Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (32) (Холистичен модел на здравето)

4. Комбинирани и комплексни физикохимични методи за холистична профилактика, лечение и промоция на здравето: Рефлексотерапия — акупунктура и акупресура (в т.ч. масаж „шиацу“, и „флорален сегментарен и точков хрономасаж“), термична — „чжен дзю“, и вакуумна вендузо-рефлексотерапия
(Й. Стайкова Пировска, Н. Л. Пировски)

Съгласно Медицински Стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (ДВ бр. 85/2004 г., изм. ДВ бр. 102/22.12.2009 г. изм. ДВ бр. 67/27.08.2010 г.)

Терминът „рефлексотерапия“ е събирателен, научно обоснован, тъй като се базира не на методиката на въздействие (с игли, топлина и т.н.), а подчертава физиологичния рефлекторен механизъм на лечебно въздействие на даден метод. Терминът „рефлексотерапия“ обединява всички възможни варианти на въздействие върху биологично-активните точки (БАТ)по кожата и ушната раковина чрез различни физични фактори, които са способни да предизвикат рефлекторни изменения в организма: механични (точков масаж — акупресура, „шиацу“ — цубо терапия, сегментарен масаж, вкарване на игли или микроигли, апликация върху кожата на метални топченца с диаметър 1 мм., или дискове с диаметър 3–15 мм. и др.), термични (затопляне, обгаряне — „чжен дзю“, охлаждане, замразяване — криорефлексо-терапия с течен азот, лазер-акупунктурата), електрически (електропунктурна стимулация, електроакупунктура, аеройонотерапия с отрицателно йонизиран въздух за обдухване на БАТ), ултразвукова акупунктура с топлинен, механически и физикохимичен ефект, вакуумна вендузо-рефлексотерапия и др. (Дурянин Р. А., Методологические проблемы рефлексотерапии в: Итоги науки и техники, сер. Физиология человека и животных, том 29, Москва, 1985; Хоанг Бао Тяу, Ла Куанг Ниеп, Иглоукалыване, перев. с виет. И-во „Медицина“ Москва, 1988; Гойденко., Норкина Т., Метаморфози на лечебната игла, прев. МиФ, София, 1989; Токуиро Намикоши, Шиацу, перев., Киев, „Выща школа“, 1989; Гаваа Лувсан, Традиционные и современные аспекты восточной рефлексотерапии, Москва, „Наука“, 1990; Michael Reed Gach, Acupressurès Potent Points, 1990, перев. Москва, Крон-Пресс, 1995 г.)

Рефлексотерапията е метод на рефлекторно физиологично немедикаментозно лечение и профилактика на различни заболявания. Рефлекторният принцип на регулация на функциите в организма на човека и животните е универсален физиологичен принцип, провъзгласен в Европа от Р. Декарт (XVII в.) и доказан от И. М. Сеченов, И. П. Павлов, П. К. Анохин. Емпирично е бил използван от дълбока древност в Китай още от каменния век, като първите писмени следи са от края на епохата на Чжоу — V-IV в. преди Хр. Рефлекторният принцип на управление е основополагащ в концепцията за невризма — система от фундаментални принципи за доминиращото влияние на Централната нервна система в регулацията на всички физиологични функции в организма. Рефлекторната реакция се осъществява с участието на много структури от мозъка и с въвличане на нервни и хормонални механизми на основата на интегративен анализ на постъпващата информация, при използване на предшестващ опит и отчитане на сензорната и психическата мотивация („хипервръзки“ с Теорията за функционалните системи на П. К. Анохин и адаптивното поведение на биосистемата). При това рефлексо-адаптиращите въздействия могат успешно да се използват за целенасочени изменения във функционалното състояние на организма, като избирателно се активират или потискат функциите на различни органи или системи, свързани по законите на хомеостазата. Топографските пунктове по повърхността на тялото за оказване на рефлексоадаптиращите въздействия са БАТ — Биологично-активните точки, които са универсални преобразователи на всякакви физикохимични дразнители в биологично-значими информационни сигнали. Местната реакция в отговор на дразнението на точките се обуславя от рефлекторната и обща вегетативна реакция и се изразява в изменения в кръвотока в този кожен участък, температурата, чувствителността, величината на електрическия потенциал и съпротивление, съпровожда се от комплекс предвидени усещания и се явява източник за продължителна импулсация към нервните центрове. Възникващите последващи сегментарни и общи реакции на организма на свой ред влияят на състоянието на периферните рецептори и тъкани в зоната на въздействие. Особеност на местната реакция на организма е определена стереотипност в отговор на една или друга точка. Местната реакция се развива преимуществено по механизма на аксон-рефлекса, задълбочава се за сметка на метаболитни и хормонални местни реакции и след това се усилва за сметка на възвратната вълна от реакции на организма достигаща периферията му. Участието на вегетативната нервна система обезпечава възможността за мобилизация на ресурсите на организма за незабавно действие: бързо се усилва дейността на сърдечно-съдовата система, освобождава се глюкоза от глигогена в черния дроб, преразпределя се кръвоснабдяването и кръвта се насочва към най-важните в конкретния момент органи и тъкани, а с нея там постъпват вещества способни да отделят повече енергия, доставя се повече кислород, усилва се устойчивостта на организма към патогенни фактори („хипервръзка“ с „ЦИ“!).

