Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (33) (Холистичен модел на здравето)

5. Кратка характеристика на „У-шу“ (в т.ч. „цигун“, „тай дзи цюан“ „чин-на“) и „Каппо (Катсу)“ като: бойни изкуства; медицинска реанимация и обезболяване; холистична психосоматична (психофизична и психоенергийна) саморегулация
(Н. Л. Пировски)

Здравият човек! Как си го представяме? Още от древността в Европа, се е утвърдила традиционната представа за здравия човек като за „здрав“ мъж (разбира се, това е бил Той! — боец, атлет, труженик) с висок ръст, атлетично тяло „бича шия“, културист, впечатляващ релеф на мускулите. Малко по-друг е възгледът за здравия човек в страните от Изтока. Ние няма да видим в древната източна скулптура или в забележителните картини от Изтока атлети с хипертрофирани мускули. Гледат ни напълно охранени хора, даже с малки коремчета (няма прибързано да ги укоряваме за гладкото изпъкнало коремче — това са следи от системни занимания с дихателна гимнастика!), с приятен цвят на атлазената кожа, с блестящи коси, усмивка и спокоен поглед. Какво се крие зад този облик на здравия човек от Изтока? Гъвкавост, подвижност на ставите и мускулите, пластика на движенията, познаване техниката на дихателната гимнастика, която усилва физическата и умствената дейност; способност да управляваш тялото и волята си; удивителни физически способности, които не са по-малки, отколкото на героите от европейските митове и легенди. Всички подвизи са достъпни за героя, овладял хармонията на тялото и духа.

Както на Изток, така и на Запад здравето винаги се е считало за една от най-важните човешки добродетели. Здравето винаги е способствало за пълнокръвна, щастлива творческа трудова и умствена дейност. „В здраво тяло — здрав дух!“ — истините не остаряват. Те не само са вечни, но и справедливи за което и да е кътче от света. Основателят на знаменитата шаолинска школа у-шу, първият патриарх на чан-будизма Бодхидхарма, син на южноиндийски велможа, дошъл в Китай преди четиринадесет века, също е възпитавал своите ученици по принципа „чрез усъвършенствуване на тялото към усъвършенствуване на духа“.

В какво се състои феноменът на източната цивилизация у-шу, способствуващ за физическото и духовното усъвършенствуване на личността? Това е преди всичко път към усъвършенствуване на личността, към хармония на човека с обкръжаващия го свят. Според източната традиция съществуват пет пътя към съвършенството: пътят на йога, пътят на монаха, пътят на магьосника, пътят на агни-йога, и пътят на боеца. На този път на боеца съществува и у-шу.

Действително у-шу е много разнообразно. Дословният превод на у-шу е „бойно изкуство“. Напълно естествено е, че възникнало преди няколко хилядолетия (в резултат на синтез между системата за древна психофизическа тренировка цигун и бойните изкуства), у-шу е намерило първото си приложение във военната област. Това е определило и неговото название! У-шу също е неразривно свързано и със системите за профилактична и лечебна гимнастика. Лечебните и оздравителните аспекти на у-шу са неразривна част от народната медицина. От китайски източници е известно, че „овладелият у-шу повишава защитните сили на организма си… постоянните занимания дават практическо умение за достигане на добро здраве и удължаване живота… тогава на човека не му трябват купчините лекарства“.

Историята е запазила имената на известните лекари на Древен Китай, които са обогатили у-шу със своите открития. Най-великият лекар от древността Хуа То (141–203 г.), който успешно е правил трепанация на черепа и е показвал чудеса на „оживяване на хората“, е използвал наблюденията си върху навиците на животните (на елена, тигъра, мечката, маймуната и жерава) и на основа на пластиката на техните движения, пози, начини на борба е създал лечебната гимнастика, от която впоследствие са се образували стиловете на богомолката, змията, дракона и други животни. Друг знаменит лекар и философ Ги Хон (284–364 г.), е разработил системата на дихателните упражнения „гихон“. Неговите теории за „вътрешната“ и „външната“ работа са залегнали в основата на създаването на „вътрешните“ и „външните“ школи у-шу.

На „външните“ школи е присъщо атакуващото силово въздействие срещу противника. Тук резултатът на атаката зависи от мускулната сила на ръцете, краката и тялото, от скоростта и дължината на маха (удара).

„Вътрешните“ школи се характеризират с плавни, бавни движения, при които ефектът се постига за сметка на изкуството за отпускане и концентрация. И в тези школи обаче, използвайки редуването на отпускане и концентрация, могат да се постигнат немалки скорости и мощ на удара. Именно „вътрешните“ школи в най-голяма степен владеят изкуството за управляване на „вътрешната енергия на тялото“.

Това изкуство се развива на основата на психофизическата тренировка и се изразява в овладяването на определено психическо състояние („състояние на духа“), при което човекът активизира и мобилизира скритите възможности на организма си. Съществуват различни методи за овладяване на това „състояние на духа“: активна хипноза (или самохипноза) с използване на медитацията, а също така идването на „Пътищата на боеца“, което предвижда освен изпълняването на задължителните физически упражнения (гимнастически, дихателни упражнения, спортни и приложни хватки на борба), също така и спазването на нормите за „правилно“ поведение, мислене, начин на живот. Процесът на обучението както във „вътрешните“, така и във „външните“ школи не се свежда само до усвояването на различни хватки, а е пресметнат за дълги години занимания и представлява широка програма за поведение, главната цел на която е усъвършенствуването на тялото и духа, усъвършенствуването на личността. Пътят към съвършенството — това е нелекият път на познанието, когато човек в упорит труд „открива“ себе си, учи се да управлява и да развива своите скрити способности.

Сложно е да се даде някакво общо определение на у-шу. То е сплав от гимнастически комплекси и дихателна гимнастика, които включват елементи на акупресура и имат оздравително и лечебнопрофилактично значение, то е и спорт, и бойно изкуство, то е и философска система, определяща светогледа и дори самия начин на живот.

