Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
д-р Никола Пировски (2015 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Любомир Т. Пировски; Никола Л. Пировски; Йорданка Стайкова-Пировска

Заглавие: Искам — мога — трябва

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство Бон

Град на издателя: Благоевград

Година на издаване: 2015

Тип: научнопопулярен текст

Националност: българска (не е указана)

Печатница: Издателство Бон

ISBN: 978-954-395-126-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14584

История

  1. — Добавяне

5. Съвременна гносеологична обосновка на холистичния модел на здравето: бионформация, биоритми, „Синергетика“ — съвременната теория за самоорганизация на системите

Съвременна гносеологична обосновка на холистичния модел на здравето:

Тъй като става дума за Homo Sapiens, водещата роля в постигането на тази цел, и в построяването на съвременен Холистичен модел на здравето чрез използвания от нас биопсихосоциален системен подход, е на съвременните знания за: човешката психика, отразени в психологията на човека (Стаматов Р., Минчев Б., Психология на човека, Изд. „Хермес“, Пловдив, 2003; Йоланде Якоби, Психологията на К. Г. Юнг 1940, прев. И-во „Леге Артис“ Плевен, 2000), в потребностно-информационната теория за висшата нервна дейност (Симонов П. В., Лекции о работе головного мозга, Москва, И-т психологии РАН, 1998); в психосоматичната медицина (Психосоматичната зависимост, сб. под ред. на проф. д-р Владимир Иванов, „МиФ“, София, 1981; Практическа психосоматична медицина, сб. под ред. на проф. д-р Вл. Иванов „Знание“ ЕООД, София, 1999); в теорията за адаптационния процес (Ханс Селие, Стрес без дистрес, 1974, прев. И-во „Наука и изкуство“, София, 1982; Кирин Ив., Илучев Д., Защитно-приспособителни процеси и болест, „МиФ“ София, 1989); в психофармакологията на емоциите (Пировски Л. Т., Пировски Н. Л., Психофармакология на любовта, в кн. „Магия бяла в лунна нощ“, „Бон“, Благоевград, 2008), в метода „невролингвистично програмиране за изследване и структуриране на субективния опит(Joseph O!Connor and Ian McDermott, 1996, прев. Принципи на невролингвистичното програмиране, „ЛаковПрес“, София, 2000), като системни елементи, взаимносвързани чрез „хипервръзки“ с елементите и функционалните връзки между тях от системите на древните учения.

Информацията, характерна за живите системи, се отличава от една страна със способността на живите системи да създават нова информация (а тя се създава само резултат на избор, на решаване на алтернативи свързани чрез процеса на рецепция с понятията: 1. информационната ценност, 2. незаменимост и 3. достатъчност или излишък на информацията), и от друга страна — с тяхната способност да подбират ценна информация без енергийни загуби. И колкото по-ценна информация се създава в системата, колкото по-високи са критериите за нейния подбор, толкова по-високо е тази система по стълбата на биологичната еволюция. Еволюцията е растеж на ценността на информацията, създавана от системата (Климонтович Н. Ю., Без формул о синергетике, Минск „Вышэйшаяшкола“ 1986).

Ако енергията „ЦИ“ циркулираща в организма, в това отношение може да се разглежда като първото информационно стъпало по тази стълба, то второто стъпало в молекулните механизми за реализация на сложните биологични и психични процеси, е свързаният с прехода от неживо към живо, пренос на сигнална информация, по принципа на комплементарността и пространствената структура на биомолекулите, валиден за всички нива в живите системи: ДНК-РНК; РНК-белтък; ензим-субстрат; антиген-антитяло; хормон-рецептор; невромедиатор-рецептор; рецептор — вторичен посредник вътреклетъчни процеси. Третото стъпало — мозък (а чрез него и социум) свързва молекулното сигнално ниво на отражение на материята с психическото състояние и поведение на личността на база потребностно — информационна теория. Четвъртото стъпало е многомерното, квантово-енергийно и информационно ниво на отражение на свойствата на материята на физическия вакуум, върху свойствата на биологичната материя и нейните психически прояви, която чрез постепенно увеличаване на информативността си и намаляване на енергийността си еволюира, съгласно системния принцип „всичко зависи от всичко“ („каквото долу, това и горе“). Ярки примери за това са холографния принцип на работа на мозъка и творческите прояви на „свръхсъзнанието“ мотивирани от любовта и другите емоции (потребности). Изобщо проблемите на адаптацията, на нормата, на хомеостазата, днес е необходимо да се разглеждат на различните нива и при отчитане цикличното развитие на жизнените процеси и патологичните изменения в организма (десинхронози) чрез многобройни „хипервръзки“ между тях!

