Сали Пачолок, Джефри Стюарт
А дали не е B12? (14) (Епидемия от погрешни диагнози)

Глава 10
Предпазете се: заплашени ли сте от дефицит на B₁₂?

През целия си живот съм бил убеден, че информираният пациент е най-добрият пациент. Съветът ми към хората винаги е бил: „Бъдете отговорни за собственото си здраве“. Сега това е по-важно от всякога, защото в обществената здравна система никой друг няма да го направи.

д-р Ч. Евърет Куп

бивш министър на здравеопазването на САЩ [1]

 

На този етап от книгата може би вече си задавате въпроса: „А трябва ли аз да се тревожа?“.

Добър въпрос, защото милиони хора страдат от дефицит на B₁₂, а малцина получават правилна диагноза. По тази причина е необходимо да поемете нещата в свои ръце, за да запазите здравето и живота си. В тази глава ще ви покажем как да прецените дали и вие сте сред жертвите на тази тиха епидемия и ако да, какво следва да направите оттук насетне.

Преди всичко, помнете, че диагнозата „дефицит на B₁₂“ може да е добра новина. Това е състояние, подлежащо на просто лечение, и ако бъде установено навреме, симптомите ви ще изчезнат. Освен това терапията за това нарушение обикновено струва под петдесет долара годишно, което значително улеснява нещата. Ако диагнозата закъснее обаче и дойде едва след като са настъпили неврологични увреждания? В този случай е още по-важно да получите агресивна инжекционна терапия с метил-B₁₂ (виж Глава 11). Някои пациенти с дефицит, установен на късен етап, виждат подобрения в рамките на седмици или месеци, а част от тях дори се радват на пълно излекуване на тежките неврологични проявления.

Такъв е примерът с Джон, 47 годишен инженер с тежък дефицит на B₁₂, който бавно го осакатява и остава незабелязан в продължение на години. Когато най-сетне му е поставена диагноза и първичният му невролог започва да го лекува с ежедневни инжекции с цианокобаламин, настъпва леко подобрение, но проблемите с фината и грубата моторика остават. След като прочел първото издание на тази книга, Джон помолил лекаря си да смени инжекциите с метил-B₁₂. Неврологът не бил запознат с различните форми на B₁₂, но се съгласил да проучи въпроса и да опита този вариант.

Пет дни след първата инжекция с метил-B₁₂ Джон забелязва значителни подобрения, които продължили през следващите три седмици. Три месеца по-късно неврологичните симптоми напълно изчезват.

Случаят с Джон показва, че няма как да знаем предварително кой пациент ще се повлияе добре и кой не. Когато за първи път ни разказа историята си, Джон се съмняваше, че ще успее да се справи с всички симптоми, но точно това се случи. Затова, дори да получите диагноза в късен стадий на заболяването, настоявайте за агресивна терапия.

Разбира се, колкото по-рано се уточни проблемът, толкова по-добри са шансовете за пълно възстановяване. Някои случаи биват установени твърде късно и нямат щастлив край. Затова, ако след края на тази глава заподозрете, че ниските нива на B₁₂ играят роля и във вашите медицински смущения, не се колебайте, а разберете със сигурност.

Изчислете риска при вас

Дефицитът на B₁₂ не е като шарката или навехнатия глезен. Няма очевиден симптом като обрив или оток, който да помогне на вас или лекаря да постави незабавна диагноза. Вместо това са налице признаци и симптоми, които биха могли да говорят за дефицит, и рискови фактори, които увеличават вероятността от такъв. За да разберете дали и вие сте в опасност от кобаламинов дефицит, трябва да ги познавате и ако ги забележите, да уведомите лекаря си за това.

Колкото по-рано се уточни проблемът, толкова по-добри са шансовете за пълно възстановяване.

Как да разберете дали сте в риск? На следващите страници ще намерите въпросник с рисковите фактори и симптомите, най-често свързвани с дефицит на B₁₂, както и точките, съответстващи на всеки от тях. За улеснение сме го разделили на категории. За да определите своя риск, съберете точките си от всички категории и проверете резултата в таблицата накрая. Ако попълвате въпросника вместо свой близък, просто отговаряйте така, както би отговорил той.

Има ли риск при вас

1. Неврологични симптоми

Ако имате някой от посочените по-долу симптоми, отбележете си две точки. Ако са повече от един, дайте си по една точка за всеки допълнителен симптом.

• Имате ли усещане за иглички, изтръпване или парене в ходилата, дланите, ръцете и/или краката?