У-шу с оздравителна насоченост включва в себе си комплекси гимнастически упражнения, основни движения на тялото (на бедрата, ръцете и краката), упражнения за отработване пластиката на преместванията, дихателни упражнения и масажни комплекси, комплекси на т.нар. формални упражнения — тао, които обединяват всички посочени по-горе съставки. Главното отличие и предимство на гимнастика у-шу е в комплексното въздействие върху организма. (Попов Г., Сагоян О. А., Диденко В. В., Ушу Път към здраве и хармония, прев., Интерпринт, София, 1990 г.)

Усилията на съвременните учени са насочени към създаването на нова медицина, която е основана върху саморегулирането на биоенергетиката на организма. Става въпрос за енергийно-информационния обмен между живата и неживата материя, за регулация на жизнената енергия „ЦИ“ като разновидност на енергиен и информационен сигнал заедно със средствата за доставянето му, тоест за "Цигун". Човекът трябва съзнателно и самостоятелно да се стреми към изцелението и да постигне състояние, в което няма място за заболяванията. Това състояние активизира скритите енергийни ресурси на организма. Заболелият трябва да е твърде убеден, че отново ще оздравее — само при това положение болестта отминава. (У Вей Син, Пълна Цигун Енциклопедия, Регулиране на жизнената енергия, прев. И-во „Дилок“, София, 2007). Главните съставки на цигун са принципите на покоя, дишането, движението. Всеки от тях има особености и неразумното отношение към тях няма да позволи да се постигне желания ефект и резултат в лечението. Пристъпвайки към усвояването на цигун е необходимо още веднъж да си зададете въпроса: „Искам ли да съм здрав и ще мога ли да положа всички усилия за да го постигна?“. Желанието трябва да извира не от чувството за любопитство, а от осъзнаването на необходимостта от здравословен начин на живот („хипервръзка“ с осъзната актуална потребност!). Основата на цигун (буквално — „работа на дишането“) са начините за мигновено отпускане и концентрация, внимателно обмисляне на всяко упражнение.

В едно от практическите приложения на цигун — „желязната ризница“ (Mantak Chia, Iron shirt chi kung I, New York, перев. „София“, Киев, 1995), се прави аналогия: „нагнетявайки“ жизнената сила ЦИ в тъканите на тялото, човек създава в него своеобразно „енергийно налягане“ („хипервръзка“ със свойствата на електроактивираната вода и биоенергетиката!), което действа подобно на въздушното налягане в автомобилната гума. Както е известно, дишането е най-главната и жизнено необходима физиологична функция за белтъчните организми (окси-редукционни процеси играят решаваща роля в обмяната на веществата и енергията!). Практикуването на „желязната ризница“ позволява да се направи дишането максимално ефективно, реално да се развие огромна жизнена сила, да се оздравят вътрешните органи. Според наблюденията на даоистките майстори на цигун, именно такъв тип на дишане е характерен за човешкия зародиш, намирайки се в плацентата. При него няма белодробна вентилация, и затова той разпределя постъпващите чрез пъпната връв физиологични течности и енергия Ци с помощта на мускулни пулсации, аналогични на използваните при „желязната ризница“. След раждането си, човек преминава към белодробно дишане. Постепенно то става по-повърхностно, органите в стомашната област губят подвижността си, налягането на Ци в тях намалява („хипервръзка“ с Учението за енергията „ЦИ“). Те престават да помагат забележимо на сърцето в поддържане на кръвообращението. В резултат, потоците на всички физиологични течности в системите на организма забавят движението си. В тялото се развива „сухост“, която съответства на излишна „горещина“ в енергийните структури. Съобразно своите свойства, „горещината“, свързана с преобладаване на стихията „огън“ (окисление!), се изкачва нагоре, образувайки „зони на застойна сухост“ в гръдния кош и в главата. Равновесието се нарушава, прохладната сила на стихията „вода“ (редуцирани вещества!) се спуска надолу към половите органи, натрупва се там и се разсейва, напускайки тялото. Налягането на Ци става още по-слабо, навика към дишане с помощта на мускулни пулсации (долното диафрагмено дишане, при което при вдишване диафрагмата се свива и слиза надолу, а при издишвани тя се стяга и придвижва нагоре) се изгубва окончателно. Така протича остаряването. Белият дроб е принуден да се справя с дишането само за сметка на междуребрените мускули, което е абсолютно недостатъчно за нормалната жизнена дейност, тъй като фактически се използва не повече от една трета от потенциалния обем на белодробната вентилация. От гледна точка на енергийния обмен такова дишане е не само не ефективно, но и „изразходващо“. Енергийната структура губи енергия вместо да я натрупва, и вследствие на което се разрушава без да може да се съпротивлява на външното налягане на Ци. Долното дишане нагнетява Ци в системата, повишава вътрешното енергийно налягане и въздействието върху енергийната структура от страна на външния свят се компенсира („хипервръзка“ — Адаптивното оптимизиране на енергетичното състояние на мембранните биоенергетични системи в живата клетка, включително с католитна фракция от електроактивирана вода, т.е. окси-редукционните реакции при които с доставянето на електрони се променя Δψ на митохондриалната мембрана и се ускорява преноса на протони от матрикса в междумембранното пространство на митохондриите, което се последва от усилен синтез на АТФ и натрупване на редуцирани (възстановени) биохимични съединения, т.е „Ци“-енергия!)

