Том Роб Смит
Дете 44 (16)

Югоизточна Ростовска област, шестнайсет километра северно от Ростов на Дон

Същия ден

Последния ден от пребиваването си в областта Нестеров прекара в градчето Гуково. Сега пътуваше с електричката обратно към Ростов. Макар вестниците да не споменаваха за престъпленията, слуховете за убийствата на деца бяха станали обществено достояние. Дотогава милицията гледаше на тях като на изолирани случаи без връзка помежду им. Но хората извън милицията, необременени от каквито и да било теории за естеството на престъпленията, започнаха да ги свързват. Нестеров беше чул да се говори, че някакъв див звяр убива деца в горите край град Шахти. На различните места бяха измислени различни зверове, а из цялата област се повтаряха и свръхестествени обяснения. Беше чул лично уплашена майка да твърди, че звярът е половин човек, половин животно, дете, отгледано от мечки, което мрази всички нормални деца и се храни с тях. Жителите на едно село бяха сигурни, че това е отмъстителен горски дух, и изпълняваха сложни обреди, за да умилостивят демона.

Хората от Ростовска област нямаха представа, че подобни престъпления са извършени и на стотици километри оттам. Смятаха, че злото засяга само тях. Нестеров донякъде беше готов да се съгласи с тях. Не се съмняваше, че е в центъра на престъпленията. Тук убийствата бяха повече от всякъде другаде. Не беше склонен да вярва в свръхестествени обяснения, но отчасти беше изкушен да повярва в най-убедителната и разпространена версия, според която това е дело на нацисти, оставени от Хитлер за отмъщение, войници, получили последната заповед да избиват децата на Русия. Тези нацистки войници бяха подготвяни да живеят сред руснаците, смесваха се с обществото и в същото време систематично убиваха деца, спазвайки някакъв установен ритуал. Това обясняваше мащаба на убийствата, географския им обхват, жестокостта им, но и липсата на сексуален елемент. Убиецът не беше един, те бяха може би десет-дванайсет и всеки действаше независимо от другите, пътуваше от град на град и убиваше, без да подбира жертвите си. Тази версия доби толкова широко разпространение, че някои от местните отдели на милицията, които твърдяха, че са разкрили всяко от тези престъпления, започнаха да разпитват хора, които владееха немски.

Нестеров стана, за да се разтъпче. Пътуваше с електричката вече три часа. Тя беше бавна и неудобна, а и той не бе свикнал да седи толкова дълго. Разходи се през вагона, отвори прозореца и се загледа в приближаващите се светлини на града. Осведомен за убийството на момче на име Петя, живеещо в стопанство близо до Гуково, той замина за там тази сутрин. Веднага откри родителите на момчето. Макар че се представи под фалшиво име, каза истината и обясни, че разследва подобни убийства на деца. Родителите на момчето бяха привърженици на версията за нацистките войници, като обясниха, че може би предатели украинци им помагат да се интегрират в обществото. Бащата показа на Нестеров албума с марки на Петя, който семейството пазеше в дървена кутия под леглото си в памет на мъртвия им син. Те не можеха да гледат марките без сълзи. Бяха им отказали да видят тялото на момчето. Но бяха чули, че било обезобразено, като разкъсано от див звяр, а устата му била натъпкана с пръст, сякаш за да ги заболи още повече. Бащата, участник във Великата отечествена война, знаеше, че на нацистките войници са давани наркотици, за да бъдат по-свирепи и безмилостни. Беше сигурен, че тези убийци са взимали такива наркотици. Може би имаха зависимост от детска кръв, без която умират. Как иначе тези хора могат да извършват такива зверства? Нестеров нямаше думи, с които да ги утеши, освен обещанието, че извършителят ще бъде заловен.

Електричката пристигна в Ростов. Нестеров слезе, убеден, че е открил центъра на престъпленията. Някога, преди четири години и преди да бъде прехвърлен във Волск, беше служил в ростовската милиция и сега не му беше трудно да събере информация. Според последните му изчисления при подобни обстоятелства бяха убити петдесет и седем деца. Голяма част от убийствата бяха станали в тази област. Беше ли възможно из цялата западна част на страната да са останали нацистки войници? Огромна територия беше окупирана от Вермахта. Той самият беше воювал в Украйна и с очите си бе видял изнасилванията и убийствата, извършвани от отстъпващата армия. Решил да не вярва на нито една от версиите, генералът засега отхвърли тези съображения. Задачата на Лев в Москва беше решаваща, за да се внесе поне малко професионализъм в измислиците за личността на убиеца. А пред Нестеров стоеше задачата да събере колкото може повече факти за местожителството на престъпника.

По време на отпуската семейството му отседна при майка му в нов микрорайон, построен по програмата за следвоенно възстановяване на града: сградите бяха предвидени да подслонят колкото може повече хора, а не да се живее удобно в тях. Те вече бяха амортизирани, изглеждаха така още преди да бъдат завършени. Лишени от водопровод и отопление, те по нищо не се отличаваха от къщата му във Волск. Двамата с Инеса бяха се разбрали да кажат на майка му, че са получили нова квартира. Тя толкова се успокои от лъжата, като че ли самата живееше в това ново жилище. Наближавайки къщата, Нестеров погледна часовника си. Беше излязъл в шест сутринта, а вече наближаваше девет вечерта. Бяха изминали петнайсет часа, а той не се беше сдобил с някаква полезна информация. Времето му изтичаше. Утре се прибираха у дома.

Влезе в двора. От единия до другия му край беше простряно пране. Видя и техни дрехи сред другите. Бяха изсъхнали. Като мина между прането, тръгна към вратата на квартирата на майка си и престъпи прага на кухнята.

Инеса седеше на табуретка с разкървавено лице и завързани ръце. Зад нея стоеше непознат мъж. Без да се опита да разбере какво е станало и кой е този човек, Нестеров се втурна напред, обзет от гняв. Не даваше и пет пари, че мъжът е във военна униформа и можеше да го убие, който и да е той. Генералът вдигна юмрук. Преди да се е доближил, ръката му изтръпна от остра болка. С периферното си зрение забеляза жена на около четирийсет години с черна полицейска палка в ръка. Някъде беше я виждал. Спомни си къде — на плажа, преди два дни. В другата си ръка небрежно държеше пистолет, наслаждавайки се на властта си. Направи знак на офицера. Той пристъпи напред и хвърли купчина листове на пода. Те се разпиляха в краката им, всички документи, които той беше успял да събере през последните два месеца, снимки, описания, карти — папката със случаите на убитите деца.

— Генерал Нестеров, вие сте арестуван.