Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (8) (Холистичен модел на здравето)

4.3.1. Теория „Ин-Ян“

Теория „Ин-Ян“ полага основите за разбиране на хармонията в жизнената дейност и саморегулацията на организма още преди шест хиляди години (Гарбузов В. И., Древние и новые каноны медицины, Санкт-Петербург, 1992). По-надолу ще цитирам част от краткото, ясно и коректно изложение на Гарбузов В. И. по този обширен въпрос:

Съгласно Древно Китайската теория „Ин-Ян“, всичко в природата е полярно. Съществува вечна борба между противоположностите, едновременно с тяхното неразривно единство, взаимно допълване и закономерно редуване (У Вей — Син, У Лин, Пълна Цигун Енциклопедия, прев. И-во „Дилок“, 2007). Между противоположностите, обаче, съществува средна област на равновесие между „ин“ и „ян“, и точно в нея е възникнал животът. Нарушаването на равновесието между „ин“ и „ян“ извън определени рамки, води до възникване на патологични явления и болести, като при това двете начала могат да бъдат както причина, така и следствие. Затова в терапевтичната си практика китайската медицина е насочена към регулиране на съотношенията между „ин“ и „ян“, като към „ин“ трябва да се добавя „ян“ и обратно. Според Древно Китайската теория „Ин-Ян“, Ян е: слънце, горе, небе сила, активност, мъжко начало. Ин е: луна, долу, земя, слабост, пасивност, женско начало. Ян-Ин е в цялата Вселена и във всеки жив организъм. Ян и Ин са неразривно взаимнообвързани, те проникват едно в друго като взаимно се допълват, обуздавайки и регулирайки се взаимно, с което гарантират тази хармония в жизнените дейности, която се определя като здраве. Дисхармонията им, неправомерното усилване на едното или другото е болест. Ян създава енергия, а Ин я акумулира и регулира използването й, усилвайки или намалявайки я и направлявайки я в нужната посока. В мъжа има повече Ян, а в жената — повече Ин, и това е естествено. Случва се и обратното, но това е противоестествено. Мъжът трябва да живее янски живот, а жената — ински и това е естествено, което гарантира тяхното здраве. Горната част на тялото е свързана с Ян, а долната — с Ин. Гърбът и цялата задна повърхност на тялото е Ян-ска, а гръдта, корема, предните и вътрешните повърхности на ръцете и краката — Ин-ски. Когато се усилва Ян, отслабва Ин, и обратно. Това усилване може да е патологично. Самата болест протича по Ян-ски или по Ин-ски тип. Ян-ският вариант на болестта е патология на силата, на енергията, на кипенето. Болният в такъв случай е със силен глас, той е възбуден, активен. Ако това е жена, то в нея има повече мъжко, отколкото женско начало. Кожата на такъв човек е гореща, особено китките и ходилата. Те са сухи и червени. Такова е и лицето му. Той изпитва жажда, сухост в устата и се нуждае от прохладно питие и студена храна. Повишено е артериалното налягане, налице е болка в главата и в тила. Напрегнати са мускулите на вътрешните органи, те са със спазъм, свити. От тук е и болката в сърцето, в гръдния кош и в стомашната област. Със спазъм е и пикочният мехур, от където е учестеното уриниране. Болестта може да бъде предизвикана и от инфекция, и тогава болният е с висока температура. Ян-ският вариант на болестта е мощен, бурен и остър. Ин-ският вариант на болестта е характерен за отслабени или възрастни организми. Болният е с тих глас, вял, пасивен. Лицето му е бледо, китките и ходилата — хладни и влажни. Той зъзне и се нуждае от топло питие. Докато при Ян-ския вариант очите са ярки, живи, блестящи, то при Ин-ския вариант на болестта те са хлътнали, без блясък. Болният се оплаква от слабост, има понижено артериално налягане. При инфекция той е със субфебрилна температура — 37,2° — 37,4°. Болестта протича вяло и продължително. Очевидно е, че при Ян-ския вариант на болестта, трябва тя да се потиска, да се премахнат спазмите и с това, и болките. При този вариант човек в много случаи може да се справи и сам. При Ин-ския вариант на болестта трябва да се укрепят силите на болния, и лекарят трябва да вземе борбата с болестта в свои ръце, тъй като болният не може сам да се справи с нея. Следващото ниво в разбирането на древнокитайската медицина е "Учението за каналите и колатералите в организма", свързващи по определени закономерности и в строг порядък всички органи в организма помежду им. По тях жизнената енергия от единия орган тече към другия. При такова разбиране, частното става общо, мисленето на лекаря обхваща целия жизнен кръг на болния, а зад органа се вижда целия организъм. Тук не можем да не направим аналогията с Теорията за функционалните системи на П. К. Анохин., представляващи саморегулиращи се организации, динамично и избирателно обединяващи, централната нервна система и периферните органи и тъкани, въз основата на нервни и хормонални регулаторни механизми, разгледана по-горе. И така лекарите от Древен Китай са предполагали, че такъв канал се състои от дадения орган и външни и вътрешни разклонения към друг канал. Вътрешните разклонения са пряка връзка с другите органи и са скрити, а външният ход е „явен“, може да се напипа и на него са разположени т.н. биологично-активни точки — БАТ (над 700 броя). Лекарят, натискайки ги, масажирайки ги, обгаряйки ги или вкарвайки в тях игли, въздейства върху съответния вътрешен орган, а от там и върху целия организъм. И това е много важен момент за диагностиката и лечението в древнокитайската медицина — болен е например стомаха, а човека страда от главоболие или зъбобол, от слабост в краката, а по кожата от главата до петите, по хода на съответния канал, се наблюдават обриви, болка, парене или признаци на сбръчкване. От друга страна, въздействайки на лицето, шията, долните крайници, лекарят през тях въздейства на стомаха.