Специалните методи на тренировка позволяват да се напълни енергийната структура на човека с още по-голямо количество Ци, под налягане, по-голямо от външното. Това не само усилва вътрешния енергообмен и повишава общия енергиен потенциал на цялата система, но и позволява нейното успешно противопоставяне на концентрирани разрушителни външни въздействия (удари, болести, остаряване, дистрес и др.) („хипервръзки“ с енергийния стресов хомеостат съгласно кибернетичния модел на стресовата реакция и с общия коефициент на пропорционалност при здрав човек 1,309±0,065, които има фундаментално значение за морфологията на човека) Днес се знае, че използването на кислорода в процеса на дишането е процес на улавяне от живата клетка на енергията във вид на аденозинтрифосфат при протичане на контролируемо съединяване на кислорода с водорода и образуване на вода. Освен това молекулният кислород се включва в различни субстрати с участието на ензими наречени оксигенази; много лекарства и ксенобиотици се атакуват от тези ензими, които общо се наричат „система на цитохром Р–450“. (Марри Р., Д. Греннер, П. Мейес, В. Родуэлл, Биохимия человека, перев. Москва, „Мир“, 1993, т. 1). Дишането включва три биохимични стадия: 1. Окислително образуване на Ацетил-КоА от пируват, мастни киселини и аминокиселини; 2. Разграждане на ацетилните групи в цикъла на трикарбоновите киселини с освобождаване на въглероден диоксид и атоми водород; 3. Пренасяне на електроните, съответстващи на тези атоми водород, до молекулния кислород, което е процес на окислително фосфорилиране от аденозиндифосфат (АДФ) и фосфат до аденозинтрифосфат (АТФ) — основната енергийна „валута“ на клетката. Известна е зависимостта на скоростта на дишането от концентрацията на аденозиндифосфат (АДФ), наречена дихателен или акцепторен контол. За мускули в състояние на покой и не изразходващи АДФ, е характерна много ниска скорост на дишане. Ако в тях се предизвикат серия съкращения, то техния цитоплазматичен АТФ бързо се разпада на АДФ и фосфат. Началото на съкращенията се съпровожда с рязко, до над 100 пъти в някои мускули, увеличаване на скоростта на използване на кислорода (на биохимично ниво се показва значението на „долното диафрагмено дишане“ за „нагнетяване на Ци в системата“, чрез своевременно доставяне на адекватно количество кислород). Сигнал за такова увеличаване скоростта на дишането е внезапното увеличаване на концентрацията на АДФ при мускулните съкращения, което веднага стимулира дишането и съпровождащото го фосфорилиране. Високата скорост на дишането се запазва до тогава, докато АТФ-зависимата съкращаваща система продължава да доставя АДФ. Когато серията от мускулни съкращения завърши и образуването на АДФ се прекрати, скоростта на дишането автоматично и бързо се понижава до нивото, съответстващо на състояние на покой. (Ленинджер А., Биохимия, Москва, „Мир“ 1976; Ленинджер А., Основы Биохимии, Москва, „Мир“, 1985 г.)

Съвременното обяснение на механизма на действие на медицинското приложение на „цигун-терапията“ е във връзка с три аспекта от теорията на цигун (Чжан Минъу, Сунь Синъюань, Китайский лечебный цигун, перев. А. О. „Комплект“, Санкт-Петербург, 1994): 1. „Слаба реакция“ — за разлика от „стресовата реакция“, при която се усилва отделянето на катехоламини, засилва се кръвообращението в скелетната мускулатура, покачва се кръвното налягане на фона на усилено сърцебиене и дишане, при „слабата реакция“ се намалява активността на симпатикусовата нервна система, намалява се съдържанието на млечна киселина в артериите, и скоростта на обмяната на веществата; активността на DBH-фактора в плазмата отслабва и се понижава активността на ренина. 2. "Организация на клетките на главния мозък" — при електроенцефалографията (ЕЕГ) на обикновен бодърстващ човек се фиксират много високочестотни слабо негативни вълни с малка синхронизация, докато при човек, добре владеещ цигун, са налице много позитивни нискочестотни вълни, които са синхронни и са с три пъти по-голяма амплитуда, отколкото при обикновения човек. Това показва, че упражняването на цигун може да спомага в организацията на електрическата активност на клетките в кората на главния мозък и така да подобрява функционирането му. 3. „Предпазване от разболяване и увеличаване продължителността на живота“ — упражненията от цигун могат да предизвикват изменения в централните медиатори и ендокринната секреция. След упражненията нивото на пролактина в плазмата нараства, което означава намаляване на активността на допамина като основен медиатор, което води до усещане на отпуснатост и покой. Освен това отделянето на кортин се намалява с около 50%, което означава забавяне на процеса на стареене и усилване дейността на имунната система. Затова цигун терапията дава ефект чрез увеличаване продължителността на живота и предпазване от заболявания.

Според теорията, упражненията по цигун с отпускане и успокоение могат да приведат кората на главния мозък в особено защитно състояние на задържане и да задействат вродената функция на кората на главния мозък за регулация и възстановяване на вътрешните органи. Чрез регулиране на дишането, цигун регулира функционирането на вегетативната нервна система, което позволява да се излекуват и регулират такива заболявания които са предизвикани от разстройство на ВНС като хипертония, неврастения, язва на стомаха („хипервръзка“ с психосоматични болести). При дихателните упражнения, използващи повдигане и снижаване, разкриване и закриване може също така да се нормализира ендокринната секреция, да се намали количеството на холестерин и по този начин да се лекуват сърдечно-съдовите заболявания. Чрез регулиране на умствената дейност и дишането, може да се въздейства на огнища от патологични рефлекси с цел излекуване на различни хронични болести, сред които: заболявания на сърцето, на черния дроб, на белия дроб, на далака, неврози, рак. Благодарение на двойствената природа на движението и покоя, упражненията от цигун могат да способстват за увеличено отделяне на жлъчните сокове и така да засилват храносмилателните функции.

Общият принцип на изложените теоретични принципи е усилването на потока на вътрешна жизнена енергия ЦИ с помощта на упражненията от цигун. Достатъчната ци и равномерното кръвообращение са способни да регулират съотношението между ин и ян в организма на човека, а също така да усилят и учестят потока от основна ци.

