Джейн Остин
Менсфийлд парк (7)

Глава 7

— Е, Фани, а как ти се струва мис Крофърд? — попита Едмънд на следващия ден, след като беше размишлявал известно време по въпроса. — Хареса ли ти тя вчера?

— Хареса ми… много. Приятно ми е да я слушам как говори. Тя ме забавлява, при това е така неимоверно хубава, че за мене е голямо удоволствие да я гледам.

— Нейната привлекателност се дължи най-вече на лицето й. Такава невероятна изразителност! Но кажи ми, Фани, докато говореше, нищо ли не ти направи впечатление, нямаше ли нещо нередно?

— Да, вярно. Не биваше да говори така за чичо си. Думите й много ме изненадаха. Толкова години е живяла при чичо си, и, каквито и да са недостатъците му, той толкова обича брат й, че го приема като свой син. Просто не вярвах на ушите си!

— Така си и мислех, че ще ти направи впечатление. Това беше много некоректно… много неприлично.

— И твърде неблагодарно, според мене.

— Неблагодарно е силна дума. Не съм сигурен дали чичо й има основание да претендира за нейната благодарност. Съпругата му, без съмнение, би могла. И именно искреното й уважение към паметта на леля й я е подвело. Тя се е озовала в трудно положение. С нейните горещи чувства и жив темперамент сигурно й е било трудно да отдаде дължимото на привързаността към леля си, без това да хвърли сянка върху адмирала. Аз не се наемам да съдя кой от двамата повече заслужава упрек за недоразуменията помежду им, въпреки че при настоящото поведение на адмирала съм склонен да взема страната на съпругата му, но това, че мис Крофърд оправдава напълно леля си, е съвсем естествено и дори похвално. Аз не я осъждам за мненията й, но определено е неуместно да ги изразява публично.

— А не мислиш ли — попита Фани след кратко размишление, — че тази неуместност хвърля сянка върху самата мисис Крофърд, тъй като племенницата й е възпитана изцяло от нея? Тя не е съумяла да й внуши вярна представа за това как подобава да се отнася към адмирала.

— Справедлива забележка. Да, може да се предположи, че недостатъците на племенницата са същите като тези на леля й. Това трябва да ни накара да проявим още по-голямо разбиране за неблагоприятните условия, в които е била поставена. Но аз мисля, че сегашният й дом ще й бъде от полза. Поведението на мисис Грант е точно такова, каквото трябва да бъде. Удоволствие е да слушаш с каква любов говори мис Крофърд за брат си.

— Да, ако не се смята недоволството й от твърде кратките му писма. Тя почти успя да ме разсмее, но аз не мога да ценя особено високо любовта или добротата на един брат, който не си дава труда да напише нищо достойно за четене на сестрите си, когато е далеч от тях. Сигурна съм, че Уилям никога и при никакви обстоятелства не би се отнесъл така към мене. И какво право има тя да предполага, че ти няма да пишеш дълги писма, ако се наложи да заминеш?

— Правото на един жив ум, Фани, който се хваща за всичко, само за да предостави на себе си или на другите възможност да се позабавляват. Това е напълно приемливо, стига да не се чувства привкус на черногледство или грубост, а нито във вида, нито в държанието на мис Крофърд няма и следа от подобно нещо — нищо рязко, крещящо или вулгарно. Тя е изключително женствена, ако не се смятат моментите, за които стана дума. В този случай не може да й се намери оправдание. Радвам се, че и ти виждаш нещата по същия начин.

След като беше формирал мисленето на Фани и беше спечелил нейната привързаност, никак не беше чудно, че мненията й съвпадат с неговите, но точно в този момент и по този въпрос имаше реална опасност от разминаване, тъй като във възхищението си от мис Крофърд той беше поел по един път, по който Фани не би могла да го последва. Чарът на мис Крофърд не отслабваше. Арфата пристигна и още повече засили въздействието на красотата й и допринесе за остроумието и доброто й настроение, тъй като тя свиреше с голямо желание, с изражение и стил, които особено й отиваха, а в края на всяка пиеса винаги намираше да каже няколко находчиви фрази. Едмънд ходеше всеки ден в пасторския дом, за да се наслаждава на любимия си инструмент. Всяка сутрин му осигуряваше поканата за следващата, тъй като дамата се радваше на възможността да има слушател и скоро нещата тръгнаха точно така, както можеше да се очаква.