Съгласно древнокитайската медицина в организма на човека има 12 основни канала, или на съвременен език — функционални структурни системи: на белия дроб; на дебелото черво; на стомаха; на далака и панкреаса; на сърцето; на тънките черва; на пикочния мехур; на бъбреците; на перикарда; на „трите нагревателя“; на жлъчния мехур; на черния дроб. Някои от тях са Ян-ски, други — Ин-ски. Ин-ските системи са по в дълбочина и са по-важни за жизнената дейност от Ян-ските. Те са по-уязвими и затова са защитени от Ян-ските. Съответно има и йерархия на болестните прояви — от по-малко опасните до по-опасните, и поетапност в пораженията на органите — от по-малко важните (Ян-ски), до по-дълбоките (Ин-ски).

Системата на белия дроб (Ин-ска) е особено важна за жизнената дейност. Човек със здрав бял дроб има висока умствена работоспособност, жизненост и оптимизъм. Тази система потиска печалността и лошото настроение. Ето защо може да се каже, че печалността може да доведе до развитие на болест в белия дроб. В същото време съществува и обратна зависимост. Човек с хронична патология на белия дроб като правило е песимистичен, склонен е да преувеличава степента на неприятностите си, неудачите си, конфликтите и неблагоприятните ситуации. При него е понижено либидото и възможността за удовлетворяването му. Системата на белия дроб по този начин е вътрешно свързана с половата сфера. При хронична патология на тази система детеродните органи намаляват способността си, а това е път към преждевременна старост. Нерядко безплодието е следствие от хронична патология на белия дроб. Остаряват и кожните покрития. С една дума болестите на белия дроб състаряват човека. Системата на белия дроб е неразривно свързана със системата на дебелото черво.

При патология на системата на дебелото черво (Ян-ска), в която се всмукват течностите, доусвоява се храната, витамините и се формират изпражненията и изхвърлят отпадъците, страда областта на устата, зъбите и човек е предразположен към заболяване на носа, гърлото, бронхите, към мигрена, кожни болести и възникване на нарушения в менструалния цикъл. Налице е и склонност към повишаване на артериалното налягане, нарушаване на кръвообращението в сънните артерии, в крайниците и предразположеност към бъбречнокаменна болест. Днес е установено, че дебелото черво играе необикновено голяма роля в ендокринно-хормоналната регулация и неговото влияние върху жизнената дейност на организма е огромно. При патология на системата на дебелото черво, както при патологията на белия дроб, се наблюдава преобладаване на отрицателните емоции. Такива хора са хипохондрични и егоистични.

