Джанет Танър
Съблазън (17)

Шестнадесета глава

Майк се прибра малко след шест. Направи си вечеря, взе я и седна във всекидневната пред телевизора. Централните новини започнаха, но той почти не им обърна внимание. За негов ужас мислите му бяха заети с Маги, която някак си бе успяла странно да го заинтересува. В началото беше само сестрата на Роз, но постепенно балансът се промени. От известно време имаше съмнения за връзката си с Роз. Откакто изчезна, тя не му липсваше много. Поне не както би липсвала на един наистина влюбен мъж. Беше разтревожен, разбира се, но намирането на Роз ставаше все по-маловажно, докато накрая престана да бъде самоцел — превърна се в повод да се среща по-често с Маги.

Централните новини свършиха и сега предаваха прогнозата за времето. Появи се познатото лице на местния водещ. Майк все още слушаше с едно ухо, но изведнъж долови думите на говорителя.

Мъжът, който скочил от висящия мост предната нощ, е бил идентифициран като Брендън Нюман, музикант и водещ в местното радио.

Майк замръзна. За миг си помисли, че не е чул правилно, но тогава показаха снимката на Брендън.

Брендън беше мъртъв, беше паднал от висящия мост. Не, не беше паднал, беше скочил. Но защо, по дяволите, го е направил? Освен ако…

Роз, помисли си Майк. Брендън наистина има нещо общо с изчезването на Роз. Разбрал е, че са по петите му и е постъпил като страхливец. Майк остави вилицата, вече не беше гладен.

Дали Маги знаеше? Той отнесе остатъците от вечерята в кухнята, изхвърли ги в кофата за боклук и остави чинията в мивката. После си взе якето и ключовете за колата и затръшна вратата зад себе си.

Маги не бе чула новините.

— Какво?

— Мъртъв е.

— Брендън?

— Да, паднал е от висящия мост.

— О, господи! — Беше шокирана. — Нали не мислиш, че?…

— Че се е самоубил? Според мен е очевидно.

— По дяволите!

Майк я погледна загрижено. Още не се, бе досетила. Той отиде във всекидневната и се върна с бутилка уиски и две чаши. Наля големи дози и сложи лед от хладилника. Тя изпи уискито наведнъж и се закашля, когато то опари гърлото й.

— Майк, мислиш ли, че Брендън е направил нещо ужасно на Роз и не е могъл да го преживее? — попита тя след малко.

Значи все пак се досети.

— Хрумна ми подобна мисъл.

— О, боже, ако е така, може никога да не разберем какво се е случило с нея.

— Може и да няма връзка.

— Какво ще правим сега?

— Господ знае. Честно казано, мисля, че сторихме всичко, което можахме. Може би трябва да оставим случая на полицията.

Тя трепереше — първо съвсем леко, но после цялата започна да се тресе. Той стана.

— Виж какво, Маги, мисля, че трябва да те изведа оттук.

— Къде?

— Не знам — където и да е. На разходка, да пийнем по нещо. Вечерта е хубава, да подишаме малко чист въздух.

Отидоха до едно езеро в долината Чу и се настаниха на ниския зид до него. Седяха дълго, без да говорят, само гледаха как слънцето се снишава, докато не изчезна зад един облак. Над водата повя студен вятър. Тогава Майк стана.

— Да пийнем по нещо.

— Защо не?

Намериха една селска кръчма и влязоха. Маги извади портмонето си:

— Аз ще купя питиетата. Какво искаш?

— Лимонада. Пих достатъчно, не искам да ме хванат полицаите.

Тя се усмихна.

— Е, аз няма да карам, затова ще си взема чаша вино.

Седнаха на една маса в ъгъла. Разговаряха и се смееха, докато собственикът не обяви, че приема последни поръчки. Лицето й помръкна. Вечерта и отпускането, което тя й донесе, бяха свършили. Трябваше да се връщат в реалността.

Навън бе пълен мрак, нарушаван само от блещукащите в небето звезди и фаровете на колата.