Една млада девойка, хубавичка, жизнерадостна, с арфа, елегантна като самата нея, до огромния прозорец, гледащ към малката морава, обградена от храсти в пищна лятна зеленина — всичко това беше напълно достатъчно, за да покори сърцето на който и да е мъж. Сезонът, декорът, самият въздух — всичко предразполагаше към нежност и светли чувства. Мисис Грант със своя гергеф също играеше полезна роля. Хармонията беше пълна и тъй като за зараждащата се любов всяка дреболия е от значение, дори и подносът със сандвичите и доктор Грант, който го удостояваше с вниманието си, бяха приятна гледка. Едмънд не се замисляше накъде вървят нещата, не си даваше сметка за желанията си, но след една седмица на подобни отношения вече беше започнал сериозно да се влюбва и, за чест на дамата, трябва да добавим, че без да е светски човек или най-голям брат, без да владее изкуството на ласкателството или на занимателната беседа, той започваше да й става приятен. Тя го чувстваше, въпреки че не го беше предвиждала и не беше в състояние да го разбере, защото той не беше приятен по общоприетия начин, не обичаше празните разговори, не й правеше комплименти, беше непоколебим в мненията си, а вниманието си изразяваше спокойно и просто. Може би в неговата искреност, в твърдостта и прямотата му имаше някакъв чар, който тя беше способна да почувства, но не беше в състояние да си обясни. Не се и замисляше особено върху това. За момента Едмънд й беше приятен, харесваше й да бъде близо до нея, и това й стигаше.

Фани никак не се учудваше, че Едмънд прекарва всяка сутрин в пасторския дом. Тя самата с радост би правила същото, ако можеше да отиде без покана и незабелязано да се наслаждава на музиката. Не я учудваше и това, че когато двете семейства се разделяха след вечерната разходка, той смяташе за уместно да придружи мисис Грант и сестра й до дома им, докато мистър Крофърд се посвещаваше на дамите от имението. За нея обаче размяната беше твърде неравностойна и ако по същия начин Едмънд го нямаше и на масата, за да смесва виното й с вода, тя би предпочела изобщо да мине без вино. Донякъде я изненадваше обстоятелството, че той прекарва толкова часове с мис Крофърд, без да забелязва вече недостатъци от рода на онези, които му бяха направили впечатление по-рано и за които на нея самата все нещо се намираше да й напомни едва ли не всеки път, когато беше в компанията на новата им съседка. И все пак беше точно така. Едмънд с удоволствие говореше с нея за мис Крофърд, но явно сега му стигаше и това, че чичото за момента беше пощаден, а тя не се решаваше да сподели с него наблюденията си от страх това да не се изтълкува като злонамереност. Първата истинска болка, която мис Крофърд й причини, се дължеше на желанието на последната да се научи да язди, появило се скоро след пристигането й в Менсфийлд по примера на младите дами от имението и което срещна подкрепата на Едмънд, след като двамата се бяха сближили достатъчно, така че той й предложи да направи първите си опити с неговата кротка кобила, като най-подходяща за начинаещ от всички коне и в двете конюшни. Това предложение ни най-малко не целеше да причини болка на братовчедка му или да я засегне. Тя нямаше да се лиши от ежедневната си разходка. Кобилата щеше да бъде отвеждана в пасторския дом половин час преди началото на урока и Фани, когато за първи път чу предложението му, дори не помисли да се засяга, напротив, беше обзета от благодарност, че той е поискал разрешението й.

Мис Крофърд с чест се справи с първото изпитание и не причини никакви неудобства на Фани. Едмънд, който беше отвел кобилата и ръководеше начинанието, се върна точно навреме, преди още Фани или верният стар кочияш, нейният неизменен спътник, когато излизаше на езда без братовчедките си, да са готови да потеглят. На следващия ден опитът не мина така безупречно. Мис Крофърд изпитваше такова удоволствие от ездата, че просто не можеше да спре. Енергична, безстрашна и доста жилава, въпреки дребния си ръст, тя сякаш беше създадена за ездачка и освен искреното и неподправено удоволствие, което получаваше от язденето, може би известна роля за нежеланието й да слезе от коня изиграха и вниманието и напътствията на Едмънд, както и съзнанието, че бързите й успехи са твърде необичайни за една жена. Фани беше готова и чакаше и мисис Норис вече беше започнала да мърмори, че не тръгва, а нито конят се появяваше, нито Едмънд се виждаше някъде. За да се отърве от леля си, тя излезе и тръгна да търси братовчед си.

