Георги Стоев
Истинската история на Маджо (16)

ГЛАВА 15

И зимата, и пролетта изминаха в абсолютно безсмислени срещи с Поли и Маджо, където моята роля беше по-скоро буферна. Бях убеден, че и двамата ми вярват. На Младен правех голяма услуга. Това беше спечелено време и така му давах възможност спокойно да работи върху ликвидирането на Поли.

Той започна да избягва честите срещи с мен, но видехме ли се, ми подхвърляше по 10 000 долара. После сякаш спря и дори отлагаше, ако сметнеше, че не са важни. На няколко пъти изпращаха Бай Миле съвсем тенденциозно извън страната — само и само да го запазят жив.

След последната ни официална среща в „Хранков“, Маджо използваше като посредник между нас Крейзи. И до ден днешен и двамата не разбрахме защо. Учудваше ме, че никога не направихме директна среща с Бай Миле, все пак той беше потенциалната жертва. Това ме караше все повече да се замислям да не би Маджо да се опитва да ме направи разменна монета. И всъщност не да убие Поли, а просто да го запази като острие на организацията.

Това усещане се засили след разговора с Маджо, когато той чу записа, в който Поли съвсем категорично каза, че не иска да го убива.

* * *

С Поли говорехме само по телефона и аз правех всичко възможно да го убедя, че работя по неговата задача, че съм я взел присърце, но чакам удобния момент. Той ми вярваше безпрекословно и аз използвах това доста умело.

— Поли, писна ми — изнервих се един ден аз. — Ще го пробвам, дори на централно място, пък каквото стане.

— Не бързай, Жоро — успокояваше ме Поли. — Бай Миле го искам на сигурно. Гафовете ще ни съсипят.

Питаше ме и за Брендо, но не забравяше да ме предупреди, че трябва да чакам удобния момент и да не се притеснявам.

* * *

На пръв поглед целта и на двамата бе да отсвирят конкуренцията, просто мотивите бяха различни. Поли можеше да се запали от една дума накриво, освен това манията му да бъде на върха отприщваше агресията.

Той се опитваше да стигне върха и да бъде лидер, а другият да запази извоюваните позиции. И от тази гледна точка Маджо изглеждаше по безскрупулния и самовлюбен.

На една от срещите ни в „Олимп“, на която присъстваше и Славчо, Маджо не се сдържа и показа раздразнение, но нямаше как да го държи настрана. Той като потърпевш искаше да знае какво става. Оказа се, че Маджо е бесен от разиграла се наскоро друга случка. Приятел на Славчо довел в банката му тетевенеца Милен Ганев.

В средата на деветдесетте той се беше изявил като краля на захарта. Работеше директно за СИК. Там обаче интересите се преплитаха с тези на Илия Павлов. По поръчка на Маджо Ганев врътнал Илия с няколко милиона долара. Точно тук Маджо показал другото си лице, под маската на дипломат. Срещнал се с Павлов и го убедил, че Ганев не е с тях, а измамата я е направил на своя глава. На практика обрича бизнесмена на смърт. Въпреки че Илия не обичал мокрите поръчки, едва ли е щял да прости такова унижение.

Психологическата атака на Маджо изигра своята роля.

Успокоен и благодарен, само седмица след това Илия Павлов се размина на косъм от смъртта. На път за резиденцията си в Бистрица мощен заряд от тротил, заложен в страничната канавка, отхвърлил лимузината му. Взривът разтърсил шосето и разровил канавката. Павлов се отървал леко. На последвалата среща Маджо за пореден път хвърлил вината върху Милен Ганев, а самият той бил доста разочарован, че не успял да измъкне „Мултигруп“.

* * *

Милен Ганев вярваше безрезервно на Маджо. Той инвестираше парите си в недвижими имоти и автомобили. Притежаваше над двайсет апартамента в София. Самият той живееше в луксозен апартамент срещу сградата на „Кинтекс“. Приятелството им с Маджо бе голямо или поне Ганев си мислеше така. Дори му съдейства да купи апартамент на любовницата на Маджо в същата сграда.

И години по-късно, когато отишъл на среща със Славчо в банката, се наложило да се срещне с Крейзи, който бе изпратен „да го преслуша“. На няколко пъти той повторил пред охранителя, че Маджо е най-кръвожадният. Парите, които Младен печелел от него при отчитането на захарта, бяха залог, че СИК ще го пази. Често Маджо слизал с каничка кафе при него след поредната си бурна любовна нощ с Милкана и приятелски си говорели.

След случката с Илия обаче Маджо го заплашил, че ще му вземе бизнеса и ще го съсипе, защото заради него си е развалил отношенията с Павлов. Ганев дори не могъл да се защити. Не му казал нищо, изчакал Маджо да си тръгне от Милкана и спешно се свързал с Малкия Маргин.