— Защо не влезеш за едно последно питие? — попита Маги, когато той спря колата пред къщата на Роз.

Майк се поколеба. Да остане насаме с нея означаваше да се подложи на изкушение, а не беше сигурен дали ще може да му устои.

— Не — каза той. — Някои от нас трябва да стават рано за работа.

— Разбира се. — Каза го весело, но той усети разочарованието в гласа й. — Майк, сетих се нещо. Може и да не е важно, но днес един мъж търси Роз по телефона.

— Спомена ли нещо? — Майк застана нащрек.

— Само това, че името му е Дес Тейлър. Остави си телефона, от Лондон беше. Записах го.

— Добре — решително рече Майк. — Сега ще отида и ще се обадя на господин Дес Тейлър, за да видим за какво става въпрос.

Той понечи да слезе от колата, вбесен незнайно от какво — вероятно от факта, че не му харесваше непознати мъже да търсят Роз вкъщи.

— Не сега, Майк.

— Не виждам по-подходящ момент.

— О, моля те! Не тази вечер! Не издържам повече… Замалко да се разплаче. Гневът му утихна. Наистина й дойде много, обаждането на Дес Тейлър можеше да почака до утре.

Той я прегърна с една ръка и усети, че е напрегната.

— Всичко е наред, скъпа, не се тревожи. Искаш ли да те изпратя до вратата?

Тя кимна, после без предупреждение облегна глава на рамото му.

— Маги? — каза той.

— Не искам да оставам сама, Майк — призна тя приглушено.

— О, Маги…

— Знам, че се държа глупаво, но просто не искам да оставам в тази къща сама. Не и днес.

О, боже, помисли си той, колко ли още можеше да се въздържа?

— Знам как се чувстваш, но не мога да остана с теб — каза той нежно. — Трябва да ме разбереш.

Тя вдигна глава. Очите й бяха пълни с толкова много копнеж… Стори му се, че може да се удави в него. Устните й бяха леко разтворени, сякаш се канеше да го помоли отново. Повече от всякога му се прииска да я целуне.

И последното му съпротивление се стопи. „По дяволите!“, помисли си той и впи устни в нейните.

Малко преди да влязат вътре и двамата знаеха какво ще последва. Но беше толкова неизбежно, че Маги усети как сянката на вината изчезва и вече не я плаши. Ари и Корфу бяха на другия край на света, напрежението и шокът на изминалия ден бяха изтласкани в периферията на съзнанието й.

Притисна се към него, докато той отключваше вратата и светваше лампите. Обичам го, помисли си тя и искаше да му го каже, но той пак започна да я целува. Устните му се отделиха от нейните и той ги плъзна надолу по шията и брадичката й, а кожата й под тях пареше. Вдигна я леко като дете и я отнесе във всекидневната. Сложи я на дивана и коленичи до нея. Целуваха се със страстта на хора, които не са искали нищо друго от първия миг, в който са се видели.

Скоро усети ръцете му върху гърдите си, после те се плъзнаха под памучния пуловер и тя се изви, за да му помогне да я съблече.

След това, когато си спомняше за този първи прекрасен път, Маги се учудваше, че мъгляво се сеща как се е озовала напълно гола на килима пред камината. Предполагаше, че той трябва да я е занесъл или може би е тръгнала сама. Но съвсем добре си спомняше тялото му, когато се отпусна на килима до нея, тежестта му, която я караше да се чувства едновременно покорна и свободна, бурната им страст, която повече нито миг не можеше да чака да получи удовлетворение.

Свършиха бързо. Ари, Роз, Брендън бяха само сенки, единствено Майк беше от плът и кръв и още я държеше в, прегръдките си.

— Маги — прошепна той нежно.

— Нали няма да си тръгнеш, Майк? Нали няма да ме изоставиш?

Гласът му беше дрезгав, но много успокоителен:

— Няма, Маги, няма да те изоставя. Нито тази вечер, нито когато и да е.