Разстоянието между двете къщи не беше повече от половин миля, но от имението не можеше да се види пасторският дом. Изминавайки обаче петдесетина крачки от входната врата и поглеждайки през парка, пред погледа й се разкриваше домът на свещеника с всичките му имоти, които се ширеха на полегатия хълм отвъд селския път. На моравата на доктор Грант тя веднага зърна групата — Едмънд и мис Крофърд, и двамата на коне, яздеха един до друг, а отстрани докторът, мисис Грант и мистър Крофърд с двама-трима грума стояха и ги наблюдаваха. Компанията явно беше в прекрасно настроение, интересът на всички беше съсредоточен върху едно и също нещо и, без съмнение, се забавляваха много добре, тъй като веселият шум достигаше чак до нея. Самата тя никак не се зарадва на този шум. Не можеше да повярва, че Едмънд я е забравил, и тази мисъл й причини болка. Девойката не можеше да откъсне поглед от поляната, привлечена от това, което ставаше там. Отначало мис Крофърд и спътникът й обиколиха ходом моравата, която никак не беше малка, после, явно по нейно предложение, преминаха в лек галоп. Фани, при своята плахост, беше поразена колко добре се държи другата дама на седлото. След няколко минути двамата спряха. Едмънд беше застанал близо до мис Крофърд и нещо й говореше, явно й обясняваше как се държат юздите, защото беше хванал ръката й. Фани видя всичко, а може би въображението й допълни това, което беше скрито от погледа. Всичко това не би трябвало да я учудва — какво би могло да бъде по-естествено от желанието на Едмънд да бъде полезен и да проявява неизменна доброта към всеки? При все това тя неволно си помисли, че мистър Крофърд спокойно би могъл да му спести тази грижа. За него като брат би било особено уместно и прилично сам да поеме това задължение. Но мистър Крофърд, при цялата си прехвалена доброта и прословутото си ездаческо изкуство, вероятно в този случай нямаше да се окаже на нужната висота, пък и в сравнение с Едмънд не притежаваше истинска, действена услужливост. Мина й през ума, че на кобилата сигурно никак не е лесно да носи двоен товар — ако самата тя беше забравена, можеха да си спомнят поне за бедното животно.

Скоро вълнението й се поуталожи, тъй като видя, че компанията на поляната се разпръсква, а мис Крофърд, все още яздейки, но съпровождана пеша от Едмънд, минава през портичката, тръгва по алеята и навлиза в парка, насочвайки се право към мястото, където стоеше Фани. Девойката се изплаши, че могат да я сметнат за груба и нетърпелива и тръгна да ги посрещне с горещото желание да избегне подозрението.

— Скъпа мис Прайс — каза мис Крофърд в момента, в който се приближи достатъчно, за да може Фани да я чуе, — идвам, за да ви поднеса извиненията си, че ви накарах да чакате, но нищо не бих могла да кажа в свое оправдание. Знаех, че вече е много късно и че постъпвам крайно зле, ето защо ще трябва да ми простите, бъдете така добра. Нали знаете, че егоизмът трябва да се прощава, защото няма никаква надежда да бъде излекуван.

Отговорът на Фани беше изключително любезен, а Едмънд добави, че според него тя няма закъде да бърза.

— Времето, с което разполага братовчедка ми, е повече от достатъчно, за да измине двойно по-голямо разстояние от обичайното — каза той — и като й попречихте да тръгне половин час по-рано, вие всъщност й направихте услуга. Започва да се заоблачава и тя няма да страда от жегата, надявам се вие да не се чувствате твърде изморена от тренировката. Бих предпочел да си спестите обратния път до дома.

