Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mansfield Park, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 8 гласа)
Сканиране
analda (2019 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2020 г.)

Издание:

Автор: Джейн Остин

Заглавие: Менсфийлд парк

Преводач: Силвана Миланова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: английски

Издател: Мърлин пъбликейшън

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Печатница: Полиграф ООД, Перник, ул. Отец Паисий 55

Редактор: Силвия Великова

Художник: Георги Иванов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10542


Глава 12

Сър Томас трябваше да се върне през ноември, а някои неотложни дела призоваваха големия му син у дома още преди това. Наближаването на септември донесе вести за мистър Бъртрам, първо в писмо до лесничея, после и до Едмънд, а към края на август пристигна и самият той, готов да бъде весел, приятен и галантен, както го изискваха обстоятелствата или присъствието на мис Крофърд, да разказва за надбягванията в Уеймът, за компаниите и приятелите. Няколко седмици по-рано това би могло да събуди някакъв интерес у нея, но сега, по силата на нагледното сравнение, тя стигна до убеждението, че определено предпочита по-малкия брат.

Това беше много досадно и тя искрено съжаляваше, но нещата стояха именно по този начин. Сега тя беше толкова далеч от мисълта да се омъжи за големия брат, че дори не се стараеше да го очарова, ако не се смята обичайното кокетство на красавица, която си знае цената. Продължителното му отсъствие от Менсфийлд, което се дължеше единствено на жаждата му за удоволствия и задоволяването на собствените му прищевки, ясно й даде да разбере, че той не се интересува от нея, но безразличието му към нея дотолкова отстъпваше на нейното собствено, че дори и да станеше още в този момент господар на Менсфийлд парк и „сър Томас“, както се очакваше след време, тя едва ли би могла да го приеме за съпруг.

Сезонът и задълженията, които бяха довели мистър Бъртрам в Менсфийлд, призоваха мистър Крофърд в Норфолк. В Евърингам имаха неотложна нужда от него. Той замина за две седмици, две толкова унили седмици за госпожиците Бъртрам, че би трябвало да ги накарат да застанат нащрек и да принудят дори Джулия, при цялата ревност към сестра й, да признае, че не може да се вярва на ухажването му и да пожелае да не се връща. Двете седмици, когато в паузите между лова и съня джентълменът разполагаше с достатъчно свободно време, би трябвало да го убедят, че е най-разумно по-дълго да стои настрана, ако беше свикнал по-често да се замисля за подбудите си и да си дава сметка докъде може да доведе неговата празна суетност, но благополучието и лошият пример го бяха направили безгрижен егоист, който не се замисляше за утрешния ден. Сестрите Бъртрам — красиви, умни и склонни да го окуражават, бяха развлечение за преситената му душа и след като не намери в Норфолк нищо, което да му замени удоволствието от менсфийлдското общество, той охотно се върна в определеното време и беше посрещнат със също такова удоволствие от тези, с които възнамеряваше и по-нататък просто да си убива времето.

Мария, обградена единствено с вниманието на мистър Рашуърт и обречена да слуша неизменно повтарящите се подробности на ежедневните му занимания, къде повече, къде по-малко успешни, хвалбите за неговите ловни кучета, завистливото му недоволство от съседите, съмненията му в техните права във връзка с новия ловен закон и жалбите срещу бракониерите — теми, които не можеха да открият най-прекия път към сърцето на една дама, без известно умение от едната страна и някаква привързаност от другата — безумно скучаеше без мистър Крофърд. Джулия, която с никого не беше обвързана и се чудеше какво да прави, се чувстваше в правото си да скучае без него още повече. Всяка от сестрите смяташе, че тя е предпочетената. Убеждението на Джулия можеше да намери оправдание в намеците на мисис Грант, склонна да вярва в това, което й се искаше, а на Мария — в намеците на самия мистър Крофърд. След връщането му всичко тръгна така, както беше преди заминаването му. Държанието му с всяка от тях беше толкова оживено и приятно, че му позволяваше да запази позициите си и при двете, без да прекрачва границата, отделяща го от постоянството, стабилността и нежната загриженост, които биха могли да привлекат всеобщото внимание.

От всички единствено Фани виждаше в ситуацията нещо, което не й харесваше, но от онзи ден в Содъртън всеки път, когато видеше мистър Крофърд с някоя от сестрите, тя неволно ги наблюдаваше, почти винаги с учудване или осъждане. Ако в този случай беше така убедена във верността на собствените си наблюдения, както се доверяваше на преценките си във всяка друга ситуация, ако беше сигурна, че вижда ясно и съди безпристрастно, тя вероятно щеше да сподели всичко това с неизменния си довереник. Но така, както стояха нещата, тя се осмели да направи само един намек, и той отиде на вятъра.