Работата с енергията ЦИ с помощта на ръцете се нарича "шоугун". В древнокитайската медицина са добре известни зоните на човешкото тяло, в които е концентрирана практически пълната информация за вътрешните органи. Става въпрос за дланите, ушните миди, лицето, стъпалата. Известно е, че могат да се покажат проекциите на вътрешните органи върху съответните точки на дланта, но за усвояването на основните положения на шоугун това не е чак толкова съществено. По-важно е пръстите и дланите да бъдат третирани като крайни или начални зони на петте енергийни канала, тъй като препоръчваните в шоугун движения на пръстите влияят върху енергиите на следните меридиани: палецът излъчва (освобождава) или концентрира енергията канала на белите дробове;

показалецът е свързан с канала на дебелото черво;

средният пръст — с канала на перикарда;

безименният пръст — с канала на тройния нагревател;

кутрето — с канала на сърцето.

Във всички упражнения от шоугун енергията се концентрира при свиване на пръстите заедно (концентриране на енергията в съответните канали). Освобождаването (излъчването) на енергия се извършва от свободните (не съединени) пръсти.

Друг елемент от У-шу е лечебно профилактичната гимнастика „тайцзи-цюан“ („Великия предел“). Тя не е само и единствено комплекс от физически упражнения за тялото. Умението и способността правилно да се движите, е само част от онова, което е необходимо за здравето ви. Съблюдаването на духовна чистота, съсредоточеността, стегнатостта, умението да се отпускате и да се изолирате от външното, физическата чистоплътност — това са главните достойнства, които се възпитават при заниманията с тайцзи — цюан. Целта на тези упражнения е постигане на хармония между ин и ян и правилна циркулация на жизнената енергия ци.

Ако разгледаме ефективността на тази гимнастика с понятията на европейската медицина, редно е да се отбележи, че тайцзи — цюан въздейства върху такива системи на организма като ЦНС, сърдечно-съдовата, дихателната, храносмилателната, отделителната и половата. При нормалната си работа тези системи поддържат функциите на всички останали, което води до укрепване на здравето.

За изпълнение на всяко движение се изисква съсредоточеност, внимание, умение да не се разсейваш от околната обстановка, да не мислиш за странични неща и добра координация на движенията, за да не се загуби равновесие. Всичко гореизказано подобрява активната работа на двете мозъчни полукълба и на мозъка като цяло. Вниманието, като функция на мозъка и психиката, се концентрира върху редица активни точки от различни меридиани: бай-хуей (VG20); чжун-фу (P1); шан-ян (Gl1); чън-ци (E1); ин-бай (RP1); цзи-цюан (C1); шао-цзъ (IG1); цзин-мин (V1); юн-цюан (R1); тиен-ци (MC1); гуан-чун (TR1); тун-цзъ-ляо (VB1); да-дун (F1); чан-цян (VG1); хуей-ин (VC1); ци-хай (VC6); тиен-чжун (VC17); ин-тан (PC3); мин-мън (VG4); лао-гун (MC8). Тази активна напрегната работа на мозъка и психиката, наред с лекотата, плавността, отпуснатостта, непрекъснатостта, естествеността и съгласуваността на движенията на всички части на тялото, представлява много добро трениращо и укрепващо нервната (и особено Ц. Н. С.) система средство, с което се стимулират и другите жизненоважни системи в организма, преди всичко сърдечно-съдовата.

Според китайската медицина меридианът е неотделима част на анатомо-функционалното понятие „орган“, и затова всеки меридиан носи названието на съответния орган. Днес се добавят и международни индекси (по първата буква от френските названия на органите). Меридианът на: белите дробове — Р; на дебелото черво — Gl; на стомаха — Е; на далака и задстомашната жлеза — RP; на сърцето — С; на тънките черва — IG; на пикочния мехур — V; на бъбреците — R;на тройния нагревател — TR; на перикарда — MC; на жлъчния мехур — VB;на черния дроб — F; предно-средният меридиан-жън-май — J, старото означение е VC; задно-средния меридиан — думай — Т, старото означение е VG; и шестте двойки „чудни меридиани“ (чжун май; дай-май; ин-цзяо-май; ян-цзяо-май; ин-вей-май; ян-вей-май), образувани от вътрешните проходи и колатералите им, т.е. допълнителните съдове („ло май“ — отклонения от главните меридиани цзин-май) и съединения наподобяващи мрежа, като преминават по външните тъкани на тялото. Всяко нарушение в работата на вътрешните органи се проявява навън, във външните слоеве на организма и това е основата върху която е създадена диагностичната система на китайската медицина.

Схематична класификация на каналите и точките (по Богуш Д. А):

Меридианът на: на далака и задстомашната жлеза — RP; на сърцето — С; на тънките черва — IG

Меридианът на: на пикочния мехур — V; на бъбреците — R; на тройния нагревател — TR

Меридианът на: на перикарда — MC; на жлъчния мехур — VB; на черния дроб — F

Меридианът на: предно-средният меридиан-жън-май — J, старото означение е VC; задно-средния меридиан — ду-май — Т, старото означение е VG

Всичките 12 главни двойни канала са свързани чрез последователно преминаване по тях на жизнената енергия Ци в кръговрат с период един оборот за едно денонощие, като за всеки меридиан има двучасови периоди на максимум и минимум напрегнатост на енергията в тях, в следната последователност (съгласно закона „ден-нощ“):

Р (max 3–5 ч.; min 15–17 ч.) → Gl (max 5–7 ч.; min 17–19 ч.) → E (max 7–9 ч.; min 19–21 ч.) → RP (max 9–11 ч.; min 21–23 ч.) → C (max 11–13 ч.; min 23–1 ч.) → IG (max 13–15 ч.; min 1–3 ч.) → V (max 15–17 ч.; min 3–5 ч.) → R (max 17–19 ч.; min 5–7 ч) → MC (max 19–21 ч.; min 7–9 ч.) → TR (max 1–23 ч.; min 9–11 ч.) → VB (max 23–1 ч.; min 11–13 ч.) → F (max 1–3 ч.; min 13–15 ч.) → P (max 3–5 ч.; min 15–17 ч.) → … и т.н.