— Нищо не ме изморява така, както необходимостта да сляза от коня, уверявам ви — отвърна тя, докато той й помагаше да скочи на земята. — Аз съм доста издръжлива. Нищо не е в състояние да ме измори, освен нещата, които се налага да върша против волята си. Мис Прайс, отстъпвам ви мястото си с голяма неохота, но искрено се надявам, че разходката ви ще бъде приятна и че ще чуя само хубави неща за това мило, възхитително, прекрасно животно.

Старият кочияш, който изчакваше Фани настрани с коня си, сега се присъедини към тях, помогна й да се качи и двамата потеглиха към противоположната част на парка. Потиснатото й настроение никак не се повиши, когато се обърна и видя другите двама да слизат заедно надолу по хълма в посока към селото, а и спътникът й не я зарадва особено с приказките си за ездаческия талант на мис Крофърд, която беше наблюдавал с интерес, почти равен на нейния.

— Удоволствие е да гледаш една дама да язди така смело! — каза той. — Никога не съм виждал някой да се държи по-добре на коня. Изглежда и през ум не й минаваше да се бои. Не като вас, мис, когато за пръв път започнахте, на Великден ще станат шест години. Боже праведни! Как треперехте само, когато сър Томас нареди да ви качат на коня!

В гостната също превъзнасяха мис Крофърд. Вродената й сила и храброст бяха оценени по достойнство от госпожиците Бъртрам. Наслаждението й от ездата напомняше тяхното собствено и тя като тях притежаваше редки способности, така че те я хвалеха с нескрито удоволствие.

— Бях сигурна, че от нея ще стане добра ездачка — каза Джулия — фигурата й е много подходяща. Тя е така добре сложена, както и брат й.

— Да, и винаги е в прекрасно настроение — добави Мария, — и има същия енергичен характер като него. Изводът сам се натрапва, че изкуството да яздиш е тясно свързано с духовните качества.

Вечерта, когато се разделяха, Едмънд попита Фани възнамерява ли на другия ден да излезе на езда.

— Не, не знам, ако кобилата ти трябва — не — отговори тя.

— Не я искам за себе си — каза той, — но ако някой път решиш да си останеш у дома, мис Крофърд с радост ще се възползва от нея за повече време… с една дума, за цяла сутрин. Тя има голямо желание да стигне до менсфийлдското пасище, чувала е от мисис Грант за прекрасната гледка там, а аз ни най-малко не се съмнявам, че това е по силите й. Но то би могло да стане и някоя друга сутрин. Тя ще бъде силно огорчена ако те ощети по някакъв начин, пък и би било много некрасиво от нейна страна. Тя язди само за удоволствие, а ти — за здраве.

— Утре определено няма да изляза на езда — каза Фани. — Напоследък твърде много яздих и ми се иска да си остана у дома. Нали знаеш, вече доста заякнах и спокойно мога да се разхождам и пеша.

Едмънд явно се зарадва, което би трябвало да утеши Фани и въпросната разходка до менсфийлдското пасище се състоя още на следващата сутрин. Компанията включваше всички млади хора, освен нея и ако удоволствието им по време на самата разходка беше голямо, то вечерта, когато я обсъждаха, те се наслаждаваха още повече. Успешните начинания от този род неизбежно водят до нови планове и след като бяха отишли до менсфийлдското пасище, всички бяха склонни на следващия ден да идат още някъде. Имаше още много красиви места, които заслужаваха да се видят и въпреки че времето беше горещо, навсякъде, където пожелаеха да отидат, се намираха сенчести пътечки. На една младежка компания никога не липсват сенчести пътечки. Четири прекрасни сутрини те прекараха по този начин, показвайки на брата и сестрата Крофърд околностите и гордо запознавайки ги с най-живописните им кътчета. Всичко вървеше от добре по-добре, всички бяха весели и в чудесно настроение, а горещината им пречеше само дотолкова, доколкото да я обсъждат с удоволствие — и така продължи до четвъртия ден, когато щастието на един от компанията беше силно помрачено. Това беше мис Бъртрам. Едмънд и Джулия бяха поканени на обяд в пасторския дом, а тя не беше включена в поканата. Това се дължеше на мисис Грант, която, тласкана от най-искрени подбуди, беше взела под внимание очакваното посещение на мистър Рашуърт в имението същия този ден, но мис Бъртрам го възприе като жестоко оскърбление и добрите й маниери бяха подложени на тежко изпитание при опита да скрие обидата и яда си, докато се прибере у дома. Негодуванието й нарасна още повече, когато мистър Рашуърт не се появи и я лиши и от утешението да демонстрира поне властта си над него. Единственото, което й оставаше, беше да изкарва лошото си настроение на майка си, леля си и братовчедка си и да помрачи колкото е възможно повече обяда и десерта им.

