Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (29) (Холистичен модел на здравето)

3.2 Музиката като холистично психоемоционално терапевтично средство

Музиката чрез честота (резонанс, в т.ч. и на клетъчно и органно ниво!), ритъм (в т.ч. и мозъчни биорими), мелодия (хармонична! система от звуци), начин на изпълнение (визуализация на емоциите на изпълнителя), словесен текст (поетична образност, като между сложността на мелодията и текста има обратнопропорционална зависимост) по механизмите на сенсибилизация (повишаване чувствителността на нервните анализатори за слух, зрение, а защо не и обоняние — ароматерапия!, и осезание — масаж! при едновременно въздействие на няколко от тях) и разделното обработване на информацията постъпваща в главния мозък (ритъмът и начинът на изпълнение въздействат на подкоровите емоционални структури, а мелодията и текста — на кората на главния мозък), въздейства психоемоционално и на първата, и на втората сигнални системи.

Според нас, музикалното възприемане от човека и въздействието на музиката върху човека, е сложен, асоциативен, индивидуален (въпреки че определени едни и същи музикални пиеси статистически достоверно предизвикват едни и същи емоции при различните хора, което вероятно е свързано с проява на колективно несъзнаваното), предимно емпатичен (емоционално и творчески) психо-физиологичен процес, предизвикван от конкретна актуална потребност и свързан приоритетно с дясното полукълбо на главния мозък. Неговата дейност се базира предимно както върху натрупан минал опит (енграми и акустични холограми!) свързан с разпознаване и изживяване на емоционалните експресии, така и на многозначността на пространствено-образното и асоциативно мислене, отразяващо богатството на съществуващите взаимовръзки в сферите на Аз-съзнанието и най-вече в лично несъзнаваното (К. Г. Юнг; Ротенберг, В „Знание-сила“№5, 1984, с. 8–9; Симонов П. В., Лекции о работе головного мозга, Москва, И-т психологии РАН, 1998). В приемането и предаването на музикалните мелодии и акорди преимущество има лявото ухо, съгласно модела за слухова асиметрия на Дорин Кимура (Монреал, 1961), (Спрингер С., Дейч Г., Левый мозг, правый мозг, прев., Москва, „Мир“, 1983). Способността на музиката да предизвиква различни релаксиращи, медитативни, хипнотабелни, ментални и др. състояния на съзнанието и емоционални състояния и проявления, доведе до развитието на индивидуални стимулиращи комбинирани звукови и светлинни устройства с програмируема честота („мозъчни машини“-стереослушалки заедно с проекционни очила, а в колективен вариант с цел контрол върху съзнанието и психо манипулиране — „дискотеки“), използващи механизмите на сенсибилизация, биаурален ритъм (на всяко ухо се представя различна звукова честота, като мозъкът изважда едната от другата и това кара човека да чува трета „фантомна“ честота, известна като „биаурален ритъм“) и въздействие с подпрагови сигнали, които позволяват на човек да преживява нещо като халюцинаторна виртуална реалност. (Гърбър Р., Вибрационна медицина, Превод, София, „Дилок“, 2005, с. 518–524). Целенасоченото създаване чрез подбрана музика на такава индивидуална виртуална реалност за предизвикването на емоционални психосоматични състояния и проявления в определен момент, когато адаптационните реакции са още на нивото на временна координация на функциите, тоест при „еластичност на Ц. Н. С.“, може да бъде лечебно средство в арсенала на холистичния лекар при развитие на адаптационния синдром или за управляване на преморбидни състояния и ранни патологични изменения в организма, както и при избор на нова конкретна актуална потребност (Доминанта), която да се разположи от т. 6¹ в т. 6³ в схемата на Динамичния Холистичен Модел на Здравето в процеса на „осъзнаването, конфронтацията и преработката на сянката — другото-Аз“ (К. Г. Юнг). Използването на този механизъм не е ново — датира от ритмичните напеви и танци на шаманите, през религиозното пеене и музика, до съвременните диско, рок и други стилове.