Сали Пачолок, Джефри Стюарт
А дали не е B12? (11) (Епидемия от погрешни диагнози)

Глава 7
Витамин B₁₂ и ракът, нарушените функции на имунната система и автоимунните заболявания

Доказано е, че хранителните режими с достатъчно количество от доставящите метилови групи фолат, холин и B₁₂ предотвратяват рака не само при животните, но и при хората.

Пол Франкъл

„Чудото на метилирането“ (1999) [1]

Избягването на рака е не само въпрос на късмет и гени. Макар че гените влияят на риска, начинът на живот и хранене играят важна превантивна роля, в която витамин B₁₂, изглежда, отново има критично значение.

B₁₂ е важен елемент от строежа на ДНК и производството на червени кръвни телца. Освен това е необходим за здравата имунна система. Както ще видите в тази глава, изследванията показват, че оптималните нива на B₁₂ могат да ви предпазят от деструктивните процеси, допринасящи за появата на рак и други смъртоносни заболявания.

Набъбващата информация за дефицита на B₁₂ и рака

Отдавна е известно, че пернициозната анемия — една от формите на дефицит на B₁₂, е свързана с повишен риск от рак на стомаха. В този случай и злокачественото заболяване, и анемията са резултат от автоимунен процес, в който организмът атакува собствените си клетки и уврежда париеталните клетки в стомаха. След това тези клетки не могат да произвеждат вътрешен фактор (необходим за метаболизма на B₁₂) и солна киселина (нужна за нормалното функциониране на стомаха и усвояването на B₁₂). Така се получават едновременно дефицит на B₁₂ и увредени клетки, които могат да се превърнат в ракови.

По-малко известно е обаче, че ниските нива на B₁₂, изглежда, са рисков фактор и за други форми на рак, нямащи нищо общо с пернициозната анемия. Ето защо хората с дефицит на B₁₂, независимо от причината — непълноценно хранене, дефекти на метаболизма, стомашен байпас, стомашно-чревни операции, контакт с диазотен оксид, употреба на медикаменти, понижаващи нивото на B₁₂ — може би несъзнателно се излагат на риск от злокачествени заболявания.

Една от най-ясните установени връзки е тази между рака на гърдата и дефицита на B₁₂. Учените в „Джонс Хопкинс“ измерват B₁₂ в кръвни проби на жени, дарили кръв, и сравняват резултатите на 195 жени, развили впоследствие рак на гърдата, с тези на здрави жени. Установяват, че сред жените след менопауза рискът от рак на гърдата е два до четири пъти по-висок при тези с B₁₂ в най-ниските 20%, отколкото при останалите. [2]

Защо ниските нива на B₁₂ спомагат за развитието на рак?

Това е вълнуващо откритие, тъй като повишаването на приема на B₁₂ е лесна стъпка. Дори жените, които се съпротивляват на други промени в начина си на живот, можещи да намалят риска от рак на гърдата, като например увеличаване на физическата активност, ограничаване на алкохола, намаляване приема на мазнини, могат просто да вземат добавки с високи дози B₁₂ (ако проблемите не са свързани с метаболизма на витамина) или инжекции с B₁₂.^[1]

Други видове рак също се свързват, макар и некатегорично, с дефицита на витамин B₁₂. Сред тях са ракът на маточната шийка, ракът на белите дробове и ракът на устната кухина (виж карето по-долу).

Защо ниските нива на B₁₂ спомагат за развитието на рак? Една от причините е, че организмът се нуждае от големи количества B₁₂, за да работи фолатът, а една от основните задачи на фолата е да синтезира нуклеотидните „тухлички“ на ДНК. Когато фолатът остане неизползваем поради липсата на B₁₂, той не може да си върши работата.

Това дисбалансира осигуряването на „тухлички“ за ДНК и организмът се принуждава да промени структурата на ДНК, което може да я направи по-уязвима. Разкъсаните вериги на ДНК могат да мутират, а мутациите водят до рак. Изследванията показват, че разкъсването на хромозомите се свързва в значителна степен с дефицита на фолат или B₁₂ (или с високи хомоцистеинови нива, които също са резултат от дефицит на витамин В) и че достатъчните добавки с B₁₂ могат да намалят това разкъсване. [3]

Възможно ли е дефицитът на B₁₂ да повиши риска от рак?

По-голям ли е рискът да развиете рак, ако нивата ви на B₁₂ са прекалено ниски? Според резултата от изследванията — да. Ето част от заключенията в медицинската литература:

Учени от Алабама изследват жени във висок риск от рак на устата поради дъвчене на тютюн или бетел^[2]. Оказва се, че тези, които консумират по-малко животински продукти, по-често получават малигнени лезии от останалите, като най-висок е рискът при жените, приемащи малки количества както животински продукти, така и зеленчуци. [8] Резултатът не е учудващ, предвид факта, че B₁₂ от животинските продукти и фолатът от зеленчуците работят ръка за ръка.

