Сали Пачолок, Джефри Стюарт
А дали не е B12? (18) (Епидемия от погрешни диагнози)

Глава 14
С общи усилия

В тази книга изложихме на показ една голяма пробойна в американската здравна система. Бушува невидима за обществото ни епидемия, практически незабелязана и от медицинските специалисти. Тя има безопасен, прост и евтин лек, но малцина го получават, и то ако имат късмета да им бъде поставена правилна диагноза. В резултат на това стотици хиляди хора страдат от тежки увреждания и дори губят живота си.

Очевидно са необходими действия, за да се преборим с тази невидима епидемия. Всички ние, ангажирани със здравеопазването, трябва да се противопоставим на дефицита на B₁₂ в национален мащаб, като застанем до пациентите си, които разчитат на нас. Това включва не само лекарите, сестрите и другите здравни работници, но и всички останали, които имат възможност за позитивни действия:

• Ръководствата на хосписите и другите специализирани домове за грижи трябва да изискват изследвания за B₁₂ на всички свои пациенти, да лекуват симптоматичните пациенти в сивата зона и при необходимост да назначават ММК в урината;

• Федералните, щатските и местните агенции, извършващи медицински скрининги и други здравни услуги за хора в напреднала възраст, следва да включат изследването за B₁₂ в рутинните си пакети;

• Специалистите по психично здраве и психиатричните клиники трябва да настояват за скрининг на B₁₂ като част от базисните изследвания на всички пациенти, включително жените с постпартална депресия или психоза;

• Специалистите, лекуващи деца с проблеми в развитието, трябва да осъзнаят ролята на кобаламиновия дефицит и нарушения метаболизъм на B₁₂ за тези нарушения и да настояват за скрининг на всички деца със забавено развитие или други проблеми.

Всеки от нас трябва да се ангажира с прекратяването на епидемията от дефицит на B₁₂.

Какво можем да направим, за да спрем епидемията?

• Да повишим настоящата долна граница за серумен B₁₂ от 200 на 450 pg/ml;

• Да повишим препоръчителната дневна доза до 1000 µg за възрастни и деца (вкл. преди зачеване, по време на бременност и лактация);

• Да разпространяваме информацията сред медиците и потребителите на медицински услуги;

• Да откриваме рано жертвите на дефицита;

• Да изследваме всички симптоматични и рискови пациенти;

• Да изследваме всички хора над 60 годишна възраст;

• Да включим скрининг за B₁₂ във всички програми за превенция на паданията;

• Да изследваме всички пациенти, постъпващи в хосписи;

• Да изследваме всички пациенти с психични заболявания:

• Да изследваме всички деца с изоставане в развитието или симптоми на аутизъм;

• Да разработим актуални протоколи за откриване и лечение на кобаламиновия дефицит;

• Да използваме активната коензимна форма (метил-B₁₂) в таблетките и таблетките за смучене вместо цианокобаламин;

• Да утвърдим законово ежегоден Месец на информираността за B₁₂;

• Да си осигурим помощта на медиите и правителствените институции в информирането на здравните работници и обществеността относно милиардите долари, похарчени излишно за лечение на сериозни болести, които биха могли да бъдат спестени при навременно диагностициране на пациентите с дефицит на B₁₂;

• Да си партнираме с други страни за утвърждаването на Световен ден на информираността за B₁₂;

• Медицинските застрахователи трябва да подкрепят информираността за B₁₂ като начин за намаляване на разходите за лечение;

• Медицинските сестри и клиничните социални работници трябва да се запознаят с проблема за B₁₂ и с ролята му за получаването на травми, ограничената самостоятелност, инвалидността и броя на пациентите в институциите за дългосрочни грижи;

• Правителствените институции, отговорни за подпомагането на общественото здраве, трябва да изведат на дневен ред дефицита на B₁₂, особено сега, когато огромното поколение на бейби бума навлиза в рискова напреднала възраст;

• Потребителите на медицински услуги също трябва да поемат отговорност за собственото си здраве. За тази цел те следва да настояват за правилна диагноза и лечение, ако са в риск от кобаламинов дефицит (виж Глава 1), както и да предпазят близките си — особено децата и възрастните си родители — като ги защитават и изискват изследвания и лечение;

• Учените, занимаващи с медицински изследвания, е необходимо да обърнат задълбочено внимание на ефективността на различните форми на перорален и инжекционен B₁₂ в големи групи от населението.

Всеки от нас трябва да се ангажира с прекратяването на епидемията от дефицит на B₁₂. За да сме истински ефективни обаче, усилията ни трябва да достигнат най-високи нива. Затова призоваваме министъра на здравеопазването на Съединените щати да приложи незабавни мерки за борба с дефицита на B₁₂. Това лесно за откриване състояние може да се лекува ефективно за няколко долара месечно на пациент (буквално за по десет цента на ден!), но недиагностицирано, струва на здравната ни система милиарди долари всяка година. Днес ние не познаваме по-належащ проблем от този.

За да се преборим с епидемията, са ни нужни образование, информираност, превенция и скрининг. Наложително е приемането на нови протоколи и стандарти в медицинските общности на САЩ и по целия свят.

Независимо дали сте медицински специалисти или сте потребители на здравни услуги, надяваме се да се присъедините към нас в борбата ни да спасим живота на милиони хора, да спестим милиарди долари и да предотвратим безброй трагедии. Заедно можем да спрем епидемията. Това е най-предотвратимият и най-лечимият бич в медицината — но само ако предприемем действие.?