Острите нарушения в системата на стомаха (Ян-ска) възбуждат психиката и човек става неспокоен, разговорлив, повишено активен. Нейното хронично нарушаване напротив, потиска психиката, понижава настроението, води към пасивност и сънливост. Човек с хронична патология на стомаха е склонен към трагично възприемане на реалността. При патология на тази система възникват разнообразни поражения на устната кухина, появяват се ерозии на лигавицата. Появяват се болести на хранопровода, гърлото, синусите, мигрена, нарушаване на говора и на кръвообращението на мозъка и крайниците, артрити, в частност патология на тазобедрените стави, заболявания на половите органи, нарушаване на мъжките полови функции (например — преждевременна еякулация), нарушения на менструалния цикъл при жените. Хроничната патология на системата на стомаха предизвиква ранно остаряване на организма, което пагубно се отразява на кожата на лицето и шията.

Системата на стомаха е тясно свързана със системата на далак — панкреас (Ин-ска). Тази система е особено и жизненоважна за организма. Тя е свързана с всички защитни механизми и нейната патология предизвиква естествена тревожност и депресия. В случай на поражения на тази система човекът интуитивно усеща заплаха за самия си живот. Той подсъзнателно се напряга, в него възникват безпокойство, страх, появяват се мрачни сънища и мисли за смъртта. Тази система е интимно свързана с обмяната на веществата в организма, със системите на черния дроб и бъбреците, със състоянието на половата сфера, а именно с матката, с оплождането и с процесите на спермообразуването.

Системата на сърцето (Ин-ска) е вътрешно свързана с психическата дейност. Жизнерадостност — това е емоционалност от сърце. Тревожност, емоционално безпокойство, напрегнатост — това са отрицателни преживявания „хапещи“ сърцето. Обратно болестите на сърцето пораждат тревожност и отрицателни преживявания. Патологията на сърцето предизвиква дълбок страх от смъртта. Става въпрос за подсъзнателно отношение към себе си, към хората и към живота. Известно е, че подсъзнанието е по-тясно свързано с емоциите, отколкото съзнанието. Освен това патологията на сърцето при децата води до задръжка в умственото им развитие, а при възрастните — към понижаване умствената работоспособност и паметта. Сърдечната слабост рефлектира и върху слабост на характера: нерешителност, склонност към неоправдани колебания при вземане на решения, неувереност и мнителност. Понякога сърцето бие ритмично, няма болки, артериалното налягате е нормално, обаче неговата система е нарушена в своята дълбочинна вътрешна функция. Това се проявява в нарушение на емоционалното състояние, с болки в главата, световъртеж, понижаване на умствената работоспособност, неприятни усещания от страна на очите, сухост в устата, почервеняване или побледняване без видими причини на лицето, изтръпване на пръстите на ръцете, особено на кутрето. Човекът се оплаква, че има проблем с речта, неясност в произношението. Проявява се склонност към бъбривост, която не му е била присъща. Кардиологът оценя сърцето на пациента като здраво, но за холистичния лекар е видно, че е нарушена функцията на системата на сърцето и не трябва да се чакат усложнения, за да се предприемат лечебни мерки.

Системата на тънките черва (Ян-ска) е много важна. Тя е свързана със системите на сърцето, на черния дроб, на жлъчния мехур, както и със системите на стомаха, на дебелото черво, на белия дроб и на далак-панкреас. Тя не само защитава сърцето от емоционални бури, но и управлява системата на сърцето. Разрушително й въздействат тревожността, неудовлетвореността, тягостната неопределеност. Системата на тънките черва е система на гнева, на агресивността, на протеста, на волунтаризма, когато човек действа без да се съобразява със силите си и ситуациите, упорито преследвайки често недостижими цели. Това е система на страстите, когато човек пренебрегва здравето си в името на постигане на целите си. По това тази система е подобна на системите на черния дроб и на жлъчния мехур. Това подобие води до постоянно напрежение и спазми във всички съдове и всички вътрешни органи, водещи до енергийното им изтощаване. Тогава се стига до неврастенията — чувство за безсилие, слабост, сълзливост, умствена умора и в същото време раздразнителност, истеричност, повишена чувствителност към шум, ярка светлина, към неприятности, обиди, неудачи. Тъй като е неразривно свързана със системата на сърцето, системата на тънките черва й въздейства, регулирайки кръвообращението „както езерото регулира нивото на водата в реката“, според медиците на Древен Китай.