Биоритмите са универсален феномен (универсална хипервръзка) с широк диапазон на периоди — от милисекунди до години, обхващащ дейността на субклетъчните структури и отделни клетки до сложните форми на поведение на организма, популацията и екологичната система. Времевата структура на биоритмите е много сложна и индивидуална като хронотип. В живия организъм едновременно и закономерно съществуват всички съществуващи ритми. Те могат да се изменят и закономерно, и под влиянието на случайни външни и вътрешни фактори. Биоритъмът представлява колебания в интензивността или скоростта на някакъв биологичен процес, настъпващи през приблизително равни промеждутъци от време. Повторяемостта на биологичното явление в ритъма е относителна. В действителност всеки повтарящ се цикъл по съдържанието си се отличава от предходния, но се възпроизвежда по същите закономерности (спирала!) (Хронобиология и хрономедицина, руководство, под ред. Ф. И. Комарова, акад. АМН СССР, Москва, Медицина, 1989; ArthurT.Winfree, The Timimg of Biological Clocks, Scientific American Library, New York, 1987, перев. М.: „Мир“, Москва, 1990). Времевата структура на биологичната система обхваща: 1. част, свързваща времевата й организация с външната среда и с другите биологични системи; 2. част, регулираща времевата организация; 3. част, възприемаща сигналите за регулация; 4. работна, ефекторна, част. Тези елементи на времевата структура са обект на изучаване и въздействие от хрономедицината, хронофармакологията, хронотерапията. Практически примери за това са ежедневното повишаване и снижаване прага на болкова чувствителност на нашите зъби (след обед болковият праг е веднъж и половина по-висок и ефективността на обезболяване тогава е максимална при по-малки дози анестетици); алергичните реакции възникват по-бързо и се проявяват по-тежко в началото на нощта, отколкото по обяд; черният дроб поддържа по-ниско ниво на алкохол в кръвта вечерта, отколкото през деня (задържането на алкохола в кръвта бързо нараства след десет часа сутринта); за хормоналната терапия е особено важно правилното избиране на времето за прилагане на препарата — напр. при недостатъчност на надбъбречните жлези прилагането на кортизон е сутрин, когато е нормално активността им да е максимална; депресията и нарушенията на съня също са свързани с ритмичната секреция на невротрансмитерите, невромедиаторите и неврохормоните в мозъка — напр. мелатонин, серотонин и др., което е необходимо да се съобразява при лечението им (Пировски Л. Т., Пировски Н. Л., Психофармакология на любовта, в кн. „Магия бяла в лунна нощ“, „Бон“, Благоевград, 2008).

„Синергетиката“ — съвременната теория за самоорганизация на системите е сравнително новото научно направление тясно свързано с другите науки (чрез хипервръзки!), характерно и за хрономедицината, хронофармакологията и хронотерапията, което е най-отличителната черта за холистичния модел на здравето (Климонтович Н. Ю., Без формул о синергетике, Минск, Вышэйшая школа, 1986) Според нас синергетиката е съвременната научна основа за разбиране, изграждане и използване на холистичния модел на здравето. Самоорганизацията е едно от основните свойства на движещата се материя. Това понятие обхваща всички процеси на самоструктуиране, саморегулиране и самовъзпроизвеждане на системи от различна природа. За самоорганизацията на дадена система е характерно: сложно, нелинейно движение; откритост на системата, т.е. обмяна на енергия, вещество и информация с околната среда; кооперативност (самосъгласуваност) на извършващите се в системата процеси; термодинамична неравновестност, т.е. притока на външна енергия не само спира растежа на ентропията, но и намалява ентропията. Началото във всеки случай на самоорганизация е някаква флуктуация, мутация, след което се включва процесът на отбор. Структурата е обект, имащ устойчивост и способност в определени граници да се съпротивлява на външни или вътрешни изменения, без да се променя цялостно (напр. при хомеостазата!). Хаосът не е отсъствие на структура, а също е структура, но от друг тип. Стуктурите са два типа: пространствени и пространствено-времеви. Структури, създадени при голяма термодинамична неравновестност се наричат дисипативни.В тях под действието на термодинамични сили и локални концентрационни или други нееднородности, т.е. източници на енергия в активна среда с реагенти, спонтанно и самопроизволно възникват и се самоподдържат сложни пространствени и пространствено-времеви структури, т.н. вълнообразни пространствено-времеви дисипативни структури или автовълнови процеси и структури на Жаботински-Белоусов (Белоусов Л. В., Биологический морфогенез, Изд-во Моск. Ун-та, 1987). Автовълни се наблюдават при процесите на горене, плазма и други химически реакции, при измененията в численосттана популациите в екологията, при предаването на нервните импулси, в мускулите, в ретината на окото. Днес са изучени четири типа автовълнови структури: неподвижни и устойчиви — от струпвания на промеждутъчни вещества в реакционна среда; движещи се вълнови структури; спирално-въртящи се вълни; хаос — възникващ в автовълнов процес при взаимодействие между обикновени вълни и автовълни, което води до режим приличащ на турбулентност. Тъй като всяка структура носи и запазва определена информация, то и автовълновите структури могат да бъдат акумулатори и преносители на информация. Та нали всяка вълна е сигнал, и концентрационната вълна в химична и всяка друга среда не е изключение. Например, ако понятието „автовълнови среди“ се пренесе върху съвкупност от свързани помежду си отделни елементи — електронни кооперативи във функционалните системи на Анохин, биоенергетиката на клетъчните мембрани по Скулачев В. П., или системата „У-син и ЦИ“ чрез системата от хипервръзки, става ясна общата съвременна научна основа на методите за практическа холистична профилактика и лечение (хармонизиране в процеса на адаптацията) на човека, посочени по-горе.