— Доста съм изненадана — каза тя, — че мистър Крофърд се върна толкова бързо, след като е прекарал тук много време — цели седем седмици. Доколкото разбрах, той много обича промените и новите впечатления и мислех, че след като веднъж е заминал, непременно ще се появи нещо, което да го задържи другаде. Той е свикнал на много по-весели места от Менсфийлд.

— Това му прави чест — отговори Едмънд, — а и мисля, че доставя удоволствие на сестра му. Тя никак не харесва непостоянството на навиците му.

— Братовчедките ми имат голяма слабост към него!

— Да, той се отнася с жените по начин, който не може да не им достави удоволствие. Според мене, мисис Грант е решила, че той има предпочитание към Джулия. Не съм забелязал подобни признаци, но бих се радвал, ако е така. Недостатъците му са от такова естество, че могат да бъдат преодолени чрез едно искрено чувство.

— Ако мис Бъртрам не беше сгодена — предпазливо продължи Фани, — в определени моменти бих могла да си помисля, че той се възхищава повече от нея, отколкото от Джулия.

— Което може би свидетелства за предпочитанието му към Джулия повече, отколкото можеш да си представиш. Мисля, че често се случва един мъж, преди да се е решил окончателно, да обръща повече внимание на сестрата или близката приятелка на жената, за която действително мисли, отколкото на самата нея. Крофърд е прекалено здравомислещ, за да остава тук, ако чувства, че Мария представлява някаква заплаха за него, а по отношение на нея не се притеснявам ни най-малко, след като тя доказа така явно, че чувствата й не се отличават със сила.

Фани реши, че явно е сбъркала, и се зарече за в бъдеще да мисли по друг начин. Но колкото и да беше голямо доверието й в Едмънд, колкото и да съответстваха случайно доловените погледи и намеци от страна на някои от околните на мнението, че мистър Крофърд е избрал Джулия, понякога тя не знаеше какво да мисли. Една вечер случайно беше посветена в надеждите на леля си Норис относно тази връзка и в чувствата й, както и в доста сходните чувства на мисис Рашуърт, и не можеше да се начуди, като ги слушаше. Тя с радост би избегнала необходимостта да слуша, стига да можеше, тъй като разговорът се водеше, когато всички останали младежи танцуваха, а тя с огромно нежелание седеше до камината с възрастните дами, жадувайки да се върне големият й братовчед, на когото възлагаше всичките си надежди като партньор в танците. Това беше първият й бал, макар и без приготовленията и великолепието, съпътстващи първия бал на много млади дами, тъй като идеята се роди едва същия следобед, благодарение на това, че съставът на прислугата неотдавна беше попълнен с цигулар, и на възможността да се образуват пет двойки с помощта на мисис Грант и на новия близък приятел на мистър Бъртрам, току-що пристигнал да го посети. Фани обаче беше много щастлива, че успя да танцува всичките четири танца и сега искрено съжаляваше, че трябва да загуби дори и четвърт час. Докато чакаше и се надяваше, поглеждайки ту към танцуващите, ту към вратата, тя неволно стана свидетел на разговора на споменатите две дами.

— Струва ми се, госпожо — каза мисис Норис, загледана в Мария и мистър Рашуърт, които за втори път танцуваха заедно, — че сега отново ще видим щастливи лица.

— Да, госпожо, имате право — величествено отговори мисис Рашуърт, с превзета и глуповата усмивка — сега ще можем да погледаме с удовлетворение. Според мене, е много жалко, че трябваше да се разделят за предните два танца. За млади хора в тяхното положение известна отстъпка от общоприетите норми е простена. Чудя се, че синът ми не го е предложил.

— Предполагам, че го е направил, госпожо. Мистър Рашуърт никога не би си позволил да бъде невнимателен. Но нашата скъпа Мария има такова строго чувство за приличие, толкова истинска деликатност, каквито рядко се срещат в наше време, мисис Рашуърт, такъв стремеж да се избегне всяка фамилиарност! Скъпа госпожо, само погледнете лицето й в този момент! Колко е различно от това, което беше по време на последните два танца!

Мис Бъртрам действително изглеждаше щастлива, очите й искряха от удоволствие и говореше с голямо въодушевление, тъй като Джулия и нейният партньор, мистър Крофърд, се намираха съвсем наблизо. Сега всички те танцуваха заедно. Фани не можеше да си спомни как изглеждаше братовчедка й преди това, защото самата тя танцуваше с Едмънд и не мислеше за нея.

Мисис Норис продължи:

— Очарователна гледка, госпожо, да виждаш млади хора, които са щастливи по такъв безупречен начин, толкова си подхождат и всичко е точно така, както трябва да бъде! Не мога да не мисля в какъв възторг ще бъде нашият скъп сър Томас. А какво ще кажете вие, госпожо, дали има шансове за още една сватба? Мистър Рашуърт даде добър пример, а подобни неща са заразителни.