Сегментарната реакция е метамерно обусловен отговор на организма. Нервните импулси, предизвикани от дразнението на точката, преминават по аферентните нервни влакна към гръбначния мозък, връщат се по соматичните нерви към мускулите, а по вегетативните нерви — към вътрешните органи, съдове, жлези. Метамерната реакция е свързана с принципа на съответствие между отделите на гръбначния мозък с вътрешните органи. Така, долно-шийните и горните гръдни отдели на гръбначния мозък са свързани с инервацията на главата; горните гръдни отдели инервират също сърцето и белия дроб; дейността на тънките черва и черния дроб е свързана с долния гръден отдел на гръбначния мозък, а дейността на бъбреците и органите в малкия таз — с поясния отдел на гръбначния мозък. Тези отдели, в съответствие с метамерния принцип, инервират и едни или други участъци от кожата, мускулите и др (например зоните на Захарин — Хед). Сегментарната реакция, явяваща се рефлекторен отговор на организма в пределите на един сегмент (метамер), се изразява в нормализация на функционалното състояние на едни или други органи и зависи от характера на въздействието (възбуждане или потискане) и състоянието на реагиращите системи („хипервръзка“ с „ин-ян системите“ и с „ароматерапията за флорален сегментарен и точков хрономасаж“). Така сегментарно специфичните БАТ могат да се представят като проекционни зони представляващи изходите на периферията на множество рефлекторни апарати на различните органи и системи. Именно в тази специфичност се състои терапевтичната ефективност на тези точки. Общата генерализирана реакция възниква в резултат на постъпване на сигнали от периферията в структури от кората и подкорието на главния мозък. Аферентната импулсация, движеща се по гръбначномозъчния и извънгръбначно — мозъчния (вегетативни) пътища, изменя функционалното състояние на неспецифичните системи на мозъка (структурите на лимбично ретикуларния комплекс — ретикуларната формация, хипоталамус, таламус, хипокамп, амигдалоидната област и др.). Генерализирана реакция се проявява в нормализация и пребалансиране на съдържанието на хормоните и другите биологични вещества, играещи важна роля в регулацията на физиологичните процеси в организма („хипервръзка“ с мозъчните неврохимични системи за самостимулация чрез удоволствията свързани с емоциите). Затова рефлексотерапията успешно се прилага не само при лечение на болковите синдроми, но и за профилактика и лечение на различни психоемоционални нарушения, неврози, безсъние и др. Генерализираната реакцията се проявява и във форма на нормализиращи промени в системата на ендокринните функции: развива се хипофизарна хормонална реакция, стимулираща функциите на кората на надбъбреците. Въздействието върху БАТ се съпровожда и с нормализация на електроенцефалографските показатели (ЕЕГ), което се изразява в синхронизация на фоновия алфа-ритъм. При акупунктурата се нормализира и тонуса на вегетативната нервна система. По такъв начин общата реакция на организма при въздействие върху БАТ има характера на адаптационна реакция. На нейния фон се развиват всички останали реакции на организма.