Часът беше между десет и единадесет, когато Едмънд и Джулия влязоха в гостната, свежи от вечерния въздух, сияещи и весели, пълна противоположност на седналите там три дами. Мария едва вдигна поглед от книгата си, а лейди Бъртрам беше почти заспала и дори мисис Норис, потисната от лошото настроение на племенницата си, след като зададе два-три въпроса за това как е минал обядът, на които не получи отговор веднага, изглеждаше почти решена да не каже нито дума повече. В продължение на няколко минути братът и сестрата така горещо възхваляваха нощта и се възхищаваха от звездите, че не бяха в състояние да помислят за каквото и да било друго, но при първата пауза Едмънд се огледа наоколо и попита:

— А къде е Фани? Да не си е легнала вече?

— Не, аз поне не съм разбрала — отговори мисис Норис, — беше тук само преди минутка.

В този момент от другия край на неимоверно дългата стая се чу нежното гласче на Фани, която се оказа на дивана. Мисис Норис започна да й се кара:

— Какъв е този отвратителен навик, Фани, цяла вечер да се излежаваш на дивана! Защо не дойдеш да седнеш тук и да се заемеш с нещо полезно като нас? Ако нямаш какво да правиш, аз ще ти намеря работа от кошничката за бедните. Там е всичкото хасе, което ни донесоха миналата седмица, още не е пипнато. Изтормозих се, докато го разкроя. Трябва да свикнеш да мислиш и за другите. И, повярвай ми, това на нищо не прилича — едно младо момиче цяла вечер да не става от дивана.

Преди още да изрече и половината от всичко това, Фани се беше върнала на мястото си до масата и беше взела ръкоделието си. Джулия, която беше в прекрасно настроение под влияние на приятно прекарания ден, й отдаде дължимото, възкликвайки:

— Трябва да ви кажа, госпожо, че Фани най-малко от всички в тази къща се излежава на дивана.

— Фани — каза Едмънд, като се вгледа внимателно в нея, — струва ми се, че имаш главоболие.

Тя не можеше да отрече, но каза, че не е много силно.

— Никак не ми се вярва — възрази той. — Много добре знам кога как изглеждаш. И откога е това?

— Започна малко преди обяда. Няма нищо, от горещината е.

— Излизала ли си в жегата?

— Разбира се, че е излизала — каза мисис Норис. — Да не искаш да седи цял ден вътре на това хубаво време? Всички излизахме, нали така? Дори и майка ти днес беше навън повече от час.

— Вярно, Едмънд — каза нейна светлост, която напълно се разсъни от рязката забележка на мисис Норис към Фани, — аз бях навън повече от час. Три четвърти час седях в цветната градина, докато Фани режеше розите и, уверявам те, беше много приятно, но прекалено горещо. В беседката, където седях, беше доста сенчесто, но, повярвай ми, направо ме беше страх да се прибера.

— Фани е брала рози, така ли?

— Да, боя се, че са последните за тази година. Горкичката! На нея й беше доста горещо, но розите се бяха разтворили напълно и не можеше да се отлага.

— Наистина нямаше никакъв начин — подкрепи я мисис Норис, вече доста по-меко, — и аз се питам дали главата не я е заболяла тогава, сестро. Няма по-сигурен начин да получиш главоболие от стоенето на слънце, при това наведен. Но, смятам, че утре ще се чувства по-добре. Може би е най-добре да й дадеш да помирише твоя ароматизиран оцет, аз вечно забравям да си напълня шишенцето.

— Той е у нея — каза лейди Бъртрам, — откакто се върна втория път от вас.

— Какво? — извика Едмънд. — Тя не само че е рязала розите, но и е ходила през целия парк до вашата къща, госпожо, при това два пъти! Никак не е чудно, че има главоболие.