• Имате ли диагноза за диабетна или периферна невропатия?

• Страдате ли от слабост в ръцете и/или краката?

• Страдате ли от замайване или световъртеж?

• Случва ли ви се да падате често?

• Забелязали ли сте (вие или околните) необичайни промени в движенията ви — например, да ходите тромаво или широко разкрачени, или да сте започнали да пишете нечетливо?

• Забелязвате ли проблеми с паметта или мисленето си — например затруднения при запомнянето на имена и дати, при събиране на числа или други сметки? Случва ли ви се да се чувствате объркани и дезориентирани? Страдате ли от проблеми с паметта или други симптоми на деменция?

• Трудно ли се ориентирате за частите на тялото си, без да ги гледате? (Трудно ли ви е например да ходите в тъмното, ако не виждате краката си?)

• Струват ли ви се изкривени възприятията ви за докосване или болка?

• Казвал ли ви е лекар, че имаше прекадена мускулна спастичност (липса на координация и прекомерни съкращения на мускулите)?

• Имате ли тремор?

• Страдате ли от уринна или фекална инконтиненция?

• Страдате ли от импотентност?

• Имате ли нарушения или загуба на зрението или отклонения при тестове за зрителни евокирани потенциали?

2. Психични симптоми

Ако имате някой от посочените по-долу симптоми, начислете си две точки. Ако са повече от един, дайте си по една точка за всеки допълнителен симптом.

• Преживявате ли необичайни промени в характера? Случва ли се например приятелите ви да казват, че не сте на себе си, или да ви се струва, че сте по-раздразнителни от обичайното?

• Чувствате ли необичайна апатия или потиснатост? Диагностицирали ли са ви някога с депресия, включително следродилна? Спохождат ли ви мисли за самоубийство?

• Имате ли халюцинации и налудности?

• Проявявате ли насилие?

• Диагностицирали ли са ви с друга форма на психоза или психично заболяване, включително шизофрения или биполярно разстройство?

• Чувствате ли се по-параноични от обикновено по отношение на действията или намеренията на другите хора?

3. Хематологични признаци (кръвни аномалии)

Ако имате някой от посочените по-долу симптоми, си дайте две точки. Ако са повече от един, добавете си по една точка за всеки допълнителен симптом.

4. Гастроинтестинални рискови фактори

Ако сте с някой от посочените по-долу симптоми, начислете си две точки. Ако са повече от един, дайте си по една точка за всеки допълнителен симптом.

• Поставяна ли ви е диагноза възпаление и/или загуба на стомашна лигавица (стомашна атрофия)?

• Установено ли е намалено количество на стомашните киселини?

• Страдате ли от гастрит?

• Страдате ли от язва?

• Имате ли гастроезофагеален рефлукс (ГЕР)?

• Имате ли дивертикулоза?

• Имате ли открити предракови стомашно-чревни образувания или рак на храносмилателната система?

• Претърпявали ли сте стомашно-чревна резекция (частична или пълна гастректомия), операция за поставяне на стомашен байпас за намаляване на теглото или частично или пълно отстраняване на илеума (последната част на тънкото черво)?

• Имате ли синдром на малабсорбция като болест на Крон, възпаление на червата, синдром на раздразненото черво или цьолиакия (глутенова ентеропатия)?

• Имате ли близки с автоимунна пернициозна анемия?

• Имате ли бактериален свръхрастеж в тънкото черво?

• Имате ли тения или други чревни паразити?

5. Общи рискови фактори

За всеки от изброените тук фактори си отбележете по една точка.

• Подлагани ли сте на операция, включително дентална, с употреба на диазотен оксид (райски газ)?

• Употребявате ли диазотен оксид като наркотик?

• Спазвате ли вегански, вегетариански, макробиотичен или суровоядски начин на хранене?

• Алкохолик ли сте?

• Приемате ли някой от следните медикаменти: инхибитори на протонната помпа (омепразол (Prilosec), Nexium, Prevacid, Protonix), Н2-блокери (ранитидин (Zantac), Pepcid, Tagamet, Axid), метформин (Glucophage), антиконвулсанти (фенитоин (Dilantin), фенобарбитал, Mysoline), калиеви добавки, контрацептиви, колхицин, неомицин, метотрексат, холестирамин (Questran), колестипол (Colestid) или аминосалицилова киселина?

6. Други признаци и симптоми, често свързвани с дефицит на B₁₂

За всеки от изброените тук фактори си отбележете по една точка.