Системата на пикочния мехур (Ян-ска) е кръстосан възел на всички връзки, регулации и разпределения на енергията в системите на организма. В нея са разположени най-голямо количество биологично-активни точки — 67, а външните й разклонения обхващат цялото тяло. Въздействието върху БАТ от тази система са ефективни за всички вътрешни органи. Те нормализират вегетативната и съдовата системи, помагат при патология на мозъка, на устната кухина, на белия дроб и сърцето, на мускулите, сухожилията, между прешлените дискове на гръбначния стълб, прешлените, правото черво, половите органи и др.

Системата на бъбреците (Ин-ска) е неразривно свързана със системата на пикочния мехур. Древнокитайските медици са смятали, че тя е център на вродената жизнена енергия на човека и има функциите на програмиращ механизъм за жизнената дейност, за вроденото ниво на полова потенция. Системите на бъбреците и на далак-панкреас са най-съкровените, и значимите за жизнената дейност на човека. Изтощението и патологията на тези системи води до съкращаване на живота и до заплаха за самия живот, в частност до онкологичен процес. Изтощението на силите, предизвикано от изтощаване на системата на бъбреците, се характеризира с обща умора, имунодепресия. Хроничните болести излизат извън контрол и побеждават организма. Той много бързо се състарява, независимо от годините си. Изчезва половото влечение и потенция. Човек усеща страх. Мъчи го хладна пот през нощта, студени му са китките и ходилата.

Прави впечатление изтъкваната връзка между състоянието на системите и половата сфера и това не е случайно. Нейното състояние е пряк индикатор за здравословното състояние на човека.

Система на перикарда (Ин-ска). Сърцето е защитено от дебела съединителнотъканна обвивка, перикард. Древнокитайските медици също са наричали перикарда „обвивка на сърцето“, но са считали, че в организма съществува вътрешна регулация на жизнените дейности (съвременното понятие е вегетативната нервна система), която се осъществява чрез системата на перикарда, тоест тази система като че ли обединява в едно емоционалната, съдовата, и половата функции и играе ролята на предпазващ филтър, защитаващ сърцето от емоционални и сексуални претоварвания. Така, въздействайки на БАТ от системата на перикарда, ефективно са лекували както вегетативно-съдови, така и сексуални нарушения, свързани със симпатикусовата нервна система.

Система на „трите нагревателя“ (Ян-ска). Това е своеобразна регулаторна система в организма, обединяваща целия храносмилателен апарат — от устната кухина до правото черво. Това е енерго — произвеждащата система и в тази си функция тя включва белия дроб като снабдител с кислород, черния дроб като генератор и резервоар за енергия, и бъбреците, в които е заложено вроденото ниво на енергийна мощност на организма. Така, системата обединява органи от гръдната клетка, стомашната област и малкия таз, тоест три области произвеждащи вътрешната енергия, с която организма сам се стопля. Високата енергийна мощност на системата на „трите нагревателя“ е позволявала ефективни адаптивни възможности на древните хора, за разлика от съвременните, живеещи в създадената от тях щадяща среда, което от своя страна е довело до понижаване на енергийна мощност на системата на „трите нагревателя“. При това са налице следните нарушения: непоносимост на студ; настръхване и треперене; побледняване на лицето; психическа и физическа умора, вялост, апатия и тъга; повърхностно дишане; отслабване на слуха; изтръпване и слабост в областта на шията и горните крайници; рядко и оскъдно уриниране. Трябва да се отбележи, че регулацията на системата на „трите нагревателя“ е неразривно свързана с регулацията на системата на перикарда — първата произвежда енергия, а втората мобилизира тази енергия в екстремални ситуации.