Освен това, дефицитът на B₁₂ може да причини дефекти в биологичния процес, наречен метилиране, които да предизвикват „включване“ на грешни гени или хромозоми или да попречат на активирането на правилните. Абнормното метилиране е характерно за клетки в процес на израждане в ракови, а ученият Санг-Ун Чой отбелязва, че „Хипометилирането на геномната ДНК е често срещан феномен при рака на дебелото черво, белите дробове, стомаха, матката и шийката на матката“. При някои видове се наблюдава и нарушено хиперметилиране.

Каква е ролята на правилното метилиране и необходимите за него нутриенти в храната за предотвратяването на рака? Едно изследване показва, че храната с високо съдържание на фолат, нужен за правилното метилиране, се свързва с почти 40% понижаване на риска от рак на дебелото черво. (Помните, че фолатът действа само в присъствието на витамин B₁₂, така че ако сте с дефицит на B₁₂ голяма част от фолата в организма ви ще остава неизползваема.) Друго проучване установява, че високите дози фолиева киселина и витамин B₁₂ забележимо намаляват предраковите клетки в слюнката на пушачите. Трето изследване, този път в Япония, открива, че пушачите, които приемат добавки от B₁₂ и фолиева киселина, показват драстичен обрат в измененията на клетките, свързвани с развитието на рак. [9] Налице са също данни, свързващи неправилното метилиране и бедната на важните за него нутриенти храна с рак на черния дроб, мозъчни тумори в детска възраст, лимфома и рак на панкреаса. [10]

Лошото метилиране води и до високи нива на аминокиселината хомоцистеин, която увеличава риска не само за сърдечни заболявания (виж Глава 5), но може би и за рак (особено от типичните за жените видове). Онкологът Б.Т. Жу отбелязва, че високите нива на хомоцистеин вследствие недостиг на B₁₂, фолат и/или B₆, могат да предизвикат аномалии в разграждане на естрогените, намаляване нивата на определен естрогенен метаболит, възпрепятстващ развитието на рак, и натрупване на друг със „силен проканцерогенен“ ефект.

„Тази хипотеза — пише той, — предполага, че достатъчният хранителен прием на фолат, витамин B₆ и витамин B₁₂ може да намали свързания с хиперхомоцистеинемията риск от хормонално злокачествено заболяване“. [11]

Нещо повече: дефицитът на B₁₂ нарушава функциите на имунната система, а неадекватната имунна система не може да ви предпази от раковите клетки. Всъщност проблемите с имунната система, резултат от дефицита на B₁₂, са свързани не само с рак, но и с други проблеми, които ще разгледаме по-нататък в тази глава.

Какво е метилиране

Метилирането е процесът, при който метиловите групи (молекули, изградени от един въглероден и три водородни атома) се свързват с различни вещества в организма и променят функциите им. Една от важните задачи на метилирането е да се предотврати изявата на потенциално увредени гени.

Д-р Пол Франкъл, специалист в областта, го обяснява с прости думи: „Представете си генетичния си строеж като план за строеж на къща, а метиловите групи — като поставени върху чертежа чашки за кафе. Тъй като можете да построите само онази част от плана, която виждате, когато преместите чашката, тя съответно покрива друг отрязък и той няма да бъде изграден — или казано на генетичен език — експресиран“. [12]

С остаряването организмът ни все по-трудно метилира правилно ДНК. В резултат на това се появяват все повече грешки в ДНК, които биха могли да доведат до експресия на ракови гени. Дефицитите на B₁₂, фолат, B₆ и холин, също както и прекомерната консумация на алкохол, значително повишават риска от неправилно метилиране.

Много важно е да оптимизирате приема си на нутриенти, подпомагаща и метилирането, преди да започне развитието на раков на процес. Подобряването на метилиращия статус след рак подобрява здравето на всички клетки, но за съжаление, това включва не само нормалните, но и раковите.

Когато дефицитът на B₁₂ предизвиква фалшиви опасения от рак

Освен че реално повишава риска от рак, дефицитът на B₁₂ повишава вероятността да получите неправилна диагноза за предракови лезии, особено при жените. Причината е, че дефицитът на витамина деформира клетките на лигавицата на шийката на матката. Тези изменения предизвикват абнормни данни от цитонамазката, което често води след себе си допълнителни изследвания и дори ненужни операции.

Ето защо подозрението за предмалигнени клетки в цитонамазката винаги трябва да кара лекаря да назначи подробно изследване за B₁₂, преди да постави окончателна диагноза, като терапия налагат и резултати в сивата зона.

При наша позната, на 57 г., диагнозата за дефицит на B₁₂ дойде с най-малко 8 години закъснение.

За щастие, все пак беше навреме, за да я спаси от деменция, парализа, болка, страдание и ранна смърт. Въпреки че лекарите в началото определиха треперенето на ръцете и изтръпването като есенциален тремор или симптом на множествена склероза, синът й (също медик) назначи изследванията за дефицит на B₁₂, които му препоръчах, и откри истинската диагноза: пернициозна анемия. Благодарение на това жената няма да пострада от безпощадния психичен и физически упадък, на който са осъдени много пациенти с неустановен дефицит на B₁₂. За жалост, това не й спести дългите години на ненужни тревоги, разходи и страдание, предшестващи поставянето на диагнозата.