• Страдате ли от умора, липса на енергия или слабост?

• Страдате ли от обща слабост?

• Забелязвате ли загуба на тегло или апетит?

• Страдате ли от болки в гърдите или недостиг на въздух при натоварване (например докато стигнете от леглото до тоалетната или кухнята)?

• Забелязвате ли необичайна бледост, сивкав или лимоненожълт оттенък на кожата си?

• Имате ли възпален, разранен или зачервен език?

• Страдате ли от тинитус (шум в ушите)?

• Ако сте от женски пол, лекарят ви съобщавал ли ви е за наличие на абнормни клетки от цитонамазка (цервикална дисплазия)?

• Страдате ли от безплодие?

Оценка на риска

Нисък риск:	под 3 точки
Умерен риск:	3-6 точки
Висок риск:	7 и повече точки

Следващата стъпка

• Ако резултатът ви сочи нисък риск и не страдате от нито едно от медицинските състояния, изброени по-долу, вероятно нивата ви на B₁₂ са в норма. Не забравяйте обаче, че с възрастта те могат да спаднат (т.е. фактът, че днес нямате дефицит, не означава, че такъв няма да се появи след година), така че изследвайте нивата си на B₁₂ ежегодно или по-често, ако се появят симптоми или рискови фактори.

• Ако сте с умерен риск, се нуждаете от скрининг за B₁₂. Запишете си час при лекаря. Ако проблемът действително се окаже дефицит на B₁₂, ранното му установяване може да доведе до пълно излекуване на симптомите.

• Ако имате висок риск, нямате време за губене. Запишете си първия възможен час при лекаря и се изследвайте. Ако той проявява скептицизъм или нежелание за това, бъдете настоятелни или при нужда потърсете друг специалист. Лекарят ви може да изключи и други болестни процеси, наподобяващи кобаламинов дефицит например хипофункция на щитовидната жлеза.

Специфични заболявания, увеличаващи риска

Независимо от резултата ви от въпросника по-горе, сме убедени, че ако страдате или някога сте страдали от някое от изброените по-долу състояния, трябва възможно най-скоро да се изследвате за дефицит на B₁₂:

• деменция/болест на Алцхаймер;

• множествена склероза.

• аутизъм;

• неврологично заболяване;

• психиатрично заболяване;

• периферна невропатия (свързана с диабет, хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия или друго заболяване);

• анемия (всички форми);

• синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН);

• зрителен неврит или зрителна атрофия;

• дегенерация на макулата;

• конгестивна сърдечна недостатъчност;

• хиперхомоцистеинемия;

• инсулинозависим диабет (диабет тип I);

• вертиго;

• фибромиалгия;

• синдром на хроничната умора;

• шийна спондилоза;

• импотентност.

Ако лекарят ви е скептичен или не желае да ви изследва, бъдете настоятелни или при нужда се обърнете към друг специалист.

Трябва да се изследвате и ако страдате от хронични болки, оклузивно съдово нарушение (транзиторни исхемични атаки, или микроинсулти), както и ако сте имали цереброваскуларен инцидент (инсулт), белодробна емболия, инфаркт на миокарда, коронарна болест на сърцето или дълбока венозна тромбоза. Хората с желязо дефицитна анемия, радикулопатия (нервно раздразнение в ръката или крака заради проблем в гърба или шията или вследствие на операция), анамнеза за алкохолизъм или кръвни аномалии като полицитемия или тромбоцитопения, също е наложително да се изследват. Дефицитът на витамин B₁₂ може да предизвика признаци и симптоми, наподобяващи или маскиращи се зад много от тези заболявания. Пациентите с бъбречни проблеми, на хемодиализа или с чернодробни заболявания (като хепатит или алкохолна чернодробна болест) трябва да изследват и нивата си на ММК в урина, защото отклонения в тях могат да дадат фалшиво високи резултати за серумен B₁₂.

Избягвайте самолечението!

Много важно е да не се поддавате на изкушението сами да лекувате евентуални симптоми на кобаламинов дефицит. Приемът на B₁₂ преди съответните изследвания ще изкриви резултатите от тях, а така ще затрудните поставянето на правилна диагноза и ще попречи на ефективното лечение.

Ето защо, ако имате каквито и да било признаци и симптоми на дефицит, първо се изследвайте, преди да си купувате добавки с B₁₂ без рецепта (хапчета, таблетки за смучене, спрейове, B₁₂ за назално приложение или кремове). След скрининга лекарят ще определи дали сте с дефицит на B₁₂ и при необходимост ще назначи терапия.