Съответно, във всеки от каналите съществуват периоди максимално и минимално напрежение на енергията Ци и Цзин-е (кръв и телесни сокове). Времето на максимално или минимално напрежение продължава по два часа и е най-добрият период за въздействие (лечение при „Цигун“ и „Каппо-Катсу“ или увреждане при „Шоу-та-фа“, „Дим-мак“, „Цин-на“, "Багуа-чжан" и други стилове на у-шу!) на различните меридиани (органи) („хипервръзка“ с хронотерапията и У син!).

Особено внимание трябва да се отдели на дишането, което в течение на целия тренировъчен комплекс трябва да е равномерно и естествено, иначе упражненията се превръщат в напразно пилеене на време. Исканото дишане позволява на жизнената сила да циркулира правилно и води до добро подхранване на всички органи и тъкани. Долното диафрагмено дишане осигурява и активен масаж на органите в коремната кухина, още повече че въздейства върху значимите кръвоносни и лимфни съдове като подобрява циркулацията на тези течности. Това води до стимулиращо действие върху сърцето, нормализират се обменните процеси в тъканите и органите и се повишават защитните сили на организма. Движението на диафрагмата и мускулите на корема, при правилно дишане, оказва положително въздействие върху черния дроб, храносмилателните органи, отделителната и полова система. От казаното до тук не е трудно да се направи извода, че заболявания като разстройства на нервната система, неврастения, психоза, астенични състояния, хипертония, аритмия, язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, хемороиди, диспепсия, заболявания на дихателната система, нарушения в уринирането и други патологични състояния на организма могат да бъдат излекувани, без да се прилагат фармакологични и хирургични средства.

Съгласно философията на бойните изкуства, в това число и хватово-ударните стилове на У-шу — „Тай дзи цюан“ и „Чин-на“ (Александров Д., Смъртоносните захвати на Чинна, сборник, И-во „Итееда“, 1994), основната причина те да съществуват, изучават и развиват е вечно — актуалната потребност на човека от надеждна самозащита („хипервръзка“ с инстинктите!).

При „Чин-на“, както и при „Тай дзи цюан“, се удря и въздейства с различни определени ударни повърхности от горните и долните крайници, по уязвимите „болеви“ и биологично-активни точки по меридианите и зони на тялото, по места не покрити с мускули, по кости и стави, което освен счупвания може да доведе до припадък, шок, паралич и смърт. Известни са 36 смъртоносни точки в Чин-на (в Китайска транскрипция) (Богуш Д. А., Каппо Японкая техника реанимации в практике боевых искусств, И-во „София“, Киев, 1998): бай хуей, T20; ин-тан, PC3; мей-чун, V3; лян-цюан, J23; ся-гуан, E7; ер-мен, TR 21; цзя-че, E6; цзюй-гу, GL16; би-нао, GL14; цюй-чи, GL11; хе-гу, GL4; цзи-цюан, C1; ин-чуан, E16; цзю-вей, J15; цзюй-цюе, J14; чжун-ван, J12; чжан-мен, F13; ней-гуан, MC6; ци-хай, J6; ци-чун, E30; цзи-мен, RP 11; тай-чун, F3; юн-цюан, R1; и-фен, TR17; нао-ху, T17; я-мен, T15; тян-чжу, V10; цзян-цзин, VB21; фен-мен, V12; ду-шу, V16; лин-тай, T10; ге-гуан, V46; ган-шу, V18; хуан-мен, V51; чан-цян, T1; вей-чжун, V40.

Поразяващото действие при удари по биологично-активните точки в У-шу е възможно при използване на меридианите и с отчитане на времето на максимално и минимално напрежение в тях и при съобразявана на действията с четирите закона в У-шу — пораждане, подчинение, разграждане, антиподчинение и правилото „Бу-се“-тонизиране-успокояване.

Използваните стандартни точки по меридианите са:

Тонизиращи — P9, GL11, E41, RP2, C9, IG3, V67, R7, MC9, TR3, VB43, F8

Седативни — P5, GL2, E45, RP5, C7, IG8, V65, R1, MC7, TR10, VB38, F2

Подпомагащи — P9, GL4, E42, RP3, C7, IG4, V64, R3, MC7, TR4, VB40, F3

Свързващи (Ло-пунктове) — P7, GL6, E40, RP4, C5, IG7, V58, R4, MC6, TR5, VB37, F5

 

 

Използваните Точки на петте първоелементи (У-син) са:

Дърво (вятър) — P11, GL3, E43, RP1, C9, IG3, V65, R1, MC9, TR3, VB41, F1

Огън (горещина) — P10, GL5, E41, RP2, C8, IG5, V60, R2, MC8, TR6, VB38, F2

Земя (влага) — P9, GL11, E36, RP3, C7, IG8, V40, R3, MC7, TR10, VB34, F3

Метал (сухост) — P8, GL1, E45, RP5, C4, IG1, V67, R7, MC5, TR1, VB44, F4

Вода (студ) — P5, GL2, E44, RP9, C3, IG2, V66, R10, MC3, TR2, VB43, F8

 

 

