Към текста

Метаданни

Данни

Серия
BG Кръстника (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
Eli22 (2007)
Разпознаване и корекция
piki (2007)

Издание:

Ню медиа груп, 2007

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 17

Събитията от следващите две седмици се развиха главоломно. Срещнах се още по три пъти и с Поли, и Маджо, но вече по съвсем други поводи. Макар че трескаво мислех начин да изляза чист.

Първо ме повика Поли, който изобщо не беше на себе си. Сутринта сестра му бе ходила да тегли 3 милиона марки. Но в градинката пред „Кристал“ някакъв мъж й дръпнал едната чанта. Оказало се после, че са им откраднали 500 хиляди марки.

С тях Поли бе намислил да купува хотел „Сердика“. Смяташе да инвестира част от парите от откраднатия кокаин в сериозен бизнес. Изненада ме, като ми каза, че Маджо е щял да му помогне със сделката. За пореден път се убедих, че Маджо е голям двуличник, но и стратег. Вероятно смяташе да прибере и хотела, след като се отърве от Поли.

На срещата присъстваше и Женята. Той пръв подметна на Поли, че се съмнява в сестра му, защото не е взела охрана. Тя беше омъжена за италианец със съмнителна репутация, който уж имаше бизнес в Италия, а винаги опираше до парите на Поли.

Женята пося семето на съмнение относно откраднатите пари, но на Поли не му се вярваше, че сестра му би направила нещо такова. Той все още твърдеше, че може би някой наркоман просто е дръпнал първата му попаднала чанта и е от прашил нанякъде. Пуснахме всичките ни хора да претарашат свърталищата на наркомани, за да разберем има ли някой, който да се е похвалил. Но опитите ни да открием крадеца бяха безуспешни. Което все повече ни доближаваше до версията, че сестрата на Поли ги е прибрала. Вероятно една такава сума би й уредила живота, а и със сигурност е подозирала, че ако вземе повече, Поли ще полудее.

Поли направи нещо друго. Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.

С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Размотаваше се с един огромен мобифон, който му висеше на бедрото. Една вечер съвсем се бе отплеснал и окрилен от това, че размени няколко думи с Васил Илиев, започна да подкача танцьорката на пилона. Мая — така се казваше красивата мацка, определено не беше от неговия калибър. Тя често обслужваше Поли и Васил Илиев, които бяха съсобственици на дискотеката. Започна да й досажда, докато тя не се съгласи да се снима с него.

След като Васил си замина, Слави се самозабрави, опитвайки се да се прави на джентълмен, целуваше й ръце и накрая клекна в краката й. Очевидно се опитваше да привлече вниманието й.

— Изхвърлете тоя клоун, само не го бийте — нареди тогава Поли. — Не искам утре да ме разнасят по телевизията.

Хванахме го грубо за дрехите и пред погледа на хората в дискотеката го изхвърлихме. Едно от нашите момчета не се стърпя и го удари с длан по гърба. Трифонов се разпени и забълва заплахи, използвайки името на Васил, а ние наредихме на охраната да му хванат такси и да го разкарат.

Още на другия ден бъдещият шоумен поиска среща чрез Васил и се извини на Поли за държанието си.

Сега Поли искаше следната услуга. В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва 5 хиляди марки, които Поли плати небрежно, но след това сподели пред нас раздразнен:

— Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!

— С какво се оправда, че ти ги иска?

— Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в джоба си.

— Поли — каза съвсем сериозно Женята, — имам едно момче, с него ходим на лов. Той стреля с арбалет. Какво ще кажеш да го пратя да пусне една стрела в гъза на Слави Трифонов.

— Що не пратим направо хора да го натрошат? — изстреля ядно Поли.

— Популярен е, ще стане скандал, а така, като се появи в Пирогов със стрела в гъза, ще падне голям смях. Ще помислят, че някой го е наказал заради женска история.

Поли се поразсмя, но съвсем сериозно отсече:

— Имам си много други ядове в момента, за да се занимавам с тоя боклук. А арбалетът е тежко оръжие, ще вземе да го осакати и тогава ще стане наистина жесток скандал. А аз нямам нужда точно сега от публични изяви… — помисли около 2–3 минути и махна с ръка. — Прежалил съм ги тия 500 хиляди.

Отпрати ни и остана сам.

Няколко дни по-късно ме повика отново. Беше още по-бесен. Този път бе разбрал, че бившата му съпруга Силвия се е хванала със собственика на фирма „Сага“ Георги Чопев.

— Видях я в дискотека „Ескейп“. Беше дошла с него — вилнееше той. — Помниш, навремето отмъкна гаджето на Жоро Пехливанов, онази, манекенката Деси Илиева, нали се сещаш, „Мис София“… Явно преднамерено се опитва да ме дразни. Защо е забил бившата ми жена, при положение че колекционира най-красивите манекенки. Тя все пак е на 35 години, а той бръмчи на 18-годишни. Предизвиква ме… Искам го мъртъв — излезна извън контрол Поли. — И то да го разстрелят пред нея… да помни, че не трябва да ме унижава така. Тя знае колко съм горд, а така излага и детето ми. И предупреди хората, които ще стрелят, да я запазят жива… Все пак е майка на детето ми — повтори пак. Изчаках го да свърши и отклоних поръчката.