Хората често си мислят, че могат да вземат високи дози B₁₂ няколко дни или седмици, а след това да ги спрат за един месец и да се изследват. Това обаче ще се отрази на резултатите и ще обърка лекарите, защото ще изглежда все едно никога не сте имали недостиг. След като направите изследванията, можете да започнете прием на таблетки за смучене с високи дози B₁₂ без рецепта — докато чакате резултатите, но не и преди това! В зависимост от симптомите и лабораторните находки лекарят ще ви предпише такива таблетки или инжекции.

Все пак ако вече сте приемали мултивитамини или други продукти, съдържащи B₁₂, и имате симптоми, все още се нуждаете от изследване. Просто не започвайте нови добавки с B₁₂, преди да сте се изследвали, и задължително информирайте лекаря си, че сте приемали B₁₂-съдържаща добавка.

Ако се лекувате с високи дози B₁₂ и забележите подобрение, не ги спирайте. Лекарят ви може да направи допълнителни изследвания или да модифицира терапията (например да ви назначи инжекционна форма B₁₂) в зависимост от данните от прегледа и симптомите ви.

Какво да кажем за лечението

По наше мнение инжекциите с B₁₂ са за предпочитане спрямо пероралните форми в много случаи и са абсолютно необходими при наличие на неврологични симптоми. Това е противоречива тема, но лично сме виждали пациенти, при които високите дози перорален B₁₂ и таблетките с B₁₂ за смучене просто не работят. В медицинската литература също са описани подобни случаи.

• Имате ли уголемени еритроцити (макроцитоза)?

• Имате ли твърде малки еритроцити, железен дефицит или желязо дефицитна анемия?

• Имате ли анемия (нисък хемоглобин)? Имате ли понижени тромбоцити или левкоцити?

• Над 60 години ли сте?

• Имате ли проблем с щитовидната жлеза или автоимунно заболяване — лупус, инсулинозависим диабет, ревматоиден артрит, тиреоидит на Хашимото, болест на Грейвс, болест на Адисън, витилиго, хипогамаглобулинемия или агамаглобулинемия?

• Имали ли сте някога злокачествено заболяване? Лекувани ли сте с химиотерапия или лъчетерапия?

Какви изследвания са необходими?

Здравният специалист ще избере един от изброените по-долу методи за установяване на дефицит на B₁₂. Разяснение за различните изследвания ще намерите в Глава 1 и Глава 11.

В Глава 11 сме поместили и съвети към лекарите относно изследванията и терапията.

1. B₁₂ (с осъвременени норми B₁₂ >450 pg/ml, или 332 pmol/l).

2. B₁₂ и ММК в урина (виж Глава 11 за подробности).

3. B₁₂ и HoloTC (виж Глава 1 и 11).

4. B₁₂, ММК и хомоцистеин (виж Глава 11).

5. B₁₂, ММК, HoloTC и хомоцистеин (виж Глава 11).

Според много лекари литературата сочи (макар да не доказва), че в повечето случаи пероралният B₁₂ е достатъчен (по-подробно ще се спрем на въпроса в Глава 11). Освен това някои са на мнение, че повишаването на серумните нива на B₁₂ или нормализирането на кръвните клетки е доказателство за ефективността на терапията, без да вземат предвид физикалния преглед и субективните усещания на пациента. Нашата философия е проста — предвид факта, че инжекциите 2 пъти месечно са на практика безболезнени благодарение на тънките игли, както и поради множеството начини, по които може да бъде нарушен преносът на B₁₂ от устата до кръвообращението ви (виж Глава 1), поемането на рискове е напълно излишно. Има и допълнителен бонус: инжекционната терапия с B₁₂ е много евтина.

Нещо повече, макар в аптеките да се продават без лекарско предписание множество добавки с B₁₂ под формата на таблетки за смучене, хапчета, капки, назални гелове, кожни лепенки, дъвки и напитки, никой не може да предвиди ефективността и индивидуалните реакции към тях. Какви изследвания са правени, с по колко участници? Върху здрави хора или при пациенти с дефицит? Каква е била причината за дефицита? Включени ли са пациенти с тежки неврологични симптоми? При избора на терапия трябва да се вземат предвид всички подобни фактори, както и формата на B₁₂ в съответния продукт и неговият срок на годност.

