Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deception and Desire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джанет Танър

Заглавие: Съблазън

Преводач: Елена Кодинова

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Главен редактор: Виктория Петрова

Редактор: Красимир Димовски

Коректор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-459-491-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8378

История

  1. — Добавяне

Нещата и действията са такива, каквито са, а последствията от тях ще бъдат такива, каквито ще бъдат. Защо тогава да желаем да бъдем мамени?

Епископ Бътлър, 1692–1752

Пролог

Историята беше на първите страници на всички таблоиди.

ШЕФЪТ НА „ВАНДИНА“ ЗАГИВА В САМОЛЕТНА КАТАСТРОФА — крещяха заглавията с огромни букви. — ДИНА МАРШАЛ ОСТАВА ВДОВИЦА СЛЕД ИНЦИДЕНТ ВЪВ ВЪЗДУХА.

Младежът ги видя, когато отиваше да си прибере пощата.

Вестниците се носеха на нефтената платформа навътре от Абърдийнския бряг с хеликоптера, който прелиташе два пъти дневно за по трийсет минути. Мъжете, които живееха и работеха там, винаги с нетърпение ги сграбчваха. В самотния им живот витаеше усещане за изолираност от останалата част от човечеството, което нито командването, нито близостта между тях можеха да заличат напълно. Чувстваха се откъснати от стихиите и погребани живи сред опасности, скука и изтощение от тежкия труд. Това ги изпълваше с такъв ненаситен копнеж за новини от външния свят, какъвто и безкрайното гледане на телевизия не можеше да уталожи.

Младежът дори не бе гледал новините по телевизията предишната вечер, защото се адаптираше към налягането след поредното гмуркане под вода, и сега заглавията, изникнали пред очите му, неимоверно го заинтригуваха. Сякаш електрически удар го разтресе и той почувства, че пулсът му се учести — точно като преди гмуркане. Сложи пари на тезгяха и взе вестника, като се постара бързо да го пъхне в джоба на ветроустойчивото яке. Колкото и да беше нетърпелив, не искаше да го чете тук, пред погледите на останалите. Трябваше да почака, докато остане сам.

Когато се прибра в каютата, измъкна вестника от джоба си, разтвори го на масата и жадно се надвеси над него, без да свали якето си. В откритото Северно море винаги беше кучешки студ, той се просмукваше до костите, проникваше във всяка пора и щипеше кожата. Младият мъж съвсем бе забравил какво означава да се чувства напълно стоплен.

Заглавието пак изникна пред очите му.

Погледна го автоматично и зачете нататък репортажа.

Ван Кендрик, шеф на кожарската модна империя „Вандина“, загина вчера, след като пилотираният от него лек самолет се разби в хълм в Глочестършир, 54-годишният Ван Кендрик е бил сам по време на катастрофата, причината за която е пълна загадка. Свидетели твърдят, че аеропланът, който съвсем наскоро е бил подложен на основен ремонт, сякаш се е гмурнал изведнъж надолу, преди да се забие в хълма и да избухне в пламъци.

„Видях го да лети над полето, където работех — казва фермерът Мелвин Такър, 25-годишен. — Затичах към местопроизшествието, но когато пристигнах, нямаше с какво да помогна. Беше толкова горещо, че не можах да приближа.“

Експертите, прегледали останките, са единодушни: пораженията са толкова големи, че по всяка вероятност Ван Кендрик е починал моментално, но дори и да не е било така, едва ли е щял да има шанс да се измъкне от последвалия пожар. Атмосферните условия по време на катастрофата са били благоприятни за летене, скоростта на вятъра — нормална. Приятели на Ван Кендрик твърдят, че напоследък се оплаквал от болки в гърдите. Шири се мълвата, че може да е получил инфаркт.

Модната империя „Вандина“, рожба на таланта на Ван Кендрик и съпругата му Дина Маршал, се роди преди двайсет и пет години в малка работилница в Съмърсет. Дарбата на Дина Маршал да предусеща тенденциите и да проектира качествени продукти, които завладяват съзнанието на обичащите модата богаташи по целия свят, заедно с легендарния нюх за бизнес на Ван Кендрик създадоха едно явление, което излезе от границите на скромното си начало и се разпространи като пожар по елитния пазар за аксесоари и дори хвърли ръкавица към големи модни центрове като „Хермес“. Ван Кендрик създаде мотото, което олицетворява чара на „Вандина“ — „Докосване до корените“. То щеше да стане синоним на качество, стил и ненатрапчива елегантност.

Заедно с неизбежните загадки около обстоятелствата, при които е загинал Ван Кендрик, днес всички си задават един въпрос: Ще оцелее ли „Вандина“ без него?

„Разбира се, че бизнесът ще се развива, както досега — е казала говорителката на компанията на наш репортер. — Дина винаги е била за нас вдъхновение и пътеводна светлина. Естествено в момента тя е в дълбок шок, но няма никакво намерение да остави «Вандина» да се провали.“

Сигурно е, че на компанията ще й липсва нейният динамичен и изобретателен шеф. И че Дина, съпругата му от двайсет и пет години, ще води тежка битка без него. Двамата нямат деца, всички знаят за тях, че бяха неразделни. „Те абсолютно се допълват — писа веднъж нашият вестник след едно изключително интервю. — Те са идеалните партньори.“

Сега Дина — една блестяща, но малко затворена личност — остана без своя идеален партньор. И ще трябва някак си да държи изправено знамето на „Вандина“ сама.

Младият мъж се надигна и поглади наболата си брада с леко треперещи пръсти. Адреналинът бързо се разливаше по тялото му…

И така — мъжът, който стоеше зад една от най-успелите и изобретателни дизайнерки в Англия, беше мъртъв. Дина Маршал бе съвсем сама, след като загуби своя съпруг, когото толкова често определяха като нейния Свенгали.

Или поне така си мислеше тя, а и целият свят.

Само той знаеше нещо друго.

Прекоси стаята, едва сдържайки вълнението си, и отиде до малката ракла, в която държеше личните си вещи. Взе един плик от амбалажна хартия, извади оттам нещо, приличащо на официален документ, и го разтвори.

Акт за раждане. Всеки имаше такъв и не му обръщаше внимание, но за него този имаше огромно значение. Не беше оригинал, а копие от оригинала и беше получен от болницата „Света Екатерина“, след като Парламентът прие закон, който позволи на осиновените деца да разберат истината за произхода си.

Младият мъж замислено плъзна поглед по редовете.

Знаеше го наизуст, разбира се, но все още изпитваше желание да го чете.

Дата на раждане: 2 декември 1961 година.

Пол: мъжки.

Име: Стивън Джон.

Място на регистрация: Уотчет, Съмърсет.

На мястото, където трябваше да е името на бащата, бе записано — „неизвестен“.

Но имаше едно име на акта, едно и също за информатор и майка.

Дина Елизабет Маршал.

Младият мъж леко се изопна и загадъчно се усмихна.

Вестниците нямаха представа, че Дина Маршал има син. Той го знаеше от повече от две години, но не бе казал на никого. Пазеше тайната си и чакаше подходящия момент, за да я разкрие.

Сега му се струваше, че този момент е дошъл.