Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (46)

XLV

— Утре? — Попита Валентина, поглеждайки часовника си, за да провери днешната дата. — Какво искате да кажете с това?

Томаш се засмя.

— Когато казвам, че Царството Божие ще настъпи утре, нямам предвид днешното утре — обясни той. — Утре от времето на Исус. Той е смятал, че Царството Божие ще настъпи скоро, тоест е трябвало да се случи още докато е жив.

— О, що за глупости! Той никога не е казвал подобно нещо!

Историкът отново отвори Библията на първата страница от Евангелието на Марко.

— Така ли? Прочетете отново стих 15 в Първа глава, отбелязан от моя нападател в шарадата, която е оставил в стаята ми — предложи той, свеждайки поглед към текста. — „Времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието“. Тук Исус казва, че времето е изтекло! Казва, че Царството Божие е близо! Това е благата вест! Разбирате ли?

Италианката махна с ръка във въздуха.

— Близо, близо… какво означава това? Близо е една много обща дума! Всичко зависи от перспективата, нали? В човешка перспектива един милион години с много време, но за Вселената е нищо!

— Близо означава в близко бъдеще — обясни Томаш. — Исус смятал, че установяването на царството ще се случи всеки момент. Утре, следващия месец, след една-две години. В Евангелие от Марко, 9:1, Исус казва на своите ученици: „… истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила“. — Томаш погледна събеседниците си. — Това означава, че Исус е казал на учениците си, че някои от тях ще са живи, когато се установи Царството Божие! — Отгърна три листа напред. — Това послание е още по-силно в стих 30, глава 13, в Евангелие от Марко: „Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне“. Тоест настъпването на Царството Божие било много близо. Исус наистина е намекнал, че домът на бог е земята, отсъстващият господар, който скоро щял да се върне. Цитиран от Марко в стихове 13:35-37, Исус казва: „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване, та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!“.

Валентина изглеждаше объркана.

— Това наистина ли е вярно?

Португалецът показа Библията.

— Така пише тук! — възкликна той. — Прочетете сама, ако се съмнявате! Когато Исус бил изправен пред Синедриона и първосвещеника, например предсказва следното според Евангелие на Марко, 14: 62: „… и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата…“. — Направи гримаса. — Ще видите? Според Исус настъпването на Царството Божие било съвсем близо, след като предсказал, че самият първосвещеник, който тогава сигурно е бил на възраст, ще е жив, когато това се случи!

— Но какво е карало Исус да мисли, че Царството Божие ще настъпи всеки момент?

— Смятал е, че има знаци за това. В стих 11, глава 4, Исус казва на учениците си: „Вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“^[1]. — Томаш присви очи и тихо добави, сякаш на себе си: — Интересно, нали? Исус, пророкът на опрощението, се опасява, „ония външните“ да не разберат посланието му, да го послушат и така да им бъдат простени греховете. За да го избегне, той е решил да обясни това с алегории. В една от тях той сравнява бог със сеяч, който пръска семена по земята. Някои от тези семена вече раждали плод. Тези плодове били първите признаци за настъпването на царството му.

— Имало е признаци? Какви?

— Например чудотворните изцеления. Апокалиптично настроените юдеи вярвали, че болестите са дело на Велзевул. Но тъй като Исус бил лечител и екзорсист със способност да лекува хората, той вярвал, че тези негови сили са първият знак за божията намеса, в чието царство нямало да има болести. Оттам идва и значението на епизода с Йоан Кръстител, разказан в Евангелие от Матея, 11:2: „А Йоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Йоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува“^[2]. Тоест Исус тълкува тези чудотворни изцеления като знак за настъпването на Царството Божие. Велзевул бил виновен за всички болести по света, но слепите проглеждали и куците прохождали. Нима това не било доказателство за божията намеса на земята?

Валентина поклати глава.

— Какво говорите? — възкликна тя. — Винаги съм мислила, че освен Месия и божи син, Исус е бил изключителен учител по етика, който ни учи да живеем справедлив и миролюбив живот. Думите ви са нещо абсолютно ново за мен.

— Исус ни учи на етика — съгласи си Томаш. — Но не и в дългосрочна перспектива. Не е имало дългосрочна перспектива, защото той е мислел, че светът коренно ще се промени. Етиката, която проповядвал, е била начин хората да се приспособят към новия свят, който всеки момент е щял да се установи — блаженото Царство Божие, в което несправедливостта, гладът, болестите и страданието на слабите щели да свършат и където силните, които не се покаели, щели да бъдат наказани. Тъй като ролите щели да се разменят, той посъветвал хората да се откажат от материалните блага, които притежават, и да се стремят да помагат на другите, за да могат по-късно в новото царство да бъдат възнаградени. Марко разказва за един богат човек, който отишъл при Исус и му казал, че спазва божиите заповеди — никого не е убивал, обирал, прелюбодействал, нито извършил нещо друго непристойно. Тогава как трябвало да постъпи? — Историкът разлисти Библията. Отговорът на Исус четем в глава 10, стих 21. „… Едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста“. Когато богатият отказал да се раздели с богатството си, Исус казва: „Колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!“. — Той вдигна поглед към двамата полицаи. — Тоест в основата на етиката на Исус стои подготовката за Царството Божие. Тази етика налагала покаянието и лишението. Налагането на лишението било до такава степен, че Исус дори искал хората да изоставят семействата си!

— О, не и това! — възрази италианката. — Никога! Исус е държал на семейството!

— Така ли мислите?

— Всеки го знае.

Томаш отново се съсредоточи върху Библията.