При използването на „Тай дзи цюан“ („Юмрукът на великия предел“) като бойно изкуство (Чен Ч. Ч. У., Механика на тялото в Тай дзи цюан, ИК „Одисей“, София, 1999), в допълнение на дишането трябва да се обръща внимание и на едно трето състояние наречено „компресия“. То се постига като диафрагмата се задържа надолу, докато мускулите на бедрата упражняват натиск нагоре. Това пресиране на корема (в среден Дан Тян-точка „ци-хай J6“-хранителна енергия съвкупност от всички енергии в организма) поддържа гръбначния стълб и служи като свързващо звено между корема и юмрука. Всичко това става в краткия миг на стълкновението — няма никакво време за вдишване или издишване. Силата на ударите зависи от степента (бързина и величина) на тази компресия. Човек трябва да е способен да променя напрежението от много отпуснато до много напрегнато или обратно за част от секундата, което е възможно единствено при запазване на спокойствие и релаксираност. В това е същността на „Тай дзи цюан“. Всички движения на тай дзи цюан се активизират чрез промени на напрежението в долната част на корема (точка „ци-хай J6“). С увеличаване на напрежението ръцете „плуват“ навън или нагоре. Когато то намалява, ръцете се движат навътре или надолу. Ръцете никога не се движат самостоятелно и независимо от промените на коремното напрежение. То е главният източник на сила и по специално централната точка на долната част на корема известна като дан тян. Когато практикуваме тай дзи цюан, трябва да насочим ума си в „дан тян“ и да оставим ума, тялото и енергията да действат като едно цяло, тъй като всички движения при него се пораждат от силата на енергията вътре в тялото, а не отвън. Ето защо тай дзи цюан е вътрешна система на бойно изкуство. Концентрацията на ума, дълбокото дишане, релаксирането и „потъването“ на тялото плюс преместването на неговата тежест и компресирането пораждат огромен поток от вътрешна енергия, преминаващ през целия организъм, който дава живот на движенията на тай дзи цюан. Мекото, отпуснато и еластично тяло на занимаващия се с това бойно изкуство е способно да напряга само необходимите мускули и след това моментално да ги освобождава. Релаксираното тяло има допълнителните предимства на увеличената енергия и готовност за реагиране, тъй като се изразходва по-малко от енергията на тялото за ненужно напрягате на мускулите. Отпуснатото и спокойно тяло е също така по-чувствително за насочените към него стимулатори. И все пак развиването на максимално напрежение в момента на стълкновението е също много важно. За да нанасяме удари с ръце и крака с максимална скорост, трябва да притежаваме като релаксираност, така и напрежение, мекота и твърдост, ин и ян. Специално внимание трябва да се обърне на плавната работа на телесната координация и енергийния поток, тъй като те са главния източник на сила. Това означава да се накара енергията да „потъне“ в краката и надолу в стъпалото, след което да се „изпомпи“ нагоре през ръцете, дланите и юмруците, чак в пръстите. Индикатор за това е усещането, че ръцете и дланите ви са станали като здрава, плътна, енергична маса. Създава се усещане за възбуждаща топлина в цялото тяло чак до върха на пръстите на ръцете и усещания в хармония с биенето на сърцето. Меките, бавни, спокойни, приливащи се едно в друго движения при тай дзи цюан изискват здрава и стабилна основа в стъпалото на крака. Това позволява останалите части на тялото да се движат свободно и същевременно да останат релаксирани. Когато цялото стъпало по този начин е стабилно („вкоренено“), три точки в ходилото са от особено важно значение. Първата — е палецът, другите две са на вътрешната част на петата и на вътрешната част на възглавничката в основата на палеца. Тези точки са от двете противоположни страни на вътрешната част на стъпалата. Те оформят равнина която създава стабилност при всякакви условия и при всякакви физически действия. Те са тези които контролират и командват тялото да прави завъртванията и движенията във формата на тай дзи цюан. Те заедно с мускулите на бедрото, най-важен от които е мускулус сарториус — шивашкият мускул, помагат при задържането в позите на тай дзи цюан и извършването на плавните движения.

В методиката „тай дзи-цигун“ (У Вей Син, Пълна Ци-гун Енциклопедия, Регулиране на жизнената енергия, прев. И-во „Дилок“, София, 2007) специално ориентирана към съвременните представители на европейската култура е много важно постигането на вътрешен покой. Точно покоят се оказва най-сложното упражнение за човека от европейския тип. Основните части на тайцзи-цигун също са покоя, дишането и движението. Така „тай дзи-цигун“ терапията е оздравителна система, която обединява две по-стари гимнастики — цигун и тай дзи цюан. Цигун е регулиране на вътрешната енергия-ци, метод за „отстраняване на болестите и увеличаване продължителността на живота“. Целта на гимнастика цигун е укрепване на истинната ци и прочистване на енергийните канали от „шлака“.

Тай дзи — цюан пък е работа с вътрешната енергия въз основа на принципа на „Великия предел“. Това учение, едно от основните в древнокитайската философия, е насочено към постигането на хармония между тялото, душата, духа и двете основни космически сили ин и ян.

Така методиката „тай дзи — цигун“ е особено подходяща за холистична психосоматична (психофизична и психоенергийна) саморегулация на съвременния човек.

Каппо (яп. Катсу-кап-съживяване и обезболяване и хо-по-наука, метод) е самостоятелен малко изучен приложен раздел на източната медицина, базиращ се на система от методи за въздействие с отчитане на конкретната точка на поражение и с отчитане на енерго-информационните въздействия върху нея. Каппо включва елементи от рефлексотерапията, от мануалната терапия и от биоенергоинформационната терапия. Каппо може ефективно да се прилага от компетентни лекари като метод за първа помощ освен при травми от бойните изкуства, още и в екстремални или ежедневни ситуации за оказване на неотложна помощ и с това да спаси човешки живот. При неотложна помощ по методите („катсу“) на Каппо — акупресура (разгледана по-горе при рефлексотерапията), акуперкусия (ритмични удари по точките със същите ударни повърхности от горните и долните крайници с еднаква сила и в постоянен ритъм с честота 120–140, по-рядко — 160–200 удара в минута, или групи от 5–7 удара разделени с равни паузи) и звуково-вибрационно (Лассер Р., Киай и Куатсу, секретная техника реанимации, в сб. Психобиоенергетика, Киев, 1984; и „хипервръзка“ с Биофизичните методи използващи звук) въздействие, се използват стандартните точки за реанимация:

1. Мин-мен, T4 — основно въздействие на главния и гръбначния мозък.

2. Лин-тай, T10 — стимулира симпатико-адреналиновата и сърдечно-съдовата системи.

3. Тао-дао, T13 — стимулира симпатико-адреналиновата система.

4. Жен-чжун, T26 — стимулира функциите на ретикуларната формация, оказва изразено симпато-миметично действие.

5. Су-ляо, T25 — стимулира функциите на ретикуларната формация, оказва изразено симпато-миметично действие.

6. Ци-чун, E30 — активира пикочно-половата система и механизмите за терморегулация.