• Учени, изследвали нивата на B₁₂ при жени с и без рак на шийката на матката, установяват, че фолиевата киселина и B₁₂ имат протективен ефект. [4]

• Изследване на човешкия папилома вирус (HPV), свързван с развитието на рак на маточната шийка, установява, че жените с по-ниски нива на B₁₂ са склонни към по-упорити инфекции с HPV. [5]

• Неотдавнашно проучване показа, че рискът от инвазивен рак на шийката на матката е силно повишен при жени с високи хомоцистеинови нива — аминокиселина, която при натрупване уврежда организма (виж Глава 5). Високият хомоцистеин от своя страна се свързва с ниски нива на фолат, витамин B₁₂ и/или витамин B₆. [6]

Очевидно е, че треморът е трябвало да наведе на мисълта за дефицит на B₁₂, след като неврологичните последици от този дефицит, сред които тремор и изтръпване, са описани в редица медицински текстове и статии (виж Глава 3). Освен това жената имаше тиреоидит на Хашимото — автоимунно заболяване, което ясно се свързва с автоимунната пернициозна анемия, и накрая, майка й също е имала пернициозна анемия. Дефицитът стана видим от най-обикновеното и евтино изследване — серумният B₁₂, назначен от сина й. Другите маркери (ММК и хомоцистеин) също бяха извън норма. По-нататъшните изследвания доказаха наличието на автоимунна пернициозна анемия.

Проблемът обаче можеше да бъде открит и много по-рано от другите лекари, включително от гинеколога. Жената бе имала проблемни цитонамазки в продължение на осем години, което не е рядкост при жени с дефицит на B₁₂ (както вече посочихме, клетките на шийката на матката не се развиват нормално при липсата на достатъчни количества от витамина). Гинекологът обаче никога не бе изследвал нивата й на B₁₂. Вместо това беше назначавал цитонамазки на всеки шест месеца, които винаги бяха абнормни. Успоредно с това беше направил дилатация и кюртаж и бримкова електро хирургична ексцизия (LEEP) — все неприятни процедури. Те не се справили с атипичните цервикални клетки, но за сметка на това пациентката се беше измъчила от неспирния страх и напрежение в очакване на резултатите от биопсията. Гинекологът й настоявал за хистеректомия, но тя отказала, като предпочела цитонамазките два пъти годишно.

Жената беше диагностицирана с пернициозна анемия през юли 2000 г. и започна инжекции с B₁₂, а през октомври отново отиде при гинеколога си за цитонамазка. За първи път от осем години резултатите излязоха нормални. Това не беше изненада за нас, защото абнормните клетки бяха следствие от нелекуваната пернициозна анемия и след терапията всичко беше наред.

Подозирайки „грешка“, гинекологът й беше препоръчал да продължи цитонамазките два пъти годишно. Тя реши да изчака цяла година; резултатите от следващата също бяха идеални. Вече изминаха десет години, откакто започна инжекционната терапия с B₁₂ и в цитонамазките все така не се откриват аномалии.

Не всички истории обаче са с такъв щастлив край. Ето една от другите.

През 2010 г. ни се обади Джена (сега на 39 години), която беше получила тежко увреждане вследствие на недиагностициран дефицит на B₁₂ след поставянето на стомашен байпас. Нито един от лекарите й не бе назначил добавки с B₁₂ или поне проследяване на статуса. Тя имаше множество признаци и симптоми на дефицит от четири години, но специалистите не го бяха установили. Освен това имаше атипични клетки в цитонамазката, които бяха накарали гинеколога да приложи дилатация и кюртаж и бримкова електро хирургична ексцизия.

Абнормностите в клетките продължиха, докато най-сетне не се установи тежкият дефицит на B₁₂. Ако само един от лекарите й, в това число гинекологът й, бе запознат с признаците и симптомите на този дефицит, Джена нямаше да остане трайно прикована към инвалидната количка.

Джена е получила подостра комбинирана дегенерация на гръбначния стълб, причинена от късно открития дефицит на B₁₂. Няма чувствителност в краката, пикочният й мехур не функционира нормално заради неврологично увреждане вследствие на дефицита. В резултат на това тя страда и от задържане на урина, чести инфекции на пикочните пътища и се нуждае от ежедневна катетеризация.

Възможно е атипичните цервикални клетки при жени с дефицит на B₁₂ в крайна сметка да се превърнат в ракови, ако дефицитът не се лекува. (Това подсказва ясната връзка между дефицита на B₁₂ и рака на маточната шийка). По тази причина лекарите, които заподозрат възможен дефицит при жени с проблемни цитонамазки, могат не само да им спестят време, пари и стрес, но и да спасят живота поне на някои от тях.