Ето защо ви съветваме да сте предпазливи. Ако пациентът реагира добре на перорален B₁₂ или таблетки за смучене — чудесно! Ако ли не обаче, винаги е показано пробно лечение с инжекции.

Веднага ще приведем примера с 48 годишна жена, диагностицирана с пернициозна анемия преди десет години, чиято терапия била сменена с перорални таблетки в продължение на две години. Тя вземаше по 2000 µg цианокобаламин дневно, но през последните шест месеца от периода се оплакваше от замъглено мислене, парестезия, депресия и силна умора. Това ни накара отново да измерим нивата на B₁₂, които излязоха 216 pg/ml. Преминаването отново към инжекционна терапия (хидроксикобаламин) спря симптомите.

Има и друга основателна причина да изберете инжекциите, ако сами си прилагате инжекциите или с помощта на свой близък, този метод излиза по-евтин от таблетите. Освен това инжекциите са най-сигурният вариант, ако става дума за ваш близък с дефицит, който е склонен да пропуска пероралните дози. Стотици хиляди диабетици ще потвърдят (както и един от авторите на тази книга, който сам си бие инжекции с B₁₂ по два пъти всеки месец), че прилагането на инжекциите става за секунди, а след първите един-два пъти е и много лесно.

Дори да не сте сигурни, че можете да се справите сами, все пак помолете лекаря си за рецепта и кратко обучение и пробвайте месец-два. Гарантираме ви, че ще се убедите, че е лесно, а ако ли не — винаги можете да потърсите помощ в лекарския кабинет или от свой близък.

Не се отказвайте!

Някои случаи на недостиг на B₁₂ са временни, но много са трайни и приемането на добавка само за няколко седмици или месеци не решава проблема. Ако и вашето състояние е сходно, ще се наложи да останете на терапия през целия си живот, като ваша и на лекаря отговорност е да не я прекъсвате.

Понякога лекарите назначават изследване на серумния B₁₂ на пациенти след дълговременна терапия с B₁₂, за да им покажат, че нямат дефицит или че никога не са имали такъв. Това е заблуда, защото хората, които са лекувани правилно, ще имат нормални нива на B₁₂ и те ще се запазят месеци или години след прекратяване на терапията. Рано или късно обаче дефицитът се завръща, а заедно с него и рискът от тежки симптоми или смърт.

Финални думи за пероралните добавки с B₁₂

Ние не отхвърляме напълно употребата на перорални добавки с B₁₂. Ако и вие, и лекарят ви предпочитате този вариант, ние ви препоръчваме високи дози (2000 µg дневно) метил-B₁₂ под формата на таблетки за смучене или за поставяне под езика (сублингвално). Преминаването към перорална формула трябва да стане едва след първоначалните инжекции за нормализиране на нивата, като поне веднъж годишно трябва да се изследвате, за да сте сигурни, че терапията е ефективна. Различните варианти са разгледани по-подробно в Глава 11.

 

 

Проблеми възникват и при смяната на лекаря с нов, незапознат с дефицита на B₁₂. Препоръчваме диагностицираните с кобаламинов дефицит да пазят лично резултатите и медицинската си документация и да предоставят копия на всички нови лекари, при които се преглеждат. Ако последните са скептични към твърденията ви за дефицит, по-вероятно е да ви повярват, когато видят потвърждаващите диагнозата документи. Бъдете настоятелни. Ако знаете, че сте с недостиг на B₁₂, а лекарят ви твърди, че повече не се нуждаете от лечение, не се страхувайте да възразите. Изисквайте терапия, а ако ви я откажат, намерете по-информиран специалист.

Разбира се, като медици на нас ни е добре известно, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Както посочва д-р Чарлз Онландър в „Изпитание за медицината“: „Лекарите от последните поколения са създали основни правила за поведението на пациентите, особено що се отнася до отношението (и критиката) към лекаря. Много от нас са научени (или интуитивно се досещат), че не е добре да играят твърде активна роля, да не говорим за нотки на заядливост. Въпросите към лекарите трябва да са учтиви и почтителни, излъчващи признание към техните превъзхождащи познания и мъдростта на опита. Ако по някаква причина се подразним от поведението на лекаря или останем с безпокойството, че нещо в грижата му за нас не е наред, можем да запазим недоволството си за роднините и приятелите.“

За съжаление, когато става дума за дефицит на B₁₂, тази учтивост може да е фатална. В практиката си сме виждали десетки случаи на хора с установен дефицит, които впоследствие са позволили други лекари да прекъснат терапията им. Някои от тях платиха висока цена за липсата на твърдост — трайни неврологични увреждания или деменция.