7. Гун-сун, RP 4 — стимулира изхвърлянето на депонираната кръв от далака, подобрява коронарното кръвообращение.

8. Тян-чжу, V10 — въздейства на функциите на парасимпатиковата нервна система, гръбначния мозък, стволовите отдели на главния мозък.

9. Шен-шу, V23 — въздейства на надбъбречните жлези, бъбреците, пикочния мехур.

10. Жан-гу, R 2 — противошоково и обезболяващо действие при травма на тестисите.

11. Тян-ляо, TR15 — нормализира системата на терморегулация.

12. Хуей-ин, J 1 — стимулира функциите на дихателния център.

13. Гуан-юан, J 5 — въздейства на слънчевия сплит.

14. Цзюй-цюе, J14 — през слънчевия сплит активира дейността на главния и гръбначния мозък.

15. Тян-ту, J22 — използва се при спиране на дишането.

16. Тай-юан, P9 — използва се при спиране на дишането.

17. Шао-шан, P11 — използва се при спиране на дишането.

18. Чжун-чун, MC9 — използва се при спиране на сърцето.

19. Шао-чун, C9 — използва се при спиране на сърцето.

20. Ши-сюан, PC86 — стимулира симпатико-адреналиновата система и ретикуларната формация на мозъчния ствол.

От така направената кратка характеристика на „У-шу“ (в т.ч. „цигун“, „тай дзи цюан“ „чин-на“) и „Каппо (Катсу)“ като бойни изкуства и медицинска реанимация и обезболяване, става ясно значението на доброто познаване и използване на Анатомията на човека не само като сложна двигателна лостова система от тъкани, кости и мускули фиксирани за тях чрез сухожилия, но и особено в посока на Ц.Н.С. и на вегетативната нервна система като мишени за поразяване или реанимация, наред с функционалните възможности на биоенерго-информационната терапия и на холистичната психосоматична (психофизична и психоенергийна) саморегулация на човека, характеристика на която ще дадем по-надолу.

Ценността на източната медицина е в това, че тя от векове разглежда човешкото същество като биоенергийна цялостна жива система натрупваща, преобразуваща и използваща енергия. При това, при цигун, у-шу и йога, освен много важната взаимозависимост между вътрешния енергообмен и дишането при човека, е осъзнаването и използването на психичната, психофизическата и психоенергийната саморегулация на човешките възможности по пътя към усъвършенствуване на личността, към хармония на човека с обкръжаващия го свят, тоест към здраве и щастие. Тази саморегулация включва осъзнаване на възможностите на човешкото съзнание като интегративен ръководен фактор, на емоционалния самоконтрол, на волевото управляване на вниманието, на осъзнатата динамика на енергийните потоци, съвременни теоретични и практически изследвания и методики за което обобщено са дадени в книгата на Кудашов В. И., Психофизическая саморегулация в войнских искусствах, „Профит Стайл“, „Читра“, Москва, 2003. Огромните резерви на човешката психика съвсем не са случайни, а са закономерен факт. Мозъкът е гъвкава саморегулираща се система, развиваща се в хода на индивидуалния растеж на организма. В мозъка се образуват невероятно сложни комплекси — мотивационни полета или Доминанти (по Ухтомски и „хипервръзка“ със субклетъчните вълнообразни пространствено-времеви дисипативни структури и мозъчните неврохимични системи за самостимулация чрез удоволствията), работещи като мозъчни функционални органи. Човек може да възприема само това за което са подготвени неговите доминанти, тоест по главното направление в неговото поведение и дейност. Свръхустойчивото възбуждане на определени доминанти води към стереотипност на поведението, към понижаване на творческата активност и свобода. Ефективното адекватно изменяне на поведението в зависимост от външните въздействия е възможно само при контрол над старите шаблони, при възможност за тяхното осъзнаване в будно състояние, т.е. тъй наречените изменени състояния на съзнанието (ИСС) Те възникват при нарушаване на денонощния режим, при физическо и умствено пренапрежение, при дълбоки и силни преживявания, при дезадаптация, стрес, травми, отравяния (например с халюциногенни БАВ), различни болести особено с висока температура, при бурен сексуален оргазъм, в резултат на пределна концентрация и пренапрежение, при използване на специални безвредни дихателни техники за хипервентилация. Изменените състояния на съзнанието се съпровождат с изменения във възприятията, мисленето и психофизическите възможности на човека. Озарението, вдъхновението (по източната терминология — са тори) е в резултат на мащабни интегративни процеси между съзнанието и подсъзнателното. Задължителна предшестваща стъпка към това състояние е свръхбодърстването — стресово състояние свързано с увеличаване на активността към търсене на неизвестното, към готовност за мобилизация на резервите („хипервръзка“ със системата на катехоламините!). В предишни времена ИСС са се използвали за лечение, в мистериите и като средство за опознаване на себе си и на околния свят. И до днес „ефекта на тълпата“, „ритуалния транс“ и молитвата към Бога, са методи за навлизане в изменени състояния на съзнанието, особено ако се придружават с музика, светлини и др. („хипервръзка“ с халюцинаторна виртуална реалност).

