Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (28) (Холистичен модел на здравето)

3.1. Био-фото-акустична информационна холограма — „аура“ — хипотеза за холистичен модел

Според нас като работна хипотеза на база изброеното до тук, поставя актуалната задача за холистично изследване на взаимодействието в живата клетка на хиперзвук и биохемилуминисцента светлина, излъчвани в процесите на обмяната на вещества и енергия, и предизвикващо „аура“ около живата клетка, тъкан, организъм, както и неговото информационно значение за диагностициране и управляване на биохимичните процеси in vivo на базата на резонансно-дифракционно-синхронизиращ механизъм обхващащ впоследствие и биоелектрическите процеси, особено за повлияване върху регенерацията при висши животни и хора чрез управляване на информационните взаимодействия в живите системи.

Известно е, че при протичане на биохимичните реакции в живата клетка катализирани от ензими, при образуването на ензим-субстрактият комплекс се изменя формата на ензима — настъпват конформационни изменения на отделните молекули, при което се пораждат акустични импулси със сложна форма, наподобяващи цъкане, които ако се синхронизират във времето се получава звучене (акустично поле). Например при гликолизата където участват 9 различни ензима, числото на оборотите на всеки от тях е много близко до честотата на съответна музикална нота — фосфорилаза–1 — „ми“; фосфорилаза–2 — „сол“; алдолаза „до“ и т.н., което заедно с движението на биомембраните води до възникване на акустично поле в и около живата клетка (Дубров А. П., Музыка и растения, Москва, „Знание“, 1990; Кернер Д., Кернер И., Гласът на розата, София, „Аквариус“ 2002.).

В тази посока е интересна още една хипотеза — за „вибрационното биоакустично поле с честота над 10⁹ Hz при митозата“ на проф. Ал. Ник. Мосолов от Новосибирския медицински институт („Знание-Сила“ № 11/1972, с. 20–21; Сусумо Оно, Национален медицински център на Бекманов институт САЩ, 1987), косвено доказана чрез микрофотографии на малки концентрични вълни излизащи от повърхността на живата клетка. Те се появяват внезапно в профазата на митотичното деление на клетката, изчезват след приключване на делението и липсват при мъртви клетки. Според хипотезата на Мосолов, силовото поле от акустичен произход за живата природа има изключително предимство пред магнитното или електричното поле, поради лесното му екраниране от биомембраните срещу постоянни „шумове“ от околната среда, водещи до увреждане и смърт на клетките. Известен е хидродинамичният закон на Беркнес, според който между пулсиращи или трептящи тела в течност възникват хидродинамични сили, които спомагат за тяхното взаимно привличане или отблъскване в зависимост от съотношението на фазите на техните трептения. Според хипотезата на Мосолов, в митозата участват няколко вида вибратори, създаващи сложно акустично поле, което осигурява точното разпределение на хромозомите в дъщерните клетки. При това ядрото е главният излъчвател на механичните трептения. Акустичните вълни от него се разпространяват в течната цитоплазма и достигат до клетъчната мембрана (в живата клетка тя е водно-фосфолипидна система в течнокристална фаза с нисък вискозитет), поради което на повърхността й възникват микровълни. В цитоплазмата се намират и „центриолите“ — също специфични вибратори.