Мисис Норис в този момент разговаряше с Джулия и не го чу.

— Аз се боях, че ще й дойде много — каза лейди Бъртрам, — но след като розите бяха набрани, леля ти пожела да ги занесем у тях, така че, нали разбираш, някой трябваше да го направи.

— И толкова много ли бяха розите, че да се налага да ходи два пъти?

— Не, само че трябваше да се сложат в свободната стая да съхнат, а Фани, за късмет, беше забравила да заключи вратата на стаята и да донесе ключа, така че се наложи да се върне още веднъж.

Едмънд стана и започна да крачи из стаята.

— И не се ли намери никой, на когото да възложите това поръчение, освен Фани? — попита той. — Честно да ви кажа, госпожо, много зле сте организирали нещата.

— Не мога да си представя по какъв начин бих могла да ги организирам по-добре — извика мисис Норис, която повече не можеше да остане глуха, — освен аз самата да тръгна, само че аз не мога да бъда на две места едновременно. По същото това време разговарях с мистър Грийн по желание на майка ти за нейната краварка и обещах на Джон Грум да пиша на мисис Джефрис за сина му, горкият човек ме е чакал половин час. Мисля, че никой не би могъл с чиста съвест да ме упрекне, че си щадя силите за каквото и да било, но наистина не мога да върша всичко наведнъж. А колкото до това, че Фани е отишла до дома ми вместо мене, какво пък, дотам няма повече от четвърт миля и мисля, че в молбата ми няма нищо нередно. Колко пъти идвам дотук и се връщам обратно по три пъти на ден, рано сутрин и късно вечер, даже и в лошо време, и пак нищо не казвам.

— Бих искал Фани да има половината от вашата сила, госпожо.

— Ако Фани проявяваше повече постоянство в разходките си, нямаше да се изморява така бързо. От колко време вече не е ходила на езда, а аз съм убедена, че щом като не язди, трябва да върви пеша. Ако преди това беше ходила на езда, не бих я карала. Мислех, че ходенето ще й се отрази добре, след като толкова време е била наведена над розите — няма нищо по-освежаващо от разходката след такъв вид умора. И въпреки че слънцето беше силно, не беше чак толкова горещо. Между нас казано, Едмънд — при тези думи мисис Норис кимна многозначително по посока на майка му, — цялата беда идва от брането на розите и мотаенето из градината.

— Боя се, че наистина е така — съгласи се чистосърдечната лейди Бъртрам, която неволно чу думите й. — Много се боя, че главата я е заболяла именно в градината, защото жегата беше направо убийствена. Самата аз едва издържах. Аз само седях и виках Пъг, да стои настрана от лехите, и пак едва издържах.

Едмънд не каза нищо повече на двете дами, а тихо отиде до другата маса, на която още стоеше подносът с вечерята, донесе на Фани чаша мадейра и я накара да изпие по-голямата част. Тя с удоволствие би отказала, но сълзите, предизвикани от постоянно сменящите се чувства, правеха пиенето по-лесно от говоренето.

Колкото беше ядосан на майка си и леля си, Едмънд още повече се сърдеше на себе си. Беше забравил за Фани, и това беше по-лошо от всичко, което бяха сторили те. Нищо подобно нямаше да се случи, ако беше помислил за нея както трябва. Но цели четири дни тя беше оставена както без компанията, така и без възможността да се разхожда и без право да откаже каквото и да било на неразумните си лели. Той изпита срам при мисълта, че цели четири дни е била лишена от възможността да язди и се зарече, колкото и да не му се искаше да отнема от удоволствието на мис Крофърд, че подобно нещо повече няма да се случи.

Фани отиде да си легне с толкова натежало сърце, колкото и първата вечер при пристигането си в Менсфийлд парк. Може би неразположението й до голяма степен се дължеше на душевното й състояние — през последните няколко дни тя се беше чувствала пренебрегната и се беше опитвала да се пребори с недоволството и ревността. Отпусната на дивана, където се беше скрила от всички погледи, тя изпитваше много по-силна душевна болка, отколкото главоболието причиняваше на тялото й, и внезапната промяна, предизвикана от добротата на Едмънд, почти я извади от равновесие.