Георги Стоев
Истинската история на Маджо (20)

ГЛАВА 19

Беше разгара на лятото и следващия месец хвърлих всичките си усилия да оправя бара. Реших да не търся нито Поли, нито Маджо. Изчаквахте да го направят. Разбрах, че Поли си е поръчал в централата на „Мерцедес“ бронирана G класа с най-тежката бронировка — 7 степен. Беше пратил Пехливанов и още едно момче да му я докарат. По време на тестовете на полигона в Щутгарт служителят на „Мерцедес“ изпробвал колата, Пехливанов се усъмнил, че джипът не е достатъчно мощен. Германецът леко се усмихнал и дал рязко газ на поредния завой. Това ги стреснало малко, но им обяснил, че е нормално, понеже тежи два пъти повече.

— Как можем да бъдем сигурни — попитал Жоро, — че джипът наистина ще издържи на калашник?

— Господа — усмихнал се германецът, — разбира се, че ако не вярвате на сертификата на фирмата „Мерцедес“, може да го тествате лично. Разполагаме с оръжия, можете да надупчите, която част от колата желаете. След което ще си платите да я възстановим. Но ако искате, можете да го вземете така надупчен. Поне ще изглеждате страшни.

Пехливанов отказал да вкарва Поли в излишни разходи — и без това джипът струвал 550 хиляди марки. Само попитал дали някой, който си купува подобна кола, я тества.

— Освен клиентите ни от Русия, никой друг! — разсмял се германецът.

Сега Поли кръстосваше софийските улици с бронирания си джип. Беше се снабдил и с една „Тойота Ланд Крузър“, която остави на охранителите си. Джипът бе снабден с мегафон, а единственото, което дразнеше Поли, бе, че прозорците се смъкваха един пръст надолу, колкото да се подадат документите за проверка. „Мерцедес“ предлагали тази екстра — отварянето на прозорците — но за 28 хиляди марки за четирите прозореца. А на Поли му се видяло доста.

Някъде по същото време се завърна и Георги Чопев — излекуван. Караше същия джип, само че с по-ниска степен на бронировка. Но по-интересното беше, че връзката му с бившата съпруга на Поли продължи. Всички бяха удивени от наглостта на Жоро, който иначе си беше голяма шушумига. Поли бе приел нещата много лично, а Чопев на всичкото отгоре караше и едно жълто ламборджини кабрио и съвсем лазеше по нервите на Поли, като качваше в него жена му и детето му и минаваше по „Витошка“ като баровец.

— Този ще ебе един ден и дъщерите ни — процедил през зъби пред Димата.

— Не му се връзвай, Поли — отвърнал Димата. — На него явно му става само от нашите жени.

Димата беше напълно прав. Освен жената на Поли, някога бе изчукал гаджето на Васил Илиев, след което и Даниела Серданова — жената на Любо Пенев. Заради това бе платил солидни глоби на ВИС и бе отнесъл доста бой. Но това явно не го бе вразумило, тъй като по-късно, щом стана съдружник на Малкия Маргин, по време на един пиянски запой в „Текила бар“ Малкия решил да се прибере по-рано, а оставил гаджето си Чопев да я пази. След около час тя му звъннала и му казала, че Чопев й предлагал секс.

— Какво пък толкова, какво, като си гадже на Николай — подканил я той, — на мен лично не ми пука!

На излизане от бара Чопев намерил кирка, забита в капака на новото си БМВ. Веднага подал жалба срещу Малкия Маргин, когото повикали в полицията да дава писмени обяснения. Така развалиха съдружието си. Но сега упорството му с жената на Поли граничеше с лудостта. Всички познаваха Поли като безмилостен убиец.

* * *

Дойде денят за откриването на бара. Предишния ден потърсих Поли да го поканя, но той не ми вдигна. Предполагах, че е изпаднал в някои от своите състояния, когато не се показваше. Самият той твърдеше, че е циклофреник и като навлезеше във фаза, се покриваше, докато отмине.

Веселбата бе в разгара си, когато в заведението се появи Григор. Той беше стар приятел на Поли. Още в средата на 90-те бе емигрирал в Германия и започнал да се занимава с дрога. Нещата му вървели добре и той решил да се снабди с ново „Ауди“ от магазина. Още на другия ден го арестували и започнали проверка на доходите му. Бяха му лепнали пет години затвор, защото не успя да докаже откъде има толкова пари.

— Какъвто е нежен, ще му скъсат гъза в затвора — беше подхвърлил Поли. И той бе лежал там и знаеше какво представляват.

Григор се бе върнал преди няколко месеца и ако някога минаваше за женкар, сега много приличаше на гей. Цялото му поведение бе такова, въпреки че се хвалеше как тормозел турците в затвора.

Поли, който никак не го харесваше преди, сега го наричаше „талисманчето ми“ и го водеше навсякъде със себе си. Дори преди време бе издразнил Маджо, като сложил Григор да седи в тяхното сепаре в „Тримата мускетари“.

На другия ден Маджо ми разказа, че няколко пъти питал Поли какъв е тоя, докато той му отговорил накрая:

— Просто един мой килър.

Маджо отново се затресе от параноя и се нахвърли върху мен, че съм изпуснал нещата от контрол и че Поли вече дори най — безцеремонно водел килъра си на неговата маса, за да го огледа. Аз му обясних, че този „килър“ е просто един педераст. Това, което вбесило Маджо, било, че към края на вечерта Поли и Григор излезли от заведението, седнали от другата страна на Руската църква и започнали да си правят линии от кокаин на тротоара. От време на време се прегръщали и целували.