Пример: Много показателен пример за значението и действието на електронните кооперативи е при уникалните за живота свойства на природната вода като „автовълнова среда“ (нейната електроактивирана форма беше разгледана по-горе). Водата, като специфична среда за протичане на биологичните (биохимическите) реакции, непосредствено въздейства на формирането и стабилизацията или дестабилизацията (конкуренция от страна на водата за водородните H-връзки в макромолекулите) на нативната структура на биополимерите, биомембраните и различните сложни надмолекулярни образования. При това резултиращото изменение в конформацията на белтъците, надмолекулярните образования и свободната енергия на системата е свързано с едновременното изменение структурата и на водната компонента, тоест изменение в състоянието на водата, т.н. „памет на водата“, което е в основата на хомеопатията. Животът в същината си представлява форма на устойчиво съществуване на неустойчиви структури, чиято нестабилност още повече нараства в присъствието на вода. Именно това, колкото и да е парадоксално, обезпечава основата за продължително съществуване на неустойчивите биологични структури. Водата, както е известно (Аксенов С., Вода и ее роль в регулации биологических процесов, Москва, „Наука“, 1990; Антонченко В. Я., Физика воды, Киев, „Наукова думка“, 1986) се отличава от другите течни флуиди по редица анормални свойства, обусловени от особеностите на нейната структура, като при това практически всяко от тези свойства има много важно биологично и технологично значение. Тези особености се определят от полярните свойства на водните молекули имащи своеобразен характер на разпределение на електроните. Във всяка водна молекула има два некомпенсирани положителни заряда при водородните атоми и два отрицателни заряда от неподелената p-електронна двойка при кислорода, разположени практически в ъглите на тетраедър. Електростатичното взаимодействие между атомите на водорода, ковалентно свързани с атоми на елемент с висока електроотрицателност и високоефективен заряд (например F, O, N, Cl, S, C и др.), се нарича водородна връзка. Важно свойство на водородната връзка е, че кривата на потенциалната енергия на протона във водородното мостче при H O и спиртовете има в много от случаите вид на ямка с два минимума, отговарящи на двете равновесни положения на протона:

фиг. Потенциална енергия на взаимодействието на протона, участващ в образуването на водородна връзка между OH-йони:

fig_oh_rel.png

Механизма на пренасяне заряда в решетката на леда е свързан с движението на йоните на хидроксона H3O+ и хидроксила OH-, образуващи при дисоциацията на водната молекула и пренасянето на един от нейните протони към съседната молекула:

Схема на придвижването на водорода от едната потенциална енергетична яма в другата, предизвикващо придвижването на хидроксониевия йон HO+ (а) и хидроксилния йон OH- (б) по веригата от молекули съединени с водородни връзки.

fig_oh_2.png

Това позволява на молекулата на водата за сметка на електростатично привличане да образува четири водородни връзки със съседни водни молекули с точен баланс в числата на донорните и акцепторните връзки и с близки до оптималните за тези връзки направления, при което се печели енергия изведнъж от 4 водородни връзки. Благодарение на посочените особености, във водата може да се образува структура, в която водородните връзки от една молекула на водата напълно се свързват с тези от съседните водни молекули. Това обуславя енергийната изгода от образуването на рехава пространствена структура между 4 съседни водни молекули при леда (фиг.), за разлика от структурите определяни от Ван дер Ваалсовите взаимодействия, при които решаваща роля играе ефекта на уплътняване на структурата.

fig_hho.png Фигура. Модел на структура на водната молекула и разположението на центровете на водните молекули в структурата на леда.