Реакцията на организма при термична — „чжен дзю“ (мокса) е аналогична на реакцията при акупунктура, но протича в поотслабена форма. Основният лечебен фактор е топлинният ефект, източник на който е инфрачервено излъчване. При това се повлиява трофиката на тъканите, отстраняват се болковите усещания, подобрява се капилярния кръвоток и обмяната между кръвта и тъканите. Местната реакция се проявява по механизма на аксон-рифлекса. В резултат на това се проявява неврохормонална реакция на организма, нормализация на функциите на хипофизата, на кората на надбъбреците и на симпато — адреналиновата система. Тези реакции водят към повишаване на защитните сили на организма.

Точковият масаж (акупресурата) е един от методите на източната рефлексотерапия. Отличителна особеност при него е, че освен въздействието на отделните точки се препоръчва да се правят и обширни масажиращи движения в посока или против „протичането на енергията по меридиана“. Основното значение в механизма на действие на масажа, както класически така и източен, е на нервната система, на нейните неврохормонални фактори. Под въздействието на обширните масажни движения се усилва отделянето на тъканните хормони, участващи в предаването на нервните импулси в ЦНС, придвижването на лимфата, кръвта и тъканните течности; подобрява се трофичната функция, проводимостта на нервите, процесите на регенерация. Подобряват се функциите на самата кожа и нейните придатъци, подхранването на кожата и обменните процеси в нея. В мускулите се нормализират процесите на обмяната на веществата, еластичността на мускулните влакна, тяхната съкратителна функция, което ускорява възстановяването на мускулната дейност. Масажът оказва и пряко и рефлекторно въздействие на кръвоносната система, подобрява газообмена и общия обмен на веществата в тъканите. Въздействиено на масажа на нервната система е в рефлекторно изменение (понижаване или повишаване) на фукционалното състояние на центровете в главния и гръбначен мозък. При точков масаж дразнението на рецепторите и определени рецепторни зони предизвиква възникването на целенасочени рефлекторни реакции. Импулсите от рецепторите през ЦНС предизвикват специфични реакции във вътрешните органи, а често и в целия организъм.

При ауриколо-терапията (акупресура и акупунктура на 170 БАТ разположени по ушната раковина) е характерно, че ушната раковина се инервира от 5 аферентни нерви, два от които се отнасят към соматичните, а 3 — към висцералните. Тези нерви имат връзка със сензорните и ретикуларните ядра в ствола на мозъка и с други структури в ЦНС. Тригеминалните и солитарните ядра на ствола на мозъка получават информация от вътрешните органи, кожата и всички нерви от ушната раковина; те тясно са свързани със сегментарните центрове в гръбначния мозък, хипоталамуса, таламуса, лимбичната система и кората на главния мозък. Аурикулярните аферентни нерви са най-мощните и директни изходи на ретикуларната формация, и за това дразнението на точките по ушната раковина предизвиква разнообразни рефлекси в множество висцерално — ендокринни функции на организма.

При вакуумната вендузо-рефлексотерапия, освен своеобразната автохемо-трансфузия от по-дълбоко разположените тъкани към кожата, БАТ в нея възприемат и предават информационен сигнал от промяната на налягането и температурата под вендузата по рефлекторната дъга към метамерно свързания орган. А ако поставената вендуза започне плавно да се мести по кожата в пределите на определен сегмент (метамер), получаваният вакуумен масаж предизвиква сегментарна рефлекторна реакция, изразяваща се в нормализация на функционалното състояние на едни или други органи. Така се съчетават и взаимно допълват двата рефлексотерапевтични метода. Метамерията е разделянето на тялото по надлъжната ос на много повтарящи се участъци — метамери: кожни, мускулни, скелетни, нервни. Целият комплекс от нервни структури на метамера (гръбначномозъчни коренчета, соматични и вегетативни ганглии, нерви и периферни рецепторни и ефекторни техни крайчета), представляват невротом (невромер) (Судаков Ю. Н., Берсенев В. А., Торская И. В., Метамерно-рецепторная рефлексо-терапия, Киев, „Здоровя“, 1986). Метамерно-рецепторните зони, образувани от нервните краища на дендридите във вегетативните и соматичните ганглии са мощни рефлексогенни зони, при въздействие върху които могат да бъдат нормализирани функциите на определени участъци от периферната и централната нервни системи. Затова метамерно-рецепторната рефлексотерапия трябва да бъде строго целенасочена, като иглите се вкарват по хода на линиите — градиенти на рецепторните зони на соматичните и вегетативните ганглии, а също и в рецепторните зони на самите ганглии. В това е и разликата на метамерно-рецепторната рефлексотерапия от традиционната китайска иглотерапия.