При ИСС е възможно или стесняване, или разширяване полето на съзнанието. Обикновено началните етапи на интеграционните възможности на съзнанието се предхождат от стеснени състояния на съзнанието, при които става избирателно увеличаване активността на функционалните органи на главния мозък. Там поради това, че действащите доминанти сумират възбужденията до задпределно ниво, закономерно се потискат най-напред най-енергоемките комплекси, тоест тези в които в дадения момент се поддържа най-високо ниво на възбуда. В резултат на това потисканите до тогава доминанти стават по-достъпни за съзнателна преосмисляне. Стеснените състояния на съзнанието съпътстват напрегнатата мисловна дейност, или работа изискваща голяма концентрация на вниманието. Умението съзнателно да се предизвиква стеснено състояние на съзнанието чрез крайно съсредоточаване върху решавания проблем с характерен признак — стесняване на зрителното поле, е така нареченото „тунелно зрение“ в шаманските практики. На обикновения човек стесненото състояние на съзнанието помага по-дълбоко да вникне и максимално да преосмисли както психичните, така и соматичните проблеми. Тунелът, подобен на лупа, помага да се концентрира вниманието на определени участъци от съзнанието и подсъзнанието, при което не могат да устоят никакви бариери от страна на паметта или информационни забрани. По пречистваща сила подобен процес на катарзис максимално превъзхожда психоанализата. Възниква т.н. „ефект на хипермнезия“, в резултат на който с огромна точност се припомнят минали събития с всякаква давност. Със стеснени състояния на съзнанието се свързват повечето парапсихологични феномени, както и съзнателното управляване дейността на вегетативната нервна система, тоест контрола над процеси, обикновено не поддаващи се на съзнателна регулация. Разширените състояния на съзнанието обикновено се съпровожда с увеличаване на общата активност на кората на главния мозък, със синхронизиране на работата на различни негови участъци. Максималната синхронизация може да предизвика ефект на разширение на съзнанието даже на фона на задържане в кората на мозъка. При това в резултат на резонанс на енцефалограмата се увеличава амплитудата на електромагнитните ритми. На фона на този процес става възможно потискането, подчинението на негативните доминанти поради тяхното несъответствие с по-глобалните програми. Към разширените ИСС по субективни усещания, могат да се отнесат както състоянията на свръхбодърстване и вдъхновение, така и трансперсоналните преживявания в дълбок транс при обширно потискане на мозъчната активност. Такова обширно потискане на дейността на мозъчната кора със създаване на огнища на свръхбодърстване, има за цел при хипнозата и различните видове медитация, да облекчи внушението или самовнушението, целящи оптимизация на работата на мозъка или на целия организъм. В основата на всяка система за психофизическа саморегулация е медитацията. Доколкото управлението на жизнената енергия се осъществява чрез дишането, то тези практики за психофизическа саморегулация са наречени медитативно-дихателни. Медитацията е много широко понятие, което най-напред включва умствено действие, особен вид съсредоточаване, което дава възможност да се създаде такъв мускулен тонус, при който жизнената енергия се движи с максимална скорост. В състояние на медитация на фона на общо отпущане се нарушава привичния комплекс от телесно-мускулни усещания, свързани с една или друга поза. Разпределението в различни мускули и регулацията на мускулния тонус се осъществява чрез система от рефлексни реакции с помощта на нервни импулси пренасящи информация от мускулите и ставите към главния мозък и обратно. При медитацията мускулите са се отпуснали, тоест постъпващата в мозъка информация е непривична и неразбираема. При това възниква чувство за съществуване като че ли извън своето физическо тяло. На фона на общата отпуснатост се отпущат и хронично свитите мускули. Това на свой ред отстранява бариерите по пътя на потоците жизнена енергия, в резултат на което нейното движение се ускорява и се нормализира работата на нервната система. При това съзнанието не се изключва, както при някой видове транс, а обратно — става по-просветлено и наситено. Запазването на връзката с околния свят е задължително условие за всяка медитация. По такъв начин медитацията е особена „откъснатост“ — ако медитираме със затворени очи, ние чуваме всичко, но не слушаме; ако медитираме с отворени очи ние гледаме, но не виждаме. При това главната задача на медитацията е да се избавим от странични мисли.

Медитацията в цигун е висше изкуство за управляване на енергията Ци, а дишането е главният инструмент за това. Регулацията на дишането и контролът му предизвикват в кората на главния мозък особено защитно задръжно състояние. Притова настъпва състояние на особено спокойствие, т.е. състояние на медитация. Пътят към това е чрез съзерцание на вътрешните усещания, мисли и чувства. Това е процес на развиване на усещания за вътрешния свят или „Даоин съзнание“ Най-важната крачка към цигун-медитацията е отработване и постоянно използване на т.н. „зародишно“ или „будистко“ дишане, тоест „долно диафрагмено дишане“, което разгледахме по-горе. То генерира мощен поток ци, която се акумулира в най-важния енергиен център на нашето тяло — „долния дан-тян“ и от там се разпределя в другите „дан-тян“ и по цялото тяло по меридианите. Когато в резултат на медитативно-дихателните упражнения в долната част на корема започнат да се усещат вибрации, това означава, че е започнала циркулацията на ци. Концентрацията на вниманието и спокойствието в този момент са много важни. Известни са двата главни канала минаващи отпред (Жен-май) и отзад (Ду-май) на тялото. Тези канали не са свързани един с друг, обаче ако върхът на езика се допира до небцето в устната кухина и по-точно между горните предни зъби и венеца, то ин и ян каналите се съединяват и се затваря енергийния кръг. По време на медитация това е основен фактор. Езикът трябва да е отпуснат, да се опира в центъра на небцето и не трябва да се опира в зъбите. Ако езикът е напрегнат, това води до застой на ци. Ако свързването е добро, по време на медитацията се отделя слюнка, която се поглъща. Така се осъществява „малкият кръг на Ци“. Той осигурява енергийната циркулация по меридианите Жен-май и Ду-май, подобрява се тяхната проводимост и служи за профилактика и лечение на заболявания на гръбначния стълб. Заедно с подобрената циркулация на ци, се подобрява и кръвообращението в организма. Медитацията насочена към „малкият кръг на Ци“ най-добре се изпълнява в особен изправен стоеж, тъй като при това от само себе си се активира и циркулацията в големия кръг поради по-добрата ориентация на човешкото енергийно тяло спрямо геомагнитното поле на Земята.

Доказано е, че в процеса на занимания с цигун, в мозъчните клетки настъпват биоелектрични промени, усилва се биополето на човешкото тяло, осъществява се непосредствен контакт между кората и подкорието на мозъка. Чрез регулиране на вегетативната нервна система и лимфната система се активизират и нормализират биохимичните процеси в целия човешки организъм, което е и една от целите на холистичната медицина.