Мисис Рашуърт, която беше сляпа за всичко, освен за сина си, беше в пълно недоумение.

— Двамата до тях, госпожо. Не забелязвате ли никакви признаци?

— О, господи!… Мис Джулия и мистър Крофърд. Да, наистина, много хубава двойка са. Какъв е доходът му?

— Четири хиляди годишно.

— Много добре… Тези, които не разполагат с повече, трябва да се задоволят с това, което имат… Четири хиляди е прилично състояние, а и той изглежда много благовъзпитан, стабилен млад човек, така че, надявам се, мис Джулия ще бъде много щастлива.

— Това още не е решено, госпожо. Засега говорим за това така, между приятели. Но аз почти не се съмнявам, че това ще стане. Напоследък той й засвидетелства особено внимание.

Фани не беше в състояние да слуша повече. За известно време тя изгуби нишката на разговора, тъй като мистър Бъртрам се беше върнал в стаята, и въпреки че знаеше каква голяма чест ще е да я покани, струваше й се, че това все пак ще стане. Той се приближи към малката им компания, но вместо да я покани на танц, придърпа един стол към нея и я осведоми за състоянието на болния си кон и за мнението на коняря, с когото току-що се беше разделил. Фани разбра, че надеждите й са напразни и с присъщата си скромност веднага почувства колко неразумно е било да очаква подобно нещо. След като й разказа за коня си, той взе от масата един вестник и, гледайки над него, каза със скучаещ вид:

— Ако искаш да танцуваш, Фани, аз съм на твое разположение.

Тя отклони предложението не по-малко учтиво — нямала желание да танцува.

— Радвам се — заяви той доста по-оживено и остави вестника, — защото съм изморен до смърт. Чудя се само как тези добри хора издържат толкова дълго. Всички те би трябвало да са влюбени, за да намират някакво удоволствие в подобна глупост — и май че е така. Като погледнеш към тях, веднага ще видиш много влюбени двойки — всички, с изключение на Йейтс и мисис Грант, но, между нас казано, бедната жена сигурно има нужда от възлюбен не по-малко от когото и да било от тях. Животът й с доктора сигурно е отчайващо скучен — при тези думи той хвърли лукав поглед към стола на доктора, който обаче се оказа съвсем близко до него, и така мигновено промени изражението си и темата, че Фани, независимо от всичко, едва се сдържа да не се разсмее. — Странни неща стават в Америка, нали, доктор Грант? Вие на какво мнение сте? Аз винаги се обръщам към вас, когато искам да разбера какво трябва да мисля за държавните дела.

— Том, скъпи — извика не след дълго леля му, — понеже не танцуваш, предполагам, че нямаш нищо против да се включиш в робера, нали? — и, ставайки от мястото си, се приближи към него, за да не му позволи да откаже, и добави шепнешком: — Искаме да изиграем една партия заради мисис Рашуърт, нали разбираш. Майка ти има много голямо желание, но заради ръкоделието си не е в състояние да ни отдели толкова време и да седне да играе. А ти, аз и доктор Грант точно ставаме за това и въпреки че ние играем на половин крона, вие двамата с него можете да залагате по половин гвинея.

— Бих бил изключително щастлив — отговори високо Том и бързо се изправи, — за мене би било огромно удоволствие, но аз тъкмо отивах да танцувам. Хайде, Фани — той хвана ръката й, — не се мотай повече, танцът ще свърши!

Фани охотно се остави да я отведе, въпреки че не можеше да изпитва към братовчед си особена благодарност, нито пък да види някаква разлика между егоизма на леля си и неговия собствен, както правеше той.

— Хубава молба, честна дума! — възкликна той възмутено, докато се отдалечаваха. — Да иска да ме върже за цели два часа на масата за игра, при себе си и доктор Грант, с когото постоянно се карат, и с онази скучна старица, която толкова разбира от вист, колкото и от алгебра. Бих искал добрата ми леля да беше по-малко дейна! И по какъв начин само ме помоли! Без никакви церемонии, пред всички, така че да не ми остави никаква възможност да откажа! Ето това най-малко от всичко мога да приема. Най-много се дразня, когато се правят, че те молят, че ти дават право на избор, а в същото време се обръщат към тебе по такъв начин, че те задължават да постъпиш по тяхному — за каквото и да става дума! Ако за късмет не се бях сетил да стана да танцувам с тебе, нямаше да мога да се измъкна. Направо лошо ми се пишеше. Когато на леля ми й влезе нещо в главата, нищо не е в състояние да я спре.