Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (5) (Холистичен модел на здравето)

Интуитивен, емпиричен, образен и неосъзнат — такъв е бил вероятният начин за опознаване на човека в дълбока древност, знанията за което са достигнали до нас чрез неписаните и писани исторически и философски учения, които ние използваме като материали за изучаване в това изследване, съчетани и продължени в информацията от съвременните клонове на психологията, медицината, неврофизиологията, фармакологията, фитотерапията, биохимията, физикохимията. Към историческите и философски учения се причислява и групата на гностичните езотерични учения, водещи началото си от III век пр. Хр. в Египет, където „светът е слято единство на Слово и Образ“ и VI-IV век пр.Хр. в Китай, с образния и асоциативен начин на мислене и писменост и космогоничната концепция за единство и борба на противоположните сили Ин и Ян, и Индия, с натурфилософските учения и одухотвореност на природата, известни най-вече с названията си съответно Херметизъм, Таоизъм и Аюрведа, както и още по-древната философия и практика на индианците Толтеки за „енергийното тяло на човека“. Основните им общи черти са интеграция на знанията на принципа на аналогията и отраженията, на взаимната обвързаност на всички познания и необходимостта да се търсят и активно използват връзки между тях, в противоположност на рационализма и атомизма на Платон и Аристотел в древна Гърция.