— Смятам да отсвиря Бай Миле най-накрая — за пореден път се измъкнах, — а другият ми екип чака Брендо.

— Извинявай — махна с ръка той. — Вярно е, че имаш по-сериозни задачи, за да те занимавам със семейните си проблеми. Добре че Маджо бе с мен, та ме възпря да не го заколя лично аз.

Учудих се, че двамата с Маджо обикаляха дискотеките, след като Маджо знаеше, че Поли го е поръчал. Но предположих, че вероятно е част от някаква негова стратегия.

— Ще прехвърля тази поръчка на Женята — отпрати ме Поли.

На другия ден ме повика Маджо.

— Поли да ти е поръчвал нещо ново? — развеселен ме погледна той.

— Да. Жоро Чопев.

— И ти к’во му каза?

— Отказах му.

— Защо бе, човек — усетих раздразнение, — така ще имаш оправдание, защо се бавиш с мен. А ние подготвяме през това време подходящ момент да надупчиш колата на Бай Миле.

— Ами, нищо. Не ми пречи да приема поръчката.

— Поли каза ли ти къде живее Чопев? — Не.

— Скоро ще ти каже. Аз ще ти дам схема как да стигнеш до там. Много гадно копеле е този Чопев. Все пак Силвия е майка на детето му — завърши с голяма доза съчувствие Маджо.

— Вярно ли е, че си го възпрял в дискотеката да не го заколи? И защо излизаш с него по дискотеките, след като знаеш, че те е поръчал — контрирах го аз — Държа го под контрол. Дори го уреждам за хотел „Сердика“. А в „Ескейп“ въобще не е налитал, изпи една водка и това е. Просто ти се прави на мъж. Според мен си беше много спокоен.

Тръгнах си с мисълта, че и Маджо има зъб на Чопев и щеше да му дойде супер Поли да му свърши черната работа и да го отърве и от него докато е жив.

Няколко дни по-късно надупчиха беемвето Чопев на път за къщата му в Симеоново. Очевидно Женята действаше бързо. Предполагах, че вършачите му бяха двама безскрупулни бандити от Червен бряг — Данкина и Хамстера. Чопев оцеля. Бяха го простреляли в краката и замина на лечение в чужбина.

Маджо ме повика още на същия ден. Смяташе, че аз съм свършил поръчката. Аз и не отрекох.

— К’во стана, бе? — попита ме с нескрито любопитство той.

— Засякло им е оръжието — излъгах съвсем спокойно — и са успели да пуснат няколко куршума, като отминал.

— С к’во са стреляли?

— С Калашник — казах напосоки аз.

— Това е тежко оръжие — замисли се Маджо и добави: — Ще отсъствам две седмици, след което ще свършим с Бай Миле.

— Добре, като се върнеш, ще говорим и за моите пари. Искам да ми платиш за всичко, което съм свършил за вас.

— Няма проблем — усмихна се подкупващо Маджо.

Явно за мен нямаше спокойствие. Едва бях излязъл от срещата си с Маджо и ме повика Поли. Беше доста отчаян, защото напоследък не му вървеше. Изобщо не коментира случката с Чопев, а директно ме запита:

— Трябва да приключим с този Бай Миле, Жоро — Знам, че правиш всичко възможно. Но така ще умориш екипа си и те ще се откажат. Затова ми хрумна следната идея. Ти имаш доста познати сърби. Можеш ли да купиш гранатомет?

— Мога, разбира се.

— Да не би и ти да си мислил върху този вариант?

— Да. Затова знам и колко струва. 10 000 марки.

Поли мръдна до съседната стая, върна се и ми отброи на масата сумата. И идея си нямах, че тази лъжа и парите, които му прибрах, ще ми утежнят живота през следващите пет години.

Звъннах на Крейзи да ми направи среща с Маджо на летището. Той всеки момент очакваше полета си. Беше излязъл от терминала само с Ба баса и ме чакаше отстрани на паркинга.

— Поли ми даде гранатомет — излъгах го аз. Крайно време беше да се вземе в ръце и да действа.

Маджо пребледня, подпря се на близката кола и алармата й пронизително запищя. Съвсем се разтрепери. Костваше му много усилия, но се овладя и ме попита какъв е моделът. По това време нямах идея, какво представлява дори гранатометът, но Маджо ми подсказа сам.

— Имам предвид от тези, които се използват еднократно, или от другите? — попита ме той.

— От еднократните е — дадох, без да искам, грешен отговор аз.

— Значи няма проблем — отпусна се Маджо — — Щом се върна, веднага ще го изхабим. Ще пусна моите коли към Боровец, а ти ще разбиеш снаряда в скалите.

В този миг съжалих, че не познавах това оръжие. Така отново, без да исках, свалих напрежението от Маджо. Дадох му нов вариант за временно измъкване.