Древната източна (традиционна) рефлексотерапия е симптоматичен (синдро-мен) метод за лечение, индивидуализиран и насочен към нормализация на нарушените функции на организма чрез възстановяване на хармонията в него и стимулиране на защитните му сили. При хронични заболявания с органични нарушения да се излекува болния с помощта на рефлексотерапията е трудно, а често и невъзможно.

Понятието синдром в древноизточната медицина е корено различно от съвременното понятие „синдром“, което означава сума от клинични симптоми обединени по признака за типичност за определена номенклатурна болест или патологично състояние. Древноизточният диагностичен синдром освен клиничните симптоми включва и причината, локализацията на процеса (понятието „орган“ е означавало функционална система, а не само морфологично образование), съотношението между силата на патогенната причина и защитните сили на организма, оценка на общото състояние на болния. Древноизточната диагностика се подчинява на осем основни синдроми, свързани в начините на лечение по правилото „бу-се“ (добавяне-отнемане): „загряване на студа“, „охлаждане на жарта“, „запълване на пустотата“, „изпразване на пълнотата“. Главни обаче са синдромите „ин“ и „ян“. Най-важно и първо е установяване на различията между тях. За това са се използвали четири метода образуващи едно цяло: оглеждане на болния, прослушване звуците от тялото и изследване на миризмите от него, оглеждане и опипване на вените вкл. изследване на пулса, чрез които се установявало съответствие между състоянието на вътрешните органи и външните признаци на болетта. Диагностиката се е базирала на симптомите за нарушени функции (меридиани, органи), групирани в синдроми.

Днес изучаването и използването на методите на древната източна диагностика и рефлексотерапия се базира и комбинира със съвременните диагностично-лечебни методи, което дава възможност да се установяват съвременните нозологични диагнози и терапия. Това е особено полезно особено при хронични болести, когато могат да се съчетаят комбинирани и комплексни фармакологични и физикохимични методи за холистична профилактика, лечение и промоция на здравето с акупунктура, например. При това, като правило, количеството на лекарствените средства и страничните им ефекти значително могат да се намалят — особено важно при болни с алергия и лекарствена непоносимост. Не е без значение и икономическият ефект от това.

Рефлексотерапията (акупунктура и акупресура в т.ч. масаж „шиацу“ и „флорален сегментарен и точков хрономасаж“ и термична — „чжен дзю“ — мокса) е особено ефективна при: главоболие свързано със спазми на кръвоносните съдове на мозъка, с контузии, с преумора, с функционални нарушения във вегетативната нервна система (неврастения); депресивни състояния; невралгични болкови синдроми; миозит; мускулни спазми; дискинезия на стомашно-чревните органи (жлъчка, хранопровод, спастичен колит); функционални разстройства на нервната система в детска възраст; начални стадии на възпалителен процес (пневмония, абсцес и др.); хормонална дисменорея; спазми на бременната матка (признаци за преждевременно прекъсване на бремеността); импотентност свързана с неврастения. По-трудно се поддава на лечение хиперацидния и хипоацидния гастрит, гастроентерит, падане на правото черво, хемороиди, холецистит, тахикардия, възпаление на лицевия нерв, невралгия на троичния нерв, екзема, херпес зостер и свързания с него болков синдром. При стенокардия, артрити от различен произход, астма, възпалителни процеси в бъбреците, язва на стомаха, диабет, затлъстяване, артериална хипертензия (както есенциална, така и вторична в хроничен стадий), пълно излекуване не може да се постигне, но симптоматичното лечение облекчава състоянието на болния чрез нормализация на функциите на нервната система и повишаване защитните сили на организма. Много трудно се поддават на лечение парализите — за възстановяване на двигателните функции са необходими няколко курса иглотерапия в съчетание с лечебна физкултура и масажи, като лечението се започне възможно най-рано.

Иглотерапията нормализира функциите на нервната система, както централна, така и вегетативна: забелязва се успокояване, нормализация на тонуса и функциите на органите, на обмяната на веществата (в т.ч. нормализация на теглото), повишаване съпротивляемостта на организма към инфекциозни и други заболявания, а също и нормализация функциите на половата система.