Според нашата хипотеза, по-скоро се касае за клетъчните органоиди (цитоцентър, микротубули, микрофибрили, микрофиламенти) в ролята на вибратори, дифракционни решетки и резонатори. Те са изградени от фосфатидилхолин, фосфаридилетаноламин, цереброзид, полипептиди — „тубулин“, актин, миозин и малко РНК. Микротубулите са с куха тръбеста структура с диаметър 20–30 nm, просвет 10 nm, дължина няколко микрометра и многостранни функции, а цитоцентъра е органоид с микротубуларна структура, съставен от две центриоли, перпендикулярно разположени една спрямо друга, като всяка центриола е цилиндър с дължина 300–700 nm и ширина 150–250 nm, а стената й е дебела 40–50 nm и има висока електронна плътност (Чакъров Е., Начев Ч. Атлас на клетка и тъкани, „Народна просвета“, София, 1984, с. 152–159; Роберт Дей Ален, Микротрубочка — внутриклеточный мотор, В мире науки, №4, 1987 с. 12–20; Движение немышечных клеток и их компонентов, сб., ред. акад. Г. М. Франк, И-во „Наука“, 1977). Такъв строеж, размери и структура на органоидите са много подходящи и за хипотетичната им функция на резонатори за хиперзвук и за вибриращи дифракционни структури (решетки или „вибриращи енергийни нишки — струни“ според толтеките, или според модерната физика „струните на Вселената“, в случая — „биоструните“ — тоест „структурата на микрокосмоса съответства на структурата на макрокосмоса“). Тези структури могат да имат своя вълнова форма-функция, и да се подчиняват на съответното уравнение. При вибрирането им под въздействието на вътреклетъчното акустично поле, възникващо в резултат на конформационни изменения на отделните молекули в биохимичните процеси, както и при комбинация между него и наложено от вън хиперзвуково поле, взаимодействието (интерференцията) между резултантното биоакустично поле и биохемилуминисцентна светлина води до дифракционна картина — биофотоакустична информационна холограма — „аура“ около живата клетка, тъкан, организъм. Външният хипер-звук може да стане средство за нейното непосредствено управление по резонансно-синхронизиращ механизъм, обхващащ впоследствие и биохимичните биоелектрически процеси — пренос на електрони при окси-редукционните реакции, дишане, фотосинтез, нервен импулс, окислително фосфорилиране (по схемата АТФ → ΔψН+) (резонансната честота на митохондриите е 25 Hz, която ако се трансформира спектрално, се получава биологично-активна хармония при 5 kHz). Комплексна синхронизация на ниво клетка, функционални системи и организъм (лечебно въздействие!) може да се създаде при такъв режим на вибрации, при който честотите са равни или пропорционални една на друга („златните S-сечения“ са числовите инварианти на всяка самоорганизираща се система!) вътре в организма, или между неговите системи и тези от друг биологичен организъм, или от друг физичен източник на „аура“, например кристал, автовълнов процес в течна среда, и др. Освен това е известно, че синхронизацията няма праг на действие и настъпва даже когато енергийно връзката между системите е много слаба, стига вибрационните им честоти да са сходни (Блехман И. И., Синхронизация в природе и технике, М.: Наука, 1981) Тоест синхронизацията (лечебното въздействие) е на база енерго-информационно взаимодействие между „аурите“! на клетъчно и на организмово ниво, посредствено от течнокристална среда (биомембранни липиди Gennis R. B., Biomembranes, 1997; биополимери — полипептиди в микротубулите при формиране на структурния скелет на клетката, ДНК опаковани в хромозомите, — Samulski E. T. — Physics Today, May 1982, p. 40, Физика за рубежом, сборник, прев., Москва, „Мир“, 1983; вода в клетъчния цитозол с нейната структура и „памет“, в т.ч. и в хомеопатичните средства — Масаро Емото, Енергията на водата и живота — Хадо, 2009; Давыдов А. С., Солитоны в биоэнергетике, Киев, „Наукова думка“, 1986), от твърда кристална оптично-прозрачна среда (Э. Гоникман, С Бланк, Лечебные свойства минералов в свете Эффекта Кирилиан, Минск Нью-Йорк, „Сантана“, 2000), от газова среда, или от трите едновременно, при биоенергоинформационното лечение (Джуна Давиташвили, Ръцете си слушам, София, „МиФ“, „Н и И“, 1990; Проф. д-р. Връбка Орбецова, Да заложиш себе си — документален разказ за астралната лечителка Цветанка Миланова, София, „Албатрос“, 1995; Arnie Lade, Energetic Healing. Embracing the Life Force, 1998, прев., София, „Шамбала“, 2004). Нагледни и обективни доказателства за това са получени по Метода на високоволтовата електрофотография на Кирлиан (1938 г.), продължение на експерименталните работи на Никола Тесла от 1890–1900 г., базиран на физическия процес „коронен разряд“ или „хладна емисия“ на електрони „изтласквани“ при взаимодействието им със силно електростатично поле получавано между електродите при Кирлиановата фотография. Според нас, като трети взаимодействащ елемент е и акустичното поле в неживото вещество или биофотоакустичната информационна холограма — „аура“ около живата клетка, тъкан, организъм. Това може да обясни документалните Кирлианови фотографии на запазена цялостна структура и „аура“ около отрязан наполовина жив растителен лист! Днес този метод успешно се използва за диагностика, за контрол на резултатите от лечението, за тестване на лекарствени вещества и храни, за индикация на природни обекти. (Гоникман Э., Бланк С., Лечебные свойства минералов в свете эффекта Кирилиан, Минск Нью-Йорк, „Сантана“, 2000).