Ефектите на B₁₂ върху имунната система

Ракът е едно от последствията от увредената имунна система, но ниският B₁₂ може да наруши функциите й по много начини, а резултатите да приемат различни форми — повечето сериозни, а немалко и потенциално фатални.

Например дефицитът на B₁₂ като че ли предизвиква абнормни реакции на организма към ваксините, което може да е живото опасно. Доказателства за това откриваме в неотдавнашно изследване на болнични пациенти в напреднала възраст с приложена ваксина срещу пневмония (същата, която се ползва от много възрастни хора). Половината от участниците в проучването имат твърде ниски нива на B₁₂, а останалите — по-високи (при сходни възраст и диагнози).

Хората с дефицит на B₁₂ са склонни към нежелани реакции спрямо ваксини.

Преди приложението на ваксината двете групи са с подобни нива на антителата срещу пневмония. След това обаче в групата с високи нива на B₁₂ са отчетени много повече антитела, отколкото в тази с ниски. Това по думите на учените, идва да покаже, че макар ваксинацията да води до образуване на „помнещи клетки“, предназначени за борба с болестта, развитието им в ефективна сила зависи отчасти от нивото на витамин B₁₂.

„Тези находки могат да се окажат клинично значими — пишат учените, — защото ефективността на пневмококовата ваксина е едва от 46 до 70% при хората в напреднала възраст, а голяма част от тях имат субклиничен дефицит на витамин B₁₂“. [13]

В превод: ако сте в напреднала възраст и си правите пневмококова ваксина, но същевременно страдате от недостиг на B₁₂, може би си хвърляте парите на вятъра. Същото важи и ако сте по-млади. Ние сме убедени, че е безотговорно да се ваксинират пациенти със симптоми или риск от дефицит на B₁₂, без последният да се изследва.

Нещо повече: тъй като всяка ваксина може да има нежелани ефекти върху индивиди с увредена имунна система, смятаме, че вероятно дефицитът на B₁₂ играе ключова роля в някоя от хилядите тежки реакции към имунизации, наблюдаващи се ежегодно. Хората с дефицит на B₁₂ са склонни към нежелани реакции спрямо ваксини, защото имунната им система не функционира пълноценно. Това е още една област, в която се налагат сериозни проучвания.

Опасна практика: Имунизация на хора с дефицит на B₁₂

През юни 2009 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви епидемия от т.нар., свински грип (H1N1). Този вирус, както и други грипни щамове, са особено опасни за хора с отслабена имунна система. Те може да не развият пълен имунитет след заразата и да бъдат заразени с един и същ вирус повече от веднъж.

Към днешна дата свинският грип не изглежда много по-опасен от типичните сезонни щамове. Той обаче може да доведе до тежки усложнения. През есента на 2009 г. например в болницата се зарази 32 годишната медицинска сестра Сузи. Беше много болна и отсъства от работа четири седмици. Защо се разболя толкова сериозно, след като беше ваксинирана само три седмици по-рано?

Това, което повечето лекари не знаеха, бе, че по време на имунизацията Сузи бе с дефицит на витамин B₁₂. Три години по-рано, с цел да отслабне тя се подлага на процедура за поставяне на байпас на стомаха. Никой не проследява нивото й на B₁₂, не й е назначена профилактика с добавки. Не й е обяснено и че рано или късно ще получи дефицит на B₁₂ и ще се наложи доживотна терапия с прием на витамина. Според нас Сузи, подобно на възрастните пациенти, за които споменахме по-горе, не успява да изгради ефективна защита срещу грипния вирус, дори след ваксината, защото имунната й система е увредена от дефицита на B₁₂.

 

 

Ето и още един въпрос, заслужаващ да се проучи: защо грипът засяга едни части на света по-силно, отколкото други? Неотдавна например беше съобщено, че в Мексико смъртността от свинския грип в пика на епидемията е по-висока, отколкото в други страни. За този повишен риск вероятно от значение са множество фактори, включително и непълноценното хранене и ограниченият достъп до медицинско обслужване. Интересно е обаче, че дефицитът на B₁₂ преобладава в страни с ниска консумация на животински продукти. Изследване на деца в училищна възраст в Мексико установи, че 22% от тях са със сериозен дефицит (серумен B₁₂ <140 pg/ml) поради непълноценно хранене и проблеми с усвояването, предизвикани от бактериални растежи в тънкото черво и инфекция с Giardia lamblia (гиардиаза). [14, 15] Тези данни показват, че когато анализират ефектите на грипните вируси по света, епидемиолозите трябва да вземат предвид и нивата на B₁₂.

HIV, СПИН и B₁₂

СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност) — болест, поразяваща имунната система и унищожаваща защитните механизми срещу много инфекции и злокачествени заболявания, се причинява от човешкия имунодефицитен вирус (HIV). Все повече данни показват, че при пациентите със СПИН често се наблюдава дефицит на B₁₂, който може също да играе роля в развитието на болестта.