Ганев не беше никак глупав. Знаел е, че наскоро Маджо е изритал Малкия Маргин от СИК и че между тях има напрежение. Предложил на Малкия Маргин недвижимите си имоти за един милион марки, десет пъти по-малка сума, прехвърлена на деня, за да се покрие. На практика Ганев бе наясно, че няма какво губи, Малкия Маргин пък щеше да си остане вечния враг на Маджо, въпреки че брат му бе основният му партньор.

Вбесен, Маджо пуснал слух, че Милен Ганев е мъртъв в мига, в който Малкия Маргин се хвалеше наляво и надясно как е забогатял от Милен Ганев.

Началото на конфликта между двамата бе лъснал няколко месеца по-рано, но бе започнал години преди това още при създаването на СИК. Маджо се занимаваше с бизнеса с петрола, месото и захарта с Ганев. След смъртта на Васил Илиев СИК продължаваше да си действа основно като застрахователна компания, но всички бизнесмени, които са се застраховали, ставаха и бизнес партньори на Малкия Маргин, който се развил благодарение на схемата на брат си да изпраща бизнесмените при него.

По същата схема в лапите на Малкия Маргин бяха попаднали Славчо Христов и двама софийски тарикати: Робърт Стефанов и Емил Петров — Русия. Робърт Стефанов някога се подвизаваше на Магурата, а Емо Русия бе бивш бачкатор в Кремиковци. Двамата имали широкомащабни планове с контрабандата с цигари. Така Малкия Маргин забогатял за кратко време, но никой не знаеше дали даваше процент на брат си. Имаше неблагоразумието да построи палат в Бояна. След което направил още една голяма глупост. Поканил Димата, за да му се похвали.

Димата имаше едно качество винаги да пресмята чуждите пари и набързо направил интрига, като отишъл при Маджо и наковал Маргина, че прави пари на гърба на организацията. Това накарало Маджо да побеснее и на събрание на СИК директно обвинил Малкия:

— Имам данни, че изкарваш пари на мой гръб!

— Какви по-точно, батко Младене? — смирено го попитал той.

— Заедно с твоите приятели продавате контрабандни цигари, като използвате моето име.

— Батко Младене — продължил скромно Малкия, — аз мисля, че в Германия теб никой не те познава. Това смути акционерите, но изкара извън нерви Маджо.

— Тогава те осъждам на смърт! — Маджо изстреля думите и напусна залата без никакви обяснения.

След създаването на ПИМБ (Първа източна международна банка), която Маджо оглави, той убеди всички да вкарат парите си в нея. Финансовата криза през 1997 година и големият фалит на банките бе причината Маджо да прибере парите на съдружници и акционери с мотива, че така той спасява банката, а те парите си.

Но всъщност той спаси банката и превърна всички в свои заложници. И винаги, когато някой се нуждаеше от пари и отиваше да иска, бе отпращан с празни ръце и едно единствено обяснение: „Банката сега се развива, не трябва да я изправяме отново пред фалит!“.

Големия Маргин никога не се бе страхувал от Маджо, макар че и той бе вкарал всичките си пари, и затова реши, че може да го умилостиви. На практика обаче единственото, което можеше да направи, е да измоли милост за брат си.

— Младене, прости на брат ми! Все пак той е само на двайсет и пет години, нормално е да се излакоми!

— Ще му простя — процедил през зъби Маджо. — Но искам един милион марки глоба. И то още утре по обяд! А имам и едно друго условие. Все пак някой трябва да понесе наказание за назидание на другите. Вместо брат ти ще убия Миро Катъра.

Миро Катъра беше бивш борец от Кюстендил, а после от „Левски“. Беше израснал с Малкия Маргин и беше дясната му ръка. Големия Маргин не посмял да моли за милост и за Миро. Още същата вечер ги предупредил и предложил на Миро да се скрие. Вместо това Миро направил нещо странно — потърсил същата вечер Жоро Илиев, с когото били съседи в Кюстендил и приятели покрай борбата. Въпреки че Миро бе изпълнителен директор в СИК, изцяло се занимаваше с бизнес и никога не е имал сблъсъци с ВИС.

— Бате Жоро — проплакал той, — знам, че навремето не дойдох да работя при теб, но с Малкия Маргин израснахме заедно и така се завъртяха нещата.

— Никога не съм ти се сърдил за това — отговорил му Жоро.

— Сега Маджо ме е осъдил на смърт. Можеш ли да ми помогнеш?

Жоро не му дал никакви гаранции, но на другия ден, когато Младен отишъл да си прибере единия милион марки, получил внезапно обаждане от Жоро Илиев.

— Имаш ли време да се видим спешно на „Кимбо“? — едно от митичните кафенета на „Патриарха“, където се събираха групировките.

И двамата се изсипали с охраната си. Без никаква прелюдия Жоро започнал:

— Знаеш, Младене, че не ти се бъркам в бизнеса. Смятам, че сме си разпределили нещата и няма за какво да си гоним гарес, но ако убиеш Миро, веднага ти отварям война. А, повярвай ми, от това никой няма да спечели!