Система на жлъчния мехур (Ян-ска). Развивайки идеята за неразривната връзка между психичното и физичното, и разглеждайки всяка система като генератор на определени емоционални качества и реакции, древнокитайските лекари са разглеждали системата на жлъчния мехур (заедно със системата на черния дроб) като източник на смелост, решителност, а при наличието на препятствие — на агресивност, враждебност, гняв. Системата на жлъчния мехур, като система на активността и гнева държи в напрежение целия организъм. Тя, както и системата на тънките черва, предизвиква спазми на бронхите (бронхиална астма), спазми на коронарните съдове (стенокардия), спазми на съдовете на главния мозък. Нейното успокоение при дразнене, това е успокоение за целия организъм, профилактика на спазмите. Системата на жлъчния мехур е взаимносвързана с кожата, със сексуалната сфера, със ставите на краката, особено тазобедрените, с функциите на краката.

Система на черния дроб (Ин-ска). Тя енергийно поддържа мозъка, тонизира го, подпомага да се настрои мисленето за енергично и решително разрешаване на задачите и проблемите. При патология тя превъзбужда мозъка или изкривява психическата дейност. Активно влияе на обмяната на веществата на организма. Системата управлява състоянието на мускулите и нейната слабост довежда до мускулна слабост и атрофия на мускулите. Системата енергийно поддържа сексуалната сфера, влияе на кръвообращението в малкия таз и в долните крайници.

В древнокитайската медицина се открояват още и 8 „чудесни“ канали (системи) — 4 ян-ски и 4 ин-ски. Те са наречени така, защото въздействието върху БАТ по тях дава чудесни резултати в лечението на тежки хронични заболявания. В здравия организъм тези системи отсъстват. Те възникват в процеса на саморегулация, когато организмът се бори с болестта засегнала някоя от системите му. Тогава взаимносвързаните с нея системи образуват временен комплекс за самозащита и взаимодействие. Отново е налице аналогия със саморегулиращите се функционални системи на П.К. Анохин. Първата от „чудесните“ системи (Ян-ска) контролира всички янски системи и нейното ядро е системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат и на белия дроб. Втората (Ян-ска) има за ядро системата на пикочния мехур, свързана със системите на тънките черва, стомаха и жлъчния мехур. Тя възниква при патология на опорно-двигателния апарат и кожата. Третата (Ян-ска) има за ядро системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат и на кожата. Четвъртата (Ян-ска) е с ядро системата на жлъчния мехур, а зад нея винаги присъства системата на тънките черва. Тя възниква и функционира при изтощаване на организма, патологии на опорно-двигателния апарат, кожата, и половата сфера. Петата (Ин-ска) има за ядро системата на белия дроб. Възниква при патология на системите на белия дроб, на далак-панкреас, на устната кухина, гърлото и половата сфера. Шестата (Ин-ска) е с обединено ядро състоящо се от системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб. Тя е най-важната! Възниква при патология на системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб, но и при патологии на опорно-двигателния апарат (мускулите) и половата сфера. Седмата (Ин-ска) е със същото обединено ядро състоящо се от системите на бъбреците, на далак-панкреас и на черен дроб, но свързано със системата на перикарда. Възниква при патология на системите на сърцето, черния дроб и стомаха. Осмата (Ин-ска) е с ядро системата на бъбреците. Тя възниква при патология на бъбреците, черния дроб, сърдечносъдовата система и особено — на половите органи.

Акцентувайки вниманието върху особено важната идея за взаимовръзки между всички системи в организма, би могло да се обособят още пет допълнителни системи: на кожните придатъци, включително коса и нокти (Ян-ска); на опорно-двигателния апарат (Ин-ска); на репродуктивната система (Ин-ска) — тя е и система на радостта; на органите на чувствата (Ин-ска) — зрение, слух, обоняние, осезание; и система на сливиците, глътката и устната кухина (Ин-ска).