Ниските нива на B₁₂ са често срещани при носителите на HIV инфекция.

Една от забележителните находки е, че дефицитът на B₁₂ е свързан с по-бързо настъпване на симптомите на СПИН при хора, заразени с HIV. Учени от „Джонс Хопкинс“ установяват, че независимо дали са подложени на медикаментозна терапия или не, „развитието на дефицит на витамин А или B₁₂ е свързано с намаляване на клетките CD4, а нормализирането на нивата на витамин А, витамин B₁₂ и цинк — с повишаването им“, и заключават: „Данните сочат, че микронутриентните дефицити са свързани с прогресирането на HIV-1 и подсказват възможността нормализирането им да повиши безсимптомната преживяемост“. [16] Подобно изследване, проведено от други учени, установява, че мъже с HIV и ниски серумни нива на B₁₂ преживяват „значително по-кратко време без СПИН“, отколкото тези с нормални стойности на B₁₂. [17]

В друго проучване учените откриват, че в експериментални условия няколко форми на витамин B₁₂ (включително метилкобаламин и хидроксикобаламин) възпрепятстват инфектирането на клетките с HIV. Авторите изказваш хипотезата, че „тези и други свързани агенти могат да са от полза в антивирусната терапия“. [18]

Ниските нива на B₁₂ се срещат често при хора, заразени с HIV, като 1/3 от тях показват признаци на дефицит, а около половината имат симптоми на нисък B₁₂ [19] въпреки нормалните серумни нива. Една от причините за това е, че пациентите с диария, свързана със СПИН, усвояват витамина твърде непълноценно. [20] Друга причина са намаляването на стомашните киселини, вътрешният фактор и холотранскобаламин II (вещества, необходими за разграждането на B₁₂, транспорта му до червата и пренасянето му до клетките в организма). [21]

Възможно е B₁₂ да играе значима роля за неврологичните симптоми при пациенти със СПИН. Почти 1/3 от болните страдат от невропатия, болезнено изтръпване или безчувственост в ходилата, краката, ръцете и дланите, подобно на пациентите с първична диагноза за дефицит на B₁₂ (виж Глава 3). Свързаната с HIV невропатия може да е с различен произход, включително и вследствие употребата на медикаменти като Hivid, Videx, Zerit, Epivir, гапсон, Myambutol, изониазид, Flagyl, Taxol, Thalomid, Oncovin (някои от които впрочем понижават и нивата на B₁₂). Предвид честотата на дефицита при хората със СПИН обаче намалените запаси от B₁₂ могат да допринесат за значителна част от свързаната с HIV невропатия.

Дори при индивиди със СПИН, при които нивата на B₁₂ изглеждат нормални, метаболитните пътища на B₁₂ може да са нарушени и да доведат до неврологични проблеми. Неотдавна група учени изследва пациенти със СПИН и миелопатия (увреждане на нервната система), пациенти със СПИН без миелопатия и контролна група без HIV. Първата група пациенти показват дефекти във важен път на B₁₂. Това е поредното доказателство, че „скритите“ проблеми с B₁₂ са често явление при СПИН и могат да причинят или влошат неврологичните симптоми при много пациенти.

Друг страшен симптом на СПИН е деменцията, която често се появява в късните стадии на болестта. Тук отново откриваме дефицит на B₁₂ в общата картина на състоянието. Както посочихме в Глава 2, дефицитът на B₁₂ е сред причините за деменция при хората в напреднала възраст, затова е логично честият дефицит при пациенти със СПИН да допринася за деменцията и в тази група.

Бъдещите изследвания ще ни помогнат да разберем по-добре връзката между симптомите на СПИН и дефицита на B₁₂. Междувременно, тъй като пътищата на B₁₂ могат да се нарушат на най-различни етапи от болестта, ние настоятелно препоръчваме всички пациенти с HIV или СПИН да се изследват за B₁₂, особено ако проявяват симптоми. Би било разумно и пациентите със СПИН профилактично да получават високи дози B₁₂.

Джордж, 38 годишен болен от СПИН, посети спешното ни отделение три пъти в рамките на 2 месеца, като се оплакваше от болезнена невропатия в ходилата. Прегледах изследванията му и забелязах; че никой не му е назначавал серумен B₁₂ да не говорим за ММК. Вместо това лекуваха невропатията му с Neurontin (неефективно) и му обясняваха, че нищо повече не може да се направи.

Казах му да си изследва нивата на ММК и B₁₂, но лекарите му не се вслушаха в съвета ми. Неотдавна попаднах на документите му и видях, че отново е бил в спешното отделение две години след прегледа му при мен. Тогава е имал анемия с признаци на дефицит на B₁₂, а гастроентерологът му съобщаваше за ендоскопия на стомаха, показваща атрофичен гастрит (възпаление и загуба на лигавица, водещи до значително намаляване на стомашните киселини и нарушаване на способостта на организма да отделя B₁₂ от протеина, за да бъде усвоен).