И обратното, познаваме пациенти с дефицит, които са живи и здрави, само защото лично те или техен близък са настояли, въпреки понякога значителната съпротива, да получат правилна диагноза и лечение.

Медицинско чудо или просто поредният случай на нелекуван и недиагностициран дефицит на B₁₂?

Бил, активен 77 годишен пенсиониран инженер, има пернициозна анемия, открита преди петнадесет години. Когато получава инфаркт, изследванията показват, че се нуждае от смяна на сърдечната клапа. По това време той страда и от тежка желязо дефицитна анемия. Лекарите му подозират, че анемията е следствие от окултен стомашно-чревен кръвоизлив, но нямат доказателства за това, така че просто му преливат две банки кръв, за да го стабилизират.

Няколко месеца по-късно Бил претърпява успешна операция. След нея обаче получава тремор на ръцете, замайване, слабост и умора. С течение на седмиците той все повече изнемощява, докато накрая вече не може да ходи. Анемията се връща и се налагат множество кръвопреливания. Хирургът му предписва железни добавки заради малкия размер на еритроцитите.

Желязото обаче не помага и влошаването на Бил продължава. Информиран за състоянието му, кардиологът нарежда да го приемат в спешно отделение. Придружава го племенникът му, Майкъл, който случайно работи в същата болница. Майкъл информира екипа, че Бил е с пернициозна анемия, но не са му правени инжекции с B₁₂ от най-малко четири месеца. (Преди операцията семейният лекар казва на Бил, че няма нужда от инжекциите и че те ще попречат на новите лекарства за сърцето, като и двете твърдения са неверни.)

Въпреки информацията нито лекарят от спешното отделение, нито колегите му след това назначават изследване за нивото на B₁₂ или терапия за симптомите на Бил по време на престоя му в болницата. Майкъл се обажда на кардиолога, на съдовия хирург, на интерниста и на личния лекар на Бил, но нито един от тях не пожелава да изследва пациента за дефицит на B₁₂. Междувременно Майкъл научава, че личният лекар на Бил, лекуващ пернициозната анемия, е прилагал инжекциите с B₁₂ само веднъж на три-четири месеца, вместо ежемесечно, с което е подготвил почвата за постоперативната му криза.

След като кръвопреливанията не помагат, кардиохирургът, в голяма степен убеден от решителната настойчивост на Майкъл, се свързал с хематолог. Въпреки изкривените резултати заради кръвопреливанията, вкл. предоперативните, хематологът разпознава явните симптоми на B₁₂ дефицит и веднага назначава инжекции с „витамина“. На третата инжекция състоянието на Бил значително се подобрява и скоро е изписан. Отново може да стои прав, а треморът, слабостта, умората и нестабилността значително са намалели. Скъпата инвалидна количка, болничното легло и останалото медицинско оборудване стават излишни.

Нужни са седмици и поредица от инжекции, за да възвърне силите си, но историята има щастлив край — той се възстановява напълно и може отново да се радва на живота. Оздравяването си дължи до голяма степен на племенника, който е информиран за дефицита на B₁₂ и отказва да приеме „не“ за отговор, когато става дума за правилното лечение на чичо му.

Вече 85 годишен, Бил е активен възрастен мъж, прекарващ половината година във Флорида, а другата — в Мичиган. Шофира, играе голф и лови риба. Начинът му на живот няма нищо общо с мрачните прогнози и присъдата на лекарите отпреди осем години.

Разпространявайте информацията

Наследствеността при дефицита на B₁₂ не е рядкост, така че ако установите недоимък при себе си, информирайте роднините си. Когато авторите на тази книга посъветваха близките си да изследват нивата си на B₁₂, бяха открити няколко случая на дефицит на B₁₂, причиняващи симптоми от световъртеж и тремори до аутистично поведение.

Отначало роднините ви могат да се шегуват с усърдието ви да ги образовате относно рисковете от кобаламиновия дефицит. (Можем да ви съчувстваме, защото ни се е случвало!) Ако обаче усилията ви доведат до откриването на проблема при ваш близък, насмешката бързо ще премине в благодарност. Ако резултатът е излекуване на неприятни или животозастрашаващи симптоми, това ще бъде може би най-големият ви дар за него.

Глава 10 — Бележки

1. Цитат в интервю за Reformed Quarterly (Reformed Theological Seminary, Winter 1998).