Маджо дал думата си, че няма да го убива. Повикал в офиса си Малкия Маргин и Миро и им заявил:

— Оставям ви да живеете! Но вече ще я карате без моята протекция. Сега ще видите, като сте сами на улицата, как ще ви изядат кучетата.

Впоследствие стана точно обратното. След като купиха имотите на Милен Ганев, забогатяха неимоверно и за кратко време излезнаха с едни гърди. Но след заплахата на Маджо Започнаха да ходят с тежка охрана.

* * *

— Разбрах, че си прибрал Милен Ганев да работи при теб — Маджо погледна Славчо. — Щял си да финансираш завод за захар?

— Не виждам нещо лошо в това — стресна се Славчо и заби влажен поглед в приятеля си. — И естествено, че твоето не се губи…

— Какво мое бе, Славе? — кипна Маджо, но се усети, че и аз съм на масата и смекчи тона. — Самият Милен Ганев е мой — в думите му се прокрадна зле прикрит сарказъм.

— Ти по-добре от мен знаеш, Младене — поразсърди се Славчо, — че Милен може да изкарва пари. Остави го да работи.

— Къде е бил през всичките тези години? — вместо отговор любопитства Маджо.

— Най-странното е, че не е напускал България — отговори Славчо. — Крил се е из тетевенските села.

— Знаеш ли кое е най-смешното, Славе? — захили се Маджо. — Че аз от този Милен съм прибрал само голямото му имение в Тетевен. И няма да повярваш за какво го ползваме. Гецов, който отговаря за него (Гецов беше бивш борец, който отговаряше за месото и хазарта в Русе), го е дал на някакви кравари да си пасат кравите.

— Милен ми каза — усмихна се Славчо. — Но единственото, което моли, е да му го върнеш.

— Ще му го върна, Славе! Успокой го, че няма от какво да се притеснява. Но искам в замяна завода, който направите, да работи три години само за мен. А ти мисли как ще храниш Ганев.

На Славчо му призля, но се опита да запази спокойствие.

— А след трите години? — попита той.

— Тогава ставаме петдесет на петдесет. А на Милен, когото не желая да виждам, ти решаваш колко да му плащаш.

— ОК — кимна Славчо, но видимо беше смазан.

Около масата настъпи тягостна обстановка, която кой знае как щеше да завърши, ако случайно в ресторанта не бе влязъл издателят Петьо Блъсков с голяма компания. Огледа ни внимателно и подвикна покровителствено към Маджо, което ме изненада много:

— Айде де, Младене! Цял месец се криеш, нали щяхме да правим някакъв бизнес?

— Все не мога да намеря време — отвърна Маджо.

Блъсков не му отговори, а най-демонстративно седна фронтално на нас и заби поглед в трима ни.

Това смути Маджо.

— Айде да се преместим, че този е голям шпионин. Като нищо ще ни снима. Вече съм сигурен, че се чуди какво правим тук тримата.

Славчо се прибра, а ние се преместихме на по-скрита маса зад гърба на Блъсков.

— Разбра ли какво е направил Поли? — започна сериозно Маджо. — Откраднал е над половин тон кокаин заедно с някакъв си Киро от Благоевград.

— Киро ми е приятел, но не знаех. Те са го взели още преди два месеца, но са изчаквали. Едва сега са го пуснали по улицата. Сутринта се засякохме на „Орбита“. Търсеха спешно да купят бронирани коли. Предложиха двойна цена на старата S класа на Стоил, а мен ме питаха за бронираното Паджеро на Бай Миле. Но им е спукана работата. Доколкото знам, хората, от които са откраднали дрогата, не прощават.

Знаех, че информацията на Маджо е оскъдна, а аз нямах почти никаква.

— Ние какво ще правим? — попитах. — Поли… Вече ще ме заподозре. Твърде дълго го баламосвам, че върша работа.

— Не се притеснявай.

— Пак ти казвам, тези хора няма да го оставят така.

Затвърдих впечатленията си, че Маджо няма никакви намерения да се оправи с Поли.

— И аз имам да ти казвам нещо ново! — реших да импровизирам. — Идея си нямах за тази дрога, но вчера Поли ме извика и удвои офертата за Бай Миле.

Маджо преглътна тежко. Опита се да се развесели:

— Аха, Джуджето е разбързало кесията — след това махна на охраната си, изправи се рязко и изстреля: — Закъснявам за среща. Ще се чуем тези дни.

Явно се стъписа и се притесни съвсем сериозно. Реших, че ако искам да се измъкна от ситуацията, най-голямото ми оръжие бе да го манипулирам с истината. Това, че се бе сдобил с много пари, бе за добро. Реакцията му при споменаването на двойната оферта ми подсказа какво трябва да кажа на следващата ни среща.