Джордж продължава да приема Neurontin, въпреки че това почти не намалява болките му. Назначили са му и Prevacid, който още повече ще понижи стомашните киселини и ще влоши и бездруго сериозния му дефицит на B₁₂. Предвид очевидния дефицит много вероятно е тази терапия да увеличи рисковете от все по-големи двигателни проблеми, болки и деменция.

Друг пациент, 33 годишният Сам, също диагностициран със СПИН, дойде в спешното отделение с оплаквания от слабост, безчувственост, спазми и неконтролируема болка в левия крак. Приемаше Zerit за невропатия и беше слаб, немощен и блед. При последния му прием (шест месеца по-рано) беше прегледан от психиатър за депресия. Бележките на лекаря показваха затруднена концентрация и отслабена памет.

СПИН в Африка: връзка с B₁₂?

СПИН е световен проблем, но най-силно засяга африканските държави. За това има множество причини, включително бедността и липсата на здравна просвета. Въпреки всичко ние предполагаме, че е възможно и дефицитът на B₁₂ да играе известна роля за кризата в Африка.

Много африканци консумират предимно вегетарианска храна с ниско съдържание на B₁₂. [22] В същото време повечето жени там кърмят децата си, което е много добре, ако майката се храни пълноценно, но при непълноценно хранене може да доведе до изключително ниско ниво на B₁₂. Недохранването обаче е чест проблем в много области на Африка. Едно проучване показва, че децата в едно южноафриканско село приемат под 50% от препоръчителната дневна доза витамин B₁₂ и множество други нутриенти. [23]

Предвид факта, че дефицитът на B₁₂ нарушава способността на имунната система да се бори с инфекциите и може да ускори развитието на СПИН при HIV позитивни хора, повече от логично е да приемем, че ниските нива на B₁₂ при милиони африканци могат също да са фактор в тази страшна епидемия. Разумно би било здравните власти, борещи се с кризата, да включат в превантивната си стратегия и усилия за подобряване на статуса на B₁₂ при африканското население.

Сам беше във високорискова група за дефицит на B₁₂ и с явни симптоми. Кръвните му изследвания показаха тежък дефицит. Серумният му B₁₂ беше едва 132 pg/ml, а хомоцистеинът му беше завишен до 36 µmol/l, което неимоверно повишаваше съдовия риск. Имаше анемия, но без макроцитоза. Компютърната томография на мозъка му показа атрофия, което радиологът отбеляза като твърде необичайно за човек на неговата възраст. Мозъчната атрофия обаче е добре описана в литературата във връзка с дефицита на B₁₂, особено при децата.

Дефицитът на B₁₂ и автоимунните нарушения

Изглежда странно, че дефицитът на B₁₂ участва както в потискането, така и в свръхактивирането на имунната система. Това обаче е точно така, защото една от причините за дефицита е пернициозната анемия — автоимунно заболяване, при което организмът напада собствените си клетки.

Повечето лекари използват термина „пернициозна анемия“ неправилно. Тази диагноза е запазена за автоимунното нарушение, водещо до дисфункция на стомаха (гастритна атрофия, намалено производство на стомашни киселини, дефицит на вътрешен фактор, антиинтринзик-факторни и/или антипариетални антитела). Затова човек с дефицит на B₁₂ вследствие на болестта на Крон, операция за поставяне на стомашен байпас, цьолиакия или непълноценно хранене няма пернициозна анемия. (Разбира се, и лекарите, и пациентите трябва да знаят, че без диагноза и лечение дефицитът на B₁₂ може да е еднакво опасен и смъртоносен, независимо от причината. Дефицитът на кобаламин си е дефицит на кобаламин и трябва да се лекува, а причината му да бъде установена във всички форми на проявлението му.)

Автоимунната пернициозна анемия е състояние, при което автоимунен механизъм разрушава стомашната лигавица, в която се намират париеталните клетки. Последните отделят вътрешен фактор, който е необходим за усвояването на B₁₂. Липсата на вътрешен фактор води до дефицит на B₁₂. Смята се, че недостигът на секреция на вътрешен фактор е резултат от атрофия на стомашната лигавица, която от своя страна се причинява от имунно унищожаване на частите, отделящи киселина и пепсин.

Пациентите с пернициозна анемия отделят твърде малко стомашна киселина и често се оплакват от подуване и продължително чувство на пресищане след хранене. Прогресивното разрушаване на париеталните клетки води до намалена секреция на солна киселина и ензими, необходими за освобождаването на витамин B₁₂ от храната. С времето това води до загуба и възпаление на стомашната лигавица и ахлоридрия (липса на стомашна киселина). Смята се, че унищожаването на стомашната лигавица е крайната фаза на автоимунния процес. При пациентите с пернициозна анемия обикновено се наблюдават антипариетални и/или антиинтринзик-факторни антитела.