Образуването на относителна стабилна структура от водни молекули свързани с 4 H-връзки, обуславя сравнително високата температура на замръзването й и частично запазване на ледоподобна структура след стопяване на леда. Съчетаването на два ефекта — нарастване плътността на водата поради по-нататъшното разрушаване на ледоподобната й структура при повишаване на температурата и намаляване на плътността й поради увеличаване интензивността на топлинното движение на водните молекули, обуславя съществуването на максимум на плътността на водата при 4°С. Енергийните загуби за разкъсване на H-връзките при стапянето на леда, определят високата (сравнително) температура на топене, тези за разкъсване на други H-връзки при нагряването на водата — висока топлоемкост на течната вода, а за разкъсването накрая на останалите H-връзки при преминаването й в пара — високата топлина на парообразуване. Със структурните особености на водата са свързани и високите й диелектрична константа (ε = 78,3 при 25°С), динамичен вискозитет (= 0,894 при 25°С), повърхностно напрежение (ß = 72,75 при 20°С), свойствата й на полярен разтворител и т.н.

Специфичната структура на водата, съществено се изменя в близост до друго вещество разтворено в нея или граничещо с нея, т.е. там където молекулите на водата не могат да се свържат една с друга с всичките си 4 Н-връзки, тъй като част от тях се свързват с другите вещества (например в цитозола на клетките). При това се понижава температурата на замръзване на водата, т.е. „свързаната“ вода има по-висока подвижност в сравнение със свободната вода при температура под 0°C. Според една от теориите (О. Я. Самойлов) едноатомните йони на примесите се разпределят в структурната решетка на водата, като че ли замествайки молекулите й, а многоатомните йони от примесите се разполагат в повечето случаи в празнините на ледоподобната структура на водата. Така се разтварят и газовете. При това протича процеса хидратация, т.е. сума от енергетични и структурни изменения протичащи в системата „вода-вещество“ при преминаването на газообразни молекули или / и йони в течна среда с образуване на разтвор с определен състав. Чрез хидратацията могат да се определят всички видове взаимодействия в разтворите: йон-разтворител, разтворител-разтворител, йон-йон. При това известно е, че под влиянието на външно еднородно електрическо поле се стабилизира структурата на йонната двойка (HO+ − OH-)

Известно е, че водата се дисоциира на противоположно заредени йони на водород H+ и хидроксилен йон OH-. При свързването на единия от тях с някакъв друг йон, неутралната вода може да стане кисела (при преобладаването на положителни свободни водородни йони) или алкална (при преобладаване на отрицателния хидроксилен йон). Това явление се нарича хидролиза. Например образуването на ковалентна връзка „катион-вода“ предизвиква усилена деформация на молекулите на водата и възможности за образуване на хидроксониев йон HO+. В резултат pH на разтвора се намалява, той остава по-кисел, т.е. протича хидролиза. Подобно явление протича и при хидратация на анионите. Колкото по-голямо е сродството на аниона към водорода, толкова е по-здрава водородната връзка и протона в молекулата на водата е поизместен към хидратиращия йон. Това предизвиква отслабване на връзката O-H и възможност за откъсване хидроксилния йон OH− от молекулата на водата. В резултат на подобни взаимодействия pH се повишава, т.е. протича хидролиза.

Сред различните подходи за решаването на проблема за предаване на химическата енергия в жизнените процеси, която всъщност е енергията на електроните (Сент-Дьорди; Скулачев В. П.) в биологичните системи на молекулярно ниво, в последните години се използва представата за единичните вълни (солитони) (Давыдов А. С., Солитоны в биоэнергетике, Киев, „Наукова думка“, 1986). Такива автовълнови възбуждения се разпространяват в молекулните системи без изменения във формата (профила) на сравнително големи разстояния и позволяват да се обясни високата ефективност в пренасянето на енергия и електрони в квазиедномерните молекулни системи.

Съвременната наука за водата като химическо съединение и като задължителна структурирана автовълнова среда, доказва нейното уникално и фундаментално физиологическо значение и действие в живия организъм (растителен, животински, човешки). Интуитивно това значение е отразено в Древно Китайските и Древно Индийските концепции за здравето и живота.

Моделите на реални системи — физични, химични, биологични, екологични и др., в синергетиката се построяват при използването на системен анализ. В случая реалната система се нарича „черна кутия“ поради първоначалната скритост на процесите произтичащи вътре в нея, за разлика от "бялата кутия" — модела, построен на база известните до момента параметри определящи поведението на системата. Задачата на моделирането е да приближи и съвмести (имитира) модела към реалната система. При такъв подход обекта на изучаване като че ли се удвоява — изучаваната реална система и построения на непълни данни модел, реагиращ на външни въздействия по сходен начин. Пример за това е изясненият по-горе системно-симетриен модел на Дмитриева Н. В. („хипервръзка“!) за взаимовръзките между физиологичните амплитудно-времеви параметри от електрокардиограма, реовазограма, спирограма и артериално налягане с хармонично пропорционално съотношение с общ коефициент на пропорционалност за това съотношение при здрав човек 1,309±0,065.