Сега Григор бавно се разхождаше в заведението и оглеждаше високомерно всичките ми гости. Изправи се пред един от пилоните и започна да гледа отдолу танцуващото момиче. Наблюдавах го скрит в един от ъглите, кимнах на Тупана да дойде при мен и му наредих:

— Вкарай тоя боклук в тоалетните и го ступай и го изхвърли, и искам да не стъпва повече тук.

Мислех, че Поли го използва за забавление и идея си нямах какво ще стане след малко. Тупана го подкара към тоалетните, но Григор се отскубна и изхвърча към стълбите. Там охраната го спря с шутове и Тупана започна да го налага здраво. Разкъса дрехите му и го съблече гол.

— Повече да не си стъпил тук — крещеше Тупана.

— Поли ми е кръстник — пищеше той и цитираше номера му да му се обадят.

Това определено беше новост за мен, накрая реших да се намеся със стария трик, че съм осуетил боя.

— Нали ме познаваш? Защо ме оставяш да ме бият?

— Не те видях — отговорих му аз. — Хайде, изчезвай, че в тоя вид плашиш клиентите.

Григор направи крива гримаса и бързо тръгна отчаян по улицата. С Тупана останахме приседнали до близката ограда да подишаме чист въздух. Тъкмо обсъждахме случката, когато рязко пред входа спря черната С класа на Поли. Бях учуден, че не е с бронирания джип, а и беше сам с Григор. Поли държеше ръце зад гърба си.

— Жоро — подвикна ми той, — Кой е този, който е бил Григор?

Знаех номерата на Поли, сигурен бях, че ще иска честен двубой за потърпевшите и му посочих Тупана. Това, което направи Поли, ме изненада.

Извади ръката си и рязко тикна „Баретата“ под брадичката му, натискайки силно.

— Той каза ли ти, че съм му кръстник?

— Не съм го чул — едва промълви Тупана.

— Не си чул моето име? Така ли? — продължаваше да злобее Поли.

Погледнах внимателно към Поли. Бе в рокерско яке, анцуг и къса фланелка по тялото му. Имаше мъртвешки вид, трепереше от злоба и от устата му се стичаха лиги. Или беше друсан, или в някоя от шизофреничните си фази.

Поли — заговорих успокояващо, като леко поставих ръка на рамото му. — Момчето не е виновно. Ела долу в бара да се разберем!

— Добре! — съгласи се Поли. — Но му кажи друг път, като чуе името ми, да се насира!

Седнахме в служебната ми стаичка. Поли все още трепереше.

— Какво ти е, приятелю? Вчера ти звънях цял ден да те поканя на откриването!

— Вчера гърмяха с гранатомет по мен — изтърси Поли.

Направо занемях. Не можех да повярвам. Маджо ми бе дал предплата аз да свърша работата. За момент си помислих, че са хората, от които Поли бе откраднал кокаина.

— Куките засекретиха случая, чак след няколко дни ще излезе по вестниците — каза Поли.

— Кой може да бъде? — погледнах към бледото му лице.

— Не знам, сигурно тези с кокаина, макар че мислех, че там съм се застраховал! Гарант по тази сделка, Жоро, стана Кузо Дългия, и то пред някакъв холандец, който бачкал за колумбийците. Транспортът в България извършиха двама братя гърци. След смъртта на Дългия бях допуснал само една грешка. Не знаех гърците къде ще складират кокаина, но онзи застраховател, Владко, наистина го откри сам. — Поли спря за миг и после продължи:

— Бях напълно спокоен, въпреки че всички предричаха смъртта ми, като казваха, че колумбийците не прощавали, защото аз знаех схемата добре. Холандецът си беше платил на колумбийците и на тях не им пукаше. От своя страна, когато не получил парите от пратката, натиснал гърците. Отвлякъл единия брат и другия платил всичко. А мен можеше да ме покаже само Кузо Дългия, а той е мъртъв. Сигурен бях, че цикълът е затворен — отново се замисли. — Но все пак се съмнявам дали шибаните колумбийци не искат да покажат, че така не се краде тяхна дрога. Нали си чувал за картела Меделин? Всеки калъп беше с щампа „Меделин“.

— Що не ми се обади вчера да помогна нещо? — отиграх приятелска загриженост.

— Беше пълно с куки, не исках да те осветлявам. Нали бачкаш по сериозни задачи. Обадих се на Пехливанов. Него го знаят, че е безделник, няма в какво да го подозират.

— Какво точна стана?

— Ами к’во, излизам аз с двете коли, бях тръгнал към фитнеса на „Мария Луиза“. Точно спрях на светофара, срещу новата болница „Свети Лазар“, и изведнъж нещо удари предния ми капак. Не можах да разбера какво е, но изскочих и се шмугнах в гората, откъдето дойде това. Видях двама мъже, тичаха и не можахме да ги догоним. Но ще ги хвана — ухили се злорадо Поли. — Избягаха в посока на Аптечно снабдяване на Търговска лига, а там видях, че има камери. Куките иззеха записите. Не съм ти казвал, но шефът на отдел „Терор“ към НСБОП Борил Кацаров ми е приятел. Той ще ми даде информация.

— Добре, Поли, аз съм на линия.

— Ти си гледай твоите задачи — Поли стана.

— Защо направихте тази глупост с Григор? Не знаеш ли, че имам чувства към него?

Това ми прозвуча доста странно, мислех, че става дума за приятелство. След смъртта на Поли Григор се хвалеше, че имали сексуална връзка. Разказваше как се насмърквали и се чукали взаимно.

Поли прегърна Григор, вкара го в колата и се обърна към Тупана: — А ти внимавай!

Замислих се как така, след като е гърмян предния ден и има доста грижи на главата, се е грабнал през нощта, и то сам, без охрана, да се разправя. Вероятно е искал да покаже на любовника си, че го е грижа за него.