Новите изследвания повдигат въпроса дали пернициозната анемия е автоимунно нарушение или се причинява от инфекциозно заболяване — от т.нар. Helicobacter pylori (Н. pylori). Учените разглеждат възможността дълготрайната инфекция с Н. pylori да води до атрофичен гастрит и да е катализатор на автоимунно стомашно заболяване. Тази нова теория все още е предмет на спорове. [24] Независимо от причината, пациентите с автоимунна пернициозна анемия се нуждаят от проследяване с езофагогастродуоденоскопия (ЕГД) поради повишения риск от рак на стомаха и карциноиди (вид невроендокринни тумори). Хроничното повишение на хормона гастрин (наблюдавано при пациенти с пернициозна анемия) може да предизвика появата на тумори, наречени гастриноми.

Гастритни карциноиди развива приблизително един на всеки 25 пациенти с пернициозна анемия. След проследяване на пациенти с пернициозна анемия в продължение на 6,7 години, екип учени установява, че хроничният атрофичен гастрит е свързан с годишен риск от 0,14% за развитие на рак на стомаха. [26]

На вниманието на лекарите: диагностициране на пернициозна анемия

Критериите за диагностициране на автоимунна пернициозна анемия включват:

1. Наличие на атрофия в корпуса със или без засягане на атриума, установена чрез ЕГД.

2. Наличие на хиперплазия на ентерохромафин подобни клетки.

3. Хипохлорхидрия или ахлорхидрия (недостиг или липса на стомашна киселина).

4. Повишен серумен гастрин на гладно.

5. Понижени нива на пепсиноген I.

6. Антипариетални антитела (установяват се при 90% от лицата с пернициозна анемия, но специфичността им е само 50%).

7. Антиинтринзик-факторни антитела (много специфичен критерий за пернициозна анемия, но с ниска чувствителност от 50%).

Специалистите препоръчват пациентите с пернициозна анемия да преминават рутинно ендоскопско наблюдение на всеки две до пет години, но ако се оплакват от загуба на тегло, дисфагия, коремни болки, диспепсия и/или железен дефицит, се налага незабавна ЕГД. Необходимо е пациентите с пернициозна анемия да се проследяват поне веднъж годишно с клинично интервю и физикален преглед, за да се установят евентуални нови симптоми, които биха изисквали по-ранна ЕГД.

Поради автоимунния характер на пернициозната анемия хората в това състояние се намират в повишен риск от други автоимунни нарушения като щитовидни заболявания (до 32%), диабет тип I (3-4%) и витилиго (2-8%). Ето защо всички пациенти с автоимунни нарушения (особено на щитовидната функция) трябва винаги да се изследват и за пернициозна анемия/дефицит на B₁₂. И обратното, хората с установена автоимунна пернициозна анемия следва ежегодно да изследват (а при появата на симптоми и по-рано) функциите на щитовидната си жлеза. Други автоимунни заболявания, свързвани с пернициозната анемия, са болест на Адисън, преждевременна яйчникова недостатъчност, ревматоиден артрит, лупус, хипопаратиреоидизъм, хипогамаглобулинемия, агамаглобулинемия, язвен колит и идиопатична адренокортикална инсуфициенция.

Увеличава ли ниският B₁₂ риска от рак и други проблеми, свързани с имунната система?

Изследванията показват, че дефицитът на B₁₂ може да повиши индивидуалния риск от дисфункция на имунната система или рак, особено при наличие на:

• Автоимунно заболяване;

• Фамилна анамнеза за автоимунни заболявания или нарушения на имунната функция;

• Фамилна анамнеза за рак и по-конкретно за гастроинтестинални или „женски“ злокачествени заболявания;

• Аномалии в цитонамазката;

• Носителство на HIV или СПИН.

• депресия

• инсулти

• загуба на памет

• умора

• затруднения в ходенето

• падания

Глава 7 — Бележки

1. Frankel, Р. The Methylation Miracle. New York: St. Martin’s Press, 1999.

2. Wu, K., Helzlsouer, K.J., Comstock, G.W., Hoffman, S.C., Nadeau, M.R., Selhub, J. A prospective study on folate, B₁₂ and pyridoxal 5-phosphate (B6) and breast cancer. Cancer Epidemiology, Biomarkers and Prevention 1999, 8(3):209-17.

3. Choi, Sang-Woon. Vitamin B₁₂ deficieny: A new risk factor for breast cancer? Nutrition Reviews 1999, 57(8):250-53.

4. Alberg, A.J., Selhub, J., Shah, K.V, Viscidi, R.P., Comstock, G.W., Helzlsouer, K.J. The risk of cervical cancer in relation to serum concentrations of folate, vitamin B₁₂, and homocysteine. Cancer Epidemiology Biomarkers, and Prevention 2009, 9(7):76l-4.

5. Sedjo, R.L., Inserra, Р., Abrahamsen, M., Harris, R.B., Roe, D.J., Baldwin, S., Giuliano, A.R. Human papillomavirus persistence and nutrients involved in the methylation pathway among a cohort of young women. Cancer Epidemiology, Biomarkers and Prevention 2002, 11(4): 353–9.

6. Weinstein, S.J., Ziegler, R.G., Selhub, J., Fears, T.R., Strickler, H.D., Brinton, L.A., Hamman, R.F., Levine, R.S., Mallin, K., Stolley, P.D. Elevated serum homocysteine levels and increased risk of invasive cervical cancer in U.S. women. Cancer Causes and Control 2001, 12(4): 317–24.

7. Piyathilake, C.J., Johanning, G.L., Macaluso, M., Whiteside, M., Oelschlager, D.K., Heimburger, D.C., Grizzle, W.E. Localized folate and vitamin B₁₂ deficient in squamous cell lung cancer is associated with global DNA hypomethylation. Nutrition and Cancer 2000, 37(1):99-107.

8. Carley, K.W., Punaiah, R., Alvarez, J.O., Heimburger, D.C., Anantha, N. Diet and oral premalignancy in female south Indian tobacco and betel chewers: A case-control study. Nutr Cancer 1994, 22(1):73-84.

9. И трите изследвания са цитирани в: Frankel, Р. The Methylation Miracle. New York: St. Martin’s Press, 1999.

10. Frankel. P. The Methylation Miracle. New York: St. Martin’s Press, 1999.

11. Zhu, B.T. Medical hypothesis: Hyperhomocysteinemia is a risk factor for estrogen induced hormonal cancer. International Journal of Oncology, 2003, 22(3):499-508.

12. Frankel, P. The Methylation Miracle. New York: St. Martin’s Press, 1999.

13. Fata, F., Herzlich, B., Schiffman, G., Ast, A. Impaired antibody responses to pneumococcal polysaccharide in elderly patients with low serum vitamin B₁₂ levels. Annals of Internal Medicine 1996, 124:299-304.

14. Rasmussen, S.A., Femhoff, P.M., Scanlon, K.S. Vitamin B₁₂ deficiency in children and adolescents. J. Pediatr, 2001, 138:10-17.

15. Allen, L.H., et al. Vitamin B₁₂ deficiency and malabsorption are highly prevalent in rural Mexican communities. Am J Clin Nutr, 1995, 62:1013-9.

16. Baum, M.K., Shor-Posner, G., Lu, Y., Rosner, B., Sauberiich, H.E., Fletcher, M.A., Szapocznik, J., Eisdorfcr, C., Buring, J.E., Hennekens, C.H. AIDS 1995, 9(9):1051-6.

17. Tang, A.M., Graham, N.M., Chandra, R.K., Saah, A.J. Low serum vitamin B₁₂ concentrations are associated with faster human immunodeficiency virus type 1 (HIV-1) disease progression. Journal of Nutrition 1997, 127(2):345-51.

18. Weinberg, J.B., Shugars, D.C., Sherman, P.A., Sauls. D.L., Fyse, J.A. Cobalamin inhibition of HIV-1 integrate and integration of HIV-1 DNA into cellular DNA. Biochemical and Biophysical Research Communications 1998, 246(2):393-7.

19. Herbert, V., Fong, W., Guile, V., Stopler, T. Low holotranscobalamin II is the earliest serum marker for subnormal vitamin B₁₂ (cobalamin) absorption in patients with AIDS. American Journal of Hematology 1990, 34(2):132-9.

20. Bjamason, I., Sharpstone, D.R., Francis, N., Marker, A., Taylor, C., Barrett, M., Macpherson, A., Baldwin, C., Menzies, I.S., Crane, R.C., Smith, T., Pozniak, A., Gazzard, B.G. Intestinal inflammation, ileal structure and function in HIV. AIDS 1996, 10(12):1385-91.

21. Herzlich, B.C., Schiano, T.D., Moussa, Z., Zimbalist, E., Panagopoulos, G., Ast, A., Nawabi, I. Decreased intrinsic factor secretion in AIDS: Relation to parieral cell acid secretory capacity and vitamin B₁₂ malabsorption. American Journal of Gastroenterology 1992, 87(12):1781-8.

22. Neumann, C.G. livestock development and impact on diet quality and the growth and development of children. Consultative Group on International Agricultural Research. http://www.cigar.org

23. Faber, M., Jogessar, V.B., Benade, A.J. Nutritional status and dietary intakes of children aged 2–5 years and their caregivers in a rural South African community. International Journal of Food Science and Nutrition 2001, 52(5):401-11.

24. Lahner, E., Annibale, B. Pernicious anemia: New insights from a gastroenterological point of view. World J Gastroenterol, 2009 November 7, 15(4l):5121-5128.

25. Kokkola, A., et al. The risk of gastric carcinoma and carcinoid tumours in patients with pernicious anaemia. A prospective follow-up study. Scand J Gastroenterol 1998, 33:88-92.

26. Lahner, E., et al. Long-term follow-up in atrophic body gastritis patients: atrophy and intestinal metaplasia are persistent lesions irrespective of Helicobacter pylori infection. Aliment Pharmacol Ther 2005, 22:471-481.