Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (7)

VI

Раздразнението, изписано по лицето на Валентина Феро, беше сигнал за опасност и Томаш веднага го разбра. Инспекторката определено не се зарадва на откритието, че Библията съдържа грешки, и инстинктивно се дистанцира, издигайки невидима стена между двамата. Португалецът си даваше сметка, че религиозните убеждения са деликатна тема и несъмнено трябва да се отнася с внимание към тях. Безсмислено беше да наранява нечии чувства и да оскърбява хората, дори в името на истината.

В търсене на изход от ситуацията той театрално сведе поглед към часовника си и по лицето му се изписа учудване.

— О, колко е късно! — възкликна той. — Мисля, че е по-добре да се връщам при Форума на Траян. Реставрационните работи ще продължат до сутринта и професор Понтиверди разчита на мен.

Инспекторката не изглеждаше доволна.

— Никъде няма да ходите, докато аз не разреша — каза тя с леден глас.

— Защо? Нуждаете ли се от мен?

Валентина погледна към покритото тяло на пода.

— Разследвам престъпление и вашите умения могат да ми бъдат полезни.

— Но какво още искате да знаете?

— Да разбера какво проучване е правила жертвата и каква с връзката му с убийството. Това може да е ключът към загадката.

Историкът енергично поклати глава.

— Не съм казвал, че има връзка.

— Аз го казвам.

Това изявление смая Томаш. Той тутакси погледна към трупа и после към инспекторката.

— Моля? — изненадано попита той. — Смятате, че Патрисия с била убита заради онова, което е търсила? Защо го казвате?

Валентина отново се отдръпна.

— Имам си причини — отвърна лаконично тя. Сложи ръка върху Codex Vaticanus и са върна на въпроса, който бе най-важен според нея. — Обяснете ми какви са тези грешки в Библията, които тя е търсила в този документ.

Историкът се поколеба. Трябваше ли да тръгва по този път, след като не знаеше къде ще го отведе? Инстинктът му казваше не. Осъзнаваше, че е възможно да каже неща, които един вярващ би сметнал за оскърбителни, и не беше сигурен, че това е разумно. Всеки човек си има своите убеждения, кой беше той, че да ги поставя под съмнение?

Но имаше и друго. Убита бе негова приятелка и щом инспекторът, който разследваше случая, смяташе, че неговите умения и познания можеха да бъдат полезни, защо да не помогне? Освен това не можеше да забрави малката подробност, че го бяха сметнали за заподозрян. Предчувстваше, че отказът да съдейства би могъл да му създаде проблеми.

Томаш си пое дъх, затвори очи за миг като парашутист, преди да скочи в нищото, и пристъпи към онова, от което най-много се страхуваше.

— Много добре — съгласи се той. — Но нека първо да изясним нещо.

— Както кажете.

Томаш се взря в небесносините очи на Валентина, сякаш искаше да проникне в съзнанието й и да разбере какво я вълнува.

— Предполагам, че сте християнка.

Инспекторката от Криминалната полиция кимна леко и издърпа изпод яката на ризата си тънка сребърна верижка.

— Католичка — отвърна тя, като показа малък кръст, който висете на верижката. — Все пак съм италианка, нали?

— В такъв случай има нещо, което трябва да разберете — започна уверено той и постави ръка на гърдите си. — Аз съм историк. В своите изследвания историците не се ръководят от религиозната вяра, техните заключения се основават на доказателства: археологически находки или текстове. В случая с Новия завет говорим изцяло за ръкописи. Те са много важен източник на информация за това какво точно се е случило по времето, когато е живял Исус. Затова трябва да се ползват предпазливо. Историкът трябва да е наясно с намеренията и обстоятелствата около автора на текста, за да открие нещата между редовете. Например, ако в статия във вестник „Правда“^[1] от времето на Съветския съюз прочетем, че справедливостта е победила в процеса срещу някакъв империалистически слуга, който поставял под съмнение революцията, ще трябва да игнорираме цялата идеологическа реторика и да схванем информацията, скрита в новината: бил е екзекутиран човек, който се е опълчил на комунистическия режим. Нали?

Погледът на Валентина стана студен.

— Нима сравнявате християнството с комунизма?

— Разбира се, че не — побърза да обясни той. — Просто казвам, че текстът изразява целта на своя автор и условията, в които е живял, затова историкът трябва да ги има предвид, докато чете. Авторите на евангелията не са искали чисто и просто да разкажат за живота на Исус. Намерението им е било да го прославят и да внушат на другите, че той е месия. Това е нещо, което историкът не може да подмине. Разбирате ли?

Италианката кимна.

— Естествено, не съм глупава — отвърна тя. — Същото правят и следователите, нали? Когато изслушваме свидетел, ние интерпретираме казаното в зависимост от ситуацията, в която се намира, и неговите намерения. Не всички негови твърдения трябва да се приемат буквално. Това е очевидно.

— Абсолютно! — възкликна Томаш, доволен, че го е разбрала. — Същото се случва и с нас, историците. Ние сме нещо като следователи на миналото. Но трябва да знаете, че когато изучаваме велика историческа личност, понякога откриваме неща, които нейните верни почитатели не биха искали да узнаят. Неща, които могат да бъдат… неприятни, разбирате ли? Но са самата истина.

Той направи пауза, за да се увери, че Валентина е обмислила думите му.

— И какво? — нетърпеливо попита тя.

— Искам да знам дали ще ме изслушате, знаейки, че ще кажа някои неща за Исус и Библията, които могат дълбоко да засегнат вашите религиозни убеждения. Не искам да ми се сърдите за всяка тайна, която ви открия. Ако ще е така, по-добре да не казвам нищо.

— Тези тайни, които ще ми разкриете… сигурен ли сте, че са истина?

Томаш кимна утвърдително.

— Доколкото е възможно да се определи, да. — Усмихна се невесело. — Да ги наречем неудобни истини.

— Тогава ви стискам палци.

Историкът предпазливо се взря в нея, сякаш се съмняваше в искрените думи, които току-що бе чул.

— Сигурна ли сте? Няма ли да ме затворите накрая?

Този въпрос магически разтопи студенината по лицето на Валентина.

— Не знаех, че се страхувате от жени — усмихна се тя.

Томаш се засмя.

— Само от красивите.

— Нима? Само комплименти ни липсваха — укори го италианката и се изчерви. Без да изчака репликата му, Валентина отново постави ръка върху Codex Vaticanus, връщайки го на въпроса. — Е, кажете ми. Какви грешки има в Библията?

Историкът й направи знак да седне и се настани до масата за четене, точно до прочутия кодекс от IV век. Забарабани с пръсти по лакираното дърво на масата, докато обмисляше как да започне. Имаше толкова неща за казване, че му беше трудно да набележи сценария на разговора.

Накрая вдигна поглед и се взря в нея.

— Каква е причината да станете християнка?

Въпросът изненада инспекторката.

— Е… — запъна се италианката, — това е въпрос на… Родителите ми са католици, отгледана съм в такава среда и… и също съм католичка. Защо питате?

— Казвате, че сте християнка само заради семейната традиция?

— Не… искам да кажа… разбира се, че традицията е изиграла своята роля. Но аз вярвам в християнските ценности, вярвам, че се учим от Исус. Ето това ме прави християнка.

— И кои уроци на Исус цените най-много?

— Любовта и прошката, несъмнено.

Томаш се загледа в Codex Vaticanus — мълчалив свидетел на този разговор.

— Разкажете ми епизод от Новия завет, който според вас е емблематичен по отношение на тези уроци.

— Притчата за жената, уловена в прелюбодейство — каза Валентина, без да се колебае. — Баба ми много ми говореше за тази история, беше любимата й притча. Предполагам, че я знаете.

— Кой не я знае? Като изключим разказите за раждането и разпъването на Исус, това е най-популярната част от Новия завет. — Томаш се подпря на масата, сякаш се приготвяше да гледа представление. — Но кажете, какво знаете за случая с прелюбодейката?

Това приканване отново смути италианката.

— Мисля, че знам онова, което знаят всички — отвърна тя. — Според юдейския закон прелюбодейците трябвало да бъдат пребивани с камъни до смърт, пали? Случило се така, че веднъж фарисеите завели при Исус жена, хваната в изневяра. Искали да проверят дали Исус спазва божия закон. Те му припомнили, че законът, предаден на Мойсей от бог, предвижда убийство за прелюбодеяние…

— Така пише в Библията — прекъсна я Томаш. — В Левит, 20:10, господ казва на Мойсей: „Ако някой прелюбодейства с омъжена жена, ако някой прелюбодейства с жената на ближния си, да бъдат умъртвени и прелюбодеецът, и прелюбодейката“.

— Така е — съгласи се Валентина. — Фарисеите, разбира се, са знаели тази божа заповед, но първо искали да чуят какво ще каже Исус. Дали трябвало да я убият с камъни, както изисквал законът, или да й простят, както проповядвал Исус? Този въпрос очевидно бил капан, тъй като ако им кажел да я убият, Исус щял да отрече всичко, което проповядвал за любовта и опрощението. Но ако я пощадял, щял да наруши божия закон. Какво е трябвало да направи?

— Всеки знае отговора на тази дилема — усмихна се историкът. — Без да вдига глава и докато си драскал нещо в пясъка, Исус им казал да хвърли камък онзи, който не бил извършил нито един грях. Фарисеите се смутили, защото явно всички имали грехове, макар и малки, и си тръгнали, оставяйки грешницата с Исус. Щом останали сами, Исус я отпратил с думите: „Иди си и недей вече греши“.

Очите на Валентина сияеха.

— Прекрасно, нали? — попита тя. — Само с едно изречение Исус попречил на приложението на един жесток закон, без да го отменя. Не е ли гениално?

— Великолепна история — съгласи се Томаш. — Има драма, има конфликт, има трагедия и в кулминационния момент, когато напрежението достига своя връх и Исус и грешницата изглеждат загубени — тя обречена на пребиване с камъни до смърт, той — на поругание от фарисеите, — разказът ни предлага изненадваща и красива развръзка, изпълнена е човечност, състрадание, милосърдие и любов. Достатъчно е да си чувал само този епизод от библията, за да осъзнаеш величието на Исус и неговото учение. — Томаш направи гримаса и вдигна пръст, прекъсвайки по този начин потока на собствените си думи. — Има само един малък проблем.

— Проблем? Какъв проблем?

Историкът подпря лакти на масата, отпусна брадичката си върху сключените пръсти и настоятелно се взря в събеседничката си.

— Това никога не се е случвало.

— Моля?

Томаш въздъхна.

— Притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство, е измислена.