— Тогава погледнете какво пише тук — предложи той. — В Евангелие от Лука, 12:51, Исус казва: „Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а — раздяла; защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима; баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си“^[3]. — Той се взря във Валентина. — Нима Исус е можел да се изрази по-ясно? Всъщност той подканвал хората да изоставят семействата си! В Евангелие от Матей, 10:34-37, се казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“. В Евангелие от Марко, 10:29, четем: „истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век — живот вечен. А мнозина пърли ще бъдат последни, и последни — първи“^[4].

Като юдеин Арни Гросман мълчеше досега, но на това място не успя да сдържи усмивката си.

— Прилича на политик в предизборна кампания — пошегува се той. Разпери ръце, сякаш говореше на митинг пред тълпа избиратели. — Следвайте ме! Гласувайте за мен! Обещавам ви Рая!

Вицът се стори подходящ на Томаш, но той предпочете да не го коментира, за да не обиди Валентина.

— Семейството и тогавашният социален модел не интересували Исус — заяви историкът. — Краят на царството на Велзевул бил близо и скоро всичко щяло да се промени. Важното било хората да се подготвят за един нов свят — за Царството Божие, което наближавало. Всичко трябвало да се преобърне. В Евангелие от Марко, 2:22, се казва: „Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове“.

Италианката вдигна ръка, за да го спре.

— Почакайте, почакайте! — каза тя. — Струва ми се, че смесвате нещата. Исус говори за Царството Божие метафорично и символично.

— Грешите! — отвърна Томаш. — Тази теория се е появила по-късно, за да се опита да обясни факта, че предсказаното от Исус царство никога не настъпило. Но царството, за което той е говорил, не било символично, нито метафорично. То било истинско място. Земята, превърната в Рай, защото неговият господар, бог най-сетне се завърнал и сложил край на безчинствата на Велзевул. Царството Божие било реално царство със закони и хора от кръв и плът, които да го управляват.

— Моля? — учуди се Валентина. — Къде пише подобно нещо?

Вниманието на историка очаквано се върна на екземпляра от Библията, който държеше в ръцете си.

— Колко са апостолите?

— Дванадесет. Всеки го знае.

— Да ги изброим — предложи Томаш, като отбелязваше всяко име с пръстите на ръцете си. — Петър, Андрей, Яков Зеведеев и Йоан — негов брат, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Тадей, Симон, Натанаил, Юда — брат на Яков, Юда Яковов и Юда Искариотски. Това са петнадесет имена.

— Петнадесет? Но те се наричат Дванадесетте…

— Така е. Само че като съберем всички имена, дадени от различните евангелисти, се получава петнадесет. В Евангелие от Лука, 10:1, се казва: „След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде“. Тоест тук се появяват още седемдесет и двама апостоли! Което поражда един въпрос: щом апостолите не са били дванадесет, защо тогава са наречени Дванадесетте?

Италианката го погледна неразбиращо.

— Не знам.

Историкът се обърна към мълчаливия Арни Гросман.

— Какво означава за евреите числото дванадесет?

— Дванадесетте израелски племена — каза главният директор на израелската полиция, без да се колебае. — Когато Асирия завладяла Северното царство, Израил загубил десет от тези племена. Останали само две. Нашата мечта е да възстановим Израил, обединявайки десетте изгубени племена с двете останали.

— Разбирате ли връзката с дванадесетте апостоли? Като евреин, Исус искал да възстанови Израил: Той вярвал, че древната юдейска мечта ще се сбъдне в Царството Божие.

Валентина смръщи нос.

— Това е само едно предположение! Никъде не пише подобна глупост!

Томаш отново отвори Библията.

— Грешите — каза той. — Евангелие от Матея разказва един интересен епизод. Става въпрос за разговора между Исус и неговите ученици, описан в глава 19, стихове 27-28: „Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието^[5], кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена“. Тоест всеки ученик щял да управлява едно от племената на Израел. Дванадесет апостоли за дванадесет племена. Говорейки за дванадесетте племена, Исус силно вярвал, че новите времена, които идвали, ще му позволят да възвърне десетте изгубени племена и да обедини Израел в неговата цялост. Това се потвърждава в Първа глава, 6-и стих на Деяния на светите Апостоли, когато след една фраза за Царството Божие учениците попитали Исус: „В това ли време, Господи, възстановяваш царството Израилево?“. Това е доказателство, че възстановяването на Израил било част от възгледите на Исус. Царството Божие не било чисто метафорично понятие, а една осезаема политическа реалност.

Раменете на Валентина се отпуснаха, сякаш опората, на която се крепеше, беше рухнала, и тя въздъхна дълбоко.

— Добре, ясно — прошепна тя примирено. — Разбрах.

Гросман взе листчето със загадката, оставено от нападателя на португалеца, и го размаха във въздуха.

— Почакайте. Докъде ни води това? Какво е искал да ни каже мъжът с тези драсканици?

— Привличайки вниманието ни към първа глава, стих 15, от Евангелие от Марко — каза Томаш, — убиецът, изпратен от сикариите, е искал да ни покаже кой е бил истинският Исус: равин с лечителски и екзорсистки способности, който вярвал, че светът всеки момент ще се промени, че бог ще установи царството си на земята и ще възстанови суверенитета на Израил.

— Това ли е всичко?

Португалецът прехапа долната си устна, сякаш обмисляше дали е редно да каже всичко.

— Може би има и още.

Томаш огледа гипсираната си ръка, като че ли искаше да се увери в адекватните медицински грижи. Пръстите му все още бяха мръсни; имаше засъхнала кръв под ноктите, които се подаваха от гипса.

— Исус не е създал християнството. — Той погали корицата на Библията, като избягваше да поглежда италианката. — Посланието дори не е било насочено към цялото човечество.

Валентина го погледна невярващо.

— Моля?

Едва в този момент той събра кураж да я погледне в очите.

— Исус е правил разлика между хората.