавки с мултивитамини и фолиева киселина, защото бяха приели, че уголемените еритроцити са резултат от недостиг на фолат вследствие на непълноценно хранене или злоупотреба с алкохол. Други бяха решили, че всичко е „в главата й“. И всички я бяха оставили да се мъчи в изтощителни болки както психични, така и физически, принуждавайки я да продължава да търси друго лекарство или лекар, който да я избави от страданието. Това най-после се случи в нашето спешно отделение, където изследвахме нивото й на B₁₂ и то се оказа 146 pg/ml — достатъчно ниско, за да обясни всички симптоми, които бяха съсипали цяло десетилетие от живота й.

Психиатрични симптоми, които могат да бъдат свързани с недостиг на B₁₂

Забележка: Някои от тези симптоми се припокриват със симптомите на деменция (виж Глава 2).

Някои от най-често срещаните психиатрични симптоми, наблюдавани при хора с дефицит на B₁₂, са:

• объркване и дезориентация;

• загуба на памет;

• депресия;

• суицидни мисли;

• мания;

• тревожност;

• параноя;

• раздразнителност;

• апатия;

• промени в характера;

• неуместно сексуално поведение;

• налудности;

• халюцинации;

• насилствено и агресивно поведение;

• шизофрении симптоми;

• нарушения на съня;

• безсъние;

• промени във вкуса, обонянието, зрението и сетивно — моторните функции, които могат да бъдат погрешно взети за психиатрични проблеми.

Освен психични нарушения у хора, които досега не са имали такива, дефицитът на B₁₂ може да причини драстично влошаване на симптомите на вече съществуващи психични заболявания. Лекарите често го приемат за „поредната фаза“ на състоянието или постоянно увеличават дозата на лекарствата, които с нищо не помагат на пациенти с недостиг на B₁₂.

През август 2010 г. приехме 46 годишна жена, докарана с линейка заради тежка психоза. Имаше диагностицирано психиатрично заболяване, вземаше множество медикаменти и неведнъж бе приемана и изписвана от психиатрични болници. В медицинската й документация присъстваха биполярно разстройство и параноидно шизоафективно разстройство. Близките й се безпокояха, че представлява опасност за себе си и околните. За личната й безопасност се наложи да я ограничим физически по време на престоя в спешното отделение.

Трябваше да изключим дефицит на B₁₂. Лекарят нямаше желание да го прави, защото „вече има диагноза“ Въпреки това я изследвахме и установихме тежък недостиг на витамина. Серумният й B₁₂ беше 7 pg/ml. Имаше макроцитоза, но не и анемия, а нивото на еритроцитпия фолат бе в норма. Интересно е, че серумната ММК също беше без особености (0,16 µmol/l), но хомоцистеинът й беше силно повишен (90 µmol/l) (поредният пример за сериозните ограничения на изследването на ММК в серум, виж Глава 11).

Първата инжекция с B₁₂ беше приложена още в спешното отделение, като бяха дадени указания на психиатричната клиника за продължаване на терапията. Другите й лекари също бяха уведомени, за да може лечението да продължи и извън болницата.

Този случай илюстрира нещо много съществено. Ако ви е поставена диагноза за психично заболяване или симптомите ви внезапно се влошат или завърнат след период на ремисия, важно е да се изключи дефицитът на B₁₂ като възможна причина за развитието, дори лекарите да твърдят, че той няма нищо общо със заболяването ви. Както отбелязва психиатърът Сидни Уокър: „Наличието на една болест не ви предпазва от друга“. Напротив, психичните нарушения ви правят по-уязвими към недостиг на B₁₂, защото повишават риска от неправилно хранене или прием на медикаменти, нарушаващи метаболизма на B₁₂.

Ако новите ви симптоми действително са резултат от проблем с B₁₂, лечението им с психиатрични лекарства само ще помогне на уврежданията на мозъка и нервната система да продължат необезпокоявани с вероятно фатални последици. И обратното, коригирането на дефицита често води до бързо и драстично подобрение.

Някои психиатрични пациенти имат късмета да попаднат на лекари, които търсят основните причини за симптомите. Такъв беше случаят с мъж на средна възраст, който бе претърпял травма на главата преди десетки години, довела до промени в поведението, които лекарите му успешно контролираха с медикаменти.

Един ден мъжът внезапно изпаднал в летаргия и започнал да заваля думите. Когато го доведоха в спешното отделение, той беше в ступор, с признаци на депресия, странно забавени движения, безизразно като маска лице и абнормно забавена реч.

Определяйки състоянието му като кататонично, лекарите можеха да приемат, че проблемите са следствие от някогашната травма и просто да добавят още лекарства към досегашните или да го приемат в психиатрична болница, където да линее до края на дните си. Вместо това обаче те назначиха изследвания, откриха тежък недостиг на B₁₂ и започнаха инжекционна терапия.

След две седмици в болницата беше докладвано, че мъжът „говори спонтанно с изречения, проявява широк диапазон от емоции и общува с другите пациенти… Движи се самостоятелно, с подобрен баланс и координация… Не се наблюдават психотични и депресивни симптоми“. [17]

Подобен е случаят, описан от други колеги, на шизофреник с четиригодишна ремисия, който започва да проявява психотични симптоми след заболяване от пневмония. Лекарите са можели да обявят състоянието му за рецидив, но вместо това са измерили нивото на B₁₂ и са установили, че е ниско. След петдневна терапия с B₁₂ симптомите на пациента изчезват и той продължава нормалния си живот. [18]

Да поемем инициативата за изследванията

Медицинското съсловие подценява ролята на B₁₂ при психичните заболявания и рядко подозира подобно нарушение при пациенти с депресия, тревожност, биполярно разстройство и др. Затова, ако вие самите имате подобни симптоми или се грижите за съпруг/а, дете или друг близък с подобно заболяване, от вас зависи да настоявате за подробни изследвания на B₁₂. Надеждата ни е, че в близко бъдеще скринингът на B₁₂ ще стане задължителен за всички психиатрични пациенти, но дотогава съдбата ви е във вашите ръце.

Медицинското съсловие подценява ролята на B₁₂ при психичните заболявания.

Ако психиатърът ви не желае да назначи изследванията, може би трябва да се консултирате със семейния си лекар или други специалисти, за да намерите доктор, който ще го направи. (Случва се и обратното — психиатри да назначат изследвания на B₁₂, отказани от други лекари. Така например 51 годишната жена с множествена склероза, която развила сериозно психично заболяване и се опитала да скочи от кола в движение — за нея ви разказахме в предишната глава — получи правилната си диагноза именно от психиатър, след като всички други специалисти я бяха пропуснали.) Когато откриете лекар, готов да изследва вас или близкия ви за дефицит на B₁₂, изследванията непременно трябва да включват серумен B₁₂. Не приемайте, че лекарят по презумпция ще го назначи, защото той не влиза в повечето стандартни панели за психиатрична оценка или преглед при прием в клиника.

Твърдо изисквайте необходимите изследвания и лечение — доживотно, ако се налага — при резултати под нормата и в сивата зона. Виждали сме твърде много пациенти, които страдат ненужно с месеци или години, въпреки че изследванията и терапията с B₁₂ могат напълно да излекуват психиатричните им симптоми. Защо да поемате рискове, когато залогът са собственото ви здраве и благополучие или тези на любим човек?

Глава 4 — Бележки

1. Gottfries, C.G., Late life depression. European Archives of Psychiatry and Clinical Neuroscience 2001, 251(Suppl 2):57-61.

2. Catalano, G., Catalano, M.C., O’Dell, K.J., Humphrey, D.A., Fritz, E.B. The utility of laboratory screening in medically ill patients with psychiatric symptoms. Annals of Clinical Psychiatry 2001, 13(3): 135–140.

3. Domisse, J. Letter re „Case report: The psychiatric manifestation of B₁₂ deficiency“ Primary Psychiatry 1996, 3(1):50-5. Цит. в: www.johndommissemd.com

4. Verbanck, P., LeBon, O. Changing psychiatric symptoms in a patient with vitamin B₁₂ deficiency. Journal of Clinical Psychiatry 1991, 52(4):182-3.

5.        Penninx, B.W., et al. Vitanjin B₁₂ deficiency and depression in physically disabled older women: Epidemiologic evidence from the Women’s Health and Aging Study. American Journal of Psychiatry May 2000, 157(5):715-21.

6. Tiemeier, H., van Tuijl, H.R., Hofman, A., Meijer, J., Kiliaan, A.J., Breteler, M.M. Vitamin B₁₂ folate, and homocysteine in depression: The Rotterdam Study. American Journal of Psychiatry 2002, 159(12):2099-101.

7. Levitt, A., Joffe, R. Vitamin B₁₂ in psychotic depression. British Journal of Psychiatry 1988, 153:266-7.

8. Masaiha, R., Chudakov, B., Muhamad, M., Rudoy, I., Volkov, I., Wirguin, I. Cobalamin — responsive psychosis as the sole manifestation of vitamin B₁₂ deficiency. Israeli Medical Association Journal 2001, 3:701-3.

9. Daynes, G. Cyanocobalamin in postpartum psychosis. South African Medical Journal 1975, 49(34):1373.

10. Brett A. Myeloneuropathy from whipped cream bulbs presenting as conversion disorder. Australia and New Zealand Journal of Psychiatry 1997, 31(1):131-2.

11. Middleman, A.B., Melchiono, M.W. A routine CBC leads to non-routine diagnosis. Adolescent Medicine 1996, 7(3):423-6.

12. Goggans, F.C. A case of mania secondary to vitamin B₁₂ deficiency. American Journal of Psychiatry 1984, 141(2):300-1.

13. Catalano, G., Catalano, M.C, O’Dell, K.J., Humphrey, D.A., Fritz, E.B. The utility of laboratory screening in medically ill patients with psychiatric symptoms. Annals of Clinical Psychiatry 2001, 13(3):135-140.

14. Silver, H. Vitamin B₁₂ levels are low in hospitalized psychiatric patients. Israeli Journal of Psychiatry and Related Sciences 2000, 37(1):41-5.

15. Hermesh, H., Weizman, A., Shahar, A., Munitz, H. Vitamin B₁₂ and folic acid serum levels in obsessive compulsive disorder. Acta Psychiatrica Scandinavia 1988, 78(1):8-10.

16. Hector, M., Burton, J. What are the psychiatric manifestations of vitamin B₁₂ deficiency? Journal of the American Geriatric Society 1988, 36:1105-12.

17. Catalano, G., Catalano, M.C., Roenberg, E.I., Embi, P.J., Embi, C.S. Catatonia: Another neuropsychiatric presentation of vitamin B₁₂ deficient? Psycbosomatics 1998, 39(5):456.

18. Buchman, N., Mendelsson, E., Lerner, V., Koder, M. Delirium associated with vitamin B₁₂ deficiency after pneumonia. Clinical Neuropharmacology